№ 588
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210201035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Р.” с ЕИК, представлявано от управителя
А. С. против Наказателно постановление № 42-0002762/03.11.2021 г., издадено от
директора на РД“АА“ София, с което на дружеството на основание чл.104а ЗАвтПр е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1000лв. за нарушение на чл.9, ал.4 от
Наредба 11/31.10.2002. на МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Навежда се неяснота по отношение на датата на извършване
на нарушението, като от словесното му описание не било ясно на коя дата са
настъпили промените и докога дружеството е следвало подаде заявление за промяната
в обстоятелствата. Сочи се, че описанието на нарушението не съдържа всички
съставомерни признаци на санкционираното нарушение, като се поддържа и
несъответствие между словесното описание и правната квалификация.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебното производство, дружеството- жалбоподател се представлява от
адв.К., която поддържа депозираната жалба, по изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител.
На 24.09.2021 г. служителите на РД“АА“ София К. Р. и К. М. извършили
тематична проверка на „Р.”. След направена и справка в информационната система на
отдел „Лицензи” на ИИАА, проверяващите установили, че след извършена промяна на
регистрационния номер на МПС, вписан в регистъра към притежавания от „Р.” Лиценз
на ЕО №, валиден до 08.05.2027г., дружеството не е подало заявление по образец за
промяна в обстоятелствата в законоустановения 30-дневен срок, считано от промяната
на регистрационния номер.
1
Предвид резултатите от извършената в информационните фондове проверка
свидетелите Р. и М. приели, че дружеството- жалбоподател е извършило нарушение на
чл.9, ал.4 от Наредба 11/31.10.2002 на МТИТС.
На 24.09.2021г. свидетелката Р. в присъствието на свидетеля М. и представител
на дружеството съставила срещу последното АУАН № 293932 за нарушение на чл.9,
ал.4 от Наредба 11/31.10.2002 на МТИТС. Актът е връчен на представител на
дружеството, който го подписал без да обективира в него възражения. Такива не са
постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН, при идентичност на описаното нарушение и правната му
квалификация е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено
на представител на наказаното дружество на 22.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели К. Р. и К. М. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства:Писмо от Писмо от Сектор
„Пътна полиция“ Благоевград с рег. №111600- 17267/17.10.2022 г. с приложение
справка собственост за ППС рег. № Е., справка за промяна на регистрацията и справка
за прекратяване на регистрацията, Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-
10392/4/03.12.2021 г.; Разпечатка на АУАН Серия А-2012 №293932/24.09.2021 г.;
АУАН Серия А-2012 №293932/24.09.2021 г.; Известие с рег. №52-00-56-
10392/1/11.11.2021 г.; Пълномощно; Фактура №**********/21.01.2021; Фактура
№**********/21.01.2021; Фактура №**********/21.01.2021; Изве4стие за доставяне от
15.12.2021 г.; Справка от ИААА за издадени лицензи – 3 бр; Длъжностна
характеристика; Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Заповед №589/31.01.2020 г.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Р. и М. в частта им за
извършената от тях проверка, направените при нея констатации и обстоятелствата
около съставяне и връчване на АУАН. В тези им части показанията на свидетелите са
последователни, непротиворечиви и хронологически издържани, като намират опора в
събраните по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 22.11.2021 г., а жалбата е от
29.11.2021 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД -08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
2
форма, като е спазена процедурата по тяхното връчване.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване
на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното описание с правната му
квалификация е основна гаранция за осъществяване на адекватна на
административното обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
От избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на
словесното описание на приетото за извършено нарушение не става ясно времето на
неговото извършване.
В АУАН и в НП е отразено, че „на 24.09.2021 г. около 13.20ч. в сградата на
ОО“АА“- Благоевград е извършена тематична проверка на превозвача при която се
констатирало следното нарушение: „При настъпване на промяна в обстоятелствата,
удостоверена с документите по чл.8, ал.1, т., а именно смяна на рег.№ на МПС влекач
ДАФ ХФ – Е., превозвачът не е изпълнил задължението си да подаде заявление по
образец за настъпилата промяна пред ИААА. Проверката се извършва на основание
извършено нарушение на територията на Р Гърция от водача Х. К., управлявал
горепосоченото МПС за периода на проверката 01.01.2021 г . – 01.04.2021 г. ”
Съгласно цитираното съдържание на акта и наказателното постановление,
тематичната проверката на дружеството е извършена на 24.09.2021г., като е
недопустимо да бъде прието за дата на нарушението датата на извършената проверка.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
регламентирания със съответния нормативен акт срок. Ето защо при нарушение,
извършено чрез бездействие коректното определяне и посочване на дата на
извършеното нарушение е с основно значение, което не е сторено в настоящия случай.
От словесното описание на нарушението е абсолютно невъзможно да се установи кой е
моментът /крайният срок/, до който дружеството е следвало да подаде заявлението за
настъпилата промяна в обстоятелствата по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №11/31.10.2002 г
/промяна в регистрационния номер на МПС/, а оттам и датата на извършеното
нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба 11/31.10.2002 на МТИТС.
Допуснатите съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неяснота
относно датата на извършване на нарушението водят до невъзможност съдът да се
произнесе по същество на спора, тъй като на практика не е очертан по надлежния
начин предметът на делото. Неяснотата, касаеща датата на санкционираното
нарушение препятства да бъде установено и спазването на предвидените с чл.34, ал.1
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на
3
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на наказаното дружество,
предпоставящо отмяна на НП, предмет на настоящия съдебен контрол.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в общ размер на 300,00 лева представляващо заплатено в
съдебното производство адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 1000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 300.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото дружеството жалбоподател претендира присъждане на
разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата
минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за
неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002762/03.11.2021 г., издадено от
директора на РД“АА“ София, с което на „Р.” с ЕИК, представлявано от управителя А.
С. на основание чл.104а ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на
1000лв. за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба 11/31.10.2002. на МТС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” с ЕИК,
представлявано от управителя А. С. сума в размер 300,00 лева (триста лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4