№ _________
гр. Варна _____________ 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2710 на Административен съд - Варна по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.38в, ал.4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано
е по жалбата на Н.А.Н., препратена по компетентност от АССГ с Определение №
9746/08.12.2021г. по адм.д. № 11922/2021г., против Решение № ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. на Ю.К.- инспектор в Инспектората
към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което на основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е
отхвърлена жалбата му вх.№ 21271/29.07.2021г., вх.рег. № ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. по описа на
ИВСС срещу действията по обработване на лични данни от Районен съд - Варна
/ВРС/, при разглеждане на НАХД № ****/2020г. по описа на ВРС.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, по съображения, които
най-общо се заключават в това, че при разглеждане на НАХД
№ ****/2020г. по описа на ВРС съдебният състав не е имал право служебно да
изисква информация от други органи за имущественото му състояние и
разполагаемите парични средства. С уточняваща молба С.д. № 2296/14.02.2022г.,
чрез адв.С.Н., уточнява, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби и целта на закона, както и при допуснати
процесуални нарушения, т.к. инспекторът при ВСС не е разгледал всички
оплаквания на жалбоподателя. Твърди, че в обжалваното решение не е съобразен
заложения в Регламент /ЕС 2016/679 принцип, че всяко обработване на лични данни
следва да е законосъобразно и добросъвестно. Освен това при обработването на
лични данни не са взети мерки с цел да се гарантира, че същите няма да станат
достояние на трети лица. Иска отмяна на
обжалваното решение и решаване на въпроса по същество, като на РС-Варна се
наложи глоба или санкция по чл.85 от ЗЗЛД.
Ответната
страна - инспектор в Инспектората към ВСС, оспорва жалбата и моли същата да се
отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в молба
С.д. № 4915/25.03.2022г.
Заинтересованата
страна - Районен съд-Варна, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор
изх.№ 1П-353/02.03.2022г., приложен към писмо С.д. № 3582/04.03.2022г. Счита,
че не е налице никое от основанията по чл.146 от АПК за отмяна на обжалваното
решение. Същото е постановено от компетентно лице, при спазване на установената
форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Решението не противоречи на материалноправните разпоредби и
съответства на целта на закона. В производството е сторено необходимото за
правилното установяване на фактическата обстановка, въз основа на което са
направени правилни и законосъобразни изводи, че ВРС не е допуснал нарушение на
ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679. Законосъобразен е извода, че съдът не само е
могъл, но е бил длъжен при липса на достатъчно доказателства за това, да събере
служебно такива за да прецени искането на Н.Н. за освобождаване от държавна
такса. С тези си действия съдът е изпълнил свое законово задължение и са налице
предпоставките на чл.6, т.1, буква „в“ от Регламента, поради което
обработването на лични данни е законосъобразно. По изложените съображения моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Производството пред ИВСС
е започнало по жалба на Н.А.Н. с вх.рег.№ ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. срещу Районен съд - Варна, в която са
наведени твърдения за извършено нарушение на Закона за защита на личните данни
при разглеждане на НАХД № ****/2021г. по описа на ВРС с докладчик - съдия С. Г..
В жалбата било посочено, че през м.април 2021г., при разглеждане на НАХД № ****/2021г.
по описа на РС-Варна, във връзка с искане за освобождаване от задължението за
заплащане на държавни такси и разноски по делото, и предоставяне на правна
помощ, съдия С. Г. е извършила нарушение на правилата за защита на личните му
данни. Според твърденията, нарушението се изразявало в това, че съдията „се е
правила на разследващ полицай“, като с Разпореждане № ***/19.04.2021г.
неправомерно е изискала служебно информация за неговото имотно и финансово
състояние от БНБ, ТД на НАП, ТД на НОИ, Служба по вписванията, Сектор „Пътна
полиция“ и др. справки.
Във
връзка с постъпилата жалба и проучване на фактите и обстоятелствата, изложени в
нея, с писмо изх. № ЛДЖ-21-24/18.08.2021г. от ВРС били изискани копия от
кореспонденцията в изпълнение на Разпореждане № ***/19.04.2021г., копие от
постановения окончателен съдебен акт (при наличие) и кратко становище по
жалбата.
С
писмо рег.№ ЛДЖ-21-24/26.08.2021г. председателят на Районен съд-Варна
представил заверени за вярност материали по НАХД № ****/2021г. - достъпни в
ЕИСС, доколкото делото е предоставено на Адм.съд-Варна за произнасяне по реда
на инстанционния контрол. В писмото било изложено и становище, че доколкото по
повод направените искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне
на правна помощ, жалбоподателят е представил единствено декларация с описание
на част от обстоятелствата, предмет на изследване, съдията-докладчик е изискал
служебно доказателства за релевантните в производството обстоятелства, с оглед
формиране на правилна и законосъобразна преценка. Изразено е и становище за
липса на нарушение на личните данни, доколкото част от документацията е била представена
по делото лично от жалбоподателя Н. - след запознаване с разпореждането на съда.
От
представените материали по НАХД № ****/2021г. се установява следното:
Производството по делото
е образувано по жалба с вх.№ ***/09.04.2021г. на Н.А.Н. на основание чл.72,
ал.4 от ЗМВР, съдържаща искане съдът да отмени незаконно фактическо задържане
реализирано на 19.04.2020г. от 15,00 часа до 15,45 часа от органите на МВР.
С
2бр. нарочни молби от 15.04.2021г. жалбоподателят направил искане да му бъде
предоставена правна помощ, както и да бъде освободен от задължението за
заплащане на държавна такса за производството. Към молбите Н. представил
декларация за семейно положение и имотно състояние, както и Заповед № ЗСП/Д-В/***/26.01.2021г.
на директора на ДСП-Варна, с която по
чл.9 от ППЗСП, считано от 01.01.2021г., му е предоставена месечна социална
помощ за допълване на доходите в размер на 75лв.
С
Разпореждане № ***/19.04.2021г. ВРС е оставил молбата с правно основание чл.83
от ГПК (за освобождаване от държавна такса) без движение, с указания: да се извърши справка в НБД „Население“
за родствени връзки на молителя; да се
изиска служебно от ТД на НАП-Варна справка за налични регистрирани трудови
договори на молителя и размер на получаваните от тях трудови възнаграждения и
до датата на изготвяне на справката, размер на декларирани доходи като
самоосигуряващи се лица и доходи от наеми и получавани социални плащания; да се изиска служебно от БНБ справка за
декларирани от банкови институции банкови сметки, на които молителят е титуляр;
да се изиска служебно от Служба по
вписванията тр.Варна справка за притежаваното от молителя имущество; да се изиска служебно от ТД на НОИ-Варна
справка за размера на получаваните от молителя обезщетения; да се изиска служебно от Сектор „ПП“ при
ОДМВР-Варна справка за притежаваните от молителя МПС; да се изиска служебно информация от деловодството на ВРС по водени
от молителя граждански дела има ли влезли в сила решения, с които са му
присъдени обезщетения - да се представят заверени копия от решенията. Определен е едноседмичен срок за
изпълнение.
С Определение № ***/23.04.2021г. Н.А.Н.,
на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободен от задължението за заплащане на
държавна такса за производството по НАХД № ****/2021г., както и на основание
чл.23, ал.2 от ЗПП му е предоставил правна помощ, изразяваща се в процесуално
представителство по НАХД № ****/2021г., като за процесуален представител е
определен адв.Б Б..
С
Решение № ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. на Ю.К.- инспектор в Инспектората към Висшия
съдебен съвет, жалбата на Н. е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че
РС-Варна е администратор на лични данни, в качеството си на публичен орган по
смисъла на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, който обработва самостоятелно
лични данни за целите на правораздавателната си дейност, регламентирана в
Конституцията на РБ, Закона за съдебната власт, АПК, ГПК, НПК и др. В случая
жалбата на Н. има за предмет законосъобразността на действията на съдебния
състав при обработването на личните му данни – три имена, ЕГН, адрес и др. по
НАХД № ****/2021г. по описа на ВРС, за целите на служебната проверка
основателността на искането му за освобождаване от държавни такси и разноски. Съобразено
е, че за да е законосъобразно обработването на лични данни по смисъла на чл.5,
§1, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на всяка операция трябва да е
налице поне едно от основанията, предвидени в чл.6, §1 от Регламента. Доколкото
се касае за охранително производство, според общоприложимата разпоредба на
чл.533 от ГПК, в тези производства съдът е длъжен служебно да провери дали са
налице условията за издаване на искания акт и може по своя инициатива да събира
доказателства и да взема предвид факти, които не са били посочени от молителя,
или посочените не са достатъчни – какъвто е настоящия случай. По изложените
съображения е прието, че обработването на личните данни за целите на исканията
на Н., в рамките и на основание процесуалните правила и основни принципи на
правораздаването, е законосъобразно, защото е било необходимо за спазване на
законовото задължение на администратора по смисъла на чл.6, §1, буква в), вр.
§3 от Регламента. Изведен е извод, че в случая не е извършено нарушение в
областта на защитата на личните данни, т.к. служебният контрол върху
истинността на декларираните обстоятелства, съответно, използване на
предоставените от молителя доказателства, както и събирането на необходимата
допълнителна информация и доказателства, за да може съдът обосновано да се
произнесе в съответствие с правомощията си, е форма на законосъобразно
обработване на личните данни.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК (видно от ИД PS ***ZVZT G, Решение № ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. е
съобщено на жалбоподателя по пощата на 19.11.2021г., а жалбата до съда е
подадена на 23.11.2021г.), поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на
проверката по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспореното решение е
постановено от компетентен орган – инспектор в ИВСС, в рамките на
предоставените му правомощия по чл.38в, ал.1 и ал.4, вр.чл.38б, ал.1 от ЗЗЛД и
чл.94а, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.94б, ал.3 от Правилника за организацията на
дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на експертите, обн., ДВ,
бр.103 от 27.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., в установената писмена форма –
решение за отхвърляне на жалбата по чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД и съдържащо всички
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни изводи, поради
което не се констатират пороци, влечащи неговата нищожност.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като е спазена стриктно процедурата по
чл.38в от ЗЗЛД. Производството е започнало по жалба на физическо лице,
съдържаща оплакване за нарушаване на правата му по ЗЗЛД. Жалбата е разгледана
от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор,
събрани са данни, относими към твърдяното нарушение, включително информация от
администратора на лични данни. Решението е постановено след като е предоставена
възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно
чл.36 от АПК.
Обжалваното решение е
постановено и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Не
се спори, че Районен съд-Варна е администратор на лични данни съгласно чл.4,
т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, поради което е
адресат на задълженията, предвидени в ЗЗЛД. Не се спори и че в хода на НАХД № ****/2021г.,
с 2бр. молби от 15.04.2021г., Н.А.Н. е направил искане да бъде освободен от
задължението за заплащане на държавна такса за производството, както и да му
бъде предоставена правна помощ, под формата на процесуално представителство. Не
се спори и че за обосноваване на релевантните обстоятелства – че не разполага с
достатъчно средства за заплащане на таксата/адвокатското възнаграждение,
жалбоподателят е представил декларация за семейно положение и имотно състояние,
както и заповед на директора на ДСП-Варна, като за преценка основателността на
искането, с Разпореждане № ***/19.04.2021г. ВРС, в решаващия състав, е
разпоредил служебното събиране на доказателства от компетентните органи,
удостоверяващи наличието на трудови договори и възнагражденията по тях, други
доходи, различни от трудови, декларирани банкови сметки, получавани обезщетения
и притежавано движимо и недвижимо имущество.
Спорът
между страните е формиран по въпроса дали тези действия на съда по служебно
събиране на доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, са в нарушение на правилата и закрилата на личните данни по Регламент (ЕС)
2016/679, респ. ЗЗЛД?
За разрешаването на спора
между страните, съдът съобрази следното:
От
съображения 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва, че защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право.
Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 16,
параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвиждат, че
всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни
следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са
съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на
защита на личните им данни. Правото на защита на личните данни не е абсолютно
право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да
бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.
Според
съображение 39 от Регламента, всяко обработване на лични данни следва да бъде
законосъобразно и добросъвестно […].
Съгласно
чл.4, т.1) от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни“ означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано („субект на данни“).
Според
дефиницията по чл.4, т.2) от Регламент (ЕС) 2016/679, „обработване“
означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни
или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране,
записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна,
извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съгласно
чл.5, §1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679, един от принципите, свързани с
обработването на личните данни, е същите да се обработват законосъобразно,
добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните
(„законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“).
Съгласно
чл.6, §1, букви а) – е) от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването е
законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни
за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за
изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването
е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо
администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени
жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д)
обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или
при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на
администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните
интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива
интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта
на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато
субектът на данните е дете.
Според
чл.6, §3 от Регламента, основанието за обработването, посочено в §1, букви в) и
д), е установено от: а) правото на Съюза или б) правото на държавата членка,
което се прилага спрямо администратора.
В
контекста на приложимите принципи, правилно административният орган с
обжалваното решение е приел, че в случая обработването на личните данни на
жалбоподателя, по повод преценката на ВРС на основателността на искането му за
освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, е
законосъобразно. Правилна е преценката, че производството по чл.83 от ГПК е
охранително, поради което е приложима разпоредбата на чл.533 от ГПК, която задължава
съдът служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт,
като [за целта] може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид
факти, непосочени от молителя – така в Определение на ВКС № 87/06.02.2012г.
по ч.гр.д. № 31/2012г.; Определение на ВКС № 173/16.04.2015г. по ч.гр.д. №
866/201г.; Определение на ВКС № 396/29.07.2016г. по ч.т.д. № 1488/2016г.;
Определение на ВКС № 479/20.12.2018г. по ч.гр.д. № 4746/2018г. и др.
В
изпълнение именно на това законово задължение ВРС е разпоредил служебното
събиране на доказателства за имущественото състояние и доходите на Н., което
прави обработването на личните му данни законосъобразно по смисъла на чл.6, §1,
буква в), вр.§3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Изисканите с Разпореждане № ***/19.04.2021г.
доказателства от съответните институции са били необходими за доказването на
обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, респ. за преценката дали лицето да бъде
освободено от заплащане на държавна такса, за която дейност правилно
административният орган е приел, че е форма на законосъобразно обработване на
личните данни на Н..
По изложените съображения
съдът преценява като правилна и обоснована от закона и доказателствата
преценката на административният орган за липса на извършено от Районен съд –
Варна нарушение при обработване на личните данни на Н.А.Н. по НАХД № ****/2021г.,
поради което правилно с Решение №
ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. жалбата му вх.№ ***/29.07.2021г. (вх.рег. № ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. по описа на
ИВСС) е отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на
спора разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение не следва да се
присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н., ЕГН: **********,***,
против Решение № ЛДЖ-21-24/29.07.2021г.
на Ю.К.- инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което на
основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалбата му вх.№ ***/29.07.2021г.,
вх.рег. №
ЛДЖ-21-24/29.07.2021г. по описа на ИВСС срещу действията по обработване на
лични данни от Районен съд - Варна /ВРС/, при разглеждане на НАХД № ****/2020г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните!
Административен
съдия: