Решение по дело №2246/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 12.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2246 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по искова молба, депозирана от Б.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Д.З.,***, партер, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12, представлявано от Директора - Старши комисар Е. С.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил служител на МВР при ОД на МВР - Кюстендил, като в периода 16.04.2015 г. и до момента заемал длъжността "Старши полицай" в група "Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция" към Районно управление -Кюстендил.

За периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време.

В периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. положил общо 2208 часа нощен труд, който не бил заплатен надлежно, т.к. не бил преизчислен към дневен с коефициент 1.143, заради което му се следвало допълнително възнаграждение за извънреден труд от 316 часа, в размер общо на 2234,09 лева.

Твърди, че по силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. За процесния период, действала Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./, в която липсвала изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по-специално, предвиденото в чл. 9, ал.2 от същата.

Поради забавата в плащането ответникът дължал и мораторна лихва върху всяка една главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Намира, че допълнително възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към дневен, бил както следва:

За периода 01.10.2016 - 31.12.2016 г. – за положени 16 нощни смени и 18 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,10 лв./ч.), му се дължала сума в размер на 109,80 лева, платима с трудовото възнаграждение за месец януари на 2017 г., платима през същия месец, така считано от 01.02.2017 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 30,09 лева.

В периода 01.01.2017 г. - 31.03.2017 г. положил 21 нощни смени и претендира за тях 24 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 6,10 лв./ч. в общ размер на 146,40 лева, дължима заедно със заплатата за месец април на 2017 г., платима през месец април на 2017 г. Така от 01.05.2017 г. работодателят бил в забава и върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 36,51 лева;

В периода 01.04.2017 г. - 30.06.2017 г. положил 21 нощни смени и претендира за тях 24 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 6,10 лв./ч., в общ размер на 146,40 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2017 г. и се изплащала през месец юли на 2017 г. Така от 01.08.2017 г., работодателят бил в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 32,77 лева

В периода 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г. положил 30 нощни смени и претендира за тях 34 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 6,10 лв./ч. в общ размер на 207,40 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на 2017г. и се изплащала през месец октомври на 2017 г. Така от 01.11.2017 г., работодателят  изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 41.13 лева.

В периода 01.10.2017 г.- 31.12.2017 г. положил 15 нощни смени и претендира за тях 17 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 6,10 лв./ч.,  в общ размер на 103,70 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на 2018 г. и се изплащала през месец януари на 2018 г. Така от 01.02.2018 г. работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 17.92 лева.

В периода 01.01.2018 г.- 31.03.2018 г. положил 27 нощни смени и претендира за тях 31 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 7,31 лв./ч., в общ размер на 226,61 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2018 г. и се изплащала през месец април на 2018 г. Така от 01.05.2018 г., работодателят изпаднал в забава, а върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 33.55 лева.

В периода 01.04.2018 г. - 30.06.2018 г. положил 18 нощни смени и претендира за тях 21 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 7,31 лв./ч., в общ размер на 153,51 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2018 г. и се изплащала през месец юли на 2018 г. Считано от 01.08.2018 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 27.76 лева.

В периода 01.07.2018 г. - 30.09.2018 г. положил 29 нощни смени и претендира за тях 33 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 7,31 лв./ч., в общ размер на 241,23 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на 2018 г. и се изплащала през месец октомври на 2018 г.. Считано от 01.11.2018 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 23.39 лева.

В периода 01.10.2018 г. - 31.12.2018 г. положил 21 нощни смени и претендира 24 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 7,31 лв./ч., в общ размер на 175,44 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на 2019 г. и се изплащала през месец януари на 2019 г. Считано от 01.02.2019 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 12.52 лева.

           В периода 01.01.2019 г.- 31.03.2019 г. положил 26 нощни смени и претендирал 30 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 8,04 лв./ч.,  в общ размер на 241,20 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2019 г. и се изплащала през месец април на 2019 г. така от 01.05.2019 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 11.26 лева.

В периода 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г. положил 20 нощни смени и претендира 23 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 8,04 лв./ч. в общ размер на 184,92 лева като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2019 г. и се изплащала през месец юли на 2019г. Считано от 01.08.2019 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3.90 лева.

В периода 01.07.2019 г. - 30.09.2019 г. положил 32 нощни смени и претендира 37 часа неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв х 8,04 лв./ч. в общ размер на 297,48 лева като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на 2019 г. и се изплащала през месец октомври на 2019 г. Считано от 01.11.2019 г., работодателят изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 0.50 лева.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12 да заплати на Б.Г.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 2234,09 лв. (две хиляди двеста тридесет и четири лева и девет стотинки), дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд приравнен към дневен, по време на дежурства от общо 316 часа за исковия период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 271,30 лв.(двеста седемдесет и един лева и тридесет стотинки), представляващи сбора на лихвите за забава върху неизплатения извънреден труд за процесния период от 01.02.2017 год. до 05.11.2019 год.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В о.с.з. от 19.02.2020 г. с оглед изявлението на ищеца за частичен отказ от иска, съдът е прекратил производството по делото в тази си част, като искането е изменено съобразно заключението на вещото лице за дължимостта на сумите, както следва: искът се счита предявен за сума в размер на 2145.01 лева главница, дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за общо 301 часа извънреден труд, получен от положен нощен труд, приравнен към дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и 245,61 лева, представляваща общ сбор от дължимото обезщетение за забава върху неизплатения извънреден труд за процесния период от 01.02.2017 г. до 05.11.2019 г., начислена върху всяка една от главниците за периода от падежа на всяко едно задължение.

 В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото си на отговор.

 Навеждат се доводи за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Не оспорва това, че ищецът бил държавен служител по см. на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Именно заради това и статутът му се различавал от този на държавните служители, работещи по трудово такова. Поради това размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и приетите подзаконови нормативни актове по прилагането му. Относими към нощния труд на държавните служители в МВР били чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. З и в чл. 179 ЗМВР, в чл. З, чл. 31 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-77б/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата), която действала в исковия период, и издадените на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР заповед № 8121р-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., двете на министъра на вътрешните работи. Посочените разпоредби изчерпателно уреждали правната регламентация на нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което не отговаряло на истината твърдението на ищеца за празнота на нормативната уредба и необходимост от субсидиарното приложение на НСОРЗ. В сега действащата законодателна уредба бил отпаднал коефициентът за приравняването на положен труд през нощта в дневен, мотивите за което били изложени в докладна записка рег. № 8121р-20741/30.04.2015 г. на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“, директора на дирекция „Планиране и управление на бюджета" и директора на дирекция „Човешки ресурси", относно: проект на Наредба за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, възприети от МВР и обективирани в издадената от него Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.).

Съдебната практика също, в множество свои решения, обосновавала мотиви за неприложимост на гражданското законодателство и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР.

Неоснователно било  искането на ищеца, претендираното възнаграждение да му бъде заплатено като извънреден труд, доколкото ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Извънредният труд се полагал извън установеното за служителя работно време, а нощният – в рамките на установеното работно време, поради което последният не се явявал извънреден труд.

Видно от представената към отговора справка рег. № 277р-11208/09.12.2019 г., изготвена от началника на сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при ОДМВР- Кюстендил било, че ищецът полагал извънреден труд за исковия период, който бил отчетен и заплатен по реда на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. За периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година на служителя било изплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при сумирано изчисляване и отчитане на отработеното време, за съответните отчетни периоди, в размер на 2491,65 лева (по часовите ставки посочени в т. 5 от справката), за 344 ч.

Отделно, на ответника, видно от справка рег. № 277р-11208/09.12.2019, му било изплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 2168 ч. Не му било начислено и изплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 18 лева, за 72 часа положен нощен труд, за периода от 01.07.2018 г. - 31.07.2018 г., за което бил съставен и утвърден протокол - приложение № 6, рег. № 1910р-16285/17.08.2018 г., което допълнително възнаграждение му се дължало и щяло да му бъде заплатено.

Ето защо се поддържа искане на бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

Претендира и направените в производството разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, като поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на исковете.

В случай, че съдът приеме, че са налице фактически и правни основания за уважаване на исковата претенция при евентуално прилагане на коефициент 1.143, за приравняване на положения труд през нощта за времето от 22.00 ч. – 6.00 ч., към дневен, то ответникът сочи, че полученият допълнителен извънреден труд при сумирано изчисляване на отработените часове, както и допълнителното възнаграждение за него, биха били, както следва:

-  за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 година - 0 часа;

-  за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 година - 24 часа (*6,10 лв./ч.) - 146,40 лева;

-  за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 година - 24 часа (*6,10 лв./ч.) - 146,40 лева;

-  за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 година - 34 часа (*6,10 лв./ч.) - 207,40 лева;

-  за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 година- 18 часа (*6,10 лв./ч.) - 109,80 лева;

-  за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 година- 32 часа (*7,31 лв./ч.) -233,92 лева;
-за периода от 01.03.2018 г. до 30.06.2018 година-21 часа(*7,31 лв./ч.)- 153,51 лева;

-  за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 година- 33 часа (*7,31 лв./ч.) - 241,23 лева;

-  за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 година-25 часа (*7,31 лв./ч.)- 182,75 лева;

-  за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 година -30 часа (*8,04 лв./ч.)- 241,20 лева;

-  за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 година - 23 часа (*8,04 лв./ч.) - 184,92 лева;

-за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 година - 37 часа (*8,04 лв./ч.) - 297,48 лева.

              В този случай, съгласно т.7 от справка рег. № 277р-11208/09.12.2019г., дължимото обезщетение за забава би било в размер на 245, 61 лв., изчислено с електронен лихвен калкулатор на НАП.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            По делото не е спорно, че ищецът е работил на длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление - Кюстендил в периода от 16.04.2015 г. и към настоящия момент. Това е установимо и от приложените писмени документи.

Липсва спор и това, че ищецът осъществявал задълженията си по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. В т.см. са и приложените протоколи, заповеди и графици на л.42 – 166 от делото.

Според заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза установява, че положените от ищеца 12-часови нощни дежурства за процесния период възлизат на 2240 часа. Часовата ставка за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 31.12.2018 г. е 6.10 лева; за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г – 7,31 лева и за периода 01.01.2019 г. – 30.09.2019 г. – 8.04 лева. Размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца е както следва: за периода 01.10.2016г. – 31.12.2017 г. – 673 лв.; за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. – 809 лв. и за периода 01.01.2019 г. – 30.09.2019 г. – 890 лв. Служителят е положил по график 2240 часа нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143, същият се равнява на 2560 часа, от които за последното тримесечие на 2016 г. се добавят 19 часа, с които се покрива неизпълнена норма за тримесечието и не се дължи възнаграждение. Дължимото възнаграждение за останалите 301 часа възлиза на 2145.01 лева, неплатено от работодателя. Лихвата за забава за неплатеното възнаграждение е дължима от 1-во число на месеца, следващ месеца на изплащане на допълнителното възнаграждение и възлиза на 245.61 лева.

           Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Исковата претенция е с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, във вр. с чл. 179 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Според правилата на чл. 154 от ГПК ищецът следваше да установи със средствата на ГПК полагането на извънреден труд през процесния период, както и размерът на полагащото му се възнаграждение за това.

В случая страните не спорят, че между тях е съществувало валидно служебно правоотношение в исковия период. Досежно броя на часовете положен труд, както и евентуално дължимото възнаграждение за това е била приета и неоспорена съдебна експертиза, заключението по която се възприема с доверие, като обективно и пълно.

Така следва да се установи налице ли е основание за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в следствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., в който период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ статута на държавните служители в МВР, респективно намира ли субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По този въпрос в актуалната съдебна практика, прогласена с Решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., IV ГО на ВКС, постановено по реда на 290 ГПК, се приема, че разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 (предишна т. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.);, тъй като отношенията, уредени с посочените закони, не са сходни, а са различни. В същия смисъл е вече установената практика (решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/ 2014 г., ІІІ г. о.).

Посоченото разбиране може да бъде споделено, респ. и отнесено към спора тук, доколкото в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата), липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Това законодателно решение е обяснимо с особения характер на полагания нощен труд, който в специалната нормативна уредба е уреден по различен начин спрямо общата такава. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии, изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. В никоя от издадените последващи наредби (включително и в последно приетата Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., обн. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г.), не се предвижда отчетният период да се преизчислява (умножава) по 0, 143.

Действително в разпоредбата на чл. 140 от Кодекса на труда е дадено легално определение на понятието "нощен труд", като в ал. 2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06. 00 часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Различно е уреден обаче въпросът за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че последният не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. Именно законодателят е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1. 143 (8:7=1,143). Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ следва да бъде тълкувана във вр. с ал. 1 и намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, а настоящият случай не е такъв. Общата трудова норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР.

Предвиденото в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1. 143 при сумирано изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не води до възникване на извънреден труд, какъвто няма, макар при преизчислението на нощния към дневен труд да са се получили повече часове. За тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице, ако работниците и служителите са работили действително извън установеното за тях работно време. Извънредният труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал. 1 КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Положеният извънреден труд от служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. При сумираното изчисляване на работното време извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън месечната норма. В този случай се заплаща, както определеното допълнително възнаграждение за нощен труд, така и възнаграждение за извънреден труд по правилата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В случая обаче ищецът нито твърди, нито се установява да е полагал труд извън установеното му работно време. Ищецът претендира заплащане на "своеобразен извънреден труд", получен след превръщане на нощните часове в дневни с посочен коефицент, което не води до полагане на извънреден труд.

За пълнота следва да се изложи и следното:

Единствено в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Във връзка с това се поставя въпросът, какво законодателят разбира под „специална закрила по КТ"? При коментара на разпоредбата на чл. 140 ал.2 и 3 от КТ, Васил Мръчков посочва, че „поради неблагоприятното влияние на работата през нощта върху здравето и личния живот на работника/служителя, законодателството поставя специални изисквания относно условията на труд през нощта и че същите следва да се облекчават. Това означава работодателят да предоставя топла храна, ободрителни напитки и др., респ. доколкото съществува специален ред за държавните служители в системата на МВР, по отношение на тях следва да се изключи прилагането на общите разпоредби на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поне докато законодателят не реши въпроса по друг начин. (спр. вече посоченото решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д. 786/2019 г. на ВКС IVr.o.). Възприеманите в предходни идентични производства правни изводи следва да бъдат изоставени с оглед водещата съдебна практика на ВКС, отразена в посочените по-горе актове, в очакване на задължителното тълкуване по вече образуваното Тълкувателно дело № 1/2020 г.

При това положение се налага извод, че ищецът не успя да установи със средствата на ГПК положен извънреден труд за процесния период, за който ответникът да му дължи заплащане на трудово възнаграждение в претендирания размер, поради което исковата претенция се възприема за неоснователна. Последица от това е и неоснователност на акцесорното искане за присъждане на суми като обезщетение за забавено плащане.

(Коректно е да се отбележи, че в друга посока биха били разсъжденията и правните изводи при поддържаната фактическа обстановка, ако се твърдеше, че е положен труд извън установеното работно време, а не по същество извънреден труд, получен след превръщане на нощните часове в дневни с посочен коефицент.).

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ответника, в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, който доказва извършени такива в общ размер от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

                                             Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Б.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12, представлявано от Директора - Старши комисар Е. С., ЗА ПРИСЪЖДАНЕ на сумата 2145.01 лева главница, дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за общо 301 часа извънреден труд, получен от положен нощен труд, приравнен към дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и 245,61 лева, представляваща общ сбор от дължимото обезщетение за забава върху неизплатения извънреден труд за процесния период от 01.02.2017 г. до 05.11.2019 г., начислена върху всяка една от главниците за периода от падежа на всяко едно задължение, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Б.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - КЮСТЕНДИЛ, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №12, представлявано от Директора - Старши комисар Е. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100,00 лева (сто лева) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му

Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: