Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
23.06.2020
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
Василка Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова
при ОП-Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 91 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Хасково,
подадена члез процесуален представител, против Решение № 294/03.12.2019г., постановено по анд № 506/2019г. п описа на
РС-Димитровград.
Касатора счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на
материалният и процесуалният закон.
Твърди се, че правилно въззивният
съд е приел за доказано описаното в АУАН
и НП нарушение, но неправилно е преценил,
че същото представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
тази връзка се сочи, че се касаело за формално нарушение, осъществено от
юридическо лице и съобразявайки обекта на засегнатите обществени отношения от
конкретното нарушение, свързани с контрола върху безопасността на храните, то
не били налице основания обуславящи маловажност на случая. Според касационният жалбоподател,
обстоятелствата, че в обекта се извършвали ремонтни дейности, че жителите на
селото, именно поради извършвания ремонт, не били възприемали същия като
работещ към този период от време,
както и че нямало клиенти в заведението,
не можели да се отчетат еднозначно като
смекчаващи, както приел съдът, при това в портиворечие със собствените си
изводи. Твърди се, че към момента на проверката служителите на ОДБХ –Хасково
били клиенти и били обслужени като такива, на първо място в обект, който не бил
регистриран и неотговарящ на
изискванията на ЗХ, а на второ място и в обект в който се извършвали ремонтни
дейности, което било допълнителна предпоставка за замърсяване на предлаганата храна. Дори жителите на с. Крепост да не били
посещавали обекта, то достъпът до същия
бил свободен и безпрепятствен, поради което всеки имал възможност да го
посети и евентуално да консумира храна в същия.
Констатираното наличие на работещ касов апарат и меню с цени, според
касатора, говорело за готовност на служителите
да обслужват всеки посетител. Предвид което не можело да се приеме, като адекватен извод, че персоналът
случайно се бил изкушил да обслужи
клиентите заради ниската стойност на поръчката. Излагат се и доводи, че
наложената имуществена санкция, била индивидуализирана в минималният предвиден
размер, съгласно чл. 42, ал.2 от ЗХ, а именно 2000 лева и очевидно при определянето й АНО бил съобразил тежестта
на нарушението, като отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
поредността на нарушението и естеството и стойността на поръчката.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, „Злативес”ЕООД, с.К., обл. Хасково, редовно призован, ангажира становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С
Решение № 249/03.12.2019
г., постановено по АНД № 506/2019
г. Районен съд – Димитровград отменил оспореното пред него Наказателно постановление (НП) № 160-2019/15.10.2019г., издадено от Директора на ОДБХ-Хасково, с което на „Злативес”ЕООД, с.
К. , обл. Хасково, на
основание чл. 42, ал. 2 от Закона за храните, за нарушение на 12, ал.1 от ЗХ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. От материалноправна страна приел, че обстоятелствата изложени в акта и НП
се установяват по категоричен начин. Същевременно решаващият съд, приел
че установеното
нарушение е маловажно по смисъла
на чл. 28, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка
изложил съображения, че обектът е нает едва 19 дни преди нарушението, в същия се извършвали ремонтни дейности, осъществената
при проверката продажба била на стойност едва 0.70 лева, в заведението нямало клиенти, а според
показания на свидетел по делото, жителите на селото не били възприемали обекта,
като работещ през този период от време.
Според съда тези обстоятелства сочели на извода, че заведението не е било в готовност да посреща
клиенти, подготвяло се е затова, а появата на такива в този подготвителен
етап изкушило персонала да ги обслужи.
Предвид това и с оглед липсата на отношение на АНО към този въпрос, неправилно била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството.
При
касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че проверяваното
решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред.
В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на наказателното
постановление. В АУАН и НП се съдържа ясно и точно описание на
нарушението, не се констатира противоречие между словесното му описание и
правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено време, място
и начин на извършване и е правилно квалифицирано. Описанието на извършеното от
наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради
което по никакъв начин не е ограничено правото на лицето да разбере какво
противоправно деяние му е вменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ производство
и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда
на закона, като същите следва да отговорят на визираните изисквания. Според
нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗХ, който
произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - с глоба от 2000 до 4500 лв. Алинея 2 на същия член
предвижда, че за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв., а при
повторно нарушение - от 4500 до 6000 лв. В настоящия случай е установено именно
извършване на търговия с хранителни продукти в стопанисвания от касатора обект,
нерегистриран по ЗХ.
Правилни са изводите на съда, че нарушението се явява доказано от обективна
страна. Безспорно по делото е установено, че в този обект, нерегистриран по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗХ, се извършва търговия с
хранителни продукти, по смисъла на § 1. т.12 от ДР на ЗХ. В разпоредбата на § 1, т. 60 от ДР на ЗХ, като
"търговия" по смисъла на приложимия закон, е установена и продажбата на храни,
каквато в случая е установена
в обекта. Ето защо правилно
и обосновано съдът е приел, че касационният ответник е
осъществил от обективна състава на административно нарушение, тъй като безспорно от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява
закупуване на топла напитка на стойност 0.70 лева.
Настоящия съдебен състав не споделя извода на райнният съд, че случаят е
маловажен такъв, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. При определяне маловажните случаи на
административни нарушения, на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
приложима е
дефиницията на понятието предвидена в чл.93, т.9 от НК. Следователно за да е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Само по себе си обстоятелството, че
продадената хранителна стока от
наказаното лице е на действително ниска стойност, не може да
обоснове и характеризира случая като маловажен. Твърдението на
съда, че в случая не е имало клиенти в заведението е необоснован, тъй като служителите на ОДБХ
–Хасково са възприети и обслужени именно като такива. Дали жителите на селото
са възприемали обекта като работещ, е иррелевантно обстояелство, доколкото безспорно
на датата посочена в АУАН е осъществена продажба на храни по смисъла на
ЗХ. Освен това фактът, че двама от
разпитаните по делото свидетели, а именно св. К. и св. А. са посочили, че не са
виждали да се предлагат храни през м. Септември, не води на извод, че всички
жители на селото не са възприемали
обекта като работещ. Обратно на изложеното от въззивният съд, от свидетелските
показания не се установява, към момента на проверката заведението да е било в
ремонт, напротив- установява се че същият е приключил няколко дни преди
това. Същевременно от свидетелските
показания на служителите на ОДБХ-Хасково,
може да се направи извода, че достъпа до заведението е бил свободен, а
при безспорната установеност, че в обекта
е имало работещ касов апарат и меню с цени, се установява и готовността
да бъдат обслужвани посетителите на заведението. Освен това, в случая засегнатите
от нарушението обществени отношения са значими, преценени в
контекста на гарантирана от Закона за храните цел, а именно да се обезпечи спазването на нормативните
изисквания за търговия с храни, едно от
които е същата да се извършва само в обекти регистрирани по реда на ЗХ, за да се осигури защитата
на здравето и интересите на потребителите.
От изложеното е видно, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение
в случая, тъй като последният не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия
вид. Ето защо изводът
на районния съд, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28, от ЗАНН се
явява неправилен.
При безспорната доказаност на
нарушението от обективна страна и при
липса на допуснати съществени нарушения при административно-наказателната
процедура, издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения
касационният състав счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а вместо това да се потвърди
процесното НП.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
294/03.12.2019г., постановено по а.н.д.
№ 506/2019г. по описа на РС-Димитровград, като вместо това
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление (НП) №
160-2019/15.10.2019г., издадено от Директора на ОДБХ-Хасково.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.