Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76 07.07.2020
год.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На пети юни две хиляди и двадесета
година В публично заседание в следния
състав :
Председател: Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Диана Асеникова - Лефтерова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНЧХД № 291 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда
№ 25 от 07.02.2020г. по НЧХД № 3972/2019г., Районен съд, гр. Бургас е
признал подсъдимата М.С.И. ***, ЕГН **********
за невиновна в това, че в условията на продължавано престъпление е обиждала
публично тъжителя И.П.К., ЕГН **********, в офиса на транспортната фирма ********, находящ
се в м.с. В. Б., община Бургас, наричайки го „мърда“ и „боклук“,
изречени в негово присъствие и в присъствието на Б. Н. и Д. В., както и
други лица, както следва:
-в края
на м. април 2019 г., на посоченото по-горе място, М.И. в присъствието на тъжителя
К. и лицата
Б. Н. и Д. В. е
нарекла първия с думите „мърда“ и „боклук“;
-в
началото на м. юни 2019 г., на посоченото по-горе място, М.И. пред Б. Н. и Д. В. е
нарекла тъжителя К. в негово присъствие с думите „боклук“ и „мърда“;
-на
01.07.2019 г., на посоченото по-горе място, в присъствието на Б. Н. и Ж. А.,
последният служител в Четвърто РУ на МВР – гр. Бургас, подсъдимата е нарекла
тъжителя К. с думите „мърда“ и „боклук“, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл. 148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата
съдът е отхвърлил предявените от И.П.К. два броя граждански искове в размери от
по 1500 лева, представляващи причинени неимуществени вреди от деянието.
Осъдил е
тъжителят на основание чл.190, ал.1 от НПК да заплати на тъжителката сумата от
500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
С Определение
№ 237/12.02.2020 г., постановено по делото на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК,
Бургаският районен съд е осъдил тъжителя К. да заплати на подсъдимата на
основание чл.190, ал.1 от НПК сумата от 200 лева, представляваща платени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Присъдата
е обжалвана от повереника на тъжителя И.К. – адв. Георги Янев от БАК. Въззивната жалба е
банкетна и с нея се иска присъдата на БРС да бъде отменена като незаконосъобразна,
неправилна, несправедлива и необоснована и бъде уважена подадената пред
районния съд тъжба. Претендират се и направените по делото разноски. По делото
е постъпила и допълнителна частна жалба, именувана „частен протест“ против
съдебно определение № 237/12..02.2020 г., постановено в закрито заседание от
БРС, с което частният тъжител е осъден да заплати 200 лв. на подсъдимата,
представляващи разноски за адвокатски хонорар, като се иска неговата отмяна. В
съдебно заседание тъжителят, редовно призован, не се явява. Не се явяват и
поверениците му – адв. Захари Кирилов и адв. Георги Янев от БАК – редовно
призовани.
Според
становището на адв. Сава Каров от БАК –защитник на подсъдимата,
първоинстанционният съд е изяснил всички обстоятелства всестранно, пълно и
обективно, като е постановил законосъобразна и правилна присъда, и моли същата
да бъде потвърдена. Също така намира, че „частния протест“ срещу Определение № 237/12.02.2020 г. е неоснователен, поради което моли да бъде
оставен без уважение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
разноски.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимата
М.С.И. е родена на *** ***. Тя е ***, с *** гражданство, ***, работи
като *** на
граждански договор и е ****.
Тъжителят
И.К. има транспортна фирма, като е извършвал транспорт към фирма ********, в която
работела подс. И.. Двамата се познавали във връзка с работата. Подсъдимият
представял в офиса на фирмата документи, а задълженията на подсъдимата била
свързани с обработка на документи – кантарни бележки, фактури и др. Срещите
между тях се осъществявали изцяло в офиса на фирмата в м.с. В. Б. и в
рамките на работното време. В този офис заедно с подсъдимата работела и свид. Б. Н..
На
01.07.2019г. подс. И. била на работното си място в офиса на ЕТ ******* в м.с. В. Б., обл.
Бургаска. Около обяд там пристигнал тъжителят К.. Отвън под навес близо до
входа на офиса били двама колеги на подсъдимата - свидетелите И. Ч. и
колегата му П.. Двамата обядвали. К. минал покрай тях и се запътил да
влиза в офиса. След него в коридорчето вървяла свид. Б. Н.. Във
фоайето на офиса подсъдимият срещнал М.И., като я хванал за косата и започнал
да блъска главата й в стената. Виждайки случващото се, свид. Н. се
притекла на помощ на И., като чула тъжителят да
казва подсъдимата: „Ти ще научиш ли името ми?“. Други реплики или обидни
думи свидетелката не е чула. На помощ на подсъдимата се притекли и намиращите с
под навеса свидетели Ч. и колегата му П.. Свид. Ч. хванал
тъжителя и го отдръпнал от подсъдимата, като от косата й паднал голям кичур коса.
След инцидента, К. си тръгнал.
Подсъдимата
се обадила на сестра си – свид. Д. Г., да я прибере. От своя страна свид. Г. се
обадила на спешен номер 112 и на място пристигнали екипи на полицията и спешна
медицинска помощ.
Пристигналите
полицейски служители от Четвърто РУ на МВР – Бургас – свид. А. и
колегата му, установили на място подсъдимата, свидетелите Б. Н., Ч. и П.. Пред свид.А. подс. И.
дала обяснения. След това полицейските служители отишла на адреса, на който
живеел тъжителят К., но там намерили само родителите му, на които предали тъжителя
незабавно да отиде в Четвърто РУ на МВР
– Бургас. Още същия ден К. се явил в районното управление, като с него
разговарял дежурният по управление. Пред него и пред свид. А.
тъжителят заявил, че причина за възникналия конфликт между него и подсъдимата
била, че последната го наричала „мърда“.
След
инцидента подс. И. се оплаквала от болки в главата и била откарана с линейка за
преглед в МБАЛ – Бургасмед, където била приета в отделение по неврохирургия. В
отделението подсъдимата престояла четири дни – до 04.07.2019 г. , след което
била изписана с диагноза „мозъчно сътресение“. Бил й определен
домашно-амбулаторен режим на лечение до 03.08.2019 г. След извършения на
05.08.2019 г. контролен преглед, отпускът по болест на подсъдимата бил удължен
до .02.09.2019 г. (отново при домашно-амбулаторен режим на лечение).
Трудовото
правоотношение на подс. И. било прекратено по взаимно съгласие със Заповед №
33/03.09.2019 г. на работодателя, считано от същата дата.
Във
връзка с извършената от служителите на Четвърто РУ на МВР – Бургас проверка,
във Районна прокуратура, гр. Бургас била образувана прокурорска преписка №
5522/2019 г., приключила с прокурорско постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като в преписката не се съдържали доказателства за
осъществен състав на престъпление от общ характер.
По тъжба
на М. И. пред
Районен съд, гр. Бургас било образувано НЧХД № 3471/2019 г. срещу И.К. за
нанесената телесна повреда.
Настоящият
състав намира, че направените от първоинстанционния съд изводи от фактическа
страна са обосновани, логично и правилно изведени въз основа на сериозен анализ
на събраните по делото доказателства. Не се констатират пороци при формиране на
вътрешното убеждение на БРС , като фактическите изводи са изведени при
изискуемото от закона обсъждане на доказателствените средства поотделно и
комплексно в тяхната съвкупност.
Установените обстоятелства,
включени в предмета на доказване, са изведени въз основа на преценката на
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства – обясненията
на подсъдимата, показанията на свидетелите Д. В. В., Д. С. Г., И. С. Ч., Ж. К. А. и Б. Н. Н., и от приложените по делото
писмени доказателства.
На
основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимата не е осъществила от състава на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл.26, ал.1
от НК, поради което и в съответствие със закона е признал подс. М.И. за
невиновна и я е оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение.
Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за
приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
От показанията на свидетелите се изяснява, че
подсъдимата, а и други хора, са наричали тъжителя „мърда“. По делото обаче не
се събраха доказателства, установяващи, че думите „мърда“ и „боклук“ подс. И. е
изричала в присъствието на К. както в посочените в тъжбата дати, така и на
други дати изобщо.
Въззивната
инстанция счита, че в конкретния случай съставът на престъплението по чл.148, ал. 1, т.1, вр. чл. 146, ал. , вр.
чл.26, ал.1 от НК не е осъществен от обективна страна. Обидата
се определя като умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено
лице посредством неприлично противоречащо на правилата на морала отнасяне с
него. Според нормата на чл. 146, ал. 1 от НК, обидните думи или действия трябва
да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице. От своя страна
това означава, че обиденият трябва да е в състояние да ги възприеме. В
съдебната практика, както и в правната доктрината, присъствието на обидения се
разбира като възможност за пряко или посредствено възприемане на обидната
проява.
Като закономерна последица
от оправдаването на подсъдимата по повдигнатото обвинение е отхвърлянето на
предявения срещу нея иск на тъжителя за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от деянието. Поради липсата на осъществен състав на
престъпление от страна на подсъдимата, в конкретния случай не може да се
обоснове и деликтна отговорност на подс. И.. Деликтна отговорност възниква само
ако са налице всички елементи, обуславящи реализирането й, а именно - наличие
на противоправно поведение, причиняване на вреди, наличие на причинна връзка
между поведението на деликвента и причинената вреда, и наличие на вина. В
конкретния случай доказателствата по делото сочат на липса на осъществен състав
на престъпление. При положение, че за наличието на деликта по чл. 45 от ЗЗД е
необходима кумулативна даденост на всички предпоставки и след като една от тях
липсва, а именно извършено противоправно деяние от страна на подсъдимата, не се
налага отделното и подробно обсъждане на останалите елементи, тъй като липсата
на който и да е от тях означава, че не е осъществен деликт - ТРОСНК №1/2013г.
В съответствие със закона, правилно първоинстанционният
съд е възложил разноските по делото в тежест на тъжителя.
При извършената
служебната проверка на обжалваната присъда, съдът не констатира основания за
нейното изменяване или отменяване, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Досежно
постъпилата по делото частна жалба, именувана „частен протест“, против Определение
№ 237/12.02.2020 г., постановено от Районен съд, гр. Бургас по делото на
основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, настоящият състав намира същата за
основателна.
В
производството пред Районен съд, гр. Бургас защитникът на подсъдимата И. – адв.
Сава Каров е представил договор за правна защита и съдействие, ведно с договор
(л. 14 от първоинстанционното дело). В същия е отразено, че договореното между
страните възнаграждение възлиза на 500 лева, от които 300 лева са платени в
брой.
В съдебно
заседание, проведено на 01.11.2019г. от адв. Каров е била представена и
приобщена от съда разписка (л.26 от първоинстанционното дело), видно от която
неплатеният остатък от 200 лева, въз основа на договорения хонорар, е довнесен
на 31.10.2019 г.
От страна
на адв. Каров по делото е представен договор за правна помощ и съдействие от
10.12.2019 г. (л. 45 от НЧХД № 3972/2019 г. на БРС), в който е отразено
довнасяне адвокатско възнаграждение – договорени и платени в брой 200 лева. В
представената бланка обаче липсва изрично посочване по кое дело и на какво
основание е извършеното доплащане. Преценката на първоинстанционния съд, че независимо от
липсващите реквизити, платената сума следва да бъде присъдена на претендиращата
страна, е необоснована.
Соченото
от адв. Каров в депозирана молба до БРС с вх. № 6827/11.02.2020 г., основание за
заплащане - чл.14 от НМРАВ, показва, че доплащането не се отнася за НЧХД №
3972/2019 г. на БРС, защото всички съдебни заседания са приключили в рамките на
деня, за който са били насрочени. Следователно разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения(когато съдебното заседание
по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение
за всеки следващ ден е по 100 лева) е неприложима за посоченото
първоинстанционно дело.
Обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Потвърждаването
на присъдата и признаването на подсъдимата за невиновна, налага да се уважи
искането на защитника на подсъдимата за възлагане на направените разноски пред
въззивната инстанция в тежест на частния тъжител, поради което и на основание
чл.190, ал.1 от НПК същият следва да бъде осъден да плати на подсъдимата сума в
размер на 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита
пред Окръжен съд, гр. Бургас (справка договор за правна защита и съдействия –
л. 33 от ВНЧХД № 291/2020 г. на БОС).
По отношение на разноските за въззивната инстанция, съдът констатира, че за
обжалването от страна на частния тъжител И.К. не е заплатена държавна такса за
образуване на настоящото въззивно производство, съгласно Тарифата за държавните
такси. В този смисъл частният тъжител следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6 /шест/ лева.
Водим от
горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 25 от 07.02.2020 г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НЧХД №
3972/2019 г.
ОТМЕНЯ определение
№ 237 от 12.02.2020 г., постановено на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК от
Районен съд, гр. Бургас по НЧХД № 3972/2019 г.
ОСЪЖДА
частния тъжител И.П.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд, гр.
Бургас сумата от 6 /шест/ лева, представляваща държавна такса за въззивно
обжалване, както и да заплати на подсъдимата М.С.И., ЕГН ********** сумата от
500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски по ВНЧХД № 291/2020 г.
по описа на Окръжен съд, гр. Бургас за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.