РЕШЕНИЕ
№ 501
гр.Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300102933 по описа за 2021 година
Иск по чл.2,ал.1,т.3, предл.2 от ЗОДОВ.
Ищецът Р. С. Ч., ЕГН ****, със съдебен адрес: ****, адв.Т.А., моли съда да осъди
ответната Прокуратура на РБ, гр.София, БУЛСТАТ *********, бул.“Витоша“№2, да му
заплати по банкова сметка ****, при *** ЕАД, сумата от 50000лв., като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпял по повод на повдигнато му от ответника
обвинение по чл.195,ал.1,т.5 и т.6 вр. с чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал.1 от НК за това, че на ***г.,
на работното му място в ***, след предварително сговаряне с К.Х.А., е направил опит да
отнеме чужда вещ- 6.200кг *** от владението на ***, без съгласието на ръководството, с
намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице-
***, което се е възползвало от служебното си положение, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини, производството по което е
било прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението
от 09.03.20г. по пр.пр. №11421/18г. по описа на РП- ***.
Твърди, че е бил задържан в следствения арест първоначално на ***г., за срок от 24ч,
на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, а впоследствие, с постановление от 15.12.18г. по пр.пр.
№11421/18г. на РП- ***, за още 72часа, като задържането му продължило до ***г., когато с
постановление на прокурора по посочената вече преписка му била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300лв., търпяна до 09.03.20г., когато
възбуденото срещу него производство било прекратено, тъй като не били събрани никакви
1
доказателства, установяващи вината му в извършване на престъпление, а преписката била
изпратена на *** РУ на ОДМВР- ***, при което било издадено наказателно постановление и
му била наложена глоба в размер на 100лв., а това постановление било отменено от съда
като незаконосъобразно с влязло в сила Решение №260538/12.11.20г. по анд №4925/20г. на
***.
Сочи, че вследствие на описаното, въпреки формално посоченото по инициатива на
работодателя „по взаимно съгласие“, било прекратено трудовото му правоотношение с ***,
че повдигнатото му обвинение повлияло силно негативно върху репутацията му като
дългогодишен съвестен работник в предприятието, уронило безвъзвратно престижа му и
опетнило доброто му име, довело до злепоставянето му пред обществото, пред неговия
работодател, колеги, близки и познати, което той преживял тежко, защото преди това се
ползвал с добра репутация, заемал добра позиция, имал стабилна работа и планове за
кариерно развитие. В резултат на обвинението изпаднал в социална изолация, тъй като
много от колегите и приятелите му преустановили контактите си с него, и с бившите си
колеги не поддържа отношения и до момента. Преживял тежък емоционален стрес, сринал
се психически, силно се променил, видими отслабнал, станал нервен, затворен в себе си,
избухлив, имал оплаквания от силен световъртеж, общо безпокойство и безсъние. Изгубил
източника си на постоянни доходи, което поставило него и семейството му в затруднено
материално положение и недостиг на парични средства, което го довело до притеснения как
той и семейството му ще успяват да посрещат ежедневните си нужди. Семейството му също
претърпяло силен стрес от случилото се, още повече, при задържането му, в дома му били
предприети процесуално-следствени действия по претърсване на имуществото му. Имал
затруднения в намирането на работа, тъй като професията му била специфична, а и случаят
имал негативен отзвук в професионалната му среда, което допълнително повлияло
отрицателно на самочувствието му, поради което се наложило да се регистрира като
безработен в БТ и да получава обезщетение за *** месеца. Незаконно повдигнатото му
обвинение засегнало правната му сфера съществено, като се отразило изключително
негативно на него и на близките му в личностен, здравословен и психически план.
Пледира по същество за уважаване на иска му за търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението от 09.03.20г. за прекратяване на наказателното производство, с присъждане
на разноските в производството. Развива съображения и с писмена защита вх.
№10447/18.04.22г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.
№17473/08.12.21г. /виж на р.22-л.23/, с който е оспорил иска като неоснователен и
недоказан по размер.
Изтъкнал е, че прекратяването на наказателното производство е постановено не по
сочената с исковата молба причина- деянието не е извършено или не съставлява
престъпление, а поради извършена преквалификация на деянието, като съставляващо
2
маловажен случай, за който се предвижда налагане на административно наказание глоба,
поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му по ЗОДОВ, макар
наказателното производство да е било наистина прекратено.
Извън горното е оспорил да са налице предвидените от закона елементи от
фактическия състав, позволяващи ангажиране на отговорността му на соченото от ищеца
основание- реално претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка връзка с
производството, което е било прекратено. Изтъква във връзка с оплакванията на ищеца от
засягане на доброто му име и репутацията му, че видно от приложеното с отговора
свидетелство за съдимост, ищецът е осъждан по нохд №***/18г. на РС- ***.
Повдига възражение за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение с оглед
принципа на справедливост, по съображенията, че търсената сума не отговаря на
икономическия стандарт на живот в страната, на съдебната практика за аналогични случаи,
че взетата на ищеца мярка за неотклонение е най-леката възможна- „парична гаранция“ и
като гаранцията е била определена в един минимален размер- 300лв.
Пледира по същество за отхвърляне на иска изцяло, тъй като в случая не може да се
приеме, че ищецът не е извършил престъпление, макар и то да съставлява маловажен
случай, доколкото : наказателното постановление, с което е реализирана административно-
наказателната му отговорност е било отменено от съда на чисто процесуално основание, а
не поради нарушение на материалния закон и като съдът е приел, че не е извършено
престъпление; ищецът не е обжалвал мотивите на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, които подлежат на самостоятелно обжалване, а с влязлото в
сила постановление е прието от фактическа страна, че той е извършил деянието, във връзка
с което е било воденото срещу него производство и което престъпление, поради
процесуалните пропуски при съставяне на наказателното постановление от Началника на
РПУ така и е останало несанкционирано. Счита поради горното, че е налице и основание
за приложение на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, тъй като е налице изцяло виновно поведение на
ищеца, във връзка с което не е реализирана неговата отговорност.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните
по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество
е частично основателен, поради което следва да се уважи до размер от 4000лв., ведно
със законната лихва от 08.05.20г., и да се отхвърли за разликата до претендираните
50000лв., поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на
справедливост, както и при установени съпричиняващи претърпените вреди фактори,
за които ответникът не може да бъде държан отговорен, при следните съображения:
І. По допустимостта.
Съдът е намерил предявения иск за допустим по съображенията, изложени с
Разпореждане №2116/15.11.21г., които поддържа и с това решение /виж разпореждането на
3
л.15.
Съдът е намерил възражението на ответника за недопустимост на предявения иск,
тъй като прекратяването на производството не попада в никоя от хипотезите по
чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ, за неоснователно по съображенията, изложени в
Определение №1549/09.12.21г., р.ІІ, т.1, които изцяло поддържа и с това решение, поради
което препраща към тях /виж мотивите на л.26гръб и определението на л.26-л.27/.
ІІ.По основателността.
1.Установи се в производството от фактическа страна, че:
1.1.Във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство.
На ***г., със заповед по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, ищецът е бил задържан за 24 часа
като заподозрян в извършване на престъпление по ДП №973/18г. по описа на *** РУ-***
/виж заповед на л.4/.
При задържането му на ***г., Р.Ч. е подписал декларация, съгласно която не желае
член от семейството му или друго заинтересувано лице да бъде уведомено за задържането
му, като при извършения му обиск у него не са намерени уличаващи вещи /виж
декларацията на л.121 и протокола за обиск на л.122/.
На ***г., в жилище на Р.Ч. в **** и прилежащи изба и гараж, в присъствието на
съпругата му и на детето му, към този момент на *** години, както и на поемните лица В.П.
и Т.Т., е било извършено претъсване и са иззети общо 11 броя ***, описани с протокола, за
които Ч. е посочил, че са негови, за колекция /виж: протокол за претърсване и изземване на
л.75; искане на прокурора за одобряване на действията по извършеното претърсване и
изземване на л.76-л.77, разпореждане на районен съдия по одобрение на извършените
действия по претърсване и изземване на л.74; показанията на св.Ч. на л.153гръб-л.154гръб/.
На ***г., Р.Ч. е бил привлечен като обвиняем за това, че на ***г., в землището на
гр.*** /в ***/, след предварително сговаряне, в немаловажен случай, с К.Х.А. от ***, е
направил опит да отнеме чужда вещ- 6.200кг *** от владението на ***, без съгласието на
ръководството, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от
длъжностно лице- ***, което се е възползвало от служебното си положение, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини- престъпление по
чл.195,ал.1,т.5 и т.6 вр. с чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал.1 от НК, и е бил задължен да не променя
местоживеенето си и да се явява при призоваване, както и че при неизпълнение на тези
задължения ще му се вземе мярка за неотклонение, каквато формално с това постановление
не е била взета, в присъствие на назначения му служебен защитник /виж постановлението на
л.6/.
При разпита му като обвиняем на същата дата Р.Ч. е отрекъл да има нещо общо с
намерените в *** пакети, които видял за първи път, когато били намерени при извършената
там проверка /виж протокола за разпит на л.39/.
На ***г. Р.Ч. е упълномощил адв.Т.А. да го представлява по образуваното ДП
4
№973/18г. /л.44/.
С две последователни постановления- от ***г. и от ***г., прокурорът първо е
намерил, че анализът на доказателствата сочи, че в случая са налице основания по чл.64,ал.1
от НПК за внасяне на искане до РС- *** за вземане на мярка неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия Р.Ч., тъй като има реална опасност да се укрие и да
извърши престъпление, поради което, с оглед осигуряването му за провеждане на това
производство, следва да бъде задържан за срок от 72 часа за довеждането му в съда и е
постановил задържането му за срок от 72 часа- от часа на привличането му като обвиняем до
същия час на ***г., а след това, след запознаване с материалите по делото е счел, че не са
налице предпоставките да се поиска тази най-тежка мярка за неотклонение, поради което е
постановил, че отказва да изготви искане до РС- *** в тази насока, тъй че Р.Ч. следва да
бъде освободен от следствения арест, като му се взима мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 300лв. /виж двете постановления на л.7 и на л.8/.
Определената парична гаранция от 300лв. е била внесена от Ч. на ***г. /л.46/.
Съгласно справка за съдимост от ***г., Р.Ч. е осъждан, като със споразумение ***,
одобрено по нохд №*** на РС-***, се е признал за виновен в това, че на ***г., в ***, е
управлявал мпс с ***, установена с протокол от химическа експретиза, поради което му е
наложено наказание лишаване от свобода шест месеца, отложено с изпитателен срок от три
години, наказание глоба от 100лв. и наказание лишаване от право да управлява мпс за срок
от 7 месеца /виж справка за съдимост на л.117/.
С постановление от 09.03.2020г. прокурорът е прекратил ДП №973/2018г. по описа
на *** РУ ОДМВР- ***, тъй като макар чрез проверка на записите от охранителните камери
на обекта да било установено, че в условия на съизвършителство Ч. и А. да били заделили
няколко ***, които поставили в *** под ***, където те били намерени след рутинна
проверка от служители на охраната, инкриминирана вещ била към момента на
осъществяване на деянието на стойност 531.80лв. /по-малко от две минимални работни
заплати/ и била върната на собственика и, тъй че деянието съставлява маловажен случай,
при който, като се вземат предвид и обстоятелствата, че двамата обвиняеми са с добри
характеристични данни и постоянна трудова заетост, и не са им налагани административни
наказания, нито са били осъждани за такова деяние, в каквото са обвинени, наказателното
производство срещу тях следва да се прекрати, а след влизане в сила на постановлението за
прекратяването му, преписката следва да се изпрати на Началника на *** РУ на ОДМВР-***
по компетентност, за прилагане на съответните административно-наказателни разпоредби. С
това постановление са отменени и наложените на двамата обвиняеми мерки за
неотклонение, конкретно за Ч.- „парична гаранция“ в размер на 300лв. /виж
постановлението на л.9/.
Постановлението за прекратяване на ДП №973/18г. е влязло по отношение на ищеца
Р.Ч. в сила от 08.05.20г., доколкото препис от същото му е бил връчен на 29.04.20г., а
седмодневният срок за обжалване, течащ от датата на получаването му е изтекъл на
07.05.20г., тъй като 06.05.20г. е официален празник /виж л.164-л.167 относно връчването на
5
преписи/.
По този начин, проведеното срещу ищеца наказателно производство е продължило
1година, 4 месеца и 23дни.
В приложената към настоящото дело пр.пр. №11421/18г. на РП- *** не се съдържат
данни от видеозаписите от охранителните камери, на които се позовава постановлението от
09.03.20г. за участие на Ч. в извършване на деянието, за което е бил привличен като
обвиняем, нито са налични в преписката обяснения или показания на свидетели, които могат
да го свържат с извършване на същото деяние /виж преписката на л.33-л.146/.
В приложената по делото прокурорска преписка се съдържат събрани при
разследването данни относно длъжностите, заемани от привлечените като обвиняеми лица,
като тези, които касаят ищеца по делото, са в подкрепа на твърдението му, че е бил
дългогодишен работник при ***, преди случилото се, станало повод за образуване на
наказателното производство срещу него, като с договор от ***г. е заемал първоначално
длъжността ***, а с допълнително споразумение от ***г. е преназначен на длъжност *** в
същия ***, на която е работел и към датата на събитието /виж л.101-л.103/.
Наказателно постановление №410/03.06.20г. на Началника на *** РУ при ОД на МВР
***, с което на Р.Ч. е било наложено наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на
чл.194,ал.1 от НК, е отменено с влязло в сила на 04.12.20г. Решение №260538/12.11.20г. по
анд №4925/20г. на ***, като от мотивите на постановения съдебен акт е видно, че
наказателното постановление е било отменено поради съществени процесуални нарушения,
които ограничават както правато на защита на наказаното лице, така и проверовъчната
дейност на съда, като в него не се съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите
към тях правни норми, което неизпълнено от страна на административно-наказващия орган
задължение е довело до ограничаване на правото на защита на санкционирания да разбере за
какво точно е подведен към административна отговорност, което предопределя и
невъзможността да се стигне до извод, че е изпълнен състава на кражбата и то в хипотезата,
позволяваща приложението на чл.218б НК, което опорочава наказателното постановление
по начин, безусловно налагащ отмяната му като изцяло незаконосъобразно, тъй като
наказващия орган не е включил признака „маловажен случай“ в описанието на извършеното
нарушение, а е наложил наказанието за деяние, извършено в хипотезата на чл.194,ал.1 от
НК, за което чл.218б от НК е неприложим /виж решението на л.148-л.150 и данните за
влизането му в сила на л.151/.
1.2. Във връзка с твърдяните от ищеца като претърпени вследствие на наказателното
производство неимуществени вреди.
Със заповед от ***г., считано от ***г., Р.Ч. е бил освободен по взаимно съгласие,
изразено писмено, от длъжността *** при *** - гр.***, която е заемал считано от ***г., след
преназначаването му на нея от длъжността „***“, заемана от ***г. /виж: заповедта на л.10;
допълнителното споразумение на л.101 и договора на л.102/.
6
С показанията на св.Ч., съпруга на ищеца, снети в с.з. от 22.02.22г. /виж на л.153гръб-
л.154гръб/, които съдът цени с резерви както на основание чл.172 от ГПК, заради нейната
заинтересуваност, така и поради противоречието им в определени насоки с другия събран по
делото доказателствен материал, се установи, че когато съпругът и се обадил един ден през
декември ***г., звучал притеснен и гласът му треперел. Казал и, че ще претърсват у тях и
това станало наистина късно вечерта, което притеснило и тях много, защото детето било
вече *** години и задавало въпроси защо има толкова много полицаи. После съпругът и не
останал с тях, а го прибрали отново, без да знаят къде, тъй че да му занесат храна, дрехи или
нещо друго и като никой не им дал никаква информация. На последното съдът не дава вяра,
защото, въпреки него, св.Ч. е казала, че на другия ден съпругът и отново и звъннал и казал,
че го задържат за 72 часа, а след тези 72 часа тя и нейна приятелка отишли в районното да го
приберат с кола, което не би могло да стане, ако им беше неизвестно къде точно е задържан
съпруга и. Когато освободили съпруга и, той бил мръсен, отслабнал, пребледнял и
притеснен. След като го освободили от ***, го принудили да напусне по взаимно съгласие,
като напускането на работа им се отразило на финансовото състояние- той нямал работа, тя
тепърва разбрала, че е бременна с второто дете и нямали никакви доходи, и така почти
година, защото никой не го препоръчвал, че бил нарочен за кражба, и никой не го взимал на
работа, защото като се обадят на предишния работодател и разбират, че има дело за кражба.
Освен това бил *** и не навсякъде търсели, защото било специфична дейност. Обвинението
се отразило негативно и на репутацията му и на отношенията му с колеги и приятели,
защото се било разчуло, че става дума за кражба. Затворил се в себе си, не искал да говори с
никой, не искал да излиза, нощно време не спял, започнал да вдига кръвно. Вземал хапчета
за сън и за кръвно. Притеснявал се близо две години, че може да влезе в затвора и да ги
остави сами с детето, и тя бременна. Психически много му се отразило всичко това и след
този стрес се отключило от повдигнатото му обвинение, защото преди това си бил съвсем
нормален и нямал никакви проблеми. И досега се притеснявал, защото делото му не било
приключило, което към февруари 2022г. очевидно не е вярно, с оглед установеното с
представеното от самия ищец постановление от март 2020г. за прекратяване на
производството. В очевидно противоречие със събраното свидетелство за съдимост на
съпруга и е и казаното от св.Ч., че съпругът и не е задържан и съден друг път, макар да имал
присъда за една катастрофа, но по нея присъдата била оправдателна и за това дело той
изобщо не се притеснявал и нямал никакви проблеми, тъй като бил оправдан.
В с.з. от 12.04.22г. са събрани показанията и на св.К.Х.А., бивш колега на ищеца,
които съдът цени също с резерви, по няколко причини:
Видно от материалите по приложената прокурорска преписка №11421/18г. на
РП- ***, *** А. е бил също привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство,
което е водено и срещу ищеца, като лицето, в сговор с което е извършено деянието, за което
е повдигнато обвинение, и като такъв е също потърпевш от проведеното наказателно
производство. Въз основа на тези данни, служебната проверка на съда в системата за
електронно деловодство показа, че *** А. е и сам ищец по предявен срещу Прокуратурата
7
на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпените от същото наказателно
производство неимуществени вреди, по който е образувано гр.дело №***, в производството
по което дело, като негов свидетел, в с.з. от 09.03.22г. е бил изслушван Р.Ч. – т.е. като всеки
от двамата потърпевши от образуваното и прекратено срещу тях производство води иск за
обезщетение, по който другият е свидетел, което го прави заинтересуван да установи
общите факти по начин, който да ползва и самия него;
Видно от дадените от св.А. показания, за голяма част от фактите, съобщени от
него, той няма преки впечатления, а същите съставляват преразказ на обстоятелства и/или
преживявания, за които му е съобщил самият ищец.
Все пак, доколкото са налични и данни, за които показанията на св.А. са съпоставими
с други събрани по делото доказателства, може да се каже, че той в общи линии е потвърдил
онова, което е казала и св.Ч. или е видно и от приложената по делото прокурорска преписка
по ДП, и конкретно:
Че при извършена проверка в служебните помещения на ***г., когато и двамата с
ищеца били на ***, при намирането на няколко пакета с някакъв материал, той, Р.Ч. и ***
били откарани/отишли за някаква справка в *** РПУ, където ги карали да кажат какво се е
случило. Малко по-късно се оказало, че трябва да претърсват домовете им, което станало
късно вечерта, след единадесет и половина, като видно от протокола на л.75, претърсването
в дома на ищеца е започнало в 23.14ч. и е приключило в 00.04ч., но е протекло в негово
присъствие, противно на казаното от св.А., че на претърсването те не били присъствали, а
като от приложения в преписката на л.64 от делото протокол за претърсване и изземване в
неговото собствено жилище е видно, че това процесуално действие е също извършено в
негово присъствие.
Съответни на данните в преписката са и показанията на св.А. относно задържането
им- неговото и на ищеца Р.Ч., но като от показанията на св.А. относно много лошите
условия на задържане в мястото, където същото е осъществено, не могат да се черпят данни,
относими към ищеца по делото, тъй като св.А. ясно е заявил, че не е бил в едно и също
помещение с ищеца Р.Ч. по време на задържането им, и казаното от него и за двамата, че са
били при много лоши условия, е негово умозаключение- че не вярва в килията на Р. да е
било по-различно от тази, в която е бил той. По същия начин св.А. няма впечатления и за
казаното, че взели телефона на Р.Ч. и че нямали никакви контакти с близките, а съди за
вземането на телефона на Р. от случилото се с него- защото били взели неговия телефон. Що
се касае до липсата на контакти по време на задържането, показанията на св.А. влизат в
противоречие с показанията на св.Ч., съгласно които на другия ден след претърсването
съпругът и отново и звъннал, и казал, че го задържат за 72 часа.
Св.А. е потвърдил казаното от св.Ч. относно силни притеснения, преживявани от Р.Ч.
във връзка със случая, но за разлика от св.Ч. и като в това отношение съдът цени именно
казаното от него, а не от съпругата, тъй като е съответно на обективните данни в случая, е
посочил, че притесненията на Р.Ч. били толкова големи, защото много скоро преди това,
преди няколко месеца, Р. бил получил условна присъда и не бил изтекъл изпитателния му
8
срок, без оглед субективната му преценка виновен или невинен е бил Р.Ч. в случая, която
няма значение, тъй като св.А. и сам е казал, че той не може да говори с думите на прокурора,
но за него човек, който е блъснат, докато си стои в колата, няма как да е виновен за това.
В унисон с показанията на св.Ч. са показанията на св.А., че Р.Ч. се притеснявал и
затова, защото ги принудили да напуснат работа и бил останал без работа, което го
поставило във финансово затруднение в момент, в който и жена му не работела, чакали и
друго дете, а той можел и да влезе в затвора, както и че в резултат на преживяваните
притеснения започнал да споделя за проблеми със здравето, които нямал преди- че започнал
да вдига кръвно и да ходи по доктори, а също, че се затворил в себе си и от човек весел,
ведър, който излизал и се срещал с хора, и спортувал, спрял да общува с приятели и с доста
хора, да излиза, и започнал да пие много в къщи, и като това си било така и към момента,
въпреки че производството срещу тях било приключило преди две години.
3.При така установените в производството факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора:
3.1.Предявеният иск е основателен, противно на застъпената от ответната
Прокуратура на РБ с отговора на исковата молба и с пледоарията му теза за неговата
неснователност.
Държавата носи отговорност за вредите, причинени на граждани от дейността на
правозащитните нейни органи, включително Покуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не
е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано /чл.2,ал.1,т.3, предл.второ от ЗОДОВ/, като искът за
обезщетяване на увредения се предявява срещу органа, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите /чл.7,ал.1 от ЗОДОВ/.
В тази връзка, доколкото по делото се установи, че на 15.12.18г. на ищеца е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.6 вр. чл.194,ал.1 от
НК, досъдебното производство по което е било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1 вр. с
чл.24,ал.1,т.1 от НПК- тъй като деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение, поради маловажността на случая, изискуемите от закона предпоставки, касаещи
наличието на повдигнато обвинение и на прекратяване на наказателното производство в
една от предвидените от закона хипотези, при които обвиненото лице има право на
обезщетение от Държавата, са безспорно налични.
При тяхната категорична установеност, съдът не може в никакъв случай да сподели
развитата в пледоарията на ответника теза, че след като в мотивите на постановлението за
прекратяване на производството прокурорът бил приел наличието на извършено
престъпление, а ищецът не бил обжалвал този акт в частта на мотивите, макар в същата част
постановлението да било обжалваемо, както и защото наказателното постановление, с което
му било наложено административно наказание било отменено на процесуално основание, а
9
не поради нарушение на материалния закон, то той нямал и право да получи обезщетение,
нито можело да се смята, че не е налице извършено от него престъпление.
Горните доводи на ответника са несъстоятелни по множество причини, основните от
които са, че:
Мотивите, изложени от прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, както и мотивите, изложени от съда в решението по чл.59 и следв. от ЗАНН
за отмяна на обжалваното пред съда наказателно постановление на административно-
наказващия орган, както и самите тези актове, нямат обвързваща за гражданския съд сила в
производството по ЗОДОВ, а такива, съгласно чл.300 от ГПК и т.15 от ТР № 6/06.11.2013г.
по т. д. №6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, са само
присъдите и решенията по чл. 78а от НК.
От казаното по-горе следва, че този състав не може да счете в настоящото
производство, че ищецът е извършил престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, само защото така било прието в мотивите на единия или другия посочен акт, без
оглед дали той подлежи на обжалване или не и дали е бил на практика обжалван или не,
както пледира представителят на Прокуратурата на РБ.
Извън горното, тезата, застъпена от ответника в пледоарията му, е несъответна и на
утвърденото в съдебната практика и то по не по граждански, а по наказателни дела
разбиране, щото деянията, за които се прилага разпоредбата на чл.218б,ал.1 от НК, не са
престъпления, а административни нарушения / виж в тази насока Реш. № 460/02.12.2014г. по
дело №1424/2014г. на ВКС, НК, I н. о.; Реш. № 193/07.05.2015г. по дело № 380/2015г. на
ВКС, НК, І н. о/.
Доводите, развити от ответника в пледоарията му, макар и индиректно, са отречени и
от основанието за прекратяване на наказателното производство, посочено от самия негов
представител в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, а именно:
чл.24,ал.1,т.1 от НПК, съгласно втората хипотеза на която разпоредба производството се
прекратява, когато извършеното деяние не съставлява престъпление.
Макар съдът вече да е цитирал същото по повод повдигнатото от ответника
възражение за недопустимост на производството по предявения иск, тъй като
прекратяването на ДП не попада в никоя от изчерпателно изброените хипотези на
чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ, съдът отново ще повтори казаното, тъй като е еднакво
относимо и към доводите на ответника в пледоарията му, а то е, че доколкото прокурорът е
онзи, който носи по закон задължението да повдига обвинение само за деяния, които са
съставомерни, а не и за други неправомерни деяния на гражданите, които не съставляват
престъпления по смисъла на НК, макар и да подлежат също на правна санкция, когато са
повдигнали обвинение в извършване на престъпление за деяние, което е административно
нарушение, органите на прокуратурата на общо основание носят отговорност от името на
Държавата за вредите, които обвиненото лице е понесло за времето на проведеното срещу
него производство, преди същото да бъде прекратено на съответното основание, при
10
установяване на фактите за липса на съставомерни признаци на деянието, при които то може
да се признае за престъпление.
А иначе, твърдението на ищеца, че възбуденото срещу него наказателно
производство било прекратено, тъй като не били събрани никакви доказателства,
установяващи вината му в извършване на престъпление, също е несъответно на описаното в
мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство, с което е
категорично прието за установено, че както ищецът, така и обвиняемият *** А., са
осъществили състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.6 от НК, като действията им били
фиксирани от охранителните камери на обекта, макар да не са събрани доказателства за
извършване на деянието в условия на предварително сговаряне по чл.195,ал.1,т.5 от НК, по
която, заедно с т.6, е било повдигнатото им обвинение, но това също няма правно значение
за ангажиране отговорността на ответника в случая, на същото основание, което вече се
посочи в отговор доводите на ответника- липсата на ангажираща този състав сила на
мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а и както
съдът вече каза в частта за установените факти, като записите от видеонаблюдението, на
които съдът се е позовал, за да признае установеността на съпричастие на всеки от
обвиняемите към деянието, не са налични в кориците на прокурорската преписка, за да ги
коментира по същество.
И накрая, доколкото фактът на тъй установеното според ответника в производството
като извършено от ищеца престъпление е бил изтъкнат в пледоарията му и като основание
за пълното му освобождаване от отговорност на основание чл.5 от ЗОДОВ, съдът е длъжен
да посочи, че не може да обсъжда с решението си по същество наличието или липсата на
основания за приложение на цитираната правна норма от ЗОДОВ, защото с отговора на
исковата молба ответникът не е повдигал искане за приложение нито на чл.5,ал.1, нито на
чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, а го навежда за пръв път в пледоарията си.
Тъй че в крайна сметка доводите, които ищецът е развил в писмената си защита по
отношение наличието на двете предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника,
свързани с проведеното срещу него наказателно производство и липсата на основание за
прилагане на чл.5 от ЗОДОВ в случая се споделят изцяло от съда.
Другите оспорени от ответника с отговора му предпоставки за ангажиране на
отговорността му, изискуеми се от чл.4,ал.1 от ЗОДОВ- за реално претърпяване от ищеца на
твърдените неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и
проведеното срещу него наказателно производство, поставени в тежест на ищеца по делото,
са според съда също установени в производството, макар и не в пълнота на наведените от
ищеца твърдения, като:
Макар и ценени с резерви, както съдът вече посочи по причините, описани в частта
на решението за установените в процеса факти, събраните от ищеца гласни доказателства,
взети предвид в съвкупност с данните в приложената по делото преписка по ДП, когато не
11
им противоречат, в най-общ план са в подкрепа на твърдените от ищеца като претърпени
неимуществени вреди, но не и за налична между всички тях и проведеното срещу ДП пряка
причинна връзка, и като имат основание в случая и доводите на ответника, че за
претърпяването на част от вредите е имало и други съпричиняващи фактори, за които той не
може да бъде държан отговорен, респективно- да се вземат предвид при определяне на
обезщетението, което ищецът претендира да му заплатено от Прокуратурата на РБ,
доколкото:
Както категорично е посочил св.А., силата на притесненията, които ищецът е
преживявал след като му е било повдигнато обвинение в извършване на престъплението, за
което сега търси обезщетение, е била в голяма степен обусловена от обстоятелството, че
само няколко месеца по-рано той е имал вече едно условно наложено наказание „лишаване
от свобода“ и се е опасявал, че ако сега бъде признат за виновен в извършване на
престъпление, ще трябва ефективно да излежи в затвора присъдата си и за прежде
извършеното престъпление, производството за което е било прекратено с одобрено от съда
между него и прокуратурата споразумение. В тази насока съдът цени показанията на св.А., а
не на св.Ч., според която за птп-то и осъждането от него съпругът и въобще не се
притеснявал, защото при констатираното противоречие между показанията на двамата
свидетели житейски оправдани и логично съответни на създалата се в живота на ищеца
ситуация са именно показанията, дадени от св.А.. Тази налична съпричиняваща причина се
отчита и от самия ищец в писмената му защита за обосноваване на големия интензитет на
негативните му преживявания, но без да се съобрази, че за поведението му, свързано с
предишното осъждане, ответникът не може да бъде държан отговорен.
Втората група съпричиняващи фактори, водещи до увеличаване на силата и на
степента на интензивност на преживяваните от ищеца притеснения, за които и двамата
свидетели са дали показания, които и при отчитане на заинтересуваността им съдът цени, са
свързани с изгубването на работа от ищеца в момент, когато съпругата му очаквала второ
дете и не работела, и свързаните с това материални затруднения на семейството, но за тях
ответникът също не може да бъде държан отговорен, тъй като не стоят в пряка причинна
връзка с повдигнатото от него на ищеца обвинение. От една страна, и двамата свидетели са
посочили, че формално прекратяването на трудовото правоотношение е станало по взаимно
съгласие с работодателя, а от друга- ищецът сам се е въздържал да представи писмени
доказателства в тази връзка, каквито със сигурност се създават при прекратяване на
трудовия договор, какъвто е имал сключен с работодателя, за да се установи категорично
както основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, така и момента, в който
това е станало, а оттам- и дали може да се открие някаква причинна връзка с повдигане на
обвинението от страна на ответника, но това не е сторено, тъй че притесненията и
затрудненията, търпени от ищеца по повод освобождаването му от работа и оставането без
достатъчно доходи по времето, докато е бил без работа, не стоят в причинна връзка с
проведеното срещу него наказателно производство.
12
3.2.По въпроса за справедливия размер на обезщетението, което се следва на ищеца.
При установеност на необходимите предпоставки за обосноваване на надлежната
пасивна материално правна легитимация на ответника да носи отговорност по предявения
от ищеца срещу него иск, следва да се даде отговор и на основния спорен между страните
въпрос прекомерно или справедливо е обезщетението, което ищецът претендира да му бъде
присъдено в случая, по който становищата им са противоречиви.
По този въпрос съдът намери, че възражението на ответника за прекомерност на
търсеното от ищеца обезщетение с оглед принципа за справедливост е основателно, както и
че размер от 4000лв. е изцяло справедлив да възмезди ищеца за неимуществените вреди,
които е претърпял в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно
производство, при следните конкретни съображения:
Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, който съдът
следва да определи съгласно чл.52 от ЗЗД, се преценява за всеки случай, като се търси
равновесие между двата основни принципа на правото – за адекватна обезвреда на
претърпените от пострадалото лице негативни последици, понесени от проведеното срещу
него наказателно производство, и за недопускане на неоснователно обогатяване, като за този
конкретен случай съдът съобрази, че:
Производството срещу ищеца е водено за едно престъпление -по чл.195,ал.1,т.5 и т.6
от НК, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за него по закон е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години;
Ищецът е бил задържан за срок от общо 96часа, като при постановяване на
задържането от 72ч. прокурорът не е съобразил, че следва да вземе предвид и включи в този
срок и вече осъщественото задържане от 24 ч. по ЗМВР, постановено по същия повод,
заради който е постановено и второто задържане, като по този начин е надвишил
установената от чл.64,ал.2,изр.1 от НПК обща продължителност на задържането, а също,
предвид постановлението от ***г., с което е отказал да внесе искане в съда за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“, очевидно несвоевременно е извършил
дължимата се преценка относно необходимостта от осъщественото задържане за срок от
72ч., като е признал сам нейната неправилност с взетото само три дни по-късно
постановление, което е диаметрално противоположно на постановлението му от ***г., с
което е постановено задържането за срок от 72ч.-т.е като осъщественото задържане е било
по естеството си необосновано.
В хода на производството на ищеца е била наложена една от сравнително леките
предвидени в чл.58 от НПК мерки за процесуална принуда- „гаранция“ в размер от 300лв.,
несвързана със съществено ограничаване на личните му права и свободи за време на
висящността на провежданото срещу него наказателно производство;
Производството срещу ищеца е продължило в срок 1година, четири месеца и
13
двадесет и три дни, който сам по себе си не е много продължителен, но в рамките на който
се е развила само досъдебната фаза, докато в други случаи, служебно известни на съда, за
срок от една година и пет месеца е проведено наказателно производство, преминало и през
двете фази- досъдебна и съдебна, като в съдебната фаза и на двете инстанции /ДП
№272/18г., пр.пр. №***г. на РП-***, гр.д. №***/.
От гореизложените критерии, специфични за преценката по чл.52 от ЗЗД при искове
по ЗОДОВ, макар изтъкнатото от ответника в отговора му, че на ищеца е била наложена
една от най-леките мерки за процесуална принуда- „гаранция“ в ниския размер от 300лв. да
е вярно и по същество да е в подкрепа на възражението му за прекомерност на търсеното от
ищеца обезщетение, ответникът съзнателно е пренебрегнал да посочи и останалите
описаните по-горе от съда обстоятелства, които, преценени по същество при намаление на
претендирания от ищеца размер, поради прекомерността му, изискват да му се определи
обезщетение по-високо отколкото в случаи на повдигане на обвинение в извършване на
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, в които обвиняемото лице не
е било задържано във връзка с извършеното деяние, за което му е повдигнато обвинение, и в
които продължителността на процеса е била същата, но като е преминал и през съдебна фаза
на две инстанции.
Извън горните специфични критерии, не се установиха и общи критерии, приложими
при тази преценка, които да обосноват присъждане на ищеца на обезщетение в размера,
който претендира, доколкото не се установи реално претърпените от него неимуществени
вреди да са със степен на сила, интензивност, продължителност и всеобхватност такива,
които да правят оправдано обезщетяването им с търсената сума от 50000лв., както и защото
се установи, че степента и силата им, описани от свидетелите, имат и други съпричиняващи
ги фактори, но за тях няма основание да се държи отговорен ответника, поради липса на
пряка причинна връзка между същите и повдигнатото на ищеца от Прокуратурата на РБ
обвинение.
Към датата на повдигнатото му обвинение ищецът е бил осъждано по смисъла на
закона лице, макар и двамата негови свидетели да го считат за невинен в извършване на
престъпление при състоялото се птп, във връзка с което е осъждането му, тъй че уронването
на престижа му и опетняването на доброто му име, за които претендира обезщетение в
търсения размер, поради тяхната безвъзвратност във връзка с провеждане на конкретното
наказателно производство, се намират от съда за леко пресилени, при установените
обективни факти.
Да, установи се, че ищецът е търпял силни притеснения с оглед възможността да бъде
осъден, които са и житейски обичайни и оправдани, особено след като се установи, че макар
и осъждан, той не е излежавал реално наказание лишаване от свобода в предвидените за
това места, но също тъй категорично се установи, че за този силен страх от осъждане
причина е било и сключеното от него месеци преди образуване на досъдебното
производство относно пакетите на работното място в *** споразумение за престъпление в
транспорта, за извършване на което се е признал за виновен и му е наложено наказание
14
лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено, предвид разпоредбата на
чл.68,ал.1 от НПК, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият
извърши и друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок,
му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
По същия начин, оставането му без работа, независимо точно каква точно е била
причината за освобождаването му, и материалните затруднения на семейството му в тази
връзка, които са другите основни сочени неимуществени вреди, извън притесненията от
евентуалното осъждане, не се установи да са били причинени от проведеното срещу него ДП
№973/18г., за което търси обезщетение от ответника в случая.
Не се установи производството да е имало широка разгласа, включително да е
станало широко достояние на работното място на ищеца и поради провеждането му да се е
променило отношението към него там, както и точно то да е довело злепоставянето му пред
обществото, пред неговия работодател, колеги, близки и познати, както и в резултат на
обвинението да е изпаднал в социална изолация и много от колегите и приятелите му да са
преустановили контактите си с него и да не поддържат такива контакти и до момента.
Напротив, както от данните в приложената прокурорска преписка, така и от показанията на
св.А. стана ясно, че по време на проверката, при която са открити въпросните пакети в едно
от ***, на *** са били само ищецът, св.А. и *** Д.К., че на място действия по претърсване
по отношение на ищеца не са били предприети, а претърсван е бил само автомобилът на
св.А., а останалите процесуално-следствени действия, относими към ищеца- протокол за
претърсване и изземване в жилището му и задържането му са били осъществени на места,
различни от работното му място, тъй че не са били възприети от колегите му. Отделно от
това, св.А. не е посочил други техни колеги, извън вече очертания кръг, да са научили за
случая и поради това да са променили отношението си към ищеца, а сам е дал да се разбере,
че той по никакъв начин не е променил собственото си отношение към него, защото всичко,
което е съобщил относно преживяванията му, знае от личен контакт и разговори с него, ако
и да е посочил, че ищецът се е затворил по повод случая в себе си и си останал затворен и
досега.
Не се установи в здравословен план, вследствие на притесненията, които е
преживявал, независимо от комплексните им причини, за ищеца да са настъпили сериозни
болестни промени, извън съобщеното от свидетелите във връзка с повишаване на кравното
налягане, но като за тях обективни медицински данни липсват, показанията на св.А. не са
преки, а са основани на казаното му от ищеца, а показанията на св.Ч. са заинтересувани.
Съобрази се от съда като налагащо отчитане при определяне на справедливия размер
в насока придаване тежест на същото обстоятелство и извършеното в случая в дома на
ищеца претърсване и изземване, с оглед късния среднощен час н апровеждането му и
обстоятелството, че е било проведено в присъствие на членове на семейството, измежду
които и непълнолетно дете, които са несъмнено стресиращи както за тях, така и за ищеца,
заради предполагаемите свързани с фактите по ДП действия на който се е стигнало до
извършването им.
15
Ако трябва да се търси сравнение със съдебната практика по аналогични случаи, на
каквото ищецът се позовава в писмената си защита, за да обоснове, че претендираният от
него размер на търсеното обезщетение е справедлив, следва да се каже, че неговият случай
няма как да се приравни по фактическа обстановка с тези на ищците по гр.дела №№*** и
*** от 2021г. на ***, по които, при претендирано обезщетение от съответно 50000лв. и
40000лв. съдът е присъдил обезщетения от съответно 50000лв. и от 14 000лв., поради
следните причини:
Да, и в двата други случая ищците са били задържани първоначално за 24ч., а
впоследствие за 72часа и им е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от по
2000лв. /при 300лв. за ищеца по това дело/, но базата за сравнение свършва дотук, а
разликите, които са съществени, и които няма как да не повлияят при определяне на
справделивия размер на обезщетението в неговия случай в много по-нисък от
претендирания размер от 50000лв., са следните:
При исковете по ЗОДОВ съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД винаги е
отчитала и отчита с голяма тежест дали на пострадалия е било повдигнато обвинение по
служба и как производството е повлияло на карирното му развитие в тази връзка, дали той е
обществено значима и публично известна личност и дали случаят е намерил широка
медийна разгласа, като в случая с ищеца по гр.дело №***г. са налице и трите изброени
признака, които са мотивирали съда за определяне на обезщетението в размер от 50000лв.,
тъй, както е било претендирано, доколкото към датата на повдигане на обвинението на
ищеца по това дело, той е заемал длъжността *** на ***, бил е широко известна в
публичното пространство личност, обвинението, което му е повдигнато, е било за
извършване на престъпление по служба и проведеното срещу него наказателно
производство, което също е приключило с постановление за прекратяването му, както в
процесния за това дело случай, е намерило широк медиен отзвук. Отделно от това,
продължителността на производството по това дело е била около 2години и седем месеца, а
не 1 година, 4мес, 23 дни, както е по това дело;
Що се касае до гр.дело №****г., присъденият размер на обезщетението от 14000лв. е
изцяло обусловен от продължителността и хода на наказателното производство, които нямат
нищо общо с тези по настоящото дело, доколкото там ищецът е търпял наказателна принуда
в продължение на около 7 години, като процесът се е развил и на съдебната фаза, в която
делото е било неколкократно връщано за ново разглеждане, като обаче още с първия
постановен акт подсъдимият е бил признат за виновен и осъден реално на лишаване от
свобода. Също тъй, съдът е следвало да зачете в случая и настъпилите в социално -
икономически план промени за времето от 2013г., когато ищецът е бил обвинен, до 2020г.,
когато е постановен окончателният акт по неговото оправдаване.
Точно затова сравнението между сочените случаи в писмената защита е
необосновано, и макар да е ясно видима еднаквостта на твърдените от него в исковата молба
факти, които са почти изцяло еднозначни с твърдените от ищеца по гр.дело №***, няма как
да очаква и идентичен на постановения в другото производство резултат по отношение на
16
преценката на справедливия размер на обезщетението, което му се следва.
Всички тези съображения, в тяхната съвкупност, карат съда да счита, че обезщетение
в размер от 4000лв. е изцяло справедливо да възмезди ищеца за неимуществените вреди,
които е претърпял вследствие на проведеното срещу него наказателно производство, както и
че търсеното от него обезщетение за разликата до претендирания размер от 50000лв. за
същите тези вреди е прекомерно, с оглед принципа на справедливост, тъй че искът му следва
да се уважи до посочения справедлив размер и да се отхвърли за разликата над него.
3.3.Върху присъденото обезщетение на ищеца се следва и търсената законна лихва от
08.05.20г., защото се установи в производството, че постановлението за прекратяване на
производството е влязло в сила на тази дата, а съгласно т.4 от ТР №3/05г. по т.д. №3/04г. на
ОСГК на ВКС, от нея именно му се дължи лихва.
В случая ищецът сочи като дата на влизане в сила 07.05.20г., като вероятно не е
съобразил, че срокът за обжалване на постановлението за прекратяване на производството,
който се брои по дни, започва да тече от следващия ден /чл.183,ал.2 от НПК/, както и че в
случая изтича на 07.05.20г., при приложение на чл.183,ал.4 от НПК, че когато последният
ден е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, доколкото 06.05.20г. е
официален празник-Гергьовден и като такъв е неприсъствен ден.
В частта за разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски в производството по списъка,
представен още с исковата молба /виж на л.13/, като на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, при
частично уважаване на иска му, има право на разноските за държавна такса в пълен размер,
и на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение- съразмерно с уважената част от иска
му.
Ищецът е установил в производството направата на разноски от 10лв.- внесена
държавна такса за производството /виж л.18/ и от 2200лв.- заплатен в брой адвокатски
хонорар по договора за правна защита и съдействие, сключен с адв.А., който го е
представлявал по делото /виж л.12/.
Съобразно уважената част от иска в размер на 4000лв., от заплатеното от ищеца
възнаграждение за адвокат в размер на 2200лв., по съразмерност му се следват разноски за
адвокат в размер на 176лв.
Така, заедно със следващата му се в пълен размер внесена държавна такса, на ищеца
следва да се присъдят разноски от общо 186лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
17
Осъжда Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“№2, да заплати на Р. С. Ч., ЕГН ****, със съдебен адрес: ****, адв.Т.А., по
банкова сметка **** при *** , сумата от 4000- четири хиляди лева, ведно със законната
лихва от 08.05.2020г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените
вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване
на престъпление по ДП №973/18г. по описа на *** РПУ ***, пр.пр. №11421/18г. на РП-***,
производството по което е било прекратено с влязло в сила на 08.05.20г. постановление, тъй
като деянието не съставлява престъпление, както и сумата от 186- сто осемдесет и шест лева
-разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
18