№ 23322
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110151387 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод обективно кумулативно съединени
искове по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Ж. С. С. срещу „Соф Кънект“
АД.
Производството по делото е приключило с решение № 4669 от 15.03.2024г., с което
първият и вторият иск са уважени, а третият иск уважен за сумата от 66.36 лева -
обезщетение за оставането му без работа за периода от 17.07.2023г.-31.12.2023г. в
резултат на уволнението, извършено със Заповед № 234/13.07.2023г. на работодателя,
като за горницата над тази сума до сумата от 8411.61 лева искът е отхвърлен като
погасен чрез прихващане в хода на процеса, а за горницата над тази сума от 8411.61
лева до пълния искан размер от 8955.90 лева и за период 01.07.2023г.-16.07.2023г. е
отхвърлен като неоснователен
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Соф Кънект“ АД.
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от ответника с искане да се
измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени на адвоката на
ищеца, като се присъди възнаграждение в минимален размер по НМРАВ до 1195.59
лева.
В срок не е постъпило становище от ищеца по искането за изменение на решението
в частта на разноските по чл. 248 ГПК.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес като ответника иска
изменение на разноските на ищеца, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на двете страни, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Изводът, че
разноски се дължат на двете страни, се обосновава с приетото в мотивите на акта за
частична основателност на предявените искове и отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ в едната му част като неоснователен.
1
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2200.00 лева и по делото са представени
доказателства за плащането му /л.11/. Възнаграждението не подлежи на намаляване,
тъй като няма релевирано такова възражение в отговора или до приключване на
устните състезания, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Освен това, по отношение на размер на разноските, които следва да се присъдят на
ищеца, съдът е изложил мотиви в крайния си съдебен акт, които не намира основание
да промени. Претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. В
производството са предявени три обективно съединени иска, по които и независимо от
съединяването им, се дължи отделно възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
Изчислено поотделно съобразно материалния интерес по делото за всеки от
предявените искове, търсеното адвокатско възнаграждение се явява под минималния
размер. По-конкретно, предявените искове са три на брой, исковете са неоценяеми и
оценяеми, като дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от тях съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ възлиза на по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ възнаграждение в размер на 780.00 лева /възнаграждението в размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ 14.08.2023г., ПМС № 497/29.12.2022 г./, по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ възнаграждение в размер на 780.00 лева /възнаграждението в размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ 14.08.2023г., ПМС № 497/29.12.2022 г./, по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ възнаграждението е в размер на 1141.16 лева, или общо 2701.16 лева. При
тези мотиви и с оглед уважаване на исковете, на ищеца се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 2155.42 лева, който размер съдът е
определил, ръководейки се от общия брой искове и липсата на размер от общото
търсено адвокатско възнаграждение поотделно за всеки иск в договора между
ответника и адвоката, поради което прие, че за всеки иск се дължи равно
възнаграждение. Определеното поотделно съобразно общия договорен размер и изцяло
претендираното от 2200.00 лева възнаграждение не се явява прекомерно и с оглед
правната и фактическа сложност на делото. Както се посочи по-горе, минималното
възнаграждение за този исковете надхвърля присъденото и търсеното възнаграждение.
Ищецът търси общо възнаграждение в размер на 2200.00 лева, което съдът е разделил
като защита по всеки един от трите иска, поради което е присъдил възнаграждение,
което реално се явява в размер по-нисък от минималния. Освен това, разноските за
адвокатско възнаграждение подлежат на намаляване, когато не са съобразени с
правната и фактическа сложност на делото. Производството по делото се отличава с
фактическа и правна сложност, изразяващи се съответно в предявени няколко иска,
които макар обусловени един от друг, при първия и третия подлежат на изследване
допълнителни обстоятелства, релевирано е възражение за прихващане, въпреки че
делото е протекло в едно заседание, в рамките на което са събрани доказателствата.
Изложените обстоятелства обуславят фактическата и правна сложност на делото, което
изключва намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника по направеното
възражение.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Соф Кънект“ АД с правно основание
чл. 248 ГПК за изменение на решение № 4669 от 15.03.2024г., постановено по
настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. №
113863/05.04.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след влизане в сила на определението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3