Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
гр. Велико
Търново,16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана И., разгледа докладваното
от съдия Банев касационно НАХД № 10215/
2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***И.К., като пълномощник на Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на НАП – гр. София /ГД „ФК“ при ЦУ на НАП/, против Решение
№ 42 от 28.07.2020 г. по АНД № 87/ 2020 г. по описа на Районен съд – Павликени.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 405502-F466490/ 07.02.2019 г. издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на
„Галактика 99“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Павликени, ул. „Деветнадести февруари“ № 8, за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, и на основание чл.
185, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00
лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението
на РС - Павликени, поради постановяването му в нарушение на закона. Развиват се
доводи за липсата на основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение на правилата за регистрация и
отчетност, което е безспорно установено от фактическа страна и се изразява в
неотчитане на сума въведена във фискалното устройство, чрез функцията „служебно
въведени“ суми. Изтъква се, че всяка разлика между наличните и документираните
от ФУ средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект,
създава възможност за укриване на обороти и невнасяне на дължимите върху тях
данъци в държавния бюджет. Поради това, независимо от размера на неотчетената
като „служебно въведена“ сума и че се касае за първо по ред нарушение,
касаторът счита за неправилни изводите на районния съд, че деянието следва да бъдат
характеризирано като маловажен случай. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да потвърди издаденото
от директора на ТД на НАП – гр. В. Търново
наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез
пълномощника си заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по
изложените в нея съображения, представя списък на разноски.
Ответникът по касационната жалба
„Галактика 99“ ЕООД - гр. Павликени, в писмен отговор оспорва същата като
неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на решението на РС -
Павликени, моли да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава становище за основателност на жалбата. Счита, че
обжалваното решение на РС – Павликени е неправилно, като съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, аргументира това си становище и с минималния
възможен размер на наложената от АНО санкция. Предлага обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново при ЦУ на НАП.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният
съд правилно е изяснил фактическата обстановка, като е приел за установено
следното: На 09.01.2019 г. от органи по приходите в ГД „Финансов контрол“ на
НАП е извършена проверка на място в търговски обект - книжарница, находяща се в
гр. Павликени, ул. „А. Хаджиславчев“ № 10, стопанисвана от „Галактика 99“ ЕООД
– гр. Павликени, за която е съставен Констативен протокол № 0360861 от датата
на проверката. Била е направена контролна покупка, за която е бил издаден касов
бон и изведен служебен фискален отчет, от който се установило, че до началото
на проверката чрез фискалното устройство е отчетен оборот 25,00 лева. В хода на
проверката е извършено преброяване на откритите в касата парични средства, като
е установено че същите са в общ размер от 73,47 лв., съгласно съставен опис от Р.
Н.- управител на дружеството. Разликата между фактическата и отчетената
наличност е била обяснена с въвеждане на пари в касата, извън сумите от
извършените през деня продажби на стоки. Така констатираното е било преценено
като нарушаване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, за което от инспектор по приходите в ЦУ
на НАП е съставен АУАН № F466490/ 15.01.2019 година.
Съгласно отразеното в АУАН, данъчният субект не е изпълнил задължението си извън случаите
на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“. Актът е бил съставен в ТД на НАП –
Велико Търново, в присъствие на управителя на дружеството, който е вписал
възражения аналогични по съдържание с отбелязаното в КП № 0360861/ 09.01.2019
г. и е посочил, че нарушението е за първи път. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, управителят е подал и писмено възражение в
същия смисъл. Възраженията са приети за неоснователни и въз основа на
констатациите в АУАН, от началника на отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново при ЦУ на НАП е издадено Наказателно постановление № 405502-F466490/ 07.02.2019 г., с което за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ, и на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. с
ал. 1 от ЗДДС, тъй като установеното нарушение
не водело до неотразяване на приходи, на „Галактика 99“ - гр. Павликени е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на 20.02.2020 г. и е обжалвано
пред РС - Павликени в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на писмените доказателства,
съдържащи се в преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно
постановление, вкл. такива за компетентността на актосъставителя и АНО, и
показанията на актосъставителите М.К. /актосъставител/ и Б.Б., изслушани в хода
на съдебното следствие. Въз основа на
така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод
за основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че отговорност
на наказаното лице е била ангажирана при безспорно установено извършване от
обективна страна на визираното в НП нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ. Съдът е формирал
извод за незаконосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и
на НП, и несъответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания,
некоректно извършена от административно-наказващия орган квалификация на
извършеното нарушение и неизпълнение от същия на задълженията му по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН. Освен това съдът е приел, че
предвид липсата на предишни нарушения на изискванията за отчетност, малкия
размер на установената като неотчетена служебно въведена сума, цялостното
поведение на нарушителя, сочещо ниска степен на обществена опасност, е налице
маловажен случай. С тези мотиви въззивният съд е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд
– Павликени решение е правилно по своя резултат, а касационната жалба е
неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил обстоятелствата по делото, както и наведените от страните доводи
и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Същият е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона,
макар настоящият състав да не споделя всички изложени в него мотиви.
Обратно на възприетото от
въззивната инстанция, в АУАН и НП е налице достатъчно точно описание на нарушението и
обстоятелствата при които то е извършено, предвид характера на изпълнителното
деяние. Действително в хода на
административнонаказателното производство са допуснати сочените от районния съд
нарушения на процесуални правила. В случая обаче тези нарушения не са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Предвид характера на
нарушението и неговия субект, независимо от непрецизната правна квалификация не
буди съмнение, че от наказващия орган се претендира извършителство. При
извършеното словесно описание на нарушението в АУАН и НП, и правилната му
квалификация по съответния текст от наредбата, това нарушение не е от
категорията на съществените, доколкото не ограничава правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Що се отнася до необсъждане по същество от
АНО на подадените от управителя на дружеството възражения, такова също е
налице, но тези възражения не касаят елементи от фактическия състав на
посоченото в АУАН и в НП изпълнително деяние. Предвид това и отбелязването в НП, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, недопускането на коментираното нарушение не би променило
становището на АНО относно наличието на всички предпоставки за реализиране на
административно-наказателната отговорност на лицето.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя изложените
в обжалваното решение мотиви за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, които не
следва да бъдат подробно преповтаряни.
Неоснователни
са доводите на касатора, че важността на обществените отношения, регламентирани
с разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, и
необходимостта от стриктно спазване на изискванията за регистрация и отчетност
при осъществяване на търговските операции, изначално изключват приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН по отношение на този вид нарушения. Както правилно е отбелязал районният
съд, преценката дали конкретно извършено нарушение разкрива признаците на маловажен случай, следва да се направи с оглед
дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея, като маловажен случай може да се квалифицира този,
при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. В конкретния случай на първо място определящ е
размерът на въведената в касата и неотразена във ФУ сума – 48,47 лв., като е
установено, че тя не представлява нерегистрирана сума, получена във връзка с
търговската дейност на дружеството. Въззивният съд правилно е отчел и факта, че
не са регистрирани други извършени от „Галактика 99“ ЕООД – гр. Павликени,
нарушения на изискванията за отчетност, което е индиция за негова
добросъвестност, а от там и за по-ниска, на практика незначителна степен на
обществена опасност на деянието. Независимо, че нарушенията от този вид
поначало са на формално извършване, изложените обстоятелства сочат, че в случая
тежестта на нарушението не е висока, предвид степента и характера на засягане
на данъчните отношения. Съобразно изложеното, правилни са и изводите на
въззивната инстанция, че наложената имуществена санкция от 500,00 лв. макар и в
предвидения от закона минимум, се явява явно несправедлива и несъответстваща на
тежестта на извършеното нарушение, а целите на административното наказание
посочени в чл. 12 от ЗАНН, могат да се постигнат и чрез предупреждение на
нарушителя. С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че като е
приложил института на маловажност при
постановяване на решението си и е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд правилно е
приложил закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП – гр. София пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, неоснователно
е искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 42 от 28.07.2020
г. по НАХД № 87/ 2020 г. по описа на Районен съд – Павликени.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.