Определение по дело №246/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 270
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20205001000246
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д Е  Л  Е  Н  И Е   

 

   270,  дата 05.08.2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,  търговско отделение, трети състав :              

                                                                Председател:Красимир Коларов  

                                                                             Членове: Георги Чамбов

                                                                                                  Емил Митев     

 

     в закрито заседание   на  05.08.2020 г.

     разгледа докладваното от съдията - докладчик  Емил Митев  частно търг.дело  №246/2020г.   по описа на ПАС

 

 

        Производството е по  чл.  274,ал.1 т.1  ГПК.

        Образувано е по частната    жалба  на    П.  Л.У., с ЕГН:********** против Определение №37 /15.01.2020 г, постановено от П.  окръжен съд  по   търг.даело № 318/2018 г..

         По силата  на  обжалваното определение съдът  е  прекратил производството по делото поради недопустимост на предявеният  от П.  Л.  У. против„ А. -1 „ООД- град П.  иск  по  чл.74  ТЗ- за отмяна на решенията на  Общото събрание на ответното дружество, взети на  16.11.2018 г.    Приел е  ,че към датата на провеждането на  Общото събрание на съдружниците, чиито решения са предмет на  иска по чл.74  ТЗ . ищецът  П.Л.У. не е бил съдружник,тъй като членството му   е било  прекратено   с изявление на взискателя по чл.517,,ал.3 изр. първо ГПК.

          В  частната жалба се поддържа  оплакването, че при  постановяване на обжалваното определение съдът  не  е отчел  новонастъпили  факти, които са релевантни за спора.  Не е отчел факта ,че   предявеният иск по чл.517,ал.3  ГПК е отхвърлен.  Не е взел предвид и ,че наложеният запор върху дружествения дял на длъжника е вдигнат и това  обратно действие.

      Претендира се за отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

     Ответника  по частната жалба „А.1“ООД, представляван от  особения представител адв.В.Л. поддържа писмен отговор, съгласно който  частната жалба е неоснователна.

         Ответника по частната жалба  Д.Г., конституирана като трето лице –помагач на  ответното дружество  поддържа писмен отговор, в смисъл,че  искът по чл.74 ТЗ е недопустим, тъй като членствените права на  ищеца са били прекратени  преди датата на Общото събрание – 16.11.2018 г.

        Пловдивският  апелативен съд  след  преценка   на изложените в частната жалба оплаквания  , приема  за  установено следното:

      Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275,ал.1 ГПК от легитимирана страна против  определение, подлежащо на обжалване.

     Частната  жалба  е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

         С  определение № 289 от 12.07.2019 г.,постановено от ПАС по ч.т.д.№368/2019 г.въззивният съд е отменил  Определение  №241/10.04.2019 г.,постановено от П. окръжен съд, с което е прекратено производството по делото ,образувано по иск по чл.74 ТЗ.  С  оглед  възражението на  длъжника , че не е получил изявлението на взискателя по чл.517,ал.3,предл.1во ГПК съдът  е дал указания  да се  съберат   доказателства като изисква същите от ЧСИ- В. Б.. Съдът е изпълнил точно дадените указания,като е изискал приложеното по изп.дело изявлението на взискателя  по чл.517,ал.3 ГПК за прекратяване  участието на длъжника в  дружеството. Изявлениет е  получено от управителя П.У. на дата 6.11.2017 г. / л.72 от делото.. Длъжника – частен жалбоподател по настоящото дело не е оспорил автентичността на положения от него подпис като получател,въпреки дадената му възможност.

     При липса на оспорване правилно първоинстанционният съд е приел, че прекратяване на членственото правоотношение е настъпило на 6.11.2017 г,т.е.на дата на получаване на изявлението на взискателя по  чл.517,ал.3 предл.1во ГПК. ПАС в този си  състав не споделя  становището, че  длъжника, загубва качеството си на съдружник с изтичането на  тримесечния срок след който съдебният изпълнител  овластява взискателя да предяви иска по чл.517,ал.3 ГПК.

       Този срок няма отношение към прекратяването на членственото правоотношение- законодателят е посочил единствено, че  прекратяването настъпва с изявление на взискателя ,както и че това изявление се връчва чрез съдебния изпълнител на дружеството.

       Изявлението на взискателя  ще  доведе до прекратяване на членственото правоотношение на длъжника, при положение ,че взискателят има  редовен изпълнителен титул и въз основа не него  е предприел действия по  принудително изпълнение,

      Тези условия в случая са налице.

 

          Необходимо е обаче още едно съществено условие- вземането, предмет на титула да не е било  удовлетворено преди  изявлението на  взискателя по чл.517,ал.3 предл. първо ГПК.Ако  вземането бъде удовлетворено след изявлението на взискателя ,о  искът по чл.517,ал.3  ГПК – за прекратяване на дружеството ще бъде отхвърлен като неоснователен. Това обаче няма да доведе до отпадане на последиците от прекратяването на членственото правоотношение на съдружника –длъжник.Изрично  в този  смисъл   Решение№ 236 от 18.01.2017 г на ВКС,постановено по  т.д. №2309/2015 г.Първо  т.о.,ТК,съдия-докладчик Тотка Калчева.

          Правилно  съдът е  посочил в мотивите си, че ако  искът по чл.517,ал.3  ГПК бъде отхвърлен с влязло  в сила съдебно решение,то това не може да доведе до възстановяване на качеството на ищеца като съдружник към  датата  на провеждане на Общото събрание на съдружниците, т.е към 16.11.2018 г. Към тази дата  членственото правоотношение на ищеца е било прекратено,считано от 06.11.2017 г., на която  дата  изявлението на взискателя е, получено лично от  управителя на дружеството.

         По отношение на вдигането на запора върху дружсствения дял – това е направено служебно от ЧСИ поради прекратяване на изпълнителното дело. Разпоредбата на чл.433,ал.4 ГПК няма отношение към запора на дружествения дял.

        Следва да се  потвърди обжалваното определение,по силата на което съдът правилно е приел, че предявеният от ищеца иск по  чл.74 е недопустим. Към момента на провеждането  на ОСС, чиито решения се атакуват чрез този иск, ищецът не е бил съдружник,тъй като членственото му  правоотношение е било прекратено.  При  това далеч  преди  датата на провеждане  общото събрание - с получаване на изявлението на взискателя по чл.517,ал.3  предл.първо ГПК.

      По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                         О   П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37 от 15.01.2020 г, постановено от П. окръжен съд по търг. дело №318/2018 г.

     Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.             2.