Решение по дело №24475/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19387
Дата: 28 октомври 2024 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20241110124475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19387
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110124475 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.7, ал.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
138538/25.4.2024г. от ищец Т. Н. М., ЕГН **********, чрез законен представител/майка/ С.
Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***, чрез съдебен адресат адвокат Д. Хр.П.,
срещу ответник ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, Столична община, с
която са предявени искове да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 400,00 евро, представляваща главница за обезщетение
на основание чл. 7, ал. 1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет FB *** от
С***, планиран за 05.08.2023г., ведно със законна лихва за период от 08.02.2024 г./дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 6271/26.2.2024г. по заповедно ЧГД № 7321/2024г. по
описа на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет ***, по
маршрут С***, планиран по разписание на 5.8.2023г. с час на излитане 10:10 и час на кацане
- 12:10. В действителност обаче полетът е излетял в 07:00 часа на 5.8.2023г., за което ищецът
разбрал непосредствено преди полета. Ищецът разбира случайно за промяната на часа на
излитане, непосредствено преди самия полет, бил принуден незабавно да реорганизира деня
си съобразно новия график на полета, за да успее да се качи на самолета, който е изтеглен за
по-рано с повече от един час. Авиопревозвачът не е изпълнил задължението си за
своевременно информиране на ищеца за направените промени по полета. Не е уточнил и
дали промяната на полета се е дължала на извънредни обстоятелства. Твърди се, че за ищеца
са възникнали всички предпоставки да търси обезщетение, поради смяната за по-ранен час
на излитане на самолета.
Посочва се в ИМ, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си чрез
1
покана за доброволно изпълнение, връчена на 7.9.2023г., но доброволно плащане не е
извършено, затова иска е предявен по реда на чл.410 ГПК в съда.
По подаденото в съда заявление с вх.№ 40688/8.2.2024г. е било образувано
заповедното ЧГД№ 7321/2024г. по описа на СРС, по което ответникът подал възражение по
чл.414 ГПК с вх.№ 77780/8.3.2024г., и съгласно указанията на съда, ищеца е предявил иска
си с ИМ по реда на чл.422 ГПК.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в полза на ищеца по исковата и заповедната част на производството.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК в
законовия едномесечен срок, като срокът е изтекъл на 29.6.2024г. Не е възразил срещу иска,
не е направил доказателствени искния. Той е подал възражение в срока по чл.414 ГПК по
заповедното, като е посочил, че възразява недължимост на сумите по ЗИ, защото ищеца е
бил уведомен своевременно за промяната.
Със становище прието от съда по делото, подадено преди о.с.з. с вх.№
239438/23.07.2024г. от ответник, се оспорват предявени искове и са представени и приети
доказателства.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и
предвид нормите уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.414 ГПК, с което сумите по ЗИ№ 6271/26.02.2024г. издадена по ЧГД№
7321/2024г. са оспорени.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1
ГПК искове, в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните факти: наличието на договорни правоотношения между страните за въздушен
превоз, сключен пряко или чрез посредничеството на турооператор; закупен билет за полет
FB*** по направление летище С***, с посочените в ИМ параметри /начален час на
тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо пристигане, който да е по-късен с
не по-малко от 3 часа от планирания/, разстоянието на полета, включително че ищцата се е
явила своевременно за началото на полета /най-малко 45 минути по-рано/ и се е качил на
същия.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно
уговореното в договора, или да докаже възраженията си по спора, че не носи отговорност,
която се твърди от ищец.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи – 2 бр.пълномощни за ищец/л.7-8/; доказателства за доплатена ДТ за искова част
на производството от 24.4.2024г./л.9/; Електронен билет с превод на български език /л.10-
11/; Бордна карта с превод на български /л.12/; у-е за раждане на ищец/л.13/; покана за
доброволно плащане с обратна разписка за получаване на 7.9.2023г./л.14-17/; извадка от
система N*** за смяна на полет/л.47-48/; електронно съобщение за промяна на процесен
полет/л.49-62/; справка от Търг.регистър за актуално състояние на ответник/л.63-64/;
пълномощно за ответник/л.65/.
2
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД № 7321/2024г. по описа на СРС.
По делото е прието като доказателство становище с вх.№ 239438/23.7.2024г. подадено
от ответник, ведно с приложените към него писмени докумнети.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
правни изводи:
С чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният
въздушен превоз. Чл.3, т.2 от Регламента предвижда, че той се прилага при условие, че
пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната,
посочен в чл.5, се представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен
предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач,
туроператора или упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час-не по-късно от
45 минути преди обявения час на излитане.
По делото не е спорно и от представените електронен билет и бордна карта,
представени и в превод на български език, съдът приема за установено, че между страните е
съществувало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз за полет FB*** от
С***, планиран за 5.8.2023г., с час на излитане - 10:10ч. местно време, за който ищецът е
имал потвърдена резервация.
От представената справка, се установява, че ищецът е бил уведомен, че полетът на
авиокомпания „Б***“ FB*** от 5.8.2023г. от летище С*** ще излети в 7,00ч.местно време,
като това е сторено на 27.5.2023г. по електронен път, било е предложено да потвърди
резервация за този час или да се свърже с ответник за да се ползва от друг възможен полет.
Още във възражението си по чл.414 ГПК ответникът посочва, че ищеца е бил уведомен
своевременно за промяната.
Между страните не се спори, че разстоянието между началната точка и крайната
дестинация е над 1500 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг съгласно чл.7, т.4
от Регламента.
Единственото спорно по делото е дали съгласно чл.7, параграф 1, буква „б“ от
Регламента, касаещ правото на обезщетение, при прилагането на този член, пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети над 1500 километра, както
и дали ответникът своевременно е ангажирал своите доказателства или е настъпила
преклузия, от която ищецът иска да се ползва.
Ответникът твърди и доказва наличието на обстоятелство по смисъла на чл.5, ал.1,
б.“в“, т.ii от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ въздушен превозвач не е
длъжен за изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че:
„ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на
полета по разписание и им е предло¬жено премаршрутиране, което им позволява да заминат
не по-късно от два часа преди началото на полета по разпи-сание и да достигнат техния
краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по
разписание.“.
От събраните по делото доказателства това се потвърждава, което води до извод, че
ищецът не се е възползвал от предложените варианти от превозвача-ответник да пътува с
него, чрез промяна на полета, нито е потвърдил резервацията си за излитане в същия ден, но
в 7,00ч.местно време, за което е бил уведомен по електронен път на същия и-мейл, на който
е потвърдена резервацията за процесен полет преди промяната. Следователно съдът достига
до извод, че предявения иск за главница от 400 евро е неоснователен и следва да се отхвърли
поради наличието на предпоставката на чл.5, ал.1, б.“в“, т.ii от Регламент (ЕО) 261/2004.
3
По отношение на оспорвания на ищеца, че ответникът е ангажирал доказателствата си
след изтекъл срок по чл.131 ГПК, т.е. след изтичане на срок за подаване на ОИМ, като съдът
не е следвало да ги приема и да ги разглежда, то съдът достига до извод, че тези оспорвания
са напълно неоснователни. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по
установителния иск по чл.422 ГПК е направил възражение по чл.414, ал.1 ГПК и това
възражение е приобщено към исковото производство, съдът следва да се произнесе относно
същото, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
съответно да го е подал извън срок.
Дори нещо повече, с оглед наведените конкретни възражения по чл.414 ГПК, дори при
неподаден ОИМ, или подаден след изтекъл едномесечен срок, съдът дължи произнасяне по
чл.140 ГПК при насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., като включително дължи
указания към ответник, дори към ищец, съгласно чл.146, ал.2 ГПК, което може да се направи
както с проекто-доклада по делото, така и в първото по делото о.с.з., като посочи на ищец и
ответник за какво не са ангажирали доказателства предвид наведени твърдения с ИМ и с
ОИМ, като също следва да даде срок за ангажирането им, след което при изтичане на този
срок, и бездействие на страните, те губят възможност да изпълнят, и съответно се преценява
от съда, че представените доказателства не могат да се приемат, освен ако не са такива по
чл.147 ГПК - Нови факти и обстоятелства.
Следователно съдът достига до извод, че доколкото с Определение № 28665/15.7.2024
г. е дал възможност на страните в о.с.з. на 11/10/2024г. да ангажират доказателствата си,
съгласно указното, за какво не са ангажирали доказателства, и доколкото ответник е сторил
това със становище с вх.№ 239438/23.7.2024г., то съдът е следвало да приеме
доказателствата приложени към становището, което е сторил в о.с.з. на 11/10/2024г.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице изпълнение на договорни задължения от
страна на ответника, за което той не дължи обезщетение в размер, определен в чл.7,
параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от
11.2.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент ЕО №
261/2004/, а именно - сумата в размер на 400 евро.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен и не е
доказан, затова следва да се отхвърли, защото ответникът е доказал единственото си
възражение наведено в спора още с възражението по чл.414 ГПК с вх.№ 77780/8.3.2024г.
подадено по ЧГД№ 7321/2024г. и доразвито и подкрепено с доказателства със становище с
вх.№239438/23.7.2024г., че са изпълнени предпоставките по чл.5, ал.1, б.“в“, т.ii от
Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ въздушен превозвач не е длъжен за
изплаща обезщетение по чл.7.
По иска по 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД:
Доколкото се отхвърля иска за главницата от 400,00 евро, то следва да се отхвърли и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 8.2.2024г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда по ЧГД№ 7231/2024г./ до изплащане на вземането.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед този изход на спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът, но нито в заповедното нито в исковата част на производството са представени
доказателства за сторени разноски от ответник. Няма направено искане за присъждане на
разноски, затова съдът не присъжда разноски в полза на ответник.
Ответникът от своя страна, не представя списък по чл. 80 ГПК, а такъв е представен и
приет само за ищец/л.73 от делото/.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Т. Н. М.,
ЕГН **********, чрез законен представител/майка/ С. Н. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.С***, чрез съдебен адресат адвокат Д. Хр.П., срещу ответник ***, със седалище и
адрес на управление гр.С***, Столична община, за признаване на установено, че ответник
дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ - 400,00 евро, представляваща главница за обезщетение
на основание чл.7, ал.1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет FB*** от С***,
планиран за 5.8.2023г., ведно със законна лихва за период от 8.2.2024г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 6271/26.2.2024г. по заповедно ЧГД № 7321/2024г. по описа на
СРС, на основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.7, ал.1, б.“б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.

ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5