Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 23/ 29.1.2013 г. на РС-П. по гр.д. .../2012 г. е осъден Й. Х. С. от гр.В. да предаде на Х. С. П. от гр.П. владението върху следните недвижими имоти:-земеделски земи в землището на с.В., общ.П.: нива от 6.446 дка в м. Л., трета категория, имот № ....; нива от 5.517 дка в м.Н. ж.,трета категория имот № ...; нива от 6.198 дка в м. М. л.,трета категория, имот № ..и нива от 7.576 дка в м. В., трета категория имот № ..... С решението Й. Х. С. е осъден да плати на Х. С. П. 50 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал Й. Х. С. , който чрез пълномощника си го е обжалвал и моли да бъде изцяло отменено, като бъде уважен иска, като се претендират разноски. Излагат се съображения за това, че неправилно съдията е приел, че Й. С. след сделката е започнал да владее имотите, тъй като те са закупени с инвестиционна цел и никога С. не ги е владял. Счита , че включването на имотите в декларациите по чл.70 от ППЗСПЗЗ не показва намерение за владеене. Твърди се ,че имотите не са отдавани под наем или аренда, като се оспорва представения договор пред районния съд. Твърди се, че са останали недоказани всички твърдения на ищеца в ИМ. Взема се отношение и по събраните свидетелски показания. В законния срок е постъпил отговор от пълномощника на Х. П., в който се твърди, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на РС е обосновано, правилно и законосъобразно. Коментират се събраните по делото писмени доказателства, както и установяване владението на имота, свидетелските показания пред първата инстанция, съответно действията на Й. С. относно обективиране на намерението да свои процесните имотите, като ги е декларирал пред данъчната администрация. Твърди се че по делото не са представени никакви доказателства, които да сочат валидно и противопоставимо на ищеца правно основание, въз основа на което ответникът владее спорните имоти. Правят се изводи от наведените по-горе доводи. Подкрепя се решението на РС. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение РС се е произнесъл по повод исковата молба на Х. С. П. против Й. Х. С.. Ищецът твърди ,че през пролетта на 1996 г. е придобил собствеността по завещание върху процесните четири броя ниви, за което е съставен нотариален акт № ..,т...., нот. д. ...../96 г. Твърди се ,че от тогава до края на 2008 г. е обработвал лично тези ниви или чрез тъста си Д. С. Б.. Твърди се ,че през пролетта на 2009 г. ответникът изгонва от нивите тъста му и оттогава владее неправомерно имотите и не допуска никой до тях, като спора не бил уреден по доброволен начин. Моли да бъде осъден ответника да му върне владението върху нивите на основание чл. 108 от ЗС. Ответникът в законния срок не е представил отговор по исковата молба. В съдебно заседание пълномощникът му е оспорил иска, като твърди, че не е виждал ищеца, че последният не му е казвал, че е собственик на имотите. Твърди ,че не владее имотите. Твърди, че имотите са му познати и че през 2008 г. ги е закупил с инвестиционна цел, но не ги ползва. Оспорва се приложеното завещание като нищожно. Моли да се отхвърли иска,като се претендират разноски по делото. За да постанови обжалваното решение съдията е приел ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Съдията подробно е описал и анализирал писмените и гласни доказателства, събрани по делото, като правилно е установил фактическата обстановка по спора. Съдията е посочил трите законови предпоставки, които следва да са налице за да бъде уважен предявения иск по чл. 108 от ЗС. Правилно и мотивирано е приел за безспорно по делото, че са налице тези предпоставки. Съдията е изложил подробни съображения в тази насока като е обсъдил възраженията на ответната страна, както по отношение на нищожността на завещанието, така и по отношение на ползването на земите и е направил законосъобразен извод, че ищецът е собственик на процесните имоти, че ответникът владее същите без основание поради което е счел иска за основателен и доказан. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, но той не претендира заплащането на такива. Относно искането на жалбоподателя за заплащане на разноски в размер на 225 лв., направени пред въззивната инстанция, то се явява неоснователно и следва да се отхвърли с оглед изхода на спора. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/ 29.1.2013 г. на Р. с.-гр. П. по гр.д. 386/2012 г. Отхвърля искането на Й. Х. С., ЕГН * от гр.В., ул.”А. К.” № ..., ... за присъждане на разноски в размер на 225лв., направени пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |