Номер 12328.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Петър Митев
Красимир Г. Гайдаров
Секретар:Нели С. Йовчева
Прокурор:Катя Стоянова Петрова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203100600833 по описа за 2020 година
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. НПК и е образувано по протест
на прокурор от ВРП против Присъда № 70 постановена на 19 май 2020 г. по НОХД №
617/2020г. по описа на ВРС, 2 - втори състав.
С обжалвания съдебен акт подс. Н. И. К. е била призната за виновна в извършване на
престъпление от общ характер по чл.172 Б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по реда чл.58 А, ал. 4,
вр. чл.55, ал.1, т.1, ал.3 от НК и е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от
четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години.
В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
В протеста / и допълнинието към него / постановената присъда се оспорва в
санкционната й част, като се навеждат доводи за неправилност относно наказанието,
намерило израз по отношение на неговия нисък размер, както и неналагането на наказание
глоба. Претендира се изменение на обжалваната присъда, като се увеличи размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ и налагане на по-лекото наказание Глоба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП поддържа
протеста. Релевира доводи срещу размера на наложеното наказание. Счита същото за
занижено и не отговарящо на целите на чл.36 от НК. Поддържа за налагане на наказание
1
лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от
три години.
В пледоарията си пред ВОС защитата на подсъдимия оспорва протеста. Изразява
становище за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Подсъдимата моли за потвърждаване на присъдата.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, съобразно изискванията на чл.314 от НПК прие за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срок от процесуално легитимиран субект, поради
което е допустим. Разгледан по същество, се явява неоснователен по следните аргументи:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 373,ал.2
НПК - подсъдимата при условията на чл.371, т.2 НПК е признала изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразила съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласно чл. 373, ал.3 вр. чл. 372, ал.4 от НПК, в мотивите на
присъдата съдът е приел за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимата Н. И. К. била представлаващ на ДЗЗД „Тракс 75“, чрез което дружество
осъществявал търговска дейност – продажба на дрехи в обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Дрин“ № 53.
На 14. 03. 2019 г. служители при ОД – МВР – Варна извършили проверка на
посочения търговски обект. Било установено, че за продажба били изложени стоки както
следва : 1 бр. блуза с дълъг ръкав, с изобразени знаци, сходни на търговската марка
„GIVENCHY“, 10 бр. тенис фланелки с къс ръкав, с изобразени знаци, сходни на търговската
марка „GIVENCHY“, 4 бр. тенис фланелки с дълъг ръкав, с изобразени знаци, сходни на
търговската марка „GIVENCHY“, 1 бр. мъжка блуза, с изобразени знаци, сходни на
търговската марка „CALVIN KLEIN“, 11 бр. тенис фланелки с дълъг ръкав, с изобразени
знаци, сходни на търговската марка „CALVIN KLEIN“, 1 бр. тенис фланелка с къс ръкав, с
изобразени знаци, сходни на търговската марка „CALVIN KLEIN“, 8 бр. блузи с дълъг
ръкав, с изобразени знаци, сходни на търговската марка „DSCUARED“, 2 бр. тенис фланелки
с къс ръкав с яка, с изобразени знаци, сходни на търговската марка „DSCUARED“, 31 бр.
тенис фланелки с къс ръкав без яка, с изобразени знаци, сходни на търговската марка
„DSCUARED“, 18 бр. дънкови панталони, с изобразени знаци, сходни на търговската марка
„DSCUARED“, 1 бр. тенис фланелка с къс ръкав, с изобразени знаци, сходни на търговската
марка „BOSS“, 2 бр. дънкови панталони, с изобразени знаци, сходни на търговската марка
„BOSS“, 1 бр. тенис фланелка с дълъг ръкав, с изобразени знаци, сходни на търговската
марка „ARMANI“, 5 бр. тенис фланелки с къс ръкав, с изобразени знаци, сходни на
търговската марка „ARMANI“, 5 бр. дънкови панталони, с изобразени знаци, сходни на
търговската марка „ARMANI“, 5 бр. тенис фланелки, с изобразени знаци, сходни на
търговската марка „PHILIPP PLEIN“, 3 бр. дънкови панталони, с изобразени знаци, сходни
на търговската марка „PHILIPP PLEIN“, 1 бр. дънкови панталони, с изобразени знаци,
сходни на търговската марка „GUCCI“.
Посочените вещи били приобщени с протокол за доброволно предаване. Търговски
2
представители на притежателите на търговските марки за територията на Република
България били съответно „Арсис консултинг“ на „GIVENCHY“, адв. Г.Д.К. адв. Димитър
Стойчев Търнаков на „CALVIN KLEIN“, адв. Юлиян Иванов Върбанов, адв. Александър
Михайлов Коджабашев, адв. Н.С.Д. на „ARMANI“, „Турку енд Турко“ ООД, адв. А.С.Т. на
„BOSS“ и „DSCUARED“, адв. В.Н.Д. на „GUCCI“, адв. друж. „Луканов – Генчева“ на
„PHILIPP PLEIN“.
По случая било образувано досъдебно производство.
Съдебно – маркова експертиза: съществува сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и регистрирани марки и идентичност между самите
веществени доказателства и стоките, за които регистрирани марки са получили закрила.
Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и
доминиращи словни и фигуративни елементи включени в състава им, на сходно общо
впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците. Сходството може да
доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на
изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрирани търговски марки.
Съдебно – оценителна експертиза: пазарната оценка на вещите е в размер на 42 109
лв. /четиридесет и две хиляди сто и девет лв./.
Горната фактическа обстановка, възприета от районния съд съобразно разпоредбата
на чл. 373, ал.3 от НПК, се установява и от въззивната инстанция. Направените пред първата
инстанция самопризнания от подс. Костова по реда на чл. 371, т.2 от НПК, както правилно е
приел решаващия съд се подкрепят от събраните в хода на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК доказателства. Потвърждават се от показанията на свид.
П.М.Р., свид. Н.И.К., свид. В.Г.В., свид. И.Т.Г., свид. Н.С.Д., свид. Г.Д.К. свид. А.Т.Т.в,
свид. А.С.Т., свид. В.Н.Д., които по своето съдържание са логични, последователни и
непротиворечиви; събраните писмени и веществени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, съдебно – маркова експертиза, съдебно – оценителна експертиза,
протокол за доброволно предаване, справки и др. Всички доказателства са напълно
еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което не е необходимо подробното им
обсъждане и анализиране. Събрани са по предвидения в НПК начин и ред и същите са
преценени от решаващия съд съобразно действителния им смисъл. Въз основа на
установената фактическа обстановка по делото се налага безспорния извод, че подс. Костова
е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 172б, ал.2, вр.
ал.1 от НК, във вр. с чл.73 ал.1 и чл. 13, ал. 2, т.3 вр. ал. 1 т.2 от ЗМГО. Анализът на
първоинстанционният съд относно обективната и субективната страна, както и авторството
на деянието, е правилен и обоснован и се споделя напълно от настоящия въззивен състав.
Действително съставът на чл.172б ал.1 от НК, предвижда наказателна отговорност за всеки,
който използва в търговската дейност търговска марка без съгласието на притежателя на
изключителното право, а съгласно чл. 9 ал.1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да
отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.
Правото върху марка е изключително право и съгласно чл.10 от ЗМГО се придобива чрез
регистрация. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Това е така, защото в случая подсъдимата е
извършвала търговска дейност използвайки марки без съгласието на притежателите на
изключителните права, като целта и е реализиране на търговска печалба, с което безспорно
се нарушават правата на притежателите на марката.
Настоящият въззивен състав намира за правилни и изводите на първоинстанционния
3
съд относно наличието на квалифициращото обстоятелство "значителни вредни последици",
като в случая вредните последици обхващат освен имуществените вреди за притежателя на
изключителното право върху регистрираната търговска марка, така и всички други
негативни последици, които са настъпили за тях в нематериален смисъл, вкл. и увреждане
имиджа на притежателите на правото, заблуждаване на потребителите и отклоняване потока
от оригиналните стоки.
Въззивният съд намира така наложеното на подсъдимата наказание към него момент
за правилно и законосъобразно и не са налага корекция в посока увеличение, както се
претендира от ВОП.
При определяне на наказанието, решаващият съд е преценил обстоятелствата имащи
значение за неговата индивидуализация. Наказателната отговорност на осъдената е била
реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът е
определил наказанието прилагайки чл.55 от НК при многобройни смекчаващи
обстоятелства, които е посочил. Правилно е приложил закона, приемайки, че наказателната
отговорност на подсъдимата следва да се реализира в хипотезата на чл. 58а, ал.4 от НК, тъй
като в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-
лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което е
приложил разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК, която се явява и по-благоприятна за дееца.
При определяне на конкретния размер и съобразявайки, че в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства при отегчаващи - стойността на вещите и
сравнително ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието, решаващият съд
правилно е определил наказанието "лишаване от свобода" под най - ниския предел в случая
налагайки наказание от четири месеца с изпитателен срок от 3 години, което определено ще
окаже поправително – възпитателно и предупредително въздействие по отношение на
подсъдимата и на останалите членове на обществото. В този смисъл присъдата в посочената
част е обоснована и не се налага корекция в посока увеличение.
Що се касае до приложението на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК аргументите на
районният съд да не се налага наказанието глоба, се споделят напълно от въззивния съд,
поради което и не е необходимо тяхното преповтаряне. С оглед имотното състояние,
доходите и семейните задължения на подсъдимата съобразно чл.47, ал.1 от НК, съставът на
ВОС счита, че дори и минималния размер на предвидената в чл.172б, ал.2 от НК глоба от 5
000лв. се явява прекомерна към него момент. Ето защо неналагането на глоба на
подсъдимата е правилно и адекватно съобразено от ВРС към него момент с икономическата
обстановка в страната и възможностите на дребния и среден бизнес, което очевидно се
споделя и от представителя на ВОП, тъй като липсва оплакване за същото във въззивното
производство, поради което и настоящият състав не следва да преценява неговата
справедливост.
Първостепенният съд правилно е съобразил и изискванията на чл. 172б, ал.3 вр. чл.
53, ал.1 б."б" от НК като е постановил след влизане на присъдата в сила веществените
4
доказателства по делото - дрехи, носещи запазените търговски знаци, подробно описани, да
бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени, така и приложението на чл.189,
ал.3 от НПК, като на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че съдебния акт е
правилен, обоснован, не страда от пороци по смисъла на НПК, оплакванията са
неоснователни, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради
което и на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърден, а протеста да се остави без
уважение.
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения (
допуснати на ДП или в с. з.) които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг
състав на съда.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 70 от 19.05.2019г. постановена по НОХД №
617/2020г. на Варненският районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5