№ 766
гр. Пазарджик, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
и прокурора С. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно
наказателно дело № 20245200600911 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим А. Д. Л., редовно призован не се явява.
За него се явява адв. М. К. от АК – Пазарджик, редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор С. Д..
Становище на страните по хода на делото.
Прокурорът: - Моля да се даде ход на делото.
Адв. К.: - Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не съществува пречка за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРИЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.
Адв. К.: - Поддържаме частната жалба, включително и искането за
спиране. Алтернативно да се спре производството до произнасяне на КС на
РБ.
1
Прокурорът: - Частната жалба е относима, оспорвам същата. По
отношение на искането за спиране на настоящото производство считам, че не
са налице предпоставките за това с оглед разпоредбата на чл. 25 от НПК.
СЪДЪТ счита, че следва да се остави без уважение искането, направено
с въззивната частна жалба за спиране на наказателното производството, тъй
като не е налице нито една от хипотезите на чл. 25 от НПК.
По изложените съображения
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на наказателното
производството по настоящото дело до произнасяне на КС на РБ по к.д. №
15/2024 г.
Прокурорът: - Нямам други доказателствени искания.
Адв. К.: - Нямам други доказателствени искания, да се приключи
делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми окръжни съдии, моля да се произнесете с
определение, с което да потвърдите атакуваното с частната жалба
определение на Районен съд Пазарджик като правилно обосновано и
законосъобразно. В настоящия случай частният жалбоподател А. Д. Л. е
осъден с влязло в сила споразумение за престъпление по чл. 343б, ал. 5 от НК.
В производството по чл. 306 от НПК първоинстанционният съд правилно е
приложил нормата на закона, като е постановил заплащане на
равностойността на МПС, което не е собственост на частния жалбоподател за
извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В горния смисъл
моля за вашия съдебен акт.
АДВ. К.: - Уважаеми окръжни съдии, изложил съм в жалбата си и някои
съображения, които по-скоро са във връзка с тълкуването на нормата,
отколкото с неговото правоприлагане. На нас простосмъртните адвокати не е
позволено, не е дадено да тълкуваме правните норми, в края на краищата за
това има Върховен касационен съд и Конституционен съд. За това аз ще си
2
позволя да ви привлека вниманието върху другата част от жалбата си, а
именно несъответствието с чл. 37, ал. 1 от НК.
Що започна от това, както е добре известно на всички нас юристите
конфискацията е принудително безвъзмездно отнемане в полза на държавата
на налично имущество, което е придобито по незаконен път, обект, предмет е,
или оръдие на престъплението или притежаването на забранено от закона.
Според чл. 37 се конфискуват налични имущества. Според правната
теория, а и според неизменната съдебна практика имуществото трябва да е
налично преди постановяването на съдебния акт в присъдата. Ако се отнеме
имущество изобщо, тогава ще е глоба и това е разграничението на глобата и
конфискацията като гражданскоправна санкция в наказателния процес. В тази
връзка законодателят, а и съдебната практика изисква една от позитивните
предпоставки да е налично имущество, защото в противен случай съдебната
практика и теорията казват, те конфискация не може да бъде постановена,
освен едно от изключенията - лични вещи, служещи инвентари за изхранване
на семейството и т.н. Да не влизам в подробности.
На първо място възниква въпроса въпросната парична равностойност
налична ли е у извършителя към момента на извършване на деянието и
постановяване на съдебния акт. По-важният въпрос всъщност е тази
наказателна репресия представлява ли конфискация. Дълбокото ми убеждение
по изложените до тук съображения е, че всъщност това не е конфискация.
Това е някакъв друг вид наказателна репресия, непредвиден в кръга от
видовете наказания по чл. 37.
За съжаление нормотворецът най-вероятно, ще го кажа директно, мисля,
че всички сме убедени в последните 3 – 4 години в това отслабена юридическа
подготовка създаде текста на ал. 5. Да, наясно съм, аз разговарял с много
колеги, прокурори, че тя е много ефективна мярка, върши работа, превантивна
работа върши. Въпросът е дали е законосъобразна. Едно от изискванията в
правната теория законоустановеността на наказанието, т.е. то да е предвидено
от закон и да е от онези видове, които чл. 37 е посочил. Ако излиза от този
кръг очевидно е, че то няма да е законоустановено.
Тук възниква въпросът като се присъжда тази парична равностойност
дали имаме равнопоставеност в различните случаи между подсъдимите.
Единият е извършил нарушението, както съм написал в жалбата си стар
3
автомобил за никакви пари, друг с нов и скъп автомобил за едно и също
деяние ще има различно по размер наказание. Възниква въпросът справедливо
ли е, но това пак казвам да го оставим на върховните съдии и на
конституционните съдии.
Връщам се отново на тези парични средства. Какво представлява тази
парична стойност. Тя обект, предмет, оръдие на престъплението средство или
притежаването им е забранено от закона. Ами не е. Нито едно от тези неща не
е. Защо тогава и как ще приложим конфискацията. Да, движими средства,
движимо имущество, влиза в кръга, но дали могат да бъдат обект на
конфискация. Според мен не.
В този смисъл между другото е и Решение № 120/06.07.2002 г. по нак.
дело № 402/2022, І нак. отделение на ВКС, където се казва, че за да се
приложи конфискация е необходимо в досъдебното и съдебно производство по
безспорен начин да е доказано наличието на въпросното имущество, което ще
бъде конфискувано със съдебния акт.
В настоящия процес това не е сторено, а и няма как да бъде сторено,
защото ако тази парична равностойност бъде събрана за в бъдеще, тя може би
ще бъде събрана от някакви бъдещи доходи и т.н., но няма да е налично
имущество и тогава отиваме към глоба. Да, ама глоба веднъж с нормата е
наложена, освен лишаването от свобода. Какво става – non bis in idem. Два
пъти за едно и също, не е глоба, не може да е глоба, не е и конфискация,
защото не е налично имуществото. Какво е. Твърдото ми убеждение е, че това
е някакъв нов вид наказание, което не е описано в чл. 37, поради което е
незаконно установен. За съжаление законодателят принуждава съда, в
частност и прокуратурата при изготвяне на споразуменията да прилага тази
незаконосъобразна норма, защото така е записано в чл. 343б, ал. 5 НК. Ако не
се сключи споразумението, то пък ще е незаконосъобразно, защото не е в
текста.
По всички тези съображения, както в жалбата, така и днес пред вас аз
считам, че определението трябва да бъде отменено в тази му част като
незаконосъобразно, защото твърдо вярвам, че съдът при никакви
обстоятелства не би трябвало да накърнява правата и интересите на
гражданите, пък били те и подсъдими. Затова ще си позволя да завърша, както
казваше моят приятел К. Т.: „Да пазим правото дори от закона“, защото в
4
случая си мисля, че това е христоматия и пример, когато законът накърнява
правото.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5