№ 222
гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500261 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от Р. И. К. , ЕГН **********, с адрес-
гр.Пазарджик, бул.“Кн. Мария Луиза“ №37, чрез адв.Т. В., АК Пазарджик, с адрес -
гр.Пазарджик, ул.“Цар Шишман“ №2, ет.2 , против „ ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н Средец, бул.“Витоша“ №15,
ет. мецанин, представлявано от И.Г.Д-М.
С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане .
С Решение № 170/ 09. 02.2024г . на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 622/2023г. по
описа на същия съд ,иска е отхвърлен изцяло , като неоснователен. Присъдени са деловодни
разноски в полза на ответника.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Р. И. К.,ЕГН **********, , подадена чрез пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на
районния съд в обжалваната и се постанови ново решение от въззивната инстанция по
съществото на спора, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд в
обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
1
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Какво е установено по делото от фактическа страна?
На 28.03.2022г. ищцата Р. И. К., чрез пълномощника си,адвокат.Т. В., е депозирала молба по изп.
дело №852/2011г. по описа на ЧСИ Д.М. peг. №828,с район на действие ОС-Пловдив. С молбата е
поискано изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК
по отношение на ищцата Р. И. К.. В молбата са изложени твърдения, че е налице период по-дълъг
от предвидения в закона срок от 2 години, в който от страна на взискателя не са поискани
и извършени действия по принудително изпълнение по отношение на ищцата. Твърди, че след
образуване на делото през 2011г. до момента, не са извършени действия по принудитело
изпълнение. Счита, че делото е прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1, т.8 от
ГПК по отношение на нея. Моли да бъдат отменени предприетите принудителни действия по
делото по отношение на ищцата.
Молба с идентично съдържание е депозирана от ищцата по изпълнителното дело и на 01.04.2022г.
Към молбите е приложени пълномощно от 22.03.2022г., от ищцата Р. И. К. на адв.Т. В. да я
представлява по изпълнително дело №852/2011г. по описа на ЧСИ Д.М. peг. №828, район на
действие ОС-Пловдив. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от същата дата
22.03.2022г., с договорено възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, и
процесуално представителство по изпълнителното дело, в размер на 800 лева. В договора за
правна защита и съдействие е отразено, че договореното възнаграждение е платено в брой.
С постановление на ЧСИ Д.М. peг. №828, район на действие ОС-Пловдив от 01.04.2022г. е
прекратено изпълнителното производство по изп.д. №852/2011г. само по отношение на ищцата
Р. И. К..
Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
От обстоятелствената част на исковата молба и от направеното искане се установява ,че
претенцията на ищцата е за направени разходи за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство. Правното положение на ищцата в изпълнителното производство е на „длъжник „. В
текстовете на чл79 от ГПК, чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ/ТТРЗЧСИ/ няма регламентация за разноските на длъжника в изпълнителното
производство ,в случаите, когато производството се прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК ( поради бездействието на взискателя в продължение на две години ). Регламентацията е единствено по
отношение на разноските на взискателя . Общото правило е ,че разноските в изпълнителното
2
производство се заплащат авансово от взискателя , но те винаги са за сметка на длъжника, освен в
случаите по чл. 79 ал. 1 от ГПК. Когато изпълнителното производство се прекрати поради „
перемпция“ разноските , които е направил взискателя остават за негова сметка , а не за сметка на
длъжника ( чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК).
Поставя се въпроса – как следва да се заплатят разноските, които е направил длъжника в
изпълнителното производство, когато производството се прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК- поради бездействието на взискателя в продължение на две години(перемпция)?
Въззивната инстанция приема ,че единствения правен способ при тази хипотеза е по общия исков
ред , а това е реда по чл. 45 от ЗЗД, а не както е приел районния съд по чл. 49 от ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Изпълнителното производство е образувано по молба на кредитора , който е „взискател“ в
изпълнителното производство.Изпълнителното производство е прекратено поради
противоправното бездействие на кредитора в изпълнителното производство . Претенцията на
длъжника ( ищец в настоящото производство ) е насочена против кредитора за неговото противоправно
бездействие , тъй като в случая кредитора е имал задължението за действие( задължението да поиска
извършването на изпълнителни действия). Ако се приеме хипотезата на чл. 49 от ЗЗД отговорността на
кредитора за неговото противоправно бездействие не може да бъде ангажирана , тъй като
отговорността на кредитора при тази хипотеза е гаранционно – обезпечителна . Тя е отговорност
за чужди виновни и противоправни действия. В случая това трябва да са действия на ЧСИ , които
обаче не са виновни и противоправни, тъй като изпълнителното производство е прекратено по
вина на взискателя, поради неговото виновно и противоправно бездействие,а не по вина на
ЧСИ(поради виновно и противоправно бездействие на ЧСИ).
Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД .
деяние ( действие или противоправно бездействие) ;
противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или
подзаконов нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило
на добрите нрави “да не се вреди другимо „ ).
вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под
формата на „ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .).
вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени
(морални)вреди );
причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите
трябва да са „пряка и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата
трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата );
при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45 ал. 2
от ЗЗД ). Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност,
като докаже , или че деянието му е случайно , или че е бил невменяем по време на
извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана , крайна
необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за
увреждането му.
В конкретния казус изцяло е осъществен фактическия състав на посочената правна норма .
3
С противоправното си бездействие кредитора е причинил имуществена вреда на длъжника .
Имуществената вреда е под формата на претърпяна загуба ,за разходите ,които длъжника е
направил за адвокатско възнаграждение. Налице е причинна връзка между противоправното
бездействие на кредитора и претърпяната вреда от длъжника.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени изцяло решението на районния съд и
вместо него се постанови от въззивната инстанция ново решение ,по съществото на спора, като се
уважи предявения иск.
По въпроса за разноските.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде
преизчислен размерът на дължимите разноски ,като последица от уважаване на предявените
искове.В полза на ищцата Р. И. К. следва да се присъдят разноски в общ размер на 802,90 лв., от
които 777,90 лв. – разноски за първата инстанция и заповедното производство съгласно приложен
списък по чл.80 ГПК и 25 лв. – разноски за въззивната инстанция, представляващи държавна такса.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 170/ 09. 02.2024г. на районен съд Пазарджик, постановено по
гр. д. № 622/2023г. по описа на същия съд,вместо което постановява:
По иска, предявен от Р. И. К. , ЕГН **********, с адрес-гр.Пазарджик, бул.“Кн. Мария
Луиза“ №37, чрез адв.Т. В., АК Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Цар
Шишман“ №2, ет.2 , против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н Средец, бул.“Витоша“ №15, ет. мецанин,
представлявано от И.Г.Д-М. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ,че
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД дължи на Р. И. К. , ЕГН **********, с адрес-
гр.Пазарджик, бул.“Кн. Мария Луиза“ №37, чрез адв.Т. В., АК Пазарджик, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.“Цар Шишман“ №2, ет.2 , сумата 800 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди , под формата на направени разноски за адвокатско
възнаграждение по изп. д. № 852/2011г., по описа на ЧСИ Д.М. per. № 828, р-н на действие
ОС Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“ №19 ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. К., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, бул.“Княгиня
Мария Луиза“ №37, съдебни разноски в общ размер на 802,90 лв. /осемстотин и два лева и деветдесет
стотинки/.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5