№ 196
гр. Б., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500101 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 28746/13.12.2024г., подадена от
Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, представлявано от кмета М.Б., чрез
пълномощник срещу Решение № 890/28.11.2024г. по гр.д.№ 545/2024г. по
описа на РС Б..
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа се, че съдът е
кредитирал неправилно събраните гласни доказателства и по-специално
показанията на свидетеля К.А.. Сочи, че показанията на този свидетел са
неясни и уклончиви. Изтъква се, че в противоречие със събраните
доказателства, съдът не е обсъдил акта за общинска собственост, с която
жалбоподателят поддържа, че се легитимира за собственик на спорния имот.
Оспорват се доводите на съда за липса на доказано правопораждащо
основание, на което се е позовал жалбоподателя, че е собственик на вещта в
акта за частна общинска собственост. Подробно се обосновава твърдението, че
1
дядото на ищеца е бил член кооператор в АПК/ТКЗС и поради това всички
притежавани от него имоти са били включени в тези организации. На това
основание и спорния имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
като е без значение дали реално е бил отнет или член -кооператора или
неговите наследници са продължили да го обработват, доколкото от ищеца
липсва позоваване, ме собствеността върху процесния имот е била запазена в
реални граници при внасяне на имота в АПК/ТКЗС. Оспорва се извода на
съда, че липсват доказателства за внасяне на имота в ТКЗС, което противоречи
и на разпоредбите на Примерния устав на ТКЗС, на ПМС от 26.08.1954г. за
земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ЗДС, МТС и
други обществени стопанства. Твърди се, че спорния имот представлява земя
по см. на чл.19 от ЗЗС, тъй като имал влязъл в сила План за земеразделяне,
обявен в ДВ , в който план попада и района на спорния имот, който факт е
потвърден от приетата по делото техническа експертиза, с която безспорно е
установена идентичността на имота, описан в АОС с имота, описан във
влезлия в сила План за земеразделяне и в този смисъл става дума за имот,
попадащ в остатъчния фонд земеделска земя по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, който
на това основание е станал общинска собственост по силата на закона.
Оспорва се възможността въззиваемата страна да е придобила имота на
поддържаното основание - давност. При поддържане на твърдения в горната
насока се обосновава искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и
отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещните страни. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Поддържа се, че ищецът е собственик на спорния имот на поддържаното в
исковата молба оригинерно придобивно основание - давност, считано от
1995г., при позоваване присъединяване на владение от праводателите - преки
наследодатели на ищеца. Прави се анализ на доказателствата и заключението
на вещото лице. Оспорва се твърдението на въззивника за неправилно
анализиране и кредитиране на събраните гласни доказателства, както и
твърдението, че спорния имот представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗЗ. Изтъква
се, че въззиваемата страна е установила пълно и главно твърдяното
придобивно основание на спорния имот по давност. Иска се потвърждава на
решението, като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски. Не се
2
сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител,
поддържа подадената жалба и доводите в нея.
Въззиваемата страна, се представлява от пълномощник. Поддържат
отговора и по същество искат потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Б., след като съобрази материалите по делото и приложимия
закон, намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба от Б. Н. С., с която срещу община Б. е предявен положителен
установителен иск – за установяване спрямо ответната община, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.23.15, находящ се в град
Б., местност „С.Г. — Ш. 14“, с площ 1372 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята:5, при граници (съседи): 04279.23.13, 04279.23.17, 04279.23.18,
04279.23.16, 04279 23.6 и 04279.23.14, въз основа на давностно владение по
смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Твърди се от ищеца, че от 1984 г. владее и стопанисва поземлен имот с
идентификатор 04279.23.15, находящ се в град Б., местност „С.Г. - Ш.14“, с
площ 1372 кв.м., който е наследен от неговия дядо по бащина линия Г. С. К.,
съгласно нотариален акт от 1942г. Сочи се, че и преди 1984г. имотът е владян и
ползван от бащата на ищеца. Ищецът твърди, че обработва имота от 1984 до
1988-89г. като го засявал ежегодно с царевица, а след 1989г. и до настоящия
момент Б. С. владеел имота и го ползвал като го засявал ежегодно и го
стопанисвал като житна нива. Сочи се, че предвид продължителното и
необезпокоявано владение на този имот повече от 39г. години, е предприел
действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но от
община Б. издали удостоверение, с което било удостоверено, че процесният
3
имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска
собственост (АЧОС) № 13038/01.02.2024 г. няколко дни след подаване от
ищеца за молба – декларация за издаване на удостоверение за липса на
общинска собственост на процесния имот. Твърди се от ищеца , че е придобил
имота по давност, като се оспорва основанието, вписано в акта за общинска
частна собственост. Твърди се, че спорния имот е запазил статута си на частна
собственост и е владян като такъв и от гледна точка на реституционното
законодателство не е налице основание за включването му в режим на
възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което въпросният имот не фигурира и в
обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2
ЗСПЗЗ.
Ответната страна твърди, че е собственик на спорния имот, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2
от ЗСПЗЗ, като се обосновава тезата, че имотът е остатъчен фонд след
възстановяване на собствеността на собствениците и след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими
стари реални граници земите стават общинска собственост.
Твърди се, че спорния имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ - земи,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени
в законните срокове,която е останала след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала
след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. На това основание по силата на закона земята е станала
общинска и поради това спрямо нея не е могло да тече давност за
придобиването й от ищеца на това основание.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
назначена е съдебно – техническа експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
С обжалваното решение съдът е уважил предявеният иск и признал за
установено спрямо ответната община, че ищецът е собственик на спорния
имот на основание давност.
Направеният от въззивният съд самостоятелен анализ на събраните
4
доказателства води до следните фактически изводи:
Ищецът Б. Н. С. е наследник на Г. С. К., починал на 06.12.1970г.
/удостоверенвие за наследници № 23/29.10.2021г./.
С нотариален акт за покупко-продажба № 67, т. III, рег. № 1650, дело № 892
от 2042г. на 16.10.1942г. наследодателят на ищеца Г. С. К. е закупил от
С.В.Я.Р. , недвижим имот в землището на гр.Г.Д., а именно: Ливада в м.
“Н.С.Г.“, от 1.5 дка, при съседи: межда, К.Г.. С. Н.ъ и вада.
На 24.01.2024г. ищецът Б. Н. С. е подал до ответната община молба-
декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез
извършване на обстоятелствена проверка. С Удостоверение от 07.02.2024г.
ответникът е отразил, че поземлен имот с идентификатор № 04279.23.15 по
КККР на гр. Б. е общинска собственост съгласно АОС № 13038/01.02.2024г. и
Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Поземлен имот с идентификатор № 04279.23.15 по КККР, с площ от 1372
кв.м., е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска
собственост №13038 от 01.02.2024г., в който като основание за придобиване е
посочено- чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС /придобит по закон, чл. 58, ал.
1 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 год. на комисия по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Приложение №
1, в раздела за з-ще Б., под пореден номер 33, присъства имот № 23.15, с
площ от 1372.14 кв.м., неизползвана нива (угар, орница), имот възстановен с
ПЗ. Това протоколно решение е одобрено със Заповед № РД-10- 121 от
28.07.2008 год. на Директора на АД „Земеделие“ Б. и имотите по Приложение
№ 1.
Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели. От показанията им се установява следното:
Св.К.А. сочи, че с ищеца са братовчеди и знае къде се намира спорния имот.
Сочи, че става дума за имот от около декар и половина и знае, че е
принадлежал на дядо Г., след което на бащата на ищеца и след това на самия
ищец, който го владее и обработва повече от 20 години. Твърди, че имотът е
бил собствен на този род, като наследство от дядо Смилен, след това го е
5
обработвал бащата на ищеца и след това е бил обработван само от ищеца.
Свидетелката заявява, че знае имота и обработването му през годините, тъй
като са имали също имот в съседство, като описва точно местоположението
му и съседите, както и какво има изградено наблизо. Твърди, че имотът има
ограничения, които са видими, като преди години, когато е имало вода е бил
градини, но сега вече на него се отглеждат само житни растения за животни.
Лично е виждал ищецът да сее, но знае, че е той ,тъй като има трактори. Към
момент имотът е засят с жито от ищеца, който не е пропускал да го обработва
всяка година, а преди това от баща му, а преди това и дядо му. Заявява, че
лично не е виждала бащата и дядото на Борко да го сеят този имот, но това го
знае от майка си, която е на 92 години. Не е виждала лично ищеца да сее
имота, а е виждала имота след това засят. Твърди, че той й носел зеленчуци и
й е казвал, че е от това място. Сега имота е засят с жито. Не знае Б. да е
пропускал година, в която да обработва имота. Знае, че винаги си го е
обработвал, че в целия им род никога никой не е предявявал претенции към
имота, който Б. си обработва. Свидетелката заявява, че този имот не е внасян в
ТКЗС, тъй като имотите, които са внасяни в ТКЗС ги имала и са заявявани.
Свидетелят С.А., сочи в показанията си, че познава ищеца от дете, както и
ме му е помагал в земеделската работа. Описва имота като в близост до
магистралата, в близост има автокъща, а самият имот е около декар и
половина, същият е продълговат като откъм горната част граничи с път, а
отдолу има оранжерии на К.. Твърди, че знае, че ищецът ползва имота от
преди 20 години и повече, че му помага от около 2000 година. Свидетелят
заявява, че преди години Б. садял имота с царевица, а сега с жито. Чувал е, че
ищецът има имота от дядо му, тъй като му е показвал стар нотариален акт за
него и повече от 20 години го садял с царевица, защото на село Дъбрава гледа
животни, а от няколко години назад сади имота жито.
Свидетелят К.Й. познава ищеца и сочи, че му е помагал на имота. Описва
местоположението му – намира се на стария път на Е-79, при бившата
бензиностанция „Ш.“. Твърди, че в момента е засаден с жито, преди време е
ходил да му помага, когато и имотът бил насаден с царевица-1995-1996г. Знае,
че този имот е наследствен на ищеца, който никога не е преставал да го
обработва. Сочи общо, че едно време всички имоти били към АПК, но
заявява, че имотът на ищеца е наследствен от дядо му, след това го е работил с
баща му, а сега го работи сам.
6
От приетата пред районния съд и неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза се установява, че спорният имот и към настоящият
момент е земеделска земя. Според вещото лице имот с идентификатор №
04279.23.15 е бил част от масивите стопанисвана земеделска земя на
АПК/ТКЗС/ДЗС, но няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС,
образувано през 1957 год. Вещото лице е категорично, че няма данни за
подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма
възстановена земеделска земя върху процесния имот №04279.23.15 на частни
лица.
В констативната част на заключението вещото лице е посочило, че
нотариален акт за покупко-продажба № 67 от 16.10.1942 год., т.Ш, рег„№
1650, дело № 892 от 2042 год. /лист 7 към гр. дело № 545/2024 год./, с който
С.В.Я.Р., продава на Г. С. К., недвижим имот в землището на гр.Г.Д.: Ливада в
м.“Н.С.Г.“, от 1.5 дка, при съседи: межда, К.Г., С. Н.ъ и вада е съставен при
действието на Картата на Воден синдикат „Б.П.е“, от 1934г.
Вещото лице също така е установило, че Картата на имотите в
съществуващи Стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея, за з-ще Б., е
изработена след идентифициране на показаните на място граници, и е обявена
в ДВ бр.98 от 21.08.1998 год. /Приложение № 2 към експерт./, а коригирания
План за земеразделяне /ПЗ/, т.е. възстановяване на собствеността в нови
реални граници, в който план попада района на СТЕ, е обявен в ДВ бр. 138 от
24.11.1998 год. В картата имотът е записан като Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
стопанисвано от Община Б., което според вещото лице показва, че конкретно
за искания от ищеца въпросен имот, няма данни за подадени заявления за
възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Като съседи на имота, имащи
отношение към СТЕ, към 1998 год. са записани: от югозапад - имот № 023016
на С.С.Р., от северозапад - имот № 023014, наел. на М.Н.Г., от запад - имот №
023013 - наел. на С.Р.З., от югозапад - имот № 023017, на С.К.К., от югозапад -
имот № 023018, на наел. на К.Г.З. и от североизток - имот № 000754, полски
път. Поземлен имот 04279.23.15, към момента на влизане в сила на
одобрената кадастрална карта - 12.07.2006 год. е ПИ с идентификатор №
04279.23.15, с площ от 1372.10 кв.м. /1372 кв.м. по скица/ - земеделска
територия - с НТП „ниви /орна земя/”, м.”С.Г.-Ш.14” - записано Ползвател
Община Б., стопанисвано от Общината, без документ за собственост и вписан
7
стар пл.№ 230015. Констатирало е, че при действието на КККР, с Протоколно
решение № 3 от 25.07.2008 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, са
определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Приложение № 1, в
раздела за з-ще Б., под пореден номер 33, присъства имот № 23.15, с площ от
1372.14 кв.м., неизползвана нива (угар, орница), имот възстановен с ПЗ, който
като остатъчен фонд земеделска земя, невъзстановен на бивши собственици,
се предоставя на Община Б.. На Приложение № 6 към експертизата вещото
лице е отразило фактическото състояние на имота, както следва - с плътни
черни граници и тониран в сиво - са показани границите и номера на въпросен
имот № 04279.23.15 по КККР; с тънки черни граници - са показани границите
и номерата на всички съседни имоти; на място имота към момента на огледа
/както и всички съседни имоти/, представлява ожъната нива, стърнище;
имотът не е заграден с каквито и да било огради, но са трасирани границите
му, като по граничните точки са забити метални тръби; имота е празен,
незастроен, като над него преминава ел. далекопровод 20 kV.
В заключението вещото лице прави извод за пълна идентичност на
земеделски имот № 04279.23.15, с площ от 1372 кв.м. с имота, описан в Акт за
частна общинска собственост /АЧОС/ № 13038 от 01.04.2024 год., вписан в СВ
Б., като Акт № 113, том П, дело № 288, вх. рег№ 535 от 06.02.2024 год., че
същият е земеделска земя, т.е. неурбанизирана територия. За спорния имот
няма данни за бивши собственици в границите на имот с идентификатор №
04279.23.15 и няма заявления за възстановяване на земи в неговите граници,
така че имот с идентификатор № 04279.23.15 е останал невъзстановен, т.е.
Земи но чл.19 от ЗСПЗЗ. За поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
04279.23.15. Има влязъл в сила план, посочен в чл.19 от ЗСПЗЗ за
земеразделяне /ПЗ/, обявен в ДВ бр. 138 от 24.11.1998г., в който план имотът
се явява остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ, видно от Протоколно
решение № 3 от 25.07.2008 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ /, с което
са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Приложение № 1 /, в
раздела за з- ще Б., под пореден номер 33, присъства имот № 23.15, с площ от
1372.14 кв.м., неизползвана нива (угар, орница), имот възстановен с ПЗ, който
като остатъчен фонд земеделска земя, невъзстановен на бивши собственици,
се предоставя на Община Б..
В съдебно заседание вещото лице сочи, че има доста белези, които налагат
извод за съответствие между имота с идентификатор 04279.23.15 по
8
кадастралната карта от 1372 кв.м. с имота по нотариален акт №67/1942 г.,
предвид съседите на имота. От факта на изготвен план за земеразделяне прави
извод, че става дума за имот в окрупнен масив и към настоящия момент сочи,
че е такъв и на база това твърди, че е част от масивите на АПК и ТКЗС.
Вещото лице пояснява, че след 1957 г. всичко е част от масивите на АПК, дори
и тези, които са възстановявани в стари реални граници.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспорваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което следва да се провери неговата правилност, но само на поддържаните от
жалбоподателя оплаквания.
Въззивникът се позовава, че е собственик на процесния имот на основание
съставения Акт за частна общинска собственост № 13038/01.02.2024г., с
който процесния имот е актуван като частна общинска собственост, на
основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС и чл.19 от ЗСПЗЗ вр. с Протоколно
решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Оспорва
придобиването на имота от ищеца по давност, като поддържа, че става дума за
имот, който е такъв по чл.10 ЗСПЗЗ, поради което е подлежал на реституиране
по реда на този закон, закоято не се твърди, а и няма данни да е проведена,
поради което имотът е станал общинска собственост като земя,
представляваща остатъчен фонд по чл.19 от ЗПСЗЗ – останала невъзстановена
такава по реда на ЗСПЗЗ, за което има влязъл в сила план за земеразделяне,
обявен в ДВ, бр.38 от 24.11.1998г.
Оспорва се фактическия извод на първоинстанционният съд, че не са
представени доказателства процесният имот да е внасян в ТКЗС, като
жалбоподателят се позовава на данните от експертизата, че имотът е бил част
от масивите на АПК/ТКЗС. При тези данни се твърди, че спорният имот е
подлежал на възстановяване по реда на ЗПЗЗ и като не е бил поискан за
реституиране представлява остатъчен фонд по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ и на това
основание е станал общинска собственост по силата на закона.
Първоинстанционният съд е приел, че няма данни спорният имот да е бил
9
внасян в ТКЗС, поради което не представлява имот, който е подлежал на
реституиране по реда на ЗПСЗЗ. Ето защо не следва да попада в приложното
поле на чл.19 от ЗПСЗЗ, като остатъчен поземлен фонд останал след
провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността на бившите
собственици или техните наследници, притежавали земеделска земя, която е
била кооперирана и включена в ТКЗС/ДЗС/АПК или други такива
образувания.
По приложението на чл. 19 ЗСПЗЗ е формирана съдебна практика в
следния смисъл: в решение №50024 от 11.07.2023г. на ВКС по гр. д.
№1761/2022г. се посочва, че при предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, изтъквайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, по правилото на чл. 154 ГПК носи тежестта да докаже наличието
на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. Ако
ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на
собственост по причина, че имотът попада в приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или
отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При предявен положителен
установителен иск за ищеца е достатъчно да докаже, че е собственик на
соченото придобивно основание. Тази страна не носи доказателствената
тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките
за издаване на акт за общинска собственост /решение № 798/16.11.2010 г. по
гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. №
1327/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. №
621/2010 г. на ВКС, I-во г. о. Решение № 488/19.12.2011 г. по гр.д. № 1403/2010
г. на ВКС, I г.о.; Определение № 613/10.02.2025г. по гр.д.№ 2483/2024г. на
ВКС, 1ГО, 2 състав и др./. Наличието на пречки за придобиване на имота на
поддържаното основание – давност следва да се докажат пълно и главно от
ответната страна, която противопоставя възражението, че спорният имот
представлява земеделска земя по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ и по отношение на
такъв имот давност не тече.
10
С решение №249/4.07.2011г. по гр. д. №621/2010г., решение
№488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/10г. и решение №88/17.07.2015г. по гр. д.
№6225/2014г. на ВКС, се приема, че могат да бъдат придобивани по давност
имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите
ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници,
респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради
което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат
включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени
в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови
правото на собственост, което юридически не е отнето, но фактически
владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който се
възстановява това право като установи съществуващите реални граници, или
ги възстанови /когато това е възможно/, а когато старите граници не са
запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата
местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като
реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията. Следователно, земи по
чл.19 ЗСПЗЗ могат да бъдат само тези, за които се установи, че са били
внасяни в ТКЗС или други такива организации.
По делото липсват доказателства спорният имот да е бил включван в ТКЗС,
както и липсват данни да е бил заявяван за възстановяване от ищеца или от
негови наследодатели приживе. Установи се, че за процесния имот
наследодателя на ищеца разполага с нот.акт за собственост на основание
покупко - продажба от 1942г. /от преди процесите на масовизация в страната/,
съставен в съответната за това форма за действителност и който имот по
нот.акт според вещото лице е идентичен със спорния с идентификатор
04279.23.15 по сега действащите КККР на Б..
И тримата разпитани свидетели сочат, че този имот е бил владян и
обработван от ищеца повече от 20 години, както и св.А. сочи, че този имот не
е бил внасян в ТКЗС. Последният факт не може да бъде счетен за установен от
приетата СТЕ. Вещото лице е направило извод, че имотът е бил част от
11
масивите, стопанисвана земеделска земя на АПК/ТКЗС/ДЗС, тъй като за
района, в който е и този имот е изработван ПЗ в нови реални граници, а такива
се правили за блоковете на АПК. Но също така е изтъкнал, че няма данни кога
и от кого имотът е внасян в ТКЗС, нито е установил да са подавани заявления
за възстановяването му. Ето защо в тази част заключението на вещото лице,
относно този извод, не следва да се кредитира. Фактът, че един имот е
земеделски и за района, в който се намира има изработен ПЗ в нови реални
граници не сочи и на извода за това, че се касае до земеделски имот, който в
миналото е бил коопериран.
По отношение на факта на внасяне на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др.
подобни образувания не може да се правят предположения, а подлежи на
пълно и главно установяване, още повече, че статута на имота с
характеристиките на такъв по чл.2 от ЗПЗЗ и подлежащ на възстановяване по
този ред е от съществено значение за установяване от ответника на
поддържаното от него правоизключващо правото на собственост на ищеца
възражение. Само имоти, които са имали земеделски характер и за които има
категорични данни, че са били обобществявани /кооперирани/, а впоследствие
са останали невъзстановени представляват остатъчен фонд земя по см. на
чл.19 от ЗСПЗЗ и само такива имоти могат да бъдат придобивани от
общините. Независимо от процесите на масовизация на земята в случаите,
когато е било запазено владението на земеделска земя в реални граници,
респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване по силата
на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници,
владеещите ги лица са могли да ги придобиват по давност /Р №
249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. I гр.о. Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.№
1403/10 I гр.о., Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г. на ВКС I гр.о;
Решение № 197 от 10.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 430/2010г., I г. о.; ГК,;
Решение № 798 от 16.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 3303/2008г., I г. о., ГК;
Решение № 380 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 110/2009г., I г. о., ГК;
Решение № 341 от 4.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 4723/2008г., IV г.о., ГК,;
и мн.др./, такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Въззивникът противопоставя на въззиваемата страна възражението, че
процесният имот е такъв по реда на чл.2 от ЗСПЗЗ и като земеделски имот,
12
внесен в ТКЗС е подлежал на реституиране. Поддържа, че това е станало по
силата на самия Примерен устав на ТКЗС, на ПМС от 26.08.1954г. за
земеустрояване, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и
други обществени стопанства. По делото липсват доказателства
наследодателя на ищеца да е бил член кооператор, за да може по силата на
членственото правоотношение да се счете, че всички притежавани от него
земеделски земи са се считали за внесени в ТКЗС.В цитираните от самия
жалбоподател актове са предвидени хипотези за реално запазване на
владението върху имоти, поради което по отношение на тях е неприложимо
възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ като земи по см. на чл.2 и сл. от
ЗСПЗЗ. Внасянето на такива земи в ТКЗС се установява с писмени документи
– заявление – декларация или по друг недвусмислен начин. Фактът на внасяне
на процесния имот в ТКЗС не може да почива на предположение въз основа на
други факти, а при спор следва да бъде установен пряко и пълно от ответната
страна, която носи тежестта да докаже този факт, тъй като представлява
правоизключващо възражение /В този смисъл - Решение № 21/4.02.2011г. по
гр. д. № 1327/2009г. на ВКС, II г. о., ако решение № 145/16.11.2016 г. по гр. д.
№ 2412/2016 г. на ВКС, II г. о., Определение № 613/10.02.2025г. по гр.д.№
2483/2024г. на ВКС, 1 ГО, 2състав/.
За да възникне основание за реституиране на такава земя по ЗСПЗЗ, следва
да се установи отнемането й от конкретни лица, чрез внасяне в ТКЗС, липса на
подадено заявление за възстановяване и изтичане на съответните за това
срокове, за да се счете, че като земя, подлежаща на реституция, същата е
останала невъзстановена. Ето защо няма основание да се приеме, че
собствеността на спорния имот, само защото е земеделски и към настоящия
момент, е следвало да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ. Обществените
отношения, които се уреждат с този закон, касаят възстановяване на
собствеността върху такива земи, внесени от собствениците в такива
стопанства, но не когато няма данни за внасянето им. Фактът на включване
впоследствие на този имот в Плана за земеразделяне не променя горния извод,
тъй като предпоставка за включване на такъв имот в този план и за провежда
изобщо на процедурата по чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.45 и сл. от ППЗСПЗЗ следва
да се установи, че става дума за коопериран имот.
Предвид изложеното следва изводът, че не е имало нито фактическо, нито
13
правно основание процесният имот да бъде включван в остатъчния фонд по
чл.19 от ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши кооперирани земеделски
земи и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ, тъй като по делото е останало
недоказано възражението на ответника по иска и настоящ въззивник, че
собствеността върху този имот е следвало да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ,
тъй като е останал недоказан фактът, за който носи доказателствената тежест,
че спорният имот е бил коопериран и включен в ТКЗС.
Ето защо е достатъчно да се обсъдят ангажираните от ищеца и сега въззиваем
гласни доказателства, установяващи осъществявано от ищеца владение върху
имота. И тримата свидетели сочат, че става дума за имот, придобит от дядото
на ищеца, а впоследствие владян последните 20 години само от ищеца.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират за достоверни,
независимо от роднинската връзка на св.А. с ищеца. Показанията на тези
свидетели съответстват на данните от експертизата, както по отношение на
местоположение, площ и граници на имота, а така също нейните показания се
подкрепят от показанията на другите двама свидетели, както по отношение на
тези данни, така и за това как е бил обработван имота от ищеца и неговите
наследодатели назад в годините. Свидетелите не установиха владението на
ищеца да е било прекъсвано от други лица или субекти.
Свидетелите са преки очевидци на фактите, които сочат, взаимно се
допълват и не са противоречиви. Установяват осъществявано обработване и
владение с намерение за своене на имота от ищеца от близо 20 години преди
подаване на иска, през който период няма данни владението да е било
смущавано, оспорвано или прекъсвано по някакъв начин. За ищеца –
въззиваем е налице правен интерес да поддържа тезата за придобиване на
целия имот по давност срещу всяко трето лице, което му оспорва
собствеността, доколкото се установи, че не е единствен наследник на общия
наследодател. Ето защо срещу ответната страна въззиваемият успешно може
да поддържа, че е собственик на целия имот въз основа на самостоятелно
оригинерно придобивно основание - осъществявано последните 20 години
непрекъснато давностно владение на имота като собствен.
В тази връзка е неоснователно оспорването във въззивната жалба от
жалбоподателя относно доказателствената стойност на събраните гласни
доказателства и тяхната достоверност. Също така е неоснователно
14
оспорването във връзка с представените от вещото лице снимки от Гугъл ърт,
отразяващи състоянието на имота в конкретен момент /ден/. Манифестирането
на намерението за своене на имот като собствен не е необходимо да бъде
осъществявано непрекъснато. Снимките са моментно изображение /за
конкретен ден/, и не опровергават свидетелските показания относно факта на
владение и своене на имота от ищеца като собствен. От ответната страна,
настоящ въззивник, не са ангажирани доказателства за прекъсване на
владението за период от време повече от 6 месеца /арг. чл.81 ЗС/, а съгласно
чл.83 ЗС е установена оборима презумпция, че който е владял в различни
времена се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното. Въззивникът не е провел обратно доказване на установената в
чл.83 ЗС оборима презумпция. При установено от свидетелите владение през
определени периоди от време и при необорена презумпция на чл.83 ЗС следва
да се счете за установен фактът на осъществено от въззиваемата страна
владение за целия необходим период от 10 години за оригинерно придобиване
на недвижимия имот при условията на недобросъвестно такова.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявеният
иск, поради което обжалваното решение следва да се потвърди като
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна от жалбоподателя се дължат
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 900 лв. за
адвокатско възнаграждение, за които има доказателства, че са реално
договорени и направени, както по основание, така и по размер, а до
преклузивния срок - приключване на устните състезания по делото, липсва
възражение от насрещната страна по размера им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 890/28.11.2024г., постановено по гр.д.№
545/2024г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА Община Б., с адрес гр. Б., пл. “Г. И.” №1, представлява от Кмета
15
да заплати на Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“А.К.“ № 24 сумата
от 900 /деветстотин/ лв. направени разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок
от получаване препис от страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16