№ 28275
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110138299 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. А. срещу В. Т. Н..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок същият е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна.
Основателно е и искането на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на твърдените от него неимуществени вреди. По искането за изслушване на
съдебно-психологическа експертиза съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
По искането на ответницата за изискване на изпълнително дело №1084/2020 г. на
ЧСИ Мариян Петков, съдът ще се произнесе след изслушване становището на ищеца по така
направеното доказателствено искане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът А. И. А. твърди, че с ответницата Н. се запознали през 2016 г., като през
лятото на 2017 г. ответницата забременяла от ищеца. За да осигури комфорт на бременната
1
си приятелка ищецът се съгласил да се премести да живее при родителите на ответницата.
На ** г. се родило общото им дете. След раждането на детето се породило напрежение
между страните по делото поради изказвания майката на ответницата относно начина на
отглеждане на детето. Ищецът и ответницата започнали често да се карат. През есента на
2019 г. ответницата Н. се съгласила тя, заедно с ищеца и малолетното им дете да се
преместят да живеят при родителите на ищеца в гр. София, ж.к. „**“. Ищецът твърди, че и
след това преместване нещата между него и ответницата не потръгнали. Същата не
проявявала интерес към отглеждането на общото им дете. Поддържа, че сутринта на
29.02.2019 г. ответницата много бързо се облякла и излязла с общото им дете – **, след което
не се върнала. В стремежа си да излезе по-бързо ответницата била оставила лаптопа си
включен, като на него били отворени разговорите й във вайбър с майка й и една приятелка
на ответницата. В тези разговори ответницата обяснявала, че ищецът с нищо не бил сгрешил
в отношенията си към нея, но просто родителите й не го харесвали. Опитал се да се свърже с
ответницата, но без резултат. Поради това решил да заведе дело относно упражняване на
родителските права и определяне режим на лични контакти с детето – **, в резултат на което
било образувано гр.д. №14284/2020 г. по описа на Софийски районен съд, което към
момента на подаване на исковата молба е във въззивната инстанция.
Ответницата обаче била завела дело по Закона за защита от домашно насилие, в което
го била обвинила, че упражнявал спрямо нея и малолетното им дете психическо насилие.
Твърдяла, че на 27.02.2020 г. около 17:30 часа пред дома й, ищецът бил казал на ответницата
пред детето: „Ще те убия!“, „Ще те заколям“, „Детето ще живее в приют“, „Двамата няма да
сте живи, за да е при някой от нас“. В резултат на подадената от ответницата молба за защита
било образувано гр.д. №11490/2020 г. по описа на СРС, като на 16.04.2020 г. била издадена
заповед за незабавна защита №73888, с която на ищеца било забранено да приближава
ответницата В. Н. на по-малко от 100 метра. Ищецът бил задължен да посещава
специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие. След издаване на
заповедта за незабавна защита били постановени привременни мерки, като ищецът можел да
вижда детето си ** само в определени дни. Твърди, че в много случаи майката не му давала
детето. Делото за осъществяваното от ищеца домашно насилие приключило пред СРС, като
с решението съдът отказал да издаде заповед за съдебна защита, доколкото приел, че ищецът
не е осъществил насилие над ответницата и детето. Ответницата Н. обжалвала решението,
което обаче било потвърдено от Софийски окръжен съд с решение, което влязло в сила на
27.04.2022 г. Ищецът твърди, че в период от 2 години и 11 дни бил заклеймен, че е насилник.
Посещавал специализирана програма, името му било опетнено, бил възпрепятстван да
вижда детето си. Поддържа, че претърпял голяма обида от тази клевета, започнал да страда
от безсъние и главоболие, тъй като постоянно мислел за тази неправда. Било му казано, че
няма да му се предава детето в дните за лични контакти, тъй като бил насилник.
Ето защо ищецът моли съда да осъди ответницата В. Н. да му заплати сумата в
размер на 10 000 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени чрез обвинението му в извършване на домашно насилие, за което била издадена
2
заповед за незабавна защита на 16.04.2020 г., изразяващи се в психически стрес, главоболие,
безсъние, притеснения. Посочените неимуществени вреди твърди да са търпени в периода от
подаване на молбата от ответницата на 02.03.2020 г. и са продължили до влизане в сила на
решението, с което било установено, че ищецът не е извършил домашно насилие.
Ответницата намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва
изложените в исковата молба факти относно отношенията между страните. Не оспорва, че е
подала молба за защита от домашно насилие. Счита, че с подаването на молба за защита от
домашно насилие не е осъществила виновно и противоправно поведение, доколкото
представлявало упражняване на законоустановена възможност. Посочва съдебна практика в
подкрепа на тезата си. Оспорва твърдението, че многократно била препятствала режима на
лични отношения между ищеца и детето им **. За това, че бащата бил лишен от контакт с
детето, било заведено дело с правно основание чл. 182, ал. 3 НК, като с определение
Софийски районен съд, 16 състав, постановено по НОХД № 16759/2020 г. съдът прекратил
делото по отношение на майката.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр.
чл. 3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че негова тежест е да докаже: противоправно виновно поведение
на ответницата, изразяващо се в съзнателното предявяване на молба за защита от домашно
насилие, нанесло на ищеца неимуществени вреди, вид и размер на вредите, в причинна
връзка с поведението на ответницата по иска. Вината не се предполага, като ищецът следва
да докаже съзнателното предявяване на неоснователен иск.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от страните, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по приложените към отговора искова молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане на двама свидетели на ищеца за
обстоятелствата, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 9:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3