Мотиви към присъда по НОХД № 217/2020 г. по описа на Русенски
районен съд, Х н.с.
Русенска районна
прокуратура е обвинила Х.М.А. *** в извършване на престъпление по чл.194
ал.І вр. Чл.63 ал.І т.3 от НК, за това, че
на 12.02.2019 г., в гр.Русе, като непълнолетен, но след като разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
отнел чужди движими вещи- 1 бр. мобилен телефон „Huaway
Y6”, 1 бр. силиконов кейс, 1 бр. червено дамско портмоне
с размери 20/15 см, лична карта, СУМПС, контролен талон на името на С. Д.И. и
парична сума в размер на 75 лева, дебитна карта на ОББ без ПИН код, всичко на
стойност 205 лева, от владението на С. Д.И. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение.
По отношение
на подс.А. е проведено задочно съдебно производство.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.Х.М.А. е български гражданин, роден на *** ***, с
начално образование, неженен, безработен, неосъждан.
Към 2019 г. непълнолетният А. ***
с майка си- М.А..Двамата ползвали квартира в местността „Карач“,
която обитавали при задоволителни хигиенно- битови условия. Подсъдимият нямал
контакт с баща си още от раждането си, а майка му не успявала да контролира
поведението му в пълна степен, което довело до регистрирането му в ДПС при
Първо РУ ОДМВР Русе след поредица от извършени противообществени прояви.В
течение на времето на Х.А. била наложена и възпитателна мярка- настаняване във
ВУИ. Подсъдимият не посещавал учебно заведение и не работел, но тъй като
употребявал марихуана се нуждаел от парични средства, които решил да си набави
по престъпен начин.
Към м.февруари 2019 г. св.С. И. работела във фирма
„Орион 1914“ като дистрибутор на перилни препарати.Във
връзка с работата си тя управлявала служебен лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № ДК 4230 ВН.На 12.02.2019 г. около
17.00 часа И. паркирала автомобила си пред офиса на фирмата, който се намирал в
района на „Булгарплод“ и слязла от него с намерение да пренесе стока от багажното
отделение в офиса.В същото време вратите на превозното средство останали
отворени.В същото време подсъдимият се разхождал в райна
и забелязал леката кола, като веднага решил да се възползва от ситуацията и да
извърши кражба.Незабелязано и през шофьорската врата А. проникнал във
вътрешността, бръкнал намиращата се там дамска чанта и взел червено портмоне.
Подсъдимият забелязал и намиращ се до скоростния лост бял мобилен телефон марка
„Хуавей“ със силиконов кейс,
който също взел и излязъл от автомобила, като бързо напуснал района на
пазара.След като се отдалечил, подс.А. извадил от портфейла сумата от 75 лева,
която прибрал, а самото портмоне- изхвърлил.Самият мобилен телефон бил включен,
като подсъдимият изтрил намиращите се в него снимки, премахнал СИМ картата и
временно укрил вещта под един камък.На 13.02.2019 г. А. продал за сумата от 30
лева мобилния телефон в заложната къща на св.С. К.. След подаване на жалба от
страна на пострадалата до органите на полицията, разследващите достигнали до
подс.А. като извършител, като пред св.Р.Т. същият обяснил какво е
направил.Съгласно неоспореното заключение на изготвената СЦИЕ, стойността на
инкриминираните вещи телефон, кейс и портмоне е 130
лева. На 26.02.2019 г. на св.С. И. били върнати телефон, портмоне, лична карта
СУМПС, контролен талон- вещи, отнети й от подсъдимия.
Изложеното
съдът приема за доказано от показанията на св.С. К., св.Р.Т., приобщените
обяснения на подс.Х.А., както и от приложените при разследването писмени
доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно предаване,
сведение- характеристика, заключение по СЦИЕ, справка за съдимост, биографична
справка.Събраният доказателствен материал е безпротиворечив
от фактическа гледна точка и налага следните
Правни изводи:
С действията
си Х.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.194 ал.І вр. Чл.63 ал.І
т.3 от НК, за това, че на 12.02.2019 г.,
в гр.Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи- 1
бр. мобилен телефон „Huaway Y6”, 1 бр. силиконов кейс, 1 бр. червено дамско портмоне с размери 20/15 см,
лична карта, СУМПС, контролен талон на името на С. Д.И. и парична сума в размер
на 75 лева, дебитна карта на ОББ без ПИН код, всичко на стойност 205 лева, от
владението на С. Д.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна
страна престъплението е осъществено с действие, изразяващо се в лишаване на
собственика от фактическата власт върху вещите и установяване на своя
собствена.Подсъдимият е извършил престъплението като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи
постъпките си.Подсъдимият А. е психически и физически здрав, същият е съзнавал
обществено опасния характер на действията си- обстоятелството, че отнема чужди
вещи, предвиждал е настъпването на тези обществено опасни последици и е целял
същите, за да се облагодетелства неправомерно.
При установените
факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което
следва да се изтърпи, съдът съобрази следното:
Според
правната си квалификация престъплението е наказуемо с наказание лишаване от
свобода до три години.По отношение на подс.А. като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се съобрази чистото съдебно минало към инкриминираната
дата, както и съдействието му при разследването.Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице.Това мотивира съда да определи наказанието при
превес на смекчаващите такива, конкретно- шест месеца лишаване от
свобода.Спрямо същото наказание са налице основания за отлагане на изпълнението
му, поради наличие на законови предпоставки- то не надвишава срок от три
години, подсъдимият е неосъждан, а субективната преценка на съда е, че както
конкретно частната превенция, така и генералната ще бъдат в максимална степен
обезпечени с определяне на изпитателен срок от две години.Във връзка с така
изложените аргументи, съдът намира, че в този срок спрямо лицето следва да бъде
постановена пробационната мярка по чл.42 а ал.ІІ т.4
от НК- включване в курсове за професионална квалификация. По естеството си тази
мярка, отнесена към постановения изпитателен период би допринесла в
изключителна степен за повишаване на личните умения, възпитанието в трудови
навици и дисциплина на подсъдимия, който понастоящем е пълнолетен и следва да
бъде максимално ангажиран в правомерно поведение в ежедневието си.
С оглед изхода
от делото, на подсъдимия са възложени разноските в производството.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
2.