№ 2348
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110167323 по описа за 2022 година
По отношение на искането да се при присъди отделно възнаграждение за защита по
заповедното и по исковото съдът приема, че същото е неоснователна по следните
съображения: съгласно задължителната съдебна практика - Определение № 45 от
23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС, разноски във
връзка с възражение по чл. 414 ГПК не следва да се присъждат, тъй като същото не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
В този смисъл ако един адвокат е подал възражение по заповедното, но друг е
представлявал в исковото производство същия длъжника и този адвокат е от същата
адвокатска кантора то се дължи само едно възнаграждение на адвоката в исковото, тъй като
иначе би се допуснала очевидна злоупотреба с право, което е забранено в чл. 3 ГПК и
заобикаляне на закона, а именно на чл.78, ал.1 ГПК, която разпоредба предвижда, че се
дължат разноски в производството само за един адвокат.
По отношение искането за присъждане на хонорар за всеки иск съдът приема, че
същото е неоснователна по следните съображения: съгласно задължителната практика на
ВКС, която настоящия състав споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не
за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д.
№ 2982/2019г. по описа на II търг . отделение на ВКС, в което е направено и
разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
1
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове.
Това становище с аргумент за по-силно основание важи и в заповедното
производство, доколкото там възражението не се изисква да се мотивира и не става въпрос
за иск, а за претенция, поради което изобщо разпоредбата от Наредбата е неприложима. В
заповедното съдът е присъдил на всеки адвокат дължимото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от
адвоката процесуални действия /които се изчерпват с възражение срещу издадената на
заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на
200 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това действие не е
сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да бъде определено
съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. В този смисъл задължителната
съдебна практика - Определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I
т. о., като повече не се дължи.
Съдът е присъдил разноски съобразно изложените аргументи, поради което молбите
за изменение в частта за разноските са неоснователни.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молби с вх. № 274139 от 27.11.2023 г., за изменение в частта за
разноските по чл. 248 ГПК на Решение от 15.11.2023 г. по гр.д № 67323/2022 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2