Решение по дело №2115/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1239
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20225330202115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1239
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330202115 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4668344, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Т.А.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител адв. А., моли съда да отмени процесния
ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната ****, в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същото да бъде
потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
1
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен
интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
На жалбоподателя Ч. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено
на 27.03.2021 год. в 16:56 часа на Път II-64км 49+800, посока север, за
установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта АТСС ARH CAM S1 № 11743са, за превишаване на разрешената
скорост извън населено място с 22 км/ч при управление на МПС лек
автомобил „Мерцедес Ц 180” с рег. *******. Автомобилът се е движил с
измерена скорост от 85 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч за
установена била приета скоростта от 82 км/ч при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. В резултат на посоченото,
жалбоподателят превишил разрешената скорост с 22 км/ч. Установено било,
че горепосоченото МПС било собственост на жалбоподателя Т.А.Ч..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от
ЗДвП на Ч. е наложена глоба в размер на 200 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
писмените доказателства по делото - ел. фиш, протокол за изпитване,
протокол за употреба на АТСС, удостоверение за одобрен тип, свидетелство
за регистрация, справка в системата на МВР за намерени фишове, снимка на
позиционирания пътен знак и допълнителна табела към него, както и
фотоснимка от клип, снимков материал на разположението на АТСС, като
последните, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена
сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни
и непротиворечиви.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Т.А.Ч.,
чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението,
което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото
справка за регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице,
което евентуално да е извършило нарушението. Отговорността му следва от
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на процесното МПС и
2
дотолкова, доколкото не е предоставил данни за друго лице извършител на
административното нарушение, така че като неоснователно се оценява
наведеното в тази посока възражение.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи
и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на
МВР-Пловдив/, мястото / Път II-64км 49+800, посока север/, датата
/27.03.2021 год./, точният час на извършване на нарушението /16:56 часа/,
регистрационният номер на моторното превозно средство /рег.*******/,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбодателят
Т.А.Ч. /, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/,
нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата
/200 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-
дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН е залегнало, че електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не волеизявление
на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база
административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е
само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват
като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв
срок следва да се обжалва акта. Би имало значение единствено абсолютната и
относителна давност от извършване на нарушението, която към момента
очевидно не е изтекла.
3
Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и
подзаконовите разпоредби, тъй като АТСС е от одобрен тип, видно от
приложеното по преписката удостоверение № 17.09.5126, ведно с приложение
към него. АТСС е използвано, по начин, удостоверен в протокол, в който са
попълнени данни, отговарящи на отразените в ЕФ. Нещо повече, движението
на автомобила е заснето от одобрен тип средство за измерване, тъй като
видно от приложения протокол за метрологична проверка на АТСС, вече със
срок на валидност до 28.09.2021г., респ. една година, от датата на протокола –
28.09.2020г., се счита за форма на контрол на средствата за измерване,
удостоверяваща съответствието на АТСС.
Както се посочи, налице е Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство,
което го е заснело с начало и край на работа, посока за действие и режимът за
измерване.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя. По делото е налична и снимка на
процесното АТСС, както и на налични на контролирания пътен участък пътен
знак В26 и допълнителна табела към него.
В този смисъл безспорно, на основа приложения и събран по делото
доказателствен материал се доказа ивършеното нарушение за превишение на
скорост извън населено място и неговия извършител, заснето с процесната
мобилна камера АТСС ARH CAM S1 № 11743са, известна жаргонно като
„Триножник“.
След като нарушението е било установено, то законосъобразно на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно. Жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си – въпреки знанието на
установеното с разпоредбата на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП ограничение, е
предприел управление на автомобила, като е превишил ограничената скорост,
4
въведена с пътен знак В26 от 60 км/ч извън населено място с 22 км/ч.
Правилно констатираното нарушение е подведено под материалната норма на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като препращането към ал.1, е дотолкова,
доколкото да се посочи, че ограничената в случая скорост от 60 км/ч е
различна от общоприетите такива в закона.
За установеното нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.182,
ал.4 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Всъщност в настоящия случай Съдът не установи един от
съставомерните елементи от основанието, на което е санкциониран
жалбоподателят, а именно „повторност“ на нарушението, за което логично в
закона се превижда и по - тежко наказание. Следва да се има предвид, че
„Повторно“, по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В случая липсват каквито и да било твърдения нарушението да е
извършено повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и
съдът да го изследва в съдебното производство. При липсата на такова
описание, съдът не може да извърши преценка, дали наказанието е наложено
за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с
посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението. Не на последно място,
липсва посочване на предхождащия санкционен акт, който да обуславя
наказването на лицето при условията на повторност. Последното води до
невъзможност както за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да
го оборва. При посочването на предходния санкционен акт – наказателно
постановление или електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че
същият не е влязъл в сила, или че ако е влязъл в сила, е изминала 1 година от
влизането му в сила, което да бъде проверено от съда. При непосочването на
5
този акт, жалбоподателят е поставен в невъзможност да се брани, тъй като не
знае кой е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира
възраженията си. По делото не са предоставени и доказателства за предишни
нарушения на водача. В този смисъл обвинителната теза за повторност на
извършеното административно нарушение не се установява, като в
противовес на това, безспорно се установи и доказа нарушението по
основания състав.
Тук следва да се отбележи, че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в ЕФ, който в случая изпълва функциите наказателно
постановление, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от
ЗАНН, съдът може, освен да намали наказанието да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание /без изменение на
обвинението/. Т.е. районният съд има правомощието да преквалифицира
нарушението под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. В
този смисъл са задължителните указанията за съдилищата дадени т. 1 от ТР
№ 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/ 2020 г. на ВАС.
Ето защо, Съдът намира, че в случая следва да бъде приложен закон за по-
леко наказуемо нарушение. Предвид превишението на разрешената скорост с
22 км/ч при управление на МПС извън населено място, при въведено
ограничение с ПЗ В26 от 60 км/ч, то нарушението попада в хипотезата на
основанието по чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП, която предвижда наказание с глоба
във фиксиран размер от 100 лева, за водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място, от 21 до 30 км/ч.
Нарушението, визирано в разпоредбата по чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП е
очевидно по-леко наказуемо от това по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, чиято санкция
първоначално е приложена спрямо нарушителя. По този начин не се
нарушават правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните
факти на извършеното от него нарушение за скорост, надвишаваща с 22 км./ч.
въведеното ограничение от 60 км/ч за този пътен участък извън населено
място.
Поради изложеното атакуваният ЕФ следва да се измени като се
преквалифицира нарушението, за което на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП е
наложено наказание, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение
и санкцията бъде определена по реда на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като
потвърждава ЕФ в останалата част. Преквалификация, в широк смисъл, е
6
налице и когато престъплението е едно и също, тоест, остава от същия вид, но
се преминава от един състав към друг състав на същото престъпление.
Например, от квалифициран състав към основен състав, респективно, от
основен състав към привилегирован, като в случая квалифициращото
обстоятелство, което не е установено е повторността на нарушението,
визирана в ал.4 на чл.182 от ЗДвП. Обратното би значило нарушителят да
остане ненаказан при проведено пълно доказване на проведено пълно
доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна,
което всъщност изпълва съдържанието на различна от посочената в ЕФ
законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер от 80 лева. Този извод Съдът формира и
предвид това, че адмнинистративнонаказателното производство се приема за
приключило с изменение на процесния електронен фиш, което води до
заключение, че отговорността на Ч. е правилно ангажирана от АНО.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4668344, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Т.А.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО
НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ и определя наказание по реда на чл.182, ал.1
т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. /сто/ лева, като потвърждава ЕФ в
останалата част.
ОСЪЖДА Т.А.Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
7
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8