Р Е
Ш Е Н И Е №907
гр. Перник, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 3664 по описа за 2016 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.42, б. “б” вр. с чл. 25 ЗН.
Производството е образувано по постъпила искова молба И.С.С. *** против Д.Е.Д. *** за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от И.Т.Б.с дата 22.01.2016г.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на И.Т.Б.– б.ж. на с. ***, община –Перник, починал на 17.02.2016г. Твърди, че след смъртта на наследодателя си узнала, че същият оставил саморъчно завещание. Сочи, че завещанието било обявено от нотариус, при което станало ясно, че И.Т.Б.оставил всичките си движими и недвижими имоти на ответника Д.Е.Д., който бил роднина по съребрена линия на завещателя. Ищцата поддържа, че се снабдила с препис от завещанието, от който достигнала до извод, че същото не е изписано саморъчно от завещателя и не носи подписа му. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда за прогласяване нищожността на завещанието. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че приживе той и родителите му полагали ежедневни грижи за завещателя и за къщата, в която той живеел, както и че покойният И.Б.му споделял, че има слабост към него, поради което му завещал и имуществото си. Изтъква, че семейството му поело всички разходи по погребението. Сочи, че завещателят бил в добро общо състояние, но от м. октомври 2015г. почти не излизал от дома си, като се оплаквал от болки в краката. Около 4-5 години преди това И.Б.започнал да се оплаква и от болка в дясното рамо, особено в студено време. Твърди, че след м. октомври 2015г. завещателят не само не излизал извън къщата и двора й, но тъй като му било изключително трудно да излиза навън сам се разбрал с кметицата на селото пощальонката да му носи пенсията у тях. Твърди, че през 2015г. завещателят му споделил, че оттеглил завещание в полза на ответника, което бил оставил за съхранение при нотариус, но желаел отново да напише завещание в същия смисъл. Тъй като времето било студено и лошо за придвижване, завещателят помолил бащата на ответника да остави завещанието за съхранение при нотариус З. в гр. Перник. Претендира разноски.
Районен съд- Перник, преценявайки
събрани по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните и от приетото и неоспорено Удостоверение за наследници № 066/06.09.2016г. издадено от кметството на с. ***, Община Перник е видно, че И.Т.Б., е починал на 17.02.2016г. в с. ***, община Перник и е оставил за наследници по закон Б.Т.С./сестра/, Р.Т.К./сестра/, и И.С.С. и В.С.В., като низходящи на Д.Т.И.- сестра на покойния, починала на 05.04.1998г. /л.12 от делото/.
По делото е представено като доказателство процесното саморъчно завещание / на л. 14 от делото/, в което е обективиран ръкописен текст.Под текста е изпълнен подпис, след това е изписано гр. Перник, 22.01.2016г. и на последния ред И.Т.Б..
Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание /на л. 13 от делото/, на 29.03.2016г. в кантората на нотариус Н.З.с
район на действие Районен съд-Перник, са се явили Е.Д. И., Б.Т.С.и Р.Т.К.и са
поискали да се обяви оставеното за съхранение при същия нотариус саморъчно
завещание на И.Т.Б., в.ж. на с. ***. Според удостовереното в протокола
завещанието е оставено за съхранявано в бял запечатан плик, на лицевата страна
на който в съставен протокол за приемане на завещанието, предоставено от
приносител Е.Д. И.
Свидетелката Н.Л.Г./ кметски наместник в с. ***/ заявява в разпита си в проведеното на 14.12.2016г. открито съдебно заседание по делото, че живее в селото от 28 години и познава лично завещателя И.Т.Б.. Свидетелката разяснява в разпита си, че завещателят имал брат-близанак-И, с когото живеели заедно в селото, а след смъртта на съпруга на ищцата двамата братя помагали с отглеждането на синове й – Д. М.П./ разпитан като свидетел в същото съдебно заседание/ и брат му. Сочи, че Д. М.П.живеел в селото заедно със завещателя до 2011г. Свидетелката заявява, че покойният й споделил, че Д. П. му купил дърва за огрев и че имало период, в който бил същият под постоянните грижи на ищцата и сина й. Сочи, че грижи за И.Б.полагала и сестра му Р. Заявява, че познава ответника и родителите му, като последните й се обадили в деня преди смъртта на И.Б., за да й кажат, че не е добре и да я попитат какво да предприемат. Бащата на ответника потърсил свидетелката в деня след смъртта на завещателя и поискал да му издаде удостоверение за наследници. Свидетелката заявява, че завещателят злоупотребявал с алкохол, но бил в добро здравословно състояние, подвижен, виждала го в магазина да си пазарува и лично ходел да се получава пенсията. През м.ноември преди смъртта му завещателят не отишъл да си получи пенсията, поради което свидетелката, заедно с пощальонката на с. *** отишли на място в дома му. Първоначално И.Б.не се показал, но след това излязъл пред къщата. Свидетелката заявява, че терасата пред къщата била в урина и при отваряне на вратата я лъхнала силна миризма на урина, на непочистено и непроветрено. От вратата видяла, че в къщата цари хаос и върху масата имало шишета от мастика. И.Б.лично изпратил посетителките си до вратата. На следващия месец- декември 2016г., И.Б.отново не си взел пенсията, поради което пощальонката и хигиенистката от кметството му я занесли у тях.
Свидетелят Д. М.П.посочи в показанията си, че покойният И. дълго време нямал доходи и трудови навици, поради което той и майка му поемали изцяло грижата за домакинството му и осигурявали средствата за издръжката му. Заявява, че ответникът е негов далечен братовчед и го е виждал веднъж-два пъти, но отрича същият, или баща му Е.Д. И да са полагали грижи за завещателя. Свидетелят заявява, че покойният И. бил разочарован от ответника, поради което не присъствал и на абитуриентския му бал. Сочи, че в деня на смъртта на И.Б.му се обадил кмета на селото, отишъл в къщата в с. ***, където видял Е. И. и съпругата му-А. Те извикали траурна агенция, заключили къщата на И.Т.Б.и не позволили на другите роднини да участват в организацията или поемането на разходите за погребението.
Разпитан, свидетелят В.П.С., заявява, че живеел в съседство с покойния И.Т.Б.в с. ***, с когото били връстници. Заявява, че от роднините на завещателя приживе при него идвал най-много Е. И., а понякога и сестра му-Р. Сочи, че по 2-3 пъти в седмицата Е. И. пазарувал с колата му за И., доставял му вода, къпел го и го бръснел, цепел дърва, косял двора и се грижел за отоплението му. Сочи, че единственият здравословен проблем, който имал И. преди да почине, се изразявал в болка в дясната ръка, която била почти обездвижена, поради което покойният дори пушел с лявата си ръка. Преди да почине – през месеците ноември, декември и януари, И. вече не можел да излиза и се показвал само на терасата. Въпреки това не се оплаквал от други болки, освен тази в ръката му. Заявява, че не му е известно свидетелят Д. М.П.да е живял в едно домакинство с И., но същият идвал често до къщата му в с. *** , защото гледал гълъби в същия двор. След това сочи, че Д. П. помагал на И., но само до 2010г. Свидетелят чувствал, че след 2010г. отношенията им са по-различни, без да му е известно двамата да са се карали, или Д. П. да е започнал да идвал по-рядко. Сочи, че не е виждал ищцата да идва в с. *** при покойния И.Т.Б..
Показанията на свидетеля Д. П. съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра доколкото същите са непротиворечиви, логични, последователни и почиват на преки лични впечатления.
В същото време съдът не кредитира показанията на свидетеля В.С.като нелогични и противоречиви. Последният заявява декларативно, с категоричност и в детайл обстоятелства от значение за делото, но в същото време не е в състояние да даде логично обяснение за тази особеност в изказа му, което навежда на съмнение за тенденциозност. Възпроизведеното в разпита на свидетеля – за обездвижване на дясната ръка на покойния И.Т.Б., не намира подкрепа в останалите събрани по делото доказателства, вкл. в разпита на назаинтересованата по смисъла на разпоредбата на чл. 172 ГПК свидетелка Н.Л.Г., която има лични и непосредствени наблюдения за състоянието на завещателя няколко месеца преди смъртта му. Нещо повече- от разпита на тази свидетелка се установява, че преди смъртта му И.Б.е употребявал алкохол и е живеел в обстановка, която опровергава изнесеното в разпита на свидетеля С. - че ответникът и родителите му са полагали непрекъснати грижи за хигиената и домакинството му.
По делото са изслушани три единични съдебно-почеркови експертизи, като задачата към вещото лице по третата експертиза е разширена с определението за възлагането й. И трите експертизи за депозирани по делото след събиране на гласните доказателствени средства.
В заключението си вещото лице Е.И.К. / на л. 103/ от делото е посочило,
че е ползвало като сравнителен материал свободни образци от почерка на И.Т.Б.в
тетрадка с твърди корици, заявление за издаване на удостоверение за наследници,
искане за издаване на удостоверение за наследници, предоставени от И.С.С., свободни образци от почерка на И.Т.Б.във вид на подписи
положени в изплащателен картон №********** и два
служебни бона за изплащане на пенсия, свободни образци от почерка на И.Т.Б.в Заявление
за издаване на документи за самоличност на български граждани
вх.№25995/05.10.2011г., свободни образци от почерка на И.Т.Б.в Сметка №009482
във вид на подпис, в две вносни бележки във вид на ръкописен текст и подпис, в
нареждане разписка във вид на ръкописен текст и подпис,в оригинал на саморъчно
завещание от И.Т.Б.от 07.02.2007г и в протокол за връщане на Саморъчно
завещание от 02.03.2010г., предоставени от адвокат С.И..След визуално и с
помощта на оптически прибори разделно и сравнително изследване на ръкописния
текст на процесното завещание в оригинал вещото лице
е посочило, че открива съвпадения както в общите, така и в частните признаци,
по характерни от които са следните: форма на движение при изписване на втория
елемент на буквата „а” – праволинейна; форма на движение при изписване на
връзката между първия и втория елемент на буквите „ъ” и „ч” – ъгловидно; форма
на движение при изписване на връзката между свързващия и втория елемент на
буква „н” – ъгловидна; количество на движение при изписване на подредовия елемент на буква „щ”, количество на движение при
изписване на подредовия елемент на буква „д” –
намалено, количество на движение при изписване на началния елемент на буква „Д”
– увеличено, форма на движение при изписване на началния елемент на буква „И” – овална,
форма на движение при изписване на горната част на цифрата „7” - ъгловидна – и
форма на движение при изписване на горната част на буква „в” – ъгловидна.
Според експерта установените съвпадения са характерни, устойчиви, индивидуални
в своята съвкупност и достатъчни за извода, че ръкописният текст в Саморъчно
завещание от И.Т.Б.от 22.01.2016г. е изпълнен от И.Т.Б.. Посочено е, че се
наблюдават и различия, изразяващи се в нарушение в координацията на движенията,
криволичене и прекъсванията, които според вещото лице са неумишлени и може да
са се появили под
въздействието на тежки заболявалия, силна емоционална възбуда или стрес, напреднала възраст и въздействие на лекарствени
средства или упойващи вещества. Според вещото лице тези състояния влияят по
различни начини на нервната и опорно-двигателната системи и предизвикват
промяна в координацията при писане. Според експерта тези различия са
несъществени и не оказват влияние на извода за автентичност на авторството на
ръкописния текст. При извършеното визуално и с помощта на оптически прибори
изследване на признаците на почерка, отразени в изследвания подпис, положен
след думата „Завещател“ в Саморъчно завещание от И.Т.Б.от 22.01.2016г. вещото
лице е установило съвпадения, които е
оценило като характерни, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и достатъчни
за извода, че подписът, положен след думата „Завещател“ в саморъчно завещание
от И.Т.Б.от 22.01.2016г. е изпълнен от И.Т.Б.. Вещото лице отново е посочило,
че се установяват някои различия, изразяващи се в нарушение в координацията на
движенията, криволичене и прекъсванията, като в тази връзка е посочило, че
същите могат да се обяснят с въздействието на тежки заболявания, силна
емоционална възбуда или стрес, напреднала възраст и въздействие на лекарствени
средства или упойващи вещества.
При изслушването му в проведеното на
25.01.2017г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице е посочило с
категоричност, че констатираните различия се обяснявали с вариантността
на почерка и че същите не може да се дължат на имитация.
В заключението на повторната съдебно-почеркова експертиза с вещо лице А. Н. Н. / на л.
125 от делото/ е посочено, че за получаване отговори на поставените пред
експертизата въпроси, обектите на експертизата са изследвани визуално, с
увеличителни прибори и в съответствие с утвърдената в страната методика за
извършване на съдебно-почеркови експертизи на
ръкописни текстове, подписи и други върху документи и ценни книжа. В процеса на
изследване вещото лице е ползвало методически пособия, ръководства и
специализирана литература по въпросите на извършване на експертизи с
идентификационна цел. Вещото лице е посочило, че при сравнителното изследване е констатирало различия
в следните общи признаци: различия в степента на обработеност
и координация на движението при изписване на буквените и цифрови знаци и връзките
в тях; различия в степента на разтегнатост по вертикал
и хоризонтал; различия в степента на натиск и темп на писане. Наред е
изброените,вещото лице е установило и
различия в следните частни признаци: различно направление на движение при
изписване завършващия елемент на буква „Д“, различна форма на движение при
изписване първия елемент на буква „л“,различна структура и състав на изписване
на буква „Е“, различна степен на разтегнатост на двата основни елемента на
буква „м“, различно взаимно разположение и свързаност между буквите „а“ и „н“, различна
степен на разтегнатост по вертикал и спрямо съседни
елементи на буква „н“, форма на изписване и взаимно разположение на съставните
елементи на буква „и“, форма на движение и разположение спрямо реда на буква „з“,
различен вид на съединение при изписване на вертикалния и овалния елементи на
буква „Б“, различна форма на движение при изписване на началния щрих на буква
„г“ и подредовия елемент на буква „д“, различно
количество на движение при изписване завършващия щрих на буква м“, различно
взаимно разположение при изписване на буквите „Т, е“, различна степен на
разтегнатост и количество на движение при изписване завършващия щрих на буква
„И“ и множество други. Според експерта наред с изброените различия са налице и
някои съвпадения, част от които са описани в депозираното и прието вече по
делото заключение, но тези съвпадения са привидни и се дължат на стремежа на
пишещото лице да наподоби чужд почерк, което се потвърждава и от наличието в
спорния текст на букви и знаци, изпълнени по нормален и естествен начин.
При тези съображения вещото лице е
дало заключение, че ръкописният текст, с който е написано завещанието, не е
изпълнен от И.Т.Б., а е изпълнен от друго лице чрез имитация на почерка на
Богданов. По втория от поставените въпроси вещото лице е дало заключение, че подписът
за „Завещател“ в същото завещание не е положен от И.Т.Б..
При изслушването му в проведеното на
22.03.2017г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице А.Н. е посочило,
че е ползвало по-широк сравнителен материал от вещото лице по първоначалната
експертиза, в който са включени и четири броя служебни бона и документи,
съхранявани в паспортната служба. Вещото лице е посочило, че не е констатирало несъответвия в сравнителния материал. Посочило е, че
признаците, които се наблюдават при изписване на текст под въздействие на
алкохол, не се срещат и не дават обяснение на отклоненията в ръкописния текст
на процесното завещание. Според експерта, след
употреба на алкохол се наблюдава забавяне, съкращаване на елементи в почерка и
буквите и увеличаване размера при изписване. В същото време в изследвания текст
на завещанието вещото лице е открило характерни за имитация признаци, а
буквите, които са изписани естествено, свидетелстват за това, че пишещият е
проявил в текста и собствените си навици за писане, като не е имитирал напълно
чуждия почерк. Според ексерта при контузия промените
в почерка засягат вида и мястото й. В тази връзка вещото лице е посочило, че
целият текст на завещанието е изписан по идентичен начин, допусната е една
правописна грешка и от тук следва извод, че пишещото лице е било достатъчно
грамотно и устойчиво, за да напише целия текст. Вещото лице изтъква, че в
завещанието от 2007г., което също е позлвано като
сравнителен материал, се наблюдава разлика дори и по отношение на топографското
разположение на документа – обръщение, отстъпка от абзаца и т.н., като в
предходното завещание оформлението на документа според експерта е изключително
правилно, а при процесното завещание в лявата част се
наблюдава неравномерно оформление на текста-начупена, назъбена линия и липса на
поле.
С първоначалното и повторното си
заключение вещото лице А.Й.Д. достига до извод, че ръкописният текст и подписът
под него са изпълнени от завещателя И.Т.Б.. В заключението си експерта е
посочил, че се наблюдават различия в темпа на изписване, които са устойчиви,
поради което се дължат на „вероятно временни или други здравословни проблеми,
които са оказали влияние за нормалното изписване“. Според експерта това не може
да се отрази на крайните изводи, защото констатираните в заключението му
съвпадения в общи и частни признаци, и за текста и за подписа, са устойчиви и
образуват индивидуална съвкупност, неподвалста на
друго лице и дават достатъчно основание за категоричен извод, че текстът и
подписът са изпълненени от И.Т.Б..
При изслушването му в проведеното на
18.10.2017г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице А.Й.Д. е
посочило, че темпът на изисване е изключително важен
основен признак при съпоставка за това дали е налице имитация. Посочил е също,
че е констатирал различен щрих при изписване, но предвид съвпаденията в общи и
частни признаци в почерка и подписа, е дал извод за автентичност на текста,
отдавайки различията на здравословен проблем. Вещото лице е посочило още, че подписът
в оспореното завещание е изписан в по-малък обем от обичайния такъв при
изписването му, както и че целият текст е изписан без влошаване на качеството
на изписване. Заявява, че при имитация също е възможно съвпадение на общи и
части признаци. Посочило е, че не е чело делото и не е изходило от данни за
наличието на конкретен здравословен проблем у пишещия.
Други относими
доказателства не са ангажирани по делото.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си. Съществен елемент на завещанието е неговата форма така, както е посочено в чл. 25 ЗН.
В случая се касае за саморъчно завещание. То трябва да бъде изцяло написано саморъчно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е написано, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът следва да бъде поставен след завещателните разпоредби. Ако липсва един от съществените елементи на този вид завещания, то е нищожно и не може да произведе присъщите правни последици.
Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК. То естествено не носи подписите на законните наследници, които го оспорват. Поради това и по силата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване истинността на завещанието пада върху лицето, което основава своите права върху завещанието. Ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин.
В случая съдът приема, че такова доказване не е проведено успешно от ответника със следните съображения:
Не може да се приеме, че е доказана истинността на текста и подписа, ако не е изключена всяка друга възможност. Вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване. В случая от кредитираните свидетелски показания се установява, че около датата на съставяне на процесното завещание, И.Т.Б.не е имал конкретен здравословен проблем. Не са представени и конкретни медициснки документи в тази насока. Поради това и отчитайки отличителната обоснованост, задълбоченост, всестранност и пълнота на заключението на вещото лице А.Н., съдът възприема изводите му и не ползва заключенията на другите две изслушани по делото съдебно-почеркови експертизи. По делото не се установява нито една от изтъкнатите в заключението на първата от ексертизите възможни причини за констатираните от всички вещи лица отклонения в темпа и щрихите при изписването на ръкописния текст и подписа под него в процесното завещание. Не се установява завещателят да е страдал от тежко заболяване, да е бил в състояние на силна емоционална възбуда, или стрес, да е бил в напреднала възраст и под въздействието на лекарствени средства и упойващи вещества. За отсъствие на последното състояние към момента на изписване на текста съдът взема предвид изложеното от вещото лице А.Н. при разпита му в съдебното заседание, в което е прието заключението му, а именно – че след употреба на алкохол се наблюдават характерни признаци, които не са налице в процесния текст. Въпреки поставената му разширена задача, вещото лице по излушаната трета по ред съдебно-почеркова експертиза декларативно и без задоволителни аргументи потвърждава изводите на първия експерт, без да е в състояние да даде яснота за конкретните проявления на здравословното състояние на пишещия, което според него е и единствена причина за констатираните несъответствия с ползвания безспорен сравнителен материал. В същото време при разпита му в съдебно заседание това вещо лице сочи, че констатираните различия за характерни при имитация, но отново не е в състояние да даде обоснован отговор защо с категоричност отхвърля тази хипотеза и защо отдава различията само на здравословното състояние на пишещия, без да се е запознал с делото, вкл. с депозираните свидетелски познания, и да има информация какво е било то. Нещо повече, в разпита си експертът, депозирал последното трето заключение, потвърждава, че целият текст е изпълнен устойчиво, тоест няма прояви на умора или болков синдром, каквито според съда безспорно биха дали отражение, ако текстът беше изпълнен от лице с травматично, или друго увреждане на здравето. Вещото лице по последната експертиза не обсъжда и не дава обяснение и за различията в граматическото и в топографското оформление на текста между процесното и предходното завещание на И.Т.Б., за което по делото няма спор, че е автентично, и които различия са изрично изтъкнати от вещото лице А.Н. като аргумент за това, че е налице имитация.
С оглед на горните съображения съдът намира, че ответникът по предявения иск не установи с необходимата категоричност по делото, че завещанието от 22.01.2016 г. е написано и подписано от И.Т.Б., поради което завещателното разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б. "б" във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Искът за прогласяване на нищожността на завещанието е основателен и следва да бъде уважен. С оглед на изхода на делото, ответникът няма право на разноски.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца сумата от 1238,21 лв. за направените от него разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в която сума са включени 198,21 лв. за платена държавна такса, 500 лв. за адвокатски хонорар, и общо 540 лв. за възнаграждения на вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" във връзка с
чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание от 22.01.2016г. на И.Т.Б.с
ЕГН **********,***,
починал на 17.02.2016г., направено в полза на Д.Е.Д. *** с
ЕГН **********, по предявения от И.С.С. *** с ЕГН **********
срещу Д.Е.Д. *** с ЕГН ********** иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Е.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на И.С.С. *** с ЕГН ********** сумата от 1238,21 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: