Решение по дело №2145/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№     06 /04.01.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Димитър Гальов

 

при секретар И. Г. и прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2145/2021 година 

 

            Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на „Марани 1“ ЕООД - Бургас против решение № 428/30.07.2021 година по н.а.х.д. № 2244/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № 535472 – F565508/28.09.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).

С НП, за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185 ал. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на „Марани 1“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, чиито размер е намален от РС на 500 (петстотин) лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за необоснованост. Според него, съдът не обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и неоснователно е пренебрегнал показанията на свидетеля Х.

Иска отмяна на решението и на НП. Претендира разноски.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, излага доводи за законосъобразонст на решението и липса на предпоставки за отмяната му.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 15.08.2020 година, в 19:25 часа, в стопанисван от него търговски обект – магазин за  бижута в град Созопол, улица „Аполония“ № 15, е установена разлика от 260 лева между фактическата наличност в касата (310,00 лева) и отразената наличност по дневен фискален отчет, отпечатан от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (50,00 лева). Наказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, като търговецът не е изпълнил задължението си, да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждани или извеждане на пари от касата) на ФУ, чрез операците „служебно изведени“ или „служебно въведени“ (в случая - втората), с каквато възможност провереното устройство е разполагало.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че извършването на нарушението е доказано от наказващия орган. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с фактите, които е приел за относими в случая. Той не е кредитирал показанията на свидетеля М.Х., като е приел, че те са неясни, фрагменитрани и очевидно изолирани от останалите доказателства по делото. Едновременно с това, съдът е изменил размера на санкцията, предвид липсата на мотиви в НП в тази насока и е определил нов (минимален) размер на санкцията.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС.

Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата наличност, за която не е направено отбелязване с точност до минута от дружеството – жалбоподател. Приложимият текст на чл. 33 ал.1 от Наредбата задължава адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.

Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС (от 500 лева до 2000 лева за юридическите лица). Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата.

В настоящия случай е констатирано, че електронния касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) има заложени опции „служебно въведени” и „служебно изведени” на суми, поради което наличната парична сума в търговския обект е следвало да бъде въведена коректно. В описателната част на обжалваното НП не e посочено, че установената наличност е резултат от продажби, а в АУАН липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл. 33 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, в НП напълно обосновано е прието, че санкцията е следвало да бъде наложена в границите посочени в чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.

Не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на решението на РС.

Съдът добросъвестно е изследвал всички релевантни факти по делото и ги е съпоставил поотделно и в цялост, в това число е обсъдил и показанията на свидетеля Христова, заявила, че состоятелно е събирала паричните средства за работната си заплата и ги е съхранявала в търговския обект към момента на проверката, успоредно с парите от касата в едно и също чекмедже. Подобен начин на набиране на средства за работна заплата е в очевидно противоречие с правилата на житейската логика и обичайните бизнес – практики, поради което показанията законосъобразно не са били кредитирани при постановяване на решението.  Физическото осигуряване на парични средства за работна заплата (купюри) е задължение на работодателя, а описаният механизъм на придобиването съхраняването им (в едно общо „огромно“ чекмедже), наред с парите от касата, химикалки, резервни „обички или колиета“ и ремонтни инструменти, без ясно обособяване на отделните суми, е нереален и основателно не е възприет като достоверен от съда.  

Обстоятелствата по извършената проверка, съдържащи се съставения протокол от 15.08.2020 година, са описани в АУАН, а след това и в НП, поради което са годни да ангажират отговорността на дружеството. Информацията в протокола се потвърждава напълно от показанията на разпитания актосъставител.

Решението следва да се остави в сила.

С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428/30.07.2021 година по н.а.х.д. № 2244/2021 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: