№ 3027
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110214352 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 14352 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на доц. д-р инж. А. К. Х. – Ректор на ххх
гр. София срещу Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-
80/01.08.2022 г., издадено от инж. хххх – Директор на Столична
дирекция пожарна безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, с
което на А. К. Х., на основание чл. 260, ал. 1 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл.140, т.2 от ЗМВР.
В жалбата от доц. д-р инж. А. Х. се сочи, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като същото е
немотивирано и не отговаря м пълнота на обективната
действителност.
В тази връзка и на първо място в жалбата се посочва отразеното
1
на стр 1, абз. 2 от обжалваното наказателно постановление, а именно,
че „Х. като Ректор не е изпълнила писмено разпореждане от протокол
с рег. № 560800-123/21.10.2019 г. за резултатите от комплексна
проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а
именно: да се довърши демонтирането на положената, в разрез с
изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите“ горима стенна облицовка по пътищата за евакуация…“,
като се твърди че административният орган мотивира заключението
си използвайки “аргументите“ посочени в предходно връчения акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, в който е
посочено: В срок до 30.12.2021 г, удължен до 01.04.2022 г., с писма на
Трета РСПБЗН, рег. № 560800-448/29.12.2021 г. и рег. № 560800-
452/30.12.2021 г., се довърши демонтирането на положената в разрез с
изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г.
за правилата и нормите за пожарна при експлоатация на обектите“. В
тази насока и в жалбата се подържа, че твърдението е неточно, като е
посочено „положената“ без да е уточнено и конкретизирано какво
точно и къде точно е положено въпросното „нещо“ в разрез с
нормативните изисквания.
На следващо място в жалбата се твърди, че за отстраняване на
стенната облицовка в цялост в административната сграда на хххххх е
необходим значителен финансов ресурс, както и че висшето
строително училище „ххххххх е държавно висше училище и като
такова разполага с ежегодно предоставян от държавата бюджет, а
предвид факта, че предоставения срок за изпълнение на
разпореждането на директора на СДПБЗН, а именно 31.12.2021 г.,
удължен впоследствие до 01.04.2022 г. съвпада с края на календарната
и финансова година. В тази насока се посочва, че отпуснати
бюджетни средства за строително – ремонтни дейности през 2021 г.
към датата на установяване на административното нарушени са били
2
изразходвани, а бюджетът за следващата календарна година бил
приет окончателно с доста голяма закъснение през първата половина
на 2022 г. във връзка, с което и разпределението на разходите по пера
било фактически реализирано на значително по – късен етап.
С оглед на всичко изложено и в жалбата се иска съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят А. К. Х. не се явява, като същата се представлява от
юрисконсулт хххх, редовно упълномощена, която подържа изцяло
аргументите в жалбата за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като твърди, че чл. 260, ал. 1 от ЗМВР
регламентира налагането на имуществена санкция и глоба на
физическите лица. В тази насока и същата заявява, че
административно - наказващият орган неправилно е определил
субекта на административно – наказателна отговорност в лицето на А.
Х., в качеството й на физическо лице, при условия, че видно от
изложеното в обжалваното наказателно постановление се касае за
нарушение установено на територията на хххххх. С оглед на
изложеното и юрк ххх подържа, че в конкретният случай е налице
несъответствие по отношение извършителя на административното
нарушение, а именно юридическото лице – хххххх и привлеченото
към административно – наказателна отговорност физическо лице.
На следващо място, с оглед на изложеното и процесуалният
представител на жалбоподателя акцентира, че несъответствието
между субекта на нарушението и носителя на административно –
наказателната отговорност води до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Предвид всичко изложено и юрк. хххх отново пледира съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално – правните
норми и лишено от правна логика.
3
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Директор
на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
неселението“ в лицето на главен юрисконсулт ххххх редовно
упълномощен, пледира съдът да отхвърли жалбата като неоснователна
и да потвърди обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно и правилно, издадено от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия.
По този повод и гл. юрк. хххххх заявява, че по делото са
представени доказателства относно компетентността на наказващият
орган, както и че предметът на наказателното постановление не е чл.
14 от цитираните наредби, а неизпълнение на чл. 260, ал. 1 от ЗМВР, в
текстовата част на който се казва - неизпълнение на разпореждане, а
разпореждането в случая е дадено с протокол за резултатите от
комплексна проверка, този протокол не е оспорван по реда на чл. 145
и чл.1 49 от АПК и е влязъл в сила. .
Не на последно място упълномощеният представител на
въззиваемата страна акцентира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени на физическо лице като се има предвид че
ректора на хххххх е физическо лице и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН
същият може да носи административно – наказателна отговорност.
Предвид изложеното и гл. юрк. хххххх отново пледира съдът да
отхвърли жалбата и да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Съдът, като взе прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа страна:
На 11.10.2019 г. от служители на Трета Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ била извършена
проверка за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите във хххххххх", находящо се в гр.
София, ул."Суходолска" № 175, а на 17.10.2019 г. бил съставен
4
Протокол с рег. № 560800-123/18.10.2019 г. за резултатите от
комплексната проверка извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР на хххххх. С цитирания протокол били издадени съответните
разпореждания, като това по т. 14 от тях било – „Да се довърши
демонтирането на положената, в разрез с изискванията на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 8121з-647 за ПНПБЕО /респ. чл. 11, ал. 2 от ПСТН към
чл. 1 от Наредба № 2 за ПСТН, горима стенна облицовка по пътищата
за евакуация на ххххххх със срок за изпълнение 30.12.2021 г.
Впоследствие с писма с рег. № 560800-448/29.12.2021 г и рег. №
560800-452/30.12.2021 г. на Началника на Трета РСПБЗН срокът бил
удължен до 01.04.2022 г., до когато следвало да се довърши
демонтирането на положената в разрез с изискванията на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите стенна облицовка,
в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Противопожарните строително-
технически норми.
На 10.06.2022 г. свид. Я. К. - Началник на сектор „Държавен
противопожарен контрол и превантивна дейност“ при Трета РСПБЗН
заедно с други служители на службата извършили проверка във
хххххх за във връзка с изпълнението на горепосоченото писмено
разпореждане, но констатирали, наличието на горими облицовки по
пътищата за евакуация, т.е. че не било довършено премахването на
тези горими облицовки.
С оглед на тези констатации при проверката и свид. Я. К., в
присъствието на Валя Любенова съставил на доц. д-р инж. А. К. Х. –
Ректор на хххххх акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № АУАН-ПБЗН-СД3-3-2/21.06.2022 г., в който описаните
фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл.
140, ал. 2 от Закон за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ.
Бр. 53/2014 г., посл. Изм. и доп. ДВ бр. 22/2022 г.), който акт бил
връчен на жалбоподателя и подписан от последната без възражения .
5
Възоснова на така съставения акт и от директора на Столична
дирекция пожарна безопасност и защита на населението /СДПБЗН/ е
издадено обжалваното наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-
80/01.08.2022 г., с което на А. К. Х., на основание чл. 260, ал. 1 от
Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл.140, т. 2 от ЗМВР.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на
събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на
свид. Я. К., заверен препис от Протокол с рег. № 560800-
123/18.10.2019 г. за резултатите от комплексната проверка извършена
на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на хххххх, писма на Трета
РСПБЗН на СДПБЗН рег. № 560800-448/29.12.2021 г. и рег. № 560800-
452/30.12.2021 г. и останалите съдържащи се по административно –
наказателната преписка писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. Я. К. като обективни, като
изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по
делото.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава,
че следва да провери законосъобразността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП, са издадени
от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма.
Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя А.
К. Х. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
6
довели да накърняване на правото на защита на жалбоподателя,
поради което и не намира за необходимо да обсъжда спора по
същество.
В тази връзка и на първо място следва да се отбележи, че както в
акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-
СД3-3-2/21.06.2022 г., така и в издаденото възоснова на него
Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-80/01.08.2022 г. като
дата на извършване на нарушението по чл. 140, т. 2 от Закона за
министерството на вътрешните работи вменено на А. К. Х. – Ректор
на хххххх е посочена датата на установяване на нарушението /в
частност датата на извършване на проверката/, а това е порочна
практика която следва да бъде изоставена. В случая, както
актосъставителят, така и наказващият орган са могли да посочат
конкретната дата на извършване на нарушението, която в случая
следва да е първия ден след 01.04.2022 г. до когато е бил удължен
срока на изпълнение на даденото писмено разпореждане по т. 14 от
Протокол с рег. № 560800-123 от 18.10.2019 г. /21.10.2019 г./ или
период от време след това, с начален и краен момент, което обаче не е
сторено и в случая реално липсва посочване на дата на извършване на
нарушението. В контекста на изложеното е необходимо да се
отбележи също така, че посочване на точната или приблизителна дата,
или период от време на извършване на нарушението е от съществено
значение за преценка на давностните срокове по чл. 81, ал. 3 във вр. с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 34 от ЗАНН, за компетентността на
актосъставителя, за приложимата законова разпоредба, за
доказателствено - релевантните факти и др, а непосочването на датата
на извършване на нарушението вменено на жалбоподателя А. Х. е
довело до нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и на
чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Не на последно място, липсата на дата на извършване на
нарушението, винаги представлява съществено нарушение на
7
процесуалните правила, тъй като санкционният акт, в случая НП не
очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в
производството, респ. не позволява на съда и страните да формират
категорични изводи от фактическа и правна страна и накърнява
правото на защита на наказаното лице, което е основание за отмяна на
наказателното постановление.
На следващо място в съставения АУАН и издаденото възоснова
на него наказателно постановление липса описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, т.е. липсва в двата акта
посочване на всички състовомерни обективни и субективни признаци
на вмененото на жалбоподателя А. Х. нарушение и те да са
максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства. В този
смисъл в акта и наказателното постановление не е посочено - каква е
била тази горима стенна облицовка по пътищата за евакуация във
хххххх, къде са се намира тези пътища за евакуация във висшето
училище и др., а липсата на тези обстоятелства не дава възможност на
съда и страните да установят механизма на формиране на правните
изводи на наказващият орган и съответствието между фактическите и
правните му изводи, и представлява нарушение на императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това
нарушение също представлява основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото правото на разноски възниква за
жалбоподател, но доколкото липсват данни да са извършени такива и
не е направено искане за присъждането на разноски, съдът не намира
за необходимо да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-
80/01.08.2022 г., издадено от инж. хххх – Директор на Столична
дирекция пожарна безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, с
което на А. К. Х. на основание чл. 260, ал. 1 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за
нарушение на чл.140, т. 2 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9