№ 1900
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209165 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „**********“ ЕООД, ЕИК ***********,
представлявано от управителя Н.Д.А., чрез адвокат И. Е. от МАК, срещу
наказателно постановление № 566447-F571670 от 19.03.2021 г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който обжалва същото и сочи, че то е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че е налице несъответствие между действителния адрес на
проверения обект и този посочен в АУАН и НП. Не ставало ясно на основата
на какви доказателства административният орган е преценил, че
проверяваният търговски обект е бил стопанисван от санкционираното
дружество. Сочи, че липсва описание на нарушението и от посочената
санкционна норма не става ясно за какво нарушение е санкционирано
дружеството. Поддържа, че не е констатирано какъв е произходът на
средствата, представляващи разлика между оборот, спрямо фактическата
наличност. Сочи, че в НП липсвал императивен реквизит - подпис и печат на
1
наказващия орган. Счита, че е налице явна несправедливост на наложеното
наказание. Същевременно излага, че е налице маловажен случай. Иска
отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат Е.. Моли НП да бъде отменено. Претендира
присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП в съдебно заседание редовно
призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител юрисконсулт И.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а НП потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.09.2020 г., в 12:59 часа инспектори по приходите извършили
проверка в търговски обект - заведение за бързо хранене, находящо се в гр.
София, ул. „Поп Богомил“ № 1, стопанисван от „**********“ ЕООД, ЕИК
***********. Към този момент дневният оборот от монтираното в обекта
фискално устройство, модел „Daisy Perfect S-01”, с ИН на фискалното
устройство DY501779 и ИН на ФП № *********, бил в размер на 363,30 лв.
Била извършена проверка на касовата наличност - при преброяването била
установена сума в размер на 264,50 лв. Констатирана била разлика в размер на
98,80 лв. Установено било, че промяната в касовата наличност не се отчитала
с монтираното и работещо в обекта фискално устройство, което притежавало
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми.
Проверяващите констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си
да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. За извършената проверка бил
съставен протокол от 15.09.2020 г., подписан от проверяващите инспектори
М. И. и Г. Николов, както и Н.Д.А. - управител на дружеството и Д.Т..
При тези обстоятелства свид. М. В. И. съставила на „**********“
ЕООД, АУАН серия AN № F571670 от 25.09.2020 г., за това, че: на 15.09.2020
г., в 12:59 часа, при извършена проверка на ТО - заведение за бързо хранене,
находящ се в гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 1 и стопанисван от
„**********“ ЕООД, като към този момент дневният оборот от монтираното
в обекта фискално устройство, модел „Daisy Perfect S-01”, с ИН на
фискалното устройство DY501779 и ИН на ФП № *********, бил в размер на
363,00 лв., а касовата наличност - при преброяването била установена сума в
размер на 264,50 лв., т. е. била налице разлика в размер на 98,80 лв.
Дружеството не било изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна
в касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. С описаното в АУАН свид. М. В. И. приела, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.200 г. на МФ. АУАН бил предявен и връчен на представляващ
дружеството нарушител на датата на неговото съставяне, при което той не
2
вписал обяснения/възражения в съответната графа.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от
„**********“ ЕООД.
Въз основа на съставения АУАН, началникът на Отдел „Оперативни
дейности“-София в ЦУ на НАП, на 19.03.2021 г. издал оспореното
наказателно постановление, в което възпроизвел фактическите и правни
констатации по АУАН, като наложил на „**********“ ЕООД за нарушението
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.200 г. на МФ и на чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка, както и показанията на
свидетелката М. В. И. /актосъствител/.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни,
безпристрастни и дадени под страх от наказателна отговорност. Същите се
подкрепят и от събраните писмени доказателства.
Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка
по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
подробното им анализиране.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН
във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 от
ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от М. В. И. – на длъжност „инспектор
по приходите“ в ЦУ на НАП. Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП органите по приходите са оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС наказателните постановления се
издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено от Л.П.Х.,
който работи на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ в
Централно управление на НАП, като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на НАП е оправомощен да издава наказателни
постановления. Административно наказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е
посочена и датата на извършване на нарушението - 15.09.2020 г. - датата на
проверката. Правилно е посочено и мястото на извършване на нарушението, а
именно адресът на търговския обект на ул. „Поп Богомил“ № 1 в гр. София,
посочен и в приложените по делото фискален бон и разпечатка от дневен
отчет, така както е бил деклариран от дружеството пред органите на НАП. В
тази връзка съдът не споделя довода на жалбоподателя за несъответствие
между действителния адрес на проверения обект и този посочен в АУАН и
НП. Съдът не приема като доказателства представените с жалбата снимки,
тъй като те не са събрани и проверени по реда на НПК, а от друга страна, не
става на кой от изобразените на снимката три обекта е посочения адрес. Не са
налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на свидетели и на управителя на дружеството, на когото
екземпляр от акта е бил връчен.
По съществото на спора:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, съгласно който извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При извършената проверка от
контролните органи е констатирано, че е налице отрицателна разлика от -
98,80 лв. между дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП и
фактическата наличност в касата. Така установената промяна в касовата
наличност не е била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването чрез функцията „служебно изведени“, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно
от съдържанието на акта за нарушение и обжалваното постановление липсват
констатации установената разлика между фактическата наличност и
разчетената касова наличност да е резултат от неотчетени продажби.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира, че извън случаите
4
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 от
ЗДДС, тъй като не е установено нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ да е довело до неотразяване на приходи.
Законосъобразно размерът на отговорността за извършеното от
жалбоподателя нарушение е определен по по-леко наказуемия състав по чл.
185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, който предвижда, че на лице, което
извърши нарушение на нормативен акт по неговото прилагане, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена
санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 3
000 лв. Правилно административнонаказващият орган е посочил нарушената
правна норма - по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и е приложил
санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като
не е установено нарушението да води до неотразяване на приходи.
Законосъобразно и справедливо размерът на наложената имуществена
санкция е определен в минималния такъв по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно
500 лв.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Не е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Същевременно следва да
се отчете, че нарушаването на правилата по ЗДДС застрашава съществено
обществените отношения обект на защита от посочените разпоредби.
По тези съображения НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законсоъобразно.
Относно разноските:
С оглед изходът на делото, съдът намира за основателно присъждане на
претендираното юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и предвид
изхода на спора настоящият съдебен състав намира, че в полза на ЦУ на НАП
следва да се присъди сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ. Тази сума трябва да бъде осъден да заплати
жалбоподателят, чиято претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото, следва да бъде отхвърлена.
5
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 566447-F571670 от
19.03.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ –София в
Централно управление на НАП, с което на „**********“ ЕООД за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, с ЕИК ***********, да заплати на
Централно управление на НАП, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6