МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 16.05.2012г. ПО НОХД № 493/2012 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна
прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Г.С.Г.
ЕГН **********, за това, че
В периода
от 07-ми до 08.09.2011 год. в гр. Варна, КК „Златни пясъци", като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, като
случая е немаловажен, отнел чужди движими вещи -пари на стойност 750 лв., 3 бр.
дебитни карти, дамска чанта, кожено портмоне, на стойност общо 768.40 лв. от
владението на Ц.Д.С., без съгласието й и с намерението противозаконно да ги
присвои - престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК и
На
08.09.2011 год., в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при
условията на продължавано престъпление използвал платежни инструменти - дебитна
карта на „Банка ДСК" № 670501....4804, дебитна карта на „Банка ДСК" №
487002....9104 и дебитна карта на „Банка ДСК" № 670501... 1202 и трите с
титуляр Ц.Д.С. и данни от същите платежни инструменти, като извършил плащания и
тегления на обща стойност 984.40 лв. без съгласието на титуляра Ц.Д.С. и
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
- престъпление по чл. 249 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 и т. 5 от НК.
В съдебното заседание подсъдимият
заявява, че по реда на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвиненията
като доказани по безспорен начин. Моли съдът да наложи и за двете деяние
наказание лишаване от свобода за срок от две години, които да редуцира по реда
на чл. 58а от НК, като изпълнението на наказанията бъде отложено с максимално
предвидения в закона изпитателен срок, с цел този срок да повлияе
превъзпитателно и превантивно на подсъдимия.
Гражданският ищец моли да бъдат
уважени двата грждански иска за причинени имуществени
вреди.
Защитникът на подсъдимия - адв. Л. - моли при
определяне вида и размера на наказанието съдът да вземе предвид младата му
възраст, направените самопризнания, критичното отношение към извършеното, както
и това, че производството се развива в условията на глава 27 ма от НПК. Моли за
наказания за всяко от деянията към минималния размер, изпълнението на които да
се отложи по реда на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 1 година. По
отношение на граждансия иск счита същия за
основателен и следва да се уважи в пълния му размер.
В последната си дума подсъдимият Г.
изразява съжаление за стореното, моли да за наказание, което да не търпи
ефективно в затвор.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства намери за установена следната фактическа
обстановка:
През 2011
г. пострадалата Ц.С. работела в хотел „Алегра" в
КК „Златни пясъци". Понякога й се налагало във връзка с работата да остане
да пренощува в хотела. Вечерта на 07.09.2011 год. останала в хотела. Последно в
стаята си С. се прибрала около 22:40 часа, изпрала панталона си, който закачила
за дръжката на прозореца в стаята, като го оставила отворен и си легнала.
За времето от 22:40 часа на
07.09.2011 год. до около 01:30 часа на 08.09.2011 год. подсъдимият Г.Г., по
него време непълнолетен, също бил в КК „Златни пясъци". Той отишъл до
хотел „Алегра", покатерил се по терасите му и
стигнал до стая № 307, в която била С.. През отворения прозорец проникнал в
стаята и взел от поставен вътре стол дамската чанта на С.. При това на перваза
паднал и закачения на дръжката на отворения прозорец панталон. След като
напуснал стаята, подсъдимият се прехвърлил на терасата на съседната стая № 305.
Там преровил чантата и взел от нея сумата от 750 лв., в купюри
по 20 и 50 лв., кожено портмоне, както и 3 бр. дебитни карти с издател „Банка
ДСК" и титуляр Ц.Д.С.. Две от картите - № 670501....4804 и №
487002....9104 били заедно с придружаващите ги документи от банката, в които
били записани ПИН кодовете, позволяващи използването им.
Видно от заключителната част
на назначената и приложена по делото СОЕ, стойността на отнетите вещи и пари е 768.40 лв.
След като взел описаните вещи
и дебитните карти, подсъдимият Г. се насочил към намиращия се недалеч ВСУ
„Черноризец храбър", където от монтирано ATM устройство, след въвеждането
на ПИН-кодовете изтеглил в 02.01 часа на 08.09 от дебитна карта № 487002..9104
сумата от 400 лв. и в 02.04 часа на същата дата от дебитна карта № 670501…4804
отново сумата от 400 лв. Това били двете дебитни карти, за които ПИН кодовете
се намирали заедно със самите тях в чантата на свид. С..
Непосредствена преди това, в 02.00 часа, Г. опитал да извърши операция и с
другата отнета от С. дебитна карта-тази с № 670501... 1202, но тъй като не
знаел какъв е кода за достъп, транзакцията била отказана от системата. Подс. Г. опитал, през времето от
02.36-37 часа да използва отново карта № 670501…4804 и на банкомат на ул."Акчалар" № 91 в гр.Варна, но там успял само да
установи баланса по сметката и получил отказ да изтегли сума от още 400 лв, поради достигнатия дневен лимит на платежния
инструмент.
След това подс.
Г. се насочил към бензиностанция „ОМВ", на бул. „Христо Смирненски" в
гр. Варна, където по него време била на работа свид.
Иванка Добрева. На два пъти „буквално един след друг" в 02.50 и 02.53 часа
той направил покупки - най-вече цигари и енергийни напитки
от обекта, като
платил с дебитна
карта № 670501…4804, при което
въвеждал намерения в чантата на С. ПИН код. Първото плащане било за 120.40 лв.,
а второто за 64 лв. След като си напазарувал, подс. Г.
напуснал бензиностанцията.
Сутринта, на следващия ден,
около 05:00 часа, С. се събудила и видяла, че панталона й е паднал на перваза.
Тя решила, че виновно за това е въздушно течение и след като го вдигнала си
легнала отново. Когато по-късно сутринта С. станала, за да се приготви за
работа, установила и дамската й чанта не е на мястотои
когато погледнала от терасата на стаята си, видяла чантата си отворена на терасата
на съседната стая.
В последствие, след проведени полицейски
мероприятия, била установена самоличността на извършителя. Св.Добрева
разпознала подсъдимия като момчето, което пазарувало по време на смяната й в
ранното утро на 08.09.2011 год. Когато бил установен и издирен от органите на
МВР, подс. Г. разказал на свид.
Ан. Боранов- инспектор ДПС, за стореното от негопредната нощ.
Отнетата от чантата на С. сума
от 750 лв., както и парите от транзакциите общо - 800 лв. подсъдимият употребил за свои си
нужди. Това сторил и със закупените от бензиностанцията продукти на обща
стойност 184,40 лв.
Тези факти се
установяват от събраните на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, чрез прочитането
им, по силата на самопризнанието на подсъдимия на фактите в обвинителния акт и
виждането на съда, че това самопризнание се подкрепя от доказателствата по
делото, а именно- показанията на свидетелите Добрева, С. и Боранов, на майката на подсъдимия, като свидетел пред
съда, както и протоколи за оглед, за
доброволно предаване, за разпознаване на лица и фотоалбум към него,
свидетелство за съдимост, справки за дела на подс.,
характеристики, други писмени доказателства, имащи отношение към обвинението –
във връзка с теглените суми от дебитните карти, също и характеристики на
подсъдимия от ИДПС и справки за изтърпяно наказание пробация.
Всички доказателства са непротиворечиви и несъмнено
водят до извода, че именно подс. Г. е извършил
престъпленията, в които е обвинен. С изложените факти, установени чрез
необходимият обем доказателства и доказателствени средства, съдът счете от
правна страна, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпления по чл. 195 ал.1 т.7 ар. чл. 63 от НК, както и престъплене по чл. 249 ал.1 ар. чл. 26 ар. чл. 63 от НК,
тъй като на 7-8 септември 2011 г в к-с Златни пясъци , като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи
постъпките си извъшил кражба на вещите на Цв.С.- пари, чанта и портмоне , на стойност 768,40 лева.
Деянието е извършил при условията на повторност, тъй като е бил осъден с
присъда по НОХД № 4236/10 г. на ВРС, също за
престъпление по чл. 194 от НК. Наложеното му е било наказание пробация,
която той изтърпял през периода от 28.10.2010 до 28.04.2011 г. Кражбата по наст. дело не е маловажен случай, доколкото са настъпили вредни последици за
пострадалата и не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
При кражбата на чантата
подсъдимия е отнел и намиращите се в портмонето дебитни карти, заедно със
записани ПИН-кодове на картите с номера 487002..9104
и № 670501…4804. По този
начин той успял да изтегли от банкомати суми от тях, като същевременно и
извършил покупки в магазин, при които също заплатил чрез дебитна карта. С тези
си действия, при условията на
продължавано престъпление, той е използвал платежни инструменти- банкови карти,
без съгласието на титуляра и е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 249 от НК.
С оглед
на използваната от подсъдимия възможност
за предварително изслушване, както и направеното от него сампоризнание,
по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът, на основание чл. 373 ал.2 от НПК е
задължен да приложи чл. 58 А от НК, като при налагане на наказанието лишаване
от свобода, същото следва да се намали с една трета. Поради това индивидуализира
наказанията както следва
- за
престъплението по чл. 195 ал.1 т.7 ар. чл. 63 от НК в размер над средния, съобразно нормата на чл.
63 ал.1 т. 3, а именно - две години
лишаване от свобода, което, след намаляването с една трета, определи на една
година и четири месеца
- за
престъплението по чл. 249 ар. чл. 26 ар. чл. 63 от НК - в размер също на две години лишаване от
свобода, което, след намаляването с една трета, определи на една година и
четири месеца.
Същевременно
деянията са извършени в условията на
реална съвкупност и поради това съдът групира двете наказания и на основание
чл. 23 от НК определи да изтърпи най-тежкото- две години, намалено с една
трета, а именно- една година и четири месеца.
При
преценката дали следва наказанието да се изтърпи ефективно, съдът намира, че
решаващия критерий не е квалификацията на деянията, а дали е общественооправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на осъдения той да изтърпи ефективно наказанието и така се постигнат
целите му.
Подс. Г. е извършил престъплението
кражба при условията на повторност, като предходното осъждане се взема предвид
само за по-тежката правна квалификация и не може да се отчете втори път като
данни за личността на подсъдимия. Действително, след изтърпяване на наказанието
пробация по тази присъда, подсъдимия не е показал по никакъв начин, че се
поправил и превъзпитал, което е видно също и от приложените две характеристики
от ИДПС – на ИДПС Райчев и на ИДПС Гебеджелиева, и
двамата от ІІ РУП-Варна. От тях е видно, че за периода от м. август – септември
2011 г. подс. Г. е обвинен в извършването на
множество други кражби, за които се водят отделни ДП, все на различни вещи и пари от к- Златни пясъци. Води се на отчет
в ДПС от 2005 г.за извършване на палеж, за което са били наложени мерки по
ЗБППМН. След свалянето му от отчет, през 2009 г. заради употреба на газов пистолет в училище е бил
обвинен в хулиганство, отново с наложени
възпитателни мерки. След този период е започнал да извършва кражби.
Същевременно обаче по отношение на него,
чрез СПЕ са установени следните проблемни нагласи. Подсъдимит
от малък е агресивен към околните, с констатация за хиперактивност, и с диагноза разстройство на вниманието. Той
е емоционално- волево неустойчив, с трудности в общуването, неглижиране на
проблемите от страна на родителите. В съдебно заседание е разпитана майката на
подсъдимия, която твърди, че от малък Г.
бил имал проблеми в училище, но с които не са могли да се справят, а не са
търсили специализирана помощ. Майка му смята, че всички деяния е извършил за да
направи впечатление на приятелите си и на околните. Последното мнение се
потвърждава и от показанията на самия подсъдим, който пред съда твърди, че
никога не се е нуждаел от пари, няма конкретна причина да извършва кражби и
дори не си спомня за какво е похарчил парите, като предполага, че с тях е
черпил приятели. В момента подсъдимия живее при баба си и дядо си, отделно от
родителите си, където роднините му се опитват да го отделят от средата, която
смятат, че му влияе отрицателно. Заключението на в.л. по СПЕ е, че Г. страда от
несоциализирано разстройство на поведението, което не
е психично разстройство в тесния смисъл на думата. Той има възможност правилно да възприема
фактите, както и е способен да ръководи постъпките си. Подсъдимият е
наказателно отговорен, а констатираното психично разстройство съдът счита, че
не е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да дава
основание за приложение на чл. 55 о т НК.
Всички данни за личността на
подсъдимия обаче дават основание на съдът да прецени, че не е необходимо той да
изтърпи наказанието ефективно, тъй като е твърде млад и с множество
поведенчески проблеми, които няма да се разрешат в условията на затвор и би
могъл да се поправи и превъзпита чрез отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, с изпитателен срок от две години по реда на
чл. 69 от НК .
По отношение на наложеното
наказание глоба, чийто размер съобразно
чл. 249 от НК следва да се определи до
двойния размер на получената сума. Съдът е определил кумулативно предвиденото
наказание в нарушение на чл. 63 ал. 1 т. 5 от НК, като е следвало глобата да се
замени с обществено порицание. Доколкото това наказание е незаконосъобразно
определено, то не е възможно да се изложат и мотиви за определянето му, а
корекция е възможна само чрез въззивна проверка на
присъдата.
В настоящето производство са
приети за съвместно разглеждане два граждански иска срещу подсъдимия, като
пострадалата Цв.С. е конституирана като граждански
ищец по делото. Тя претендира сумите от 768,40 лева имуществени вреди от
престъплението по чл. 195 от НК и 984,40 лева имуществени вреди за
престъплението по чл. 249 от НК . Тъй като и двете щети са пряка и
непосредствена последица от деянието, съдът счете, че подсъдимият следва да
заплати на ищцата претендираните суми, ведно със
законната лихва от датата на деянието, до окончателното им заплащане.
Подсъдимия е извършил деянието като непълнолетен, но тъй като към момента на произнасянето на акта
на съда е навършил пълнолетие, то следва
да отговаря сам за причинения деликт. Съдът уважи
изцяло претенцията на ищцата, като осъди подсъдимия да заплати и държавни такси
върху уважените искове.
Съдия: