РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Монтана, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500295 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на А. И. от
село *, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Ц. срещу решение на РС Берковица от
02.06.2022г. постановено по гр.дело № 278/2021г. по описа му , с което е отхвърлен като
неоснователен подадения от жалбоподателя срещу ДПЛД с. *иск за отмяна на наложено със
заповед № 21/19.02.2021г. на директора на дома дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ и в тежест на жалбоподателя са възложени за плащане разноски.
С въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено
в противоречие с материалния и процесуален закон. Изложени са доводи за неправилност
изводите на съда относно съответствие на заповедта с изкискванията на чл. 195,ал.1 КТ,
поради липса на мотиви и индивидуализация на нарушението с обективните и субективните
му признаци , непосочване на конкретното разпореждане на директора, което е отменено,
като и в искането за обяснения нарушението е било неясно, което е ограничило правото й на
защита. Яснота относно нарушението е установена едва чрез събраните по делото гласни
доказателства. Оспорен е извода на съда за тежестта на нарушението и съответствието му с
наложеното наказанието . Наведени са и доводи относно свидетелските показания с оглед
преценката им по реда на чл. 172 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявения иск, ведно със законните последици.
С подаден в срок писмен отговор жалбата се оспорва като неоснователна от
въззиваемата страна чрез пълномощника й адвокат Р. И..
1
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
Атакуваното решение на районен съд Берковица е валидно и допустимо
постановено в производство с правно основание чл. 357 и сл. във връзка с чл. 186 и сл. от
Кодекса труда / КТ/.
Предявен е от А. И. срещу ДПЛД с. *иск за отмяна наложеното й със заповед №
21/19.02.2021г. на директора на дома дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение „ като незаконно с доводи за липса на основания за налагане на наказание поради
това, че не е допуснала описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
С постановеното по делото решение, първостепенният съд е приел, че събраните по
делото доказателства установяват извършено от ищцата на 07.02.2021г. нарушение на
трудовата дисциплина , изразяващо се в отменяне на разпореждане на директора относно
технологията и начина на хигиенизиране , съответно е приел за незаконосъобразно налагане
на наказание за посоченото в заповедта нарушение – неизпълнение на заповед №
2/05.01.2021г. в периода 20.01.2021г.-11.02.2021г. , преценил е че наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушението, поради което и е отхвърлил предявеният иск като
неоснователен.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че страните са били в
трудово правоотношение, по което от 2015г. ищцата е била назначена като *. Със заповед №
21/19.02.2021 г., издадена от директора на дома, на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ с посочено правно основание чл. 187 ал. 1 т. 3, т.
7 и т. 10 от КТ за нарушение, представляващо: Неизпълнение на Заповед № 2/05.01.2021г. за
периода от 20.01.2021г. до 11.02.2021г. и отменяне на разпореждане на директора относно
технологията и начина на хигиенизиране на 07.02.2021г.. С писмо - искане № 36 от
11.02.2021 г. работодателят е поискал обяснение от ищцата във връзка със задълженията й
да следи за правилно изписване, разпределение и раздаване на лекарства на потребителите,
и задълженията й да изпълнява устни и писмени разпореждания на директора, като е
посочил, че на 07.02.2021г. без уведомяване и съгласуване с директора на ДПЛД е нарушила
и отменила изпълнение на устно разпореждане относно приготвяне и използване на
дезинфекционен разтвор, както и текст от Заповед 2/05.01.2021 г. на директора, като са
поискани писмени обяснения за това, че на потребителите не са дават определените
количества медикаменти , съобразно изписването им , както и за това на какво основание не
изпълнява и отменя устни и писмени разпореждания на директора. По делото няма
доказателства кога ищцата е получила искането, но в указания срок 18.02.2021г. е
депозирала писмени обяснения . Посочила е , че на 07.02.2021г. е разбрала от санитарите, че
2
шефа е наредил да се разтваря предварително клодан за дезинфекция в кофички от кисело
мляко, за което нареждане не е знаела, кофичките с разтворения препарат стояли на мивката
в стаята на санитарите с часове, което я притеснило, тъй като някой от домуващите лица
можел да влезе и изпие препарата, поради което и казала на санитарите, че препарата се
разтваря за 10 минути –докато си изпият кафето. По делото е приложена заповед №
2/05.01.2021г. на директора на дома, в която в т. 2 е разпоредено хигиенизирането на
помещенията в дома да се извършва периодично през деня и вечерта, като задължително се
използва принципа „на двете кофи“ –в едната почистващ препарат, а в другата
дезинфекциращ такъв, като препаратите не се смесват. От показанията на св. В.Г., фелдшер
в дома, замествана от ищцата, считано от 19.01.2021г. , поради отпуск, се установява, че за
дезинфекция до средата на 2021г. са използвали препарат *, който е на таблетки и трябвало
да се разтваря преди употреба, което според указания от РЗИ трябвало да става
непосредствено преди използването. По устна заповед на директора препаратът следвало да
се разтваря вечерта или сутринта в кофички от кисело мляко, тъй като санитарите казали, че
трудно се разтваря. Кофичките стояли на мивката в стаята на санитарите, която не винаги се
заключвала. По време на отпуска А. й се обадила да пита знае ли за устната заповед на
директора, като свидетелката не е сигурна имало ли е такава. Св.Ц.Ц. работи в дома като
санитар и установява в показанията си, че имало устна заповед на директора за разтваряне
препарата половин час преди миене. Контрол осъществявала дежурната медицинска сестра,
на която е подчинена. А. им казала да разтварят таблетките директно в кофата, като
таблетките ги давали медицинските сестри. Това било през януари 2021г. , след това създали
обща практика да се разтварят половин час преди миене. Св. Й.Б. също санитар в дома,
установява, че януари 2021г. директорът им дал малки купички , за да си разтварят
дезинфектанта половин час преди миене, на което А. се противопоставила , защото можело
някой домуващ да го изпие, като им наредила да го разтварят директно в кофата, въпреки че
й казали, че това е нареждане на директора. Това продължило един месец и санитарите се
чудели кое нареждане да изпълняват. По делото са налице доказателства, че със заповед №
19/10.02.2021г. на А. И. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че не е
осъществила контрол при раздаване на лекарствата на потребителите и техния пълноценен
прием, установено с намирането на различни лекарства по пода и по леглата на
потребителите. Служебно известно на съда е , че тази заповед е оспорена по съдебен ред от
ищцата и към настоящия не е влязла в сила. От приложената длъжностна характеристика за
длъжността „*“ се установява, че в основните задължения на ищцата като такава е включено
задължение да организира и контролира работата на медицинския персонал и санитарите,
както и да контролира хигиенния режим в социалната институция, като е пряко подчинена
на директора на дома.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното:
Съгласно чл. 186 от КТ нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения , а задълженията на работника или служителя по
3
трудовото правоотношение са посочени общо в чл. 126 от КТ . Съгласно чл. 195,ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Съгласно чл. 126,т.7 КТ работникът или служителят е задължен да
изпълнява законните нареждания на работодателя, като в чл. 187, ал. 1 , т.7 КТ е
предвидено, че неизпълнението на законните нареждания на работодателя представлява
нарушение на трудовата дисциплина. От събраните по делото доказателства не се
установява устното разпореждане на директора на дома за предварително разтваряне на
препарат *в малки кофички да е доведено до знанието на ищцата като старша медицинска
сестра, пряко подчинена на директора. Не са налице и такива, установяващи, че това
разпореждане е било съобразено с изискванията за използване на дезинфектант *, съответно
е било необходимо за правилното му действие, за да се приеме, че дори и да е била
уведомена за нареждането, то е било законно. В трудовите задължения на ищцата се
включва да организира и контролира работата на санитарите, както и да отговаря за
хигиената в помещенията, като в изпълнение на тези си задължения ищцата е наредила на
санитарите да разтварят препарата директно в кофата с вода. Притесненията й за
здравословното състояние на потребителите, за което отговаря според длъжностната й
характеристика, предвид наличието на препарат в кофичка от кисело мляко и факта, че
потребители на дома са хора с деменция, е напълно резонно. Поради какви причини
нормалната комуникация между * и директора на дома в този период е била нарушена по
делото не установено, но несъмнено отношенията им са били влошени, предвид наличието
на издадени в месец февруари 2021г. две заповеди за дисциплинарни наказания на ищцата.
Дори и да се приеме, че формално е налице неизпълнение на 07.02.2021г. и отменяне на
устно нареждане на директора относно технологията и начина на хигиенизиране, то не се
установява същото да е извършено виновно от ищцата, доколкото за това разпореждане не е
уведомена от директора. Наложеното с атакуваната заповед дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ се явява несъответно на тежестта на нарушението ,
обстоятелства при които е извършено и поведението на служителя, съответно субективното
му отношение към извършеното с оглед критериите по чл. 189 от КТ. От значение за
тежестта са настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
значимостта на нарушените трудови задължения , доколко нарушенията са повлияли върху
дейността на работодателя с оглед упражняваната от служителя трудова функция . От
извършеното на 07.02.2021г. формално нарушение не са настъпили неблагоприятни за дома
последици, нито такива за потребителите му, включително и относно поддържане на
хигиената в дома. Дали препаратът ще се разтваря директно в кофата с вода или в друг по-
малък съд предварително, то не се установява това да е свързано с действието му като
дезинфектант. Подбудите за извършване на нарушението са свързани с възложените й с
длъжностната характеристика отговорности относно здравословното състояние на
потребителите на дома.
Предвид гореизложеното заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ се явява незаконосъобразна и следва да се
4
отмени.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд,
поради което и обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се уважи
предявеният иск, ведно със законните последици от това относно отговорността за разноски.
Установени са направени от ищцата разноски за първоинстанционното производство в
размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение и такива за въззивното производство
в размер на 400 лева, които с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 ГПК следва
да се възложат за плащане на ответника.
На основание чл. 78,ал.6 във връзка с чл. 83,ал.1,т.1 ГПК , чл. 359 КТ и предвид
тълкуването дадено в т. 10 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС
по тълк.дело № 6 от 2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 30 лева и такава за
въззивното в размер на 15 лева, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд – Берковица от 02.06.2022 г. постановено по гр. д.
№ 278/2021 г., като НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 21/19.02.2021 г. на Директора на ДПЛД – с. *, обл. *, с която на
А. И., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение “, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА .
ОСЪЖДА ДПЛД – с. *да заплати на А. И., ЕГН ********** разноски по водене на
делото пред двете съдебни инстанции в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА ДПЛД – с. *да заплати по сметка на съда, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 45 лева държавни такси, както и 5 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5