ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.08.2020 г.
Административен съд - Русе, ІV състав, в закрито заседание на четиринадесети
август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
437 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 60, ал.5
от АПК във вр. с чл.188
от ЗДДС.
Постъпила е жалба от Ю.И.П.-земеделски производител,
чрез адвокат-пълномощник, против разпореждане за предварително
изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ)"запечатване
на търговски обект" –
тараби №9 и №10 на пазар „Здравец Изток“ в гр.Русе, стопанисвани от жалбоподателя,
и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, наложена със заповед
за налагане на ПАМ № 100-ФК/09.03.2020 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се изтъкват
доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради противоречие с
материалния закон и липса на мотиви. , като се акцентира върху липсата на
доказателства за наличието на особено важен държавен интерес и върху липсата на
посочени конкретни факти и подкрепящи ги доказателства за трите основания по
чл.60, ал.1 АПК, обосновали оспореното разпореждане. Твърди се, че с
допуснатото предварително изпълнение, за жалбоподателя ще настъпят значителни и
непоправими вреди от икономически характер, изразяващи се в погиване на
съхранените в обекта сезонни плодове и зеленчуци. Направено е искане съдът да
постанови определение, с което да отмени разпореждането за допускане
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Оспорва изложената в
акта фактическа обстановка и твърди, че за физическото лице е налице изключение
от задължението да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство. Претендира
се заплащане на сторените разноски от 390 лв. за дължима държавна такса и
възнаграждение за адвокат.
Съдът, след преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение е подадена в срок, предвид връчването на заповед №27-ФК/14.01.2020
г. на представляващия търговското дружество, подадена е от процесуално
легитимираната страна-адресат и при наличие на правен интерес, поради което производството
е процесуално допустимо.
По фактите
От съдържанието на заповедта за налагане на
принудителната административна мярка (ПАМ) е видно, че при извършената на 05.03.2020
г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект - тараби №9 и №10 на пазар „Здравец
Изток“ в гр.Русе, стопанисван от жалбоподателя, било установено, че в
стационарния търговски обект, се извършва търговска дейност, без да е
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП
фискално устройство с изградена дистанционна връзка. При извършена контролна
покупка на обща стойност 2,38 лв., не била
издадена фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой. За резултатите
от проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №0387349/05.03.2020
г., приложен към преписката. Прието е, че е налице хипотеза по състава на
чл.186, ал.1, т.3 ЗДДС, обосноваваща издаването на заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) и разпоредената забрана за достъп до обекта за срок
от 14 дни на основание чл.187, ал.1вр.чл.186 ал.1 от ЗДДС. Видно от разписка за
връчване, запечатването на търговския обект е предвидено да извърши на 31.01.2020
г., в 16.00 часа.
С изрично
разпореждане, материализирано в заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС във
връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК, издателят допуснал предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Разпореждането е мотивирано с три от предпоставките в цитирания текст на
процесуалния закон – 1.да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси; 2. поради съществуване на опасност,
че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и 3.
от закъснението на изпълнението могат да последва
значителна или трудно поправима вреда.
За констатираното при проверката деяние е бл издаден акт
за установяване на административно нарушение №F544396 от 23.04.2020 г.
По преписката липсват данни, от които да се приеме за
несъмнено установено обстоятелството, че жалбоподателят е задължено по см. на
чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
По правото
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Разпореждането, като инкорпорирано в акт,
издаден от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е постановено от компетентен, нарочно оправомощен орган от
системата на НАП орган по силата на служебно
известната на съда заповед №ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП - в рамките на регламентираните правомощия, по арг. чл. 10, ал. 1, т. 1 вр. чл. 186, ал. 3 и 4 ЗДДС. То е в писмена форма, съдържа относимите
по случая правни основания, а за фактическите препраща към данните от протокола
за извършена проверка.
В разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, законодателят е
предвидил че предварителното изпълнение на заповедите, издавани на осн. чл. 186, ал. 1 от ЗДДС става по реда на АПК.
Това означава, че за да се допусне предварително изпълнение на подобна заповед,
трябва да се установи наличието поне едно от основанията посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В трайната практика
непротиворечиво се приема, че законодателят не изисква наличието кумулативно на
всички или на някои от основанията за допускане на предварително изпълнение.
Достатъчно е наличието само на едно от тях,
но когато органът сочи няколко
основания,
той трябва да аргументира всяко едно.
В настоящия случай, административният орган
се позовава на три от предпоставките от хипотезиса на чл.60, ал.1 АПК.
В
мотивите за допускане на предварително
изпълнение, административният орган е изложил съображения за необходимостта да
се защитят особено важни държавни интереси. Безспорно, законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство, което задълженото лице следва да
монтира, въведе в експлоатация и регистрира в ТД на НАП, е важен обществен
интерес. Преценката дали даден интерес е особено важен,
административният орган има
основания да прави в рамките на обществените отношения, за които му е предоставена
компетентността да регулира. Издателят на
оспореното разпореждане се числи към системата на НАП, а съгласно нормативните
актове за създаване и функциониране на НАП, тази агенция е
специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на
публични вземания. Настоящият състав споделя доводите,
че законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство е
предпоставка за установяването на публичните вземания и това сочи наличие на
особено важен държавен интерес.
Макар и логични и обосновани, изложените в
заповедта мотиви относно нуждата от допускане на предварително изпълнение на
заповедта поради наличие на особено важен държавен интерес са бланкетни и
не са обосновани с реално установени факти, подкрепени с представени по
делото доказателства.
Основанието
за допускане на предварително изпълнение поради опасност изпълнението на акта
да бъде осуетено или сериозно забавено има
за цел да предостави на административния орган възможността да допусне предварително
изпълнение, но в случаите когато съществуват обективни факти и обстоятелства,
които дават основание да се направи обосновано заключение, че адресатът на акта
ще осуети или ще забави изпълнението на акта. Визираното в заповедта, че лицето има текущи публични
задължения и такива, в голям размер, за които е образувано изпълнително
производство, не обосновава извод за съществуването на тези обстоятелства –те
по-скоро са основание за налагане на обезпечителни мерки.
Освен това, настоящият
състав, счита, че следва да се съобрази и становището на касационната инстанция
- ВАС, че законосъобразно волеизявление по случаите, когато
органът счита, че е налице това основание
по чл.60, ал.1 АПК, той трябва първо, да посочи коя от двете хипотези на
основанието има предвид – осуетяването или сериозното забавяне, защото те са
различни и законодателят ги е поставил в условията на алтернативност, и второ, трябва
да посочи и докаже фактите, които обосновават съответната хипотеза. В оспореното разпореждане това
не е сторено от органа.
Липсват и конкретни мотиви, въз основа на установени факти, че е налице това
условие за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на
ПАМ.
На трето място е посочен факта, че от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими
вреди, органът мотивира със "съществено отклонение от данъчното облагане
по отношение на конкретния субект".
Съдът не споделя становището на административния
орган, че без предварително изпълнение могат да настъпят трудно поправими
вреди, тъй като в съставения при проверката документ, не се съдържат факти за
наличието на
голяма по обем, т.е. – в случая със значителна стойност вреда, или за
трудно поправима, изискваща
прекомерни усилия, за да бъдат
преодолени, вреди от
изпълнение на заповедта в момента на влизането й в сила.
В заключение, настоящият състав, съобразявайки
постоянната практика, счита, че при налагането на
всяка една утежняваща мярка, каквато е наложената ПАМ ведно с постановеното й
предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със
спецификите на конкретния случай. Именно това налага изискването разпореждането
по чл. 60, ал. 1 АПК да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите в същата норма интереси, относими към всеки конкретен
случай. При преценката за баланса между охранения значим държавен и обществен
интерес и засегнатия частен интерес изложените мотиви не обосновават допускане
на предварително изпълнение на мярката. То следва да бъде необходимо за постигане на
целта на закона, но и да е съразмерно по тежест с установените факти и
преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения по три от условията,
визирани в чл.60, ал.1 АПК, в заповедта не са изложени мотиви за конкретно
установени обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че законодателят не
е предвидил предварително изпълнение по силата на специалния закон – ЗДДС, а за
това предварително изпълнение препраща към условията по чл.60 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.И.п. ***, разпореждане
за предварително изпълнение на принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект" – тараби №9 и №10 на пазар „Здравец Изток“ в гр.Русе,
стопанисвани от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от
четиринадесет дни, наложена със заповед за налагане на ПАМ № 100-ФК/09.03.2020
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: