№ 1545
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213733 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ХР. ХР. срещу наказателно
постановление № 21-4332-016402/10.08.2021г. на Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП. Съгласно
мотивите на обжалваното наказателно постановление на 27.07.2021г., около
19,30 часа, М. ХР. ХР., управлявайки лек автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК
№ А0178КР по бул.”Околовръстен път”, с посока на движение от
бул.“България“ към бул.”Черни връх”, и срещу Ботаническата градина, при
маневра, свързана с частично навлизане от дясна в лява пътна лента, не
пропуснал и реализирал леко пътно-транспортно произшествие с попътно
движещия се от лявата му страна лек автомобил „Сеат“ с ДК № СВ9807РА.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление
като твърди, че при съставянето му били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуален закон – констатациите по него не отговаряли на
1
фактическите обстоятелства, при съставянето на АУАН бил посочен само
един свидетел - в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, била
изведена неправилна констатация за виновно поведение от негова страна.
Прави възражение за приложението на чл.28 ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателно постановление № 21-4332-
016402/10.08.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят се явява в
съдебно заседание, поддържа депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно уведомително писмо на СДВР, наказателно постановление
№ 21-4332-016402/10.08.2021г. е връчено на нарушителя на 09.09.2021г.
Жалбата е депозирана в деловодството на СДВР на 16.09.2021г. – в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 27.07.2021г., около 19,30 часа, М. ХР. ХР. управлявал лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК № А0178КР в гр.София, по
бул.”Околовръстен път”, в средната лента за движение, с посока на движение
от бул.“България“ към бул.”Черни връх”. В един момент движещият се пред
него лек автомобил предприел внезапно маневра, за да избегне аварирало
пред него моторно превозно средство. Това предизвикало ответна реакция от
водача на лекия автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК № А0178КР – водачът
също бил принуден да предприеме маневра, за да избегне удара в авариралия
автомобил и навлязъл в съседната лява лента за движение. Вследствие на тези
негови действия настъпило пътно-транспортно произшествие с движещия се
в лявата пътна лента лек автомобил „Сеат“ с ДК № СВ9807РА, управляван от
свидетелката Ш. ИРФ. Б.. След подадения сигнал за възникналото ПТП
полицейските служители - свидетелите АНТ. Г. Д. и Зоран Николов Х.
извършили проверка на място, след което свидетелят Х. издал Протокол за
ПТП № 1797944. Въз основа на Докладна записка и протокола за ПТП
свидетелят Д. съставил акт за установяване на административно нарушение
2
№ 451292 /27.07.2021г., в който описал извършеното нарушение и
субсумирал същото под текста на чл.25, ал.2 ЗДвП. Отбелязано било, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен по протокола за
ПТП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на
жалбоподателя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не възразил при
връчването на АУАН. Възползвал се от правото на възражение срещу АУАН
в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН като депозирал такова.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на акта за установяване на административно нарушение издал
наказателно постановление № 21-4332-016402 /10.08.2021г., с което за
нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП наложил на М. ХР. ХР. глоба в размер на 200
лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на МВР и Заповед № 8124К-13180/23.10.2019г./, акт за
установяване на административно нарушение № 451292/27.07.2021г. и
наказателно постановление № 21-4332-016402/10.08.2021г. са издадени от
оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на жалбоподателя. Наказателно постановление № 21-4332-016402
/10.08.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Страните по делото не спорят, че водачът на лекия автомобил
„Тойота Авенсис“ с ДК № А0178КР навлязъл внезапно в лявата лента за
движение на бул.”Околовръстен път”. Не спорят – а и от доказателствата по
делото е видно, - че лек автомобил „Сеат“ с ДК № СВ9807РА, управляван от
свидетелката Ш. ИРФ. Б., по същото време се е движил в лентата за вижение,
в която навлязъл водачът на лекия автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК №
3
А0178КР. Законодателят не изследва причината за навлизането на МПС в
съседната лента за движение – предполага се, че водачът управлява МПС с
необходимата съобразена скорост и на необходимата дистанция от
движещото се пред него МПС, която скорост би му позволила да предприеме
маневрата по начина, указан в разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП.
В дадените писмени сведения свидетелката Б. твърди, че докато е
управлявала автомобила „изведнаж е била ударена” от друг автомобил. Съдът
приема, че дори и да е имало аварирал автомобил в лентата за движение, по
която се е движил управляваният от жалбоподателя автомобил, това не е
внезапно препятствие /още по-малко форсмажорно обстоятелство/, което да
аргументира участник в движението да наруши забраната по чл.25, ал.2 ЗДвП
в случай на управление на МПС със съобразена скорост и спазвайки
необходимата дистанция спрямо движещо се пред него друго МПС.
В тази връзка и с оглед възражението на жалбоподателя за
неправилно прилагане на материалния закон от страна на
административнонаказващия орган, обективирано в подвеждане на
нарушението под правната квалификация на чл.25, ал.2 ЗДвП, съдът намира,
че възражението е неоснователно – липсва основание да се приеме, че в
случая е налице хипотезата за „едновременно навлизане в две съседни пътни
ленти на две пътни превозни средства” – водачът на лекия автомобил „Сеат“ с
ДК № СВ9807РА не е демонстрирал някакво намерение в тази посока.
Неоснователно е възражението за непълно отразяване на фактическите
обстоятелства в обжалваното наказателно постановление и обусловилия го
АУАН – авариралият автомобил в платното за движение на нарушителя не е
от значение при изследване от страна на наказващия орган за наличието или
липсата на нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП от водача на процесния автомобил.
Съдът приема, че по отношение на съставомерността от субективна
страна на извършеното нарушение, същото е извършено виновно, при форма
на непредпазливостта – небрежност. Субектът действа при небрежност,
когато не предвижда настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен да ги предвиди. Дори и в съзнанието си жалбоподателят да не е
формирал представа, че с поведението си извършва правонарушение, това не
изключва неговата отговорност, освен ако е налице някое от изрично
предвидените в закона обстоятелства, които изключват същата. В случая
4
жалбоподателят като правоспособен шофьор е бил длъжен да познава
правилата за движение по пътищата и да съобрази поведението си с тях. От
представените доказателства по делото няма сведения за съществуването на
каквито и да е обективни пречки, които да препятстват възможността на
жалбоподателя да извърши маневрата в съответствие с правилата за движение
по ЗДвП – напротив, аварирало ППС е знак за още по-голямо внимание,
ангажиращо участника в движението.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 ЗДвП, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Видно е, че размерът на
санкцията за този вид нарушение е посочен в абсолютен размер и няма
законова възможност за нейното намаляване.
Съдът приема, че констатациите по обжалваното наказателно
постановление са безспорно и по несъмнен начин доказани от
административнонаказващия орган, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-016402
/10.08.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на М. ХР. ХР. от гр.София, бул.”Цар Освободител” № 8, ет.3,
за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5