№ 383
гр. ..., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110153212 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.1 от КЗ – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца изплатено обезщетение за вреди по имущество,
застраховано при ищеца, причинени от ответника поради неизпълнение н
адоговорно задължение, ведно с лихви и разноски.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица е застраховало имущество –
инфрачервена печка. При доставката й от ответника, извършващ куриерски
услуги, било установено, че стоката е повредена. По заведената щета ищецът
определил обезщетение, което било изплатено на увреденото лице. Въпреки
отправената покана, причинителят на вредите – ответникът, не е възстановил на
ищцовото дружество изцяло заплатеното застрахователно обезщетение.
Претендират се разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по размер. Твърди, че определената и
заплатена от него сума съответства на размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
С доклада по делото и на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, съдът е
отделил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
обстоятелството, че ищецът е застраховател по сочената в ИМ имуществена
застраховка, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в процесното ПТП
водач относно управлявания от него автомобил, че механизма на настъпване на
ПТП е този, описан в ИМ, плащане от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение от 19 665 лева, както и заплащане в полза на ищеца от страна на
ответника на 10 172.19 лева.
Спорно между страните е обстоятелството единствено относно размера на
действително претърпениети вреди. Досежно размера на претърпените вреди е
прието заключение на вещо лице, съгласно което стойността необходима за
възстановяване на уврежданията по лек автомобил марка „...“ с рег. № ..., отразени
в описите на ищеца, определена на база средни пазарни цени на резервните части
с приложена отстъпка в размер на 14 % и труд от доверени сервизи, различни от
официалния за марката сервиз /срок на експлоатация над 5 години/ към датата на
ПТП е в размер на 13 153,50 лева. От посочената сума следва да се приспадне
сумата от 10 172,19 лева, платена доброволно от ответника преди образуване на
производството, при което незаплатени остават 2 981,31 лева, към които следва да
се включат и сторените ликвидационни разноски в размер на 25 лева, чийто
размер и дължимост не е спорен в производството. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер на 9 517,81 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба – 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за процесния периода от 18.08.2023 г. до
27.09.2023 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с оглед уважената част от
главницата е в размер на 44,55 лева, до който размер исковата претенция следва
да бъде уважена, като над тази сума до пълния предявен размер от 142,22 лева
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се
следват на двете страни. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2250,75 лева
2
/държавна такса, депозит вещо лице и заплатен адвокатски хонорар/, от които с
оглед уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
705,01 лева. Ответникът е сторил разноски в общ размер на 300 лева /депозит
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, от които с оглед отхвърлената част
от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 206,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... с ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. ..., бул. "..." №
... да заплати на „... . . . ." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
..., ул. „...“ ..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 2981,31 лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ..., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 сумата в размер на 44,55 лева – мораторна лихва върху
главното вземане за периода от 18.08.2023 г. до 27.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
главния иск за сумата над уважения размер от 2981,31 лева до пълния предявен
размер от 9517,81 лева, както и акцесорния иск за мораторна лихва за сумата над
уважения размер от 44,55 лева до пълния предявен размер от 142,22 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. ..., бул. "..." №
... да заплати на „... . . . ." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
..., ул. „...“ ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 705,01 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „... . . . ." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
..., ул. „...“ ...да заплати на , ... с ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. ...,
бул. "..." № ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 206,03 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3