Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
15, 01, 2021г. , гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
административен състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдия Стоил
Ботев административно дело № 2077 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 и
сл. от АПК, във връзка с чл.225а, ал.3 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Жалбоподателят
-М.А.С., ЕГН ********** *** обжалва
бездействие на кмета на Район ”Централен”-Община Пловдив за изпълнение на
влязла в сила Заповед №РД-19-945/08.10.2019г. на кмета на Район”Централен”, с
която е наредено премахване на незаконен строеж „Санитарен възел-баня над
жилищно помещение” с идентификатор №56784. 519. 723. 3.8 и „Изграден вертикален
канализационен клон по фасадата на сградата” с идентификатор №56784.519.723.3,
с административен адрес гр.Пловдив, ул.”Княз Александър І” №7. В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на бездействието на кмета на
район”Централен”, като се отправя искане да бъде прието, че органът по
изпълнението не е извършил действия, които е бил длъжен по силата на ЗУТ и
Наредбата на Общински съвет-Пловдив. Сочи се, че с горното незаконосъобразно се
засягат законните интереси на жалбоподателя, поради което на основание чл.298
ал.1 изр.второ от АПК следва да се задължи органа по изпълнените да извърши
дължимото като се определи срок за това, да образува изпълнително производство,
като се изпрати покана за доброволно изпълнение и се предприемат всички
останали мерки за изпълнение на заповедта. Отправя се искане и на основание
чл.298, ал.3 от АПК, да се наложи и предвидената в чл.290 АПК глоба.
Ответникът –
кмета на район”Цетрален”-Община Пловдив, чрез пълномощник оспорва жалбата като
неоснователна като счита, че администрацията на район „Централен“ е преценила, че принудителното премахване на
незаконно разположения санитарен възел в жилището се явява прекомерна мярка по
смисъла на чл.6 от АПК. Вредите от това, които биха възникнали за настоящите
собственици са несъразмерни с преследваната
от закона цел, и с оглед разпоредбите на чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС не е налице възможност за предоставяне за
временно ползване на общинско жилище, доколкото собствениците на имота са
декларирали, че нямат друго жилище. С писмена молба отправя искане да бъде
взето предвид обстоятелството, че по адм.дело № 276/2020 г. на Административен
съд Пловдив, в рамките на което от настоящият жалбоподател се обжалва
Разрешение за строеж № 166/06.12.2020 г. е постановено Решение №
2172/27.11.2020 г., в което са изложени мотиви идентични с мотивите, с които
административният орган се въздържа от изпълнение на влязлата в сила Заповед №
РД-19-945/08.10.2019 г. на кмета. Твърди се, че въпреки, че горното решение не
е окончателно, то в достатъчна степен обосновава законосъобразността на
действията на кмета. По същество се твърди, че следва да се приеме, че
администрацията не е бездействала по конкретния казус, а е предложила
законосъобразен изход от създалата се ситуация, спазвайки закона и интересите
на засегнатите лица.
Съдът приема за установено от фактическа
страна на следното:
Жалбата е подадена от лице с активна
процесуална легитимация по чл. 295 от АПК, според която трети лица имат право
да обжалват бездействието на органа по изпълнението, когато техни права,
свободи или законни интереси са засегнати в случая от бездействието. Безспорно
правата и интересите на жалбоподателя са нарушени и застрашени от
непремахването на незаконния строеж, доколкото същия е описан като „Санитарен
възел-баня над жилищно помещение” и „Изграден вертикален канализационен клон по
фасадата на сградата” с идентификатор №56784.519.723.3, обща част в имот, в
който жалбоподателя притежава собственост, съобразно приложените по делото
нот.актове. Налице е и молба, подадена до органа на изпълнението. В
съответствие с чл. 296, ал. 1 от АПК жалбата е депозирана до компетентния съд.
Съгласно чл. 296, ал. 2 от АПК, бездействието на органа по изпълнението може да
се обжалва безсрочно след изтичане на 7 дни от подаване на искането за
извършване на изпълнителното действие. Отговора е от 05,08,2020г. , а жалбата е
от 19,08,2020г. , поради което настоящият
състав на Административен съд-Пловдив,
намира жалбата за процесуално допустима.
Със Заповед №РД-19-945/08.10.2019г.
на кмета на Район”Централен” е разпоредено премахване на незаконен строеж
„Санитарен възел-баня над жилищно помещение” с идентификатор №56784.519.723.3.8
и „Изграден вертикален канализационен клон по фасадата на сградата” с
идентификатор №56784.519.723.3 с административен адрес гр.Пловдив, ул.”Княз
Александър І” №7, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. По
т.2 от същата заповед е посочено след влизане в сила на заповедта, да бъде
отправена покана до Дейвид Коуди в 14 дневен срок от получаването й да бъде
изпълнено доброволно разпореденото премахване и почистване на имота от
строителни отпадъци. В т.3 е предвидено при неспазване на срока за доброволно
изпълнение по т.2 да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж и почистване на строителната
площадка за сметка на адресата на заповедта.
Срещу заповедта е била подадена жалба
от Д.М.К.и С.С.В., по която е било образувано адм.дело №3407/2019г. по описа на
Административен съд-Пловдив. С определение № 629/12.05.2020 г. по адм.дело
№3407/2019г. на Административен съд-Пловдив производството е прекратено, поради
оттегляне на жалбата. Заповедта за премахване на описания незаконен строеж е
влязла в сила на 27.05.2020г.
Няма спор между страните по фактите , както и че заповедта не е изпълнена.
Жалбоподателят е поискал / л. 8/ от кмета на район”Централен” да образува и приключи изпълнителното
производство, като пристъпи към изпълнение на заповедта за премахване на
незаконен строеж: „Санитарен възел-баня над жилищно помещение” с идентификатор
№56784.519.723.3.8 и „Изграден вертикален канализационен клон по фасадата на
сградата” с идентификатор №56784.519.723.3.
реализиран без строителни книжа.
Въпреки това, кмета на район
„Централен” не е изпълнил влезлият в сила административен акт, който
представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, и който подлежи на изпълнение от
органа по изпълнението – в конкретния случай от кмета на район „Централен”.
До момента административния
орган не е привел в изпълнение
заповедта. Доказателства за отпочната процедура не са представени по делото.
Предвид установеното от фактическа
страна по –горе , съдът излага следното
от правна страна:
Производството по реда на чл.294 и
сл. АПК е специално – Дял Пети от Кодекса е наименован “Изпълнение на
административните актове и съдебните решения”.
Основата на регламентираните отношения – административно правни,
разграничава ясно случаите, в които се прилага АПК и са изключени ДОПК и ГПК –
чл.269, както и едновременно водене на изпълнителните производства срещу същия
длъжник – чл.270 АПК, като цитираната разпоредба подчертава независимостта на
изпълнителните производства по АПК.
В случая независимо от твърдението на
ответната страна, че администрация не е бездействала, не е ангажирала
доказателства. Практически изпълнението не е започнало и регламентирания от АПК
ред не е реализиран. Горното е отрицателна предпоставка с последици –
бездействие по осъществяване на дължимо действие.
Разпоредбите на ЗУТ /вкл. чл.225а/ не
преодоляват разписаните в АПК задължения на органа по изпълнението. В тази
насока е предвидена отговорност на органа по изпълнението за осъществяването му
в срока, посочен в изпълнителното основание, както и задължението за съставяне
на протокол за всяко предприето и извършено действие. Посредством протоколите
по чл.284 АПК е създадено правомощие на органа по изпълнението, чрез
представители на администрацията да участва пряко в процеса на фактическото
изпълнение и да гарантира законосъобразност на действията, с оглед тяхната
обжалваемост – каквито фактически действия към момента не са предприети.
Задължението за премахване на
незаконния строеж става изискуемо от датата на влизане на заповедта в сила. От
деня, в който задължението е станало изискуемо, до момента не е изпратена
покана по смисъла на чл.277 АПК. Образуването на производството не се обвързва
в правни последици, докато започването на производството предполага
извършването на правни действия, от които първото такова е изпращането на
поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 от АПК. Поканата предоставя на
длъжника възможност да изпълни доброволно в срока по чл. 277, ал. 1 от АПК,
като го предупреждава, че след изтичането на този срок органът по изпълнението
ще пристъпи към принудително изпълнение. Отправянето на поканата е първото
действие на органа по изпълнението и с нея се посочват длъжникът, данни за
изпълнителното основание и произтичащото от него изпълнение, взискателя,
предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно
изпълнение. Поканата има задължителен характер и е законова предпоставка на
процеса на принудителното изпълнение.
Налага се извода за неизпълнение на
задължение за органа по изпълнението по чл. 277 от АПК да отправи покана за доброволно изпълнение.
Установените в АПК процесуални
изисквания за образуването и движението на изпълнителното производство са
приложими дотолкова, доколкото не е предвиден специален ред за изпълнение на
административния акт - заповед, с която е разпоредено премахване на строежи от
този вид. Съгласно чл.4 ал.1 от Наредбата за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на
Община Пловдив, преди да пристъпи към принудително изпълнение на заповедта по
чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на община Пловдив /кметът на района/ изпраща
покана за доброволно изпълнение до адресата/адресатите на заповедта. Срокът на
поканата е 14 -дневен, считано от датата на получаването й. По делото не се оспорва обстоятелството, че
такава покана не е отправяна до извършителя на незаконния строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1
от Наредбата, в тридневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение,
определен със заповедта за премахване по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, се извършва
проверка по изпълнението й на мястото на строежа от съответните служители на
Община Пловдив (района), за което се съставя констативен протокол. В случая
такава проверка не е правена и това обстоятелство не е спорно между страните.
Издаване на Разрешение за строеж №
166/06.12.2020 г. от гл.архитект на
район”Централен” не е приравнимо с действия на органа по изпълнението,
разписани в последователност и начин на документиране в АПК и горепосочената
Наредба. Да се приеме обратното означава толериране на администрацията,
неосъществила дължимо действие по установени правила. Отделно от това,
издаденото разрешение е за нов строеж, който може да бъде реализиран след
влизането му в сила, за което не са ангажирани доказателства.
Няма спор за това, че органът по
изпълнението дължи съобразяване със спецификата на обекта за премахване.
Техническите изисквания обаче подлежат на разглеждане при образувано
изпълнително производство, а не при бездействие за това.
Премахване на незаконно строителство
е обвързано с вероятна възможност от понасяне на вреди от страна на
собственикът и принципът за съразмерност по чл.6 ал.2 АПК е приложим и е от значение при определяне
начина на премахване на незаконния строеж.
В този смисъл позоваването на ответника на чл. 6 АПК е неоснователно.
Последователно е тълкуването в редица решения на административните съдилища и
Върховен административен съд, което се споделя и от настоящия състав на съда,
че в специалния законов ред в ЗУТ не е предвидено като условие за премахване на
незаконен строеж липсата на вреди като последицата от процеса на премахване.
Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим, независимо дали при
изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За ограничаване на
неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за премахване на
незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в подзаконов
нормативен акт.
Трайно в практиката на Върховният
административен съд се застъпва, че обстоятелството дали адресата на заповедта
за премахване на незаконен строеж притежава друго жилище е без значение, тъй
като законът не предвижда забрана за премахване на незаконните строежи, дори
ако те са единствено жилище на техните собственици и обитатели. При
изпълнението, на заповед за премахване на незаконен строеж принципът на
пропорционалност не е нарушен, тъй като няма друго по-щадящо средство, чрез
което може да се премахне незаконния строеж и в този смисъл предприетите
действия не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото
за целта, за което се издава акта - премахване на незаконно строителство.
Позоваването от ответника за
нарушение на чл. 8 от КПЧОС, евентуално черпи аргументи от Решение от
24.04.2012 г. на ЕСПЧ, постановено по жалба № 25446/2006, а именно делото
"Йорданова и други срещу България". При непосредствено запознаване с
този акт на ЕСПЧ видно от съдържанието му, същият не подкрепя изпълнението
аналогии. Освен това, фактическите състави по делата се различават съществено,
а специалният ЗУТ не съдържат празнина по въпроса. Този конкретен акт на ЕСПЧ
действително е постановен срещу българската държава, но разрешава казус,
свързан с принудително изпълнение на заповед за освобождаване на общински имот,
държан без правно основание заповед по чл. 65 от ЗОС. При това същата е влязла
в сила през 2005 г., когато националното законодателство не е съдържало
изискване за преценка за пропорционалност. Освен това, казусът е подплатен с
оплакване за дискриминационно отношение, поради което именно във връзка с тази
конкретика ЕСПЧ е приел,че администрацията, провеждайки изпълнението по
обичайния начин срещу тази малцинствена група, която е във фактически
неравностойно положение с другите граждани на обществото, действа
непропорционално. Защото тази група е маргинализирана от обществото и с
минимални ресурси/социално слаба/ за справяне с проблема. Във този фокус
очевидно оставането без дом и неговите последици по цитираното решение на ЕСПЧ
не са сравнима сходна ситуация за настоящия казус. В практиката е прието, че
„Решението на ЕСПЧ обсъжда принципа на пропорционалност, като в т.144 посочва,
че чл. 8 ще бъде нарушен, ако заповедта се основава на законодателство, което не
изисква преглед за пропорционалност.” Към момента на издаване на заповедта за
премахване на незаконния строеж-2019г., която е изпълнителното основание в
настоящия случай в националното право има норми в АПК - в сила от 12.07.2006
г., които въвеждат принципа на пропорционалност в действията на властта. В
настоящото изпълнително производство, а и в рамките на административното
производство, в което е издадена заповедта за премахване, се съблюдава принципа
за пропорционалността, въведен посредством нормите на чл. 6 и чл. 272 от АПК.
Решението на ЕСПЧ потвърждава наличие на нарушение на чл. 8 от Конвенцията, но
го прави с оглед конкретните факти по казуса. Поради това и предвид изложеното,
казусът е ирелевантен по отношение производството за премахване на незаконен
строеж по чл. 225а от ЗУТ. В т.130 от
мотивите на посоченото решение на ЕСПЧ изрично е посочено, че държавата няма
позитивно задължение, произтичащо по силата на конвенцията, да осигури жилище
на длъжника. Така възприетото в практиката становище кореспондира и на нормата
на чл.282 ал.1 АПК, в която са изчерпателно уредени в 11 точки основанията за
прекратяване на изпълнителното производство, в обхвата на които не е хипотезата
„единствено жилище“.
В процесната хипотеза кмета на района
се явява компетентния орган по изпълнението, в чиито правомощия е да инициира и
проведе производството по изпълнение на постановения и влязъл в сила
административен акт. Принудителното изпълнение е способ за изпълнение на
изискуемо задължение, който способ се прилага само ако задължението не бъде
изпълнено доброволно, т. е. принудителното изпълнение замества дължимото, но
неосъществено доброволно изпълнение. Безспорно е по делото, че длъжникът по
изпълнението не е предприел действия както и, че не му е предоставен срок за доброволно
изпълнение. Следователно, административното задължение не е изпълнено, като
административният орган в противоречие на нормативната уредба е проявил
бездействие и не е предприел релевантните мерки за изпълнение на влезлия в сила
административен акт.
Предвид наличието на всички
предпоставки за започване на процедурата по изпълнение на влязлата в сила
заповед, бездействието на кмета на район”Централен” да изпълни заповедта следва
да се квалифицира като незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът приема, че
кметът на район ”Централен” не е извършил фактически действия, които е бил
длъжен да извърши по силата на нормативната уредба, с което незаконосъобразно е
засегнал законните интереси на жалбоподателя. Поради това и на основание чл. 298, ал. 1, изр. второ от АПК настоящата
съдебна инстанция следва да задължи органа по изпълнението да извърши дължимото
и да определи срок за това.
Действително в нормата на чл. 298,
ал. 3 от АПК е указано, че когато незаконосъобразното бездействие е на
административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага
глобите по чл. 290, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до
приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е
местоизпълнението на задължението.
В настоящия случай, с оглед на
конкретиката по казуса, съда съобрази, че с нарочен законов текст е указан
органа и реда, по който следва да се осъществи принудителното изпълнение. Освен
законовата регламентация е налице и подзаконов нормативен акт - Наредба за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях на територията на Община Пловдив, в който са регламентирани, както
административните органи и длъжностни лица, така и конкретните фактически
действия, които следва да бъдат осъществени в процеса на принудително
изпълнение на този вид заповеди. С оглед на това, и доколкото нормата на чл. 298, ал. 3 от АПК,
предвижда действия по изпълнението да се осъществяват от съдебен изпълнител -
орган различен от изрично регламентирания в ЗУТ и в Наредбата съдът намира за
относима нормата на чл. 298, ал. 1, изр. 2 от АПК, съгласно която когато
обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по
изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това. Както вече се посочи,
безспорно е налице незаконосъобразно бездействие, поради което съда следва да
задължи органа по изпълнението да извърши дължимото -да предприеме
регламентираните действия по изпълнение на Заповед №РД-19-945/08.10.2019г. на
кмета на район”Централен” – община Пловдив.
При този изход на делото и липсата на
искане от жалбоподателя за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по
същите.
На основание чл. 298, ал. 4 от АПК
настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното и на основание
чл. 298, ал.1 от АПК, Административен съд - Пловдив,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ бездействието на Кмета на
район „Централен” - Община Пловдив, в качеството му на орган по изпълнението на
влязла в сила Заповед №РД-19-945/08.10.2019г.
ВРЪЩА преписката на кмета на район
”Централен”- Община Пловдив за изпълнение на задълженията по чл.276 и сл. от АПК в едномесечен срок от уведомяването за настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:………………………………..