РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000140 по описа за 2022 година
С решение № 60110/04.03.2022 г., постановено по т.д. № 772/20 г.
на ВКС, търговска колегия, І о., е отменено решение № 383/12.12.2019 г. по
в.т.д. № 376/19 г. на ПАС, изменено с определение № 57/12.12.20 г.:
в частта, с която е обезсилено решение № 25/21.02.19 г.,
поправено с решение № 52 от 30.04.2019 г. по т.д. № 156/2017 г. на ОС
Пазарджик в частта, с която ЦВ. Д. П. и Г. Д. АТ. са осъдени да заплатят
солидарно на "Р.Б./Б./" ЕАД сумата 82 792.34 лв., представляваща част от
главница по договор за банков кредит от 23.01.08 г., ведно със законната
лихва върху сумата 39 062,06 лв., считано от датата на предявяване на иска -
13.06.2017 г., а върху сумата 55 822 лв. - считано от 15.07.2017 г. до
окончателното изплащане, и е прекратено производството по делото по
осъдителния иск в тази му част,
както и в частта, с която е отменено решение № 25/21.02.19 г. на
ОС Пазарджик в частта, с която ЦВ. Д. П. и Г. Д. АТ. са осъдени да заплатят
на "Р.Б./Б./" ЕАД разноски в размер на 1187.92 лв. всеки от двамата,
и в частта, с която "Р.Б./Б./" ЕАД е осъдена да заплати на ЦВ. Д. П.
разноски в размер на 288 лв. и на Г. Д. АТ. разноски в размер на 4 750 лв.,
като делото ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав
на Пловдивски апелативен съд.
В частта, с която е обезсилено решение № 25/21.02.19 г.,
поправено с решение № 52 от 30.04.2019 г. по т.д. № 156/2017 г. на ОС
Пазарджик, с която ЦВ. Д. П. и Г. Д. АТ. са осъдени да заплатят на "Р.Б./Б./"
1
ЕАД, сумата 3500 лв., представляваща главница по договор за банков кредит
от 23.01.2008 г. и е прекратено производството по делото по осъдителния иск
в тази му част, решение № 383/12.12.2019 г. по в.т.д. № 376/19 г. на ПАС, е
оставено в сила.
При новото разглеждане на делото жалбоподателите ЦВ. Д. П. и
Г. Д. АТ. поддържат подадената от тях въззивна жалба против решение №
25/21.02.19 г., поправено с решение № 52 от 30.04.2019 г. по т.д. № 156/2017
г. на ОС Пазарджик. Молят отново да се постанови решение, с което
първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта му, предмет на
разглеждане. Претендират разноски по представените списъци на разноски
във всички инстанции.
Въззиваемата страна "Р.Б./Б./" ЕАД оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила в частта му, предмет на обжалване по настоящето производство.
Претендира разноски п представен списък на разноските.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК, предявен от
„Р.Б./Б./“ ЕАД против ЦВ. Д. П. - кредитополучател и Г. Д. АТ. - съдлъжник
за установяване съществуване на вземане, произтичащо от договор за банков
кредит от 23.01.08 г. за сумата от 86 292, 34 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 25. 08. 2010 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3970/2011 г. на Пазарджишки районен
съд, евентуално съединен, ако установителният иск се отхвърли поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, с осъдителен иск за същото
вземане.
Установено е по делото, че договор за банков кредит от 23.01.2008
г. е сключен между „Р.б. (Б.)" ЕАД и кредитополучателя ЦВ. Д. П. и
съдлъжника Г. Д. АТ.. По силата на договора „Р.б. (Б.)" ЕАД е отпуснала на
кредитополучателя ЦВ. Д. П. кредит в размер на 125 000 лева (сто двадесет и
пет хиляди лева) с цел покупка на недвижими имоти. Кредитът е напълно
усвоен на 20.02.2008 г. Крайният срок на погасяване на кредита е 15.04.2025
г. - чл. 3 от анекс № 2 от 13.11.09 г., като със същия анекс е уговорен начин
на плащане през първите 12 месеца от датата на подписване на анекса, както
и че остатъкът от кредита следва да бъде погасен на 174 анюитетни месечни
погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от
15. 11. 2010 г. до 15. 04. 2025 г.
От приетото по делото заключение на вещо лице е установено, че
последните погашения на дължими суми по кредита са извършени на
25.06.2010 г., когато с внесената на каса сума от 295 лв. е погасен остатък от
2
просрочена погасителна вноска с падеж 15.01.2010 г. /както и месечна такса
за обслужване на разплащателна сметка и 19.07 лв. просрочена наказателна
лихва/. След тази дата няма правени плащания по кредита, като към датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение /26.08.2010 г./ е
било налице неизпълнение на шест месечени вноски, с падежи съответно на
15-то число на месеците от февруари до юли 2010 г. Предвид това
неизпълнение банката се е позовала на автоматична предсрочна изискуемост
на кредита с оглед предвиденото в чл. 10.1 от договора и чл. 11 от анекс № 2,
като се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
3416/2010 г. на Пазарджишкия районен съд за всички дължими суми по
кредита.
Прието е в първоинстанционното решение, че към онзи момент
обаче са били изискуеми единствено вноските от февруари до август вкл. на
2010 г., чийто размер е общо 3 500 лв., тъй като поради неуведомяването на
длъжниците, последиците от така наречената предсрочна изискуемост не са
били настъпили към момента на подаване заявлението, като съдът се е
позовал и на задължителните указания по т. 18 на Тълкувателно решение № 4
от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Затова установителния иск по чл. 422 от
ГПК е уважен само до размера от 3 500 лв., като е отхвърлен искът за
съществуване на вземането за главница към датата на издаване на заповедта
за изпълнение за разликата до 86 292, 34 лв. В тази част
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Предмет на настоящето въззивно производство е
първоинстанционното решение, в частта, с която се уважава предявеният
евентуален осъдителен иск до размера на 82 792.34 лв., представляваща част
от главница по договор за банков кредит от 23.01.08 г., ведно със законната
лихва върху сумата 39 062,06 лв., считано от датата на предявяване на иска -
13.06.2017 г., а върху сумата 55 822 лв. - считано от 15.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
В т.1 от въззивната жалба се поддържат оплаквания за
недопустимост на произнасянето по осъдителния иск, които оплаквания се
поддържат от жалбоподателите и при повторното въззивно разглеждане,
видно от подаденото от тях становище вх. № 3141/19.04.22 г. по описа на
ПАС, в което е формулирано искане отново да бъде обезсилено решението на
Пазарджишкия окръжен съд по т.д. № 156/2017 г. в тази му част.
Не са налице процесуални условия това искане да бъде уважено.
Изричен отговор на въпроса за допустимостта на първоинстанционното
решение в тази му част е даден в отменителното решение на ВКС, при което
този въпрос не е допустимо да бъде пререшаван от настоящия въззивен
състав. В решението на ВКС се сочи, че установителният иск по чл. 422, ал.1
от ГПК и евентуалният осъдителен иск по чл. 430, ал.1 от ТЗ са с предмет
едно и също вземане по договор за банков кредит, но е налице разлика по
отношение на началния момент, от който се претендира законната лихва
върху главницата по договора; въведеното от ищеца условие за разглеждането
на осъдителния иск е отхвърлянето на установителния иск поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, като е налице позоваване на
направено с исковата молба изявление на кредитора за обявяване на
3
предсрочната изискуемост и на настъпването й с уведомяването на
длъжниците по кредита за изявлението на банката за изгубване на
преимуществото на срока с връчване на исковата молба, което представлява
нов факт, който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявеното
вземане, който факт не се е съдържал в заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение и не е бил поддържан по отношение на предявения
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради така изложените
съображения е прието, че е изключен извод за идентичност на фактическите
твърдения по предявените искове и н тази хипотеза евентуалният осъдителен
иск е допустим, като е допустимо и съединяването му при посоченото
процесуално условие с установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Прието е, че за ищеца е налице правен интерес от разглеждането на
осъдителната претенция при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането с последица прекратяване на изпълнението /чл.
422, ал. 3 ГПК/ и с оглед основанието за отхвърляне му, свързано с
ненастъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане, по
отношение на която по осъдителния иск се поддържа, че е настъпила в по-
късен момент - с връчване на исковата молба, в какъвто смисъл са и
задължителните указания на т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и даденото
разрешение в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60106 от 3.
08. 2021 г. по т. д. № 1035/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.
За да уважи евентуалния осъдителен иск, първоинстанционният
съд е приел, че се е осъществил и субективният факт от значение за
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на ищеца по процесния
договор за кредит, тъй като исковата молба, с която ищецът е упражнил
правото да превърне кредита в предсрочно изискуем, е връчена на
ответниците по делото: исковата молба е връчена на ответника П. на
06.07.2017 г., а по отношение на другия ответник е констатирано, че същият
не е бил намерен на адреса, но на 14.07.2017 г. е упълномощил адвокат К.,
който е подал отговор и от негово име, в срока за отговор от страна на П.,
поради което е прието, по същото време е бил запознат със съдържанието на
исковата молба, т. е. и до него е достигнало изявлението на банката за
намерението й да се полза от правото си за предсрочна изискуемост на
кредита. Тъй като са установени и предвидените в договора основания за
предсрочна изискуемост, а с връчването на исковата молба е надлежно
обявена предсрочната изискуемост и на длъжниците, е прието, че
ответниците действително дължат пълния размер на остатъка от главния дълг,
като е настъпила предсрочната изискуемост на всички останали вноски с
падеж от 15.07.17 до крайния срок на договора.
За да определи размера на дълга, съдът се е позовал на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която са взети предвид
доброволните плащания преди иницииране на съдебното производство, както
и получените от банката - кредитор суми в резултат на две разпределения
между взискателите изп. дело № ***/**** г., пре ЧСИ И. Б., per. № ***,
отбелязани на гърба на изпълнителния лист, заверен препис от който е
представен като доказателство по делото. От тях е установено изплащането на
ищеца на суми от 50 762,46 лв. на 20.12.2012 г. и 24 816, 68 лв. на 05.10.2016
г. Съобразно тези данни, както и данните в счетоводните регистри на банката
4
за извършените погашения с така събраните суми, вещото лице е дало
заключение, че при настъпила предсрочна изискумост към датата на връчване
на исковата молба - 6.7.17 г., размерът на редовно изискуемата главница е 39
062.06 лв., като същата включва погасителни вноски за периода 15.02.3013-
15.06.2017 г., размерът на предсрочно изискуемата главница е 55 822.00 лв.
По отношение на така изложените мотиви за основателност на
осъдителния иск, във въззивната жалба не се излагат оплаквания. В т. 2 от
въззивната жалба се поддържат доводи за изтекла погасителна давност, като
същите са заявени и са относими по отношение вземанията, предмет на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, който не е предмет на второто
въззивно производство, поради което не подлежат на разглеждане с
настоящето решение.
Възраженията за изтекла давност по отношение на вземанията, за
които е уважен осъдителният иск, са приети за неоснователни от
първоинстанционния съд, предвид обстоятелството, че дължимата сума
обхваща сбора от главница по вноски с падеж от 15.02.2013 г. до 15.06.2017
г., за които давността не е била изтекла до датата на предявяване на иска -
12.06.2017 г., съответно предсрочно изискуемата главница е станала дължима
едва с връчване на преписа от исковата молба. По отношение на тези изводи
също не се излагат оплаквания във въззивната жалба.
Или от събраните по делото доказателства е установено наличието
на предвидените в договора между страните предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането, както и надлежното й обявяване от
банката с връчването на препис от исковата молба. Съобразно заключението
на приетата ССчЕ към датата на връчване на исковата молба размерът на
редовно изискуемата главница е 39 062.06 лв., включваща погасителни
вноски за периода 15.02.3013- 15.06.2017 г., а размерът на предсрочно
изискуемата главница е 55 822.00 лв.
Предявеният осъдителен иск обаче се разглежда до размера на 82
792.34 лв., тъй като само до този размер е настъпило процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск. Сборът от сумите 39 062.06 лв. и 55
822.00 лв. възлиза на 94884.06 лв. Т.е. дължимата главница е по-голяма от
претендираната, при което обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила относно главница в размер на 82 792.34 лв.
По отношение на присъдената законна лихва решението следва да
бъде оставено в сила в частта относно присъдената законна лихва върху
сумата 39 062.06 лв. от датата на подаване на исковата молба- 13.06.17 г.
Разликата до 82 792.34 лв. възлиза на 43 730.28 лв. /част от
предсрочно изискуема главница/, върху която сума се дължи законна лихва,
считано от 15.07.17 г. В тази част решението следва да бъде оставено в сила.
Същото следва да бъде отменено по отношение присъдената законна лихва
върху сумата 12091.72 лв. /разлика между 55 822 лв. и 43 730.28 лв./ , начиная
от 15.07.17 до окончателното изплащане.
Посоченото е и в изпълнение на указанията в отменителното
решение на ВКС, а именно, че при новото разглеждане на делото въззивният
5
съд следва да съобрази, че в първоинстанционното решение в частта по
осъдителния иск е налице несъответствие между присъдената сума от 86 292,
34 лв. и посоченото, че същата представлява сбор от сумата от 39 062, 06 лв.
– неплатени вноски с настъпил падеж в периода от 15. 02. 2013 г. до 15. 06.
2017 г. и сумата от 55 822 лв. – предсрочно изискуема главница, тоест 94 884,
06 лв. , което несъответствие се е отразило и на произнасянето по искането за
присъждане на законната лихва върху главницата.
По отношение на разноските:
Предвид отхвърлянето на въззивната жалба, в полза на "Р.Б./Б./"
ЕАД се дължат направените от нея разноски пред двете въззивни инстанции,
както и пред касационната инстанция. Следва жалбоподателите да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемата страна разноски за касационната
инстанция в размер на 1755.85 лв. /30 лв. + 1725.85 лв./ - платена ДТ за
касационна жалба, както и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78,
ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 450 лв. за всяка от тези инстанции.
С обжалваното решение Ц.П. и Г. Д. АТ. са осъдени да заплатят на
банката разноски в размер на 1187.92 лв. всеки от двамата - за исковото
производство. /В частта, с която са осъдени да заплатят на банката по 60 лв.
разноски за заповедното производство решението е потвърдено от ПАС с
решението по т.д. № 376/19 г. и е влязло в сила./ Присъдените разноски
включват всички разноски, направени от банката в исковото произвоство - 1
725,84 лв. - ДТ, 550 лв. - разноски за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Решението в тази част следва да бъде
потвърдено. Така направените разноски са във връзка със защитаван интерес
по делото е в размер на 86 292.34 лв. За 3500 лв. е уважен установителният
иск по чл. 422 от ГПК. За разликата до пълния предявен размер, за който
установителният иск е отхвърлен, е уважен предявеният евентуален
осъдителен иск. Т.е. в крайна сметка за банката е постановено положително
решение по отношение на защитавания интерес в пълния му размер, поради
което е законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че ответниците
дължат на ищеца всички направени разноски по делото. Ето защо следва да
бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с която са присъдени
разноски в полза на банката размер на 1187.92 лв, дължими от всеки от
двамата ответници.
Предвид изложеното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/21.02.19 г., поправено с
решение № 52 от 30.04.2019 г., постановени по т.д. № 156/2017 г. на ОС
Пазарджик, В ЧАСТТА, с която ЦВ. Д. П. ЕГН ********** и Г. Д. АТ. ЕГН
********** са осъдени солидарно да заплатят на "Р.Б./Б./" ЕАД:
6
- сумата 82 792.34 лв., представляваща част от главница по
договор за банков кредит от 23.01.08 г.,
- законната лихва върху сумата 39 062,06 лв., считано от
датата на предявяване на иска - 13.06.2017 г. до окончателното плащане,
- законна лихва върху сумата 43 730.28 лв. - считано от
15.07.2017 г. до окончателното изплащане;
- разноски за исковото производство - по 1187.92 лв. всеки от
тях.
ОТМЕНЯ решение № 25/21.02.19 г., поправено с решение № 52 от
30.04.2019 г., постановени по т.д. № 156/2017 г. на ОС Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която ЦВ. Д. П. ЕГН ********** и Г. Д. АТ. ЕГН ********** са
осъдени солидарно да заплатят на "Р.Б./Б./" ЕАД законна лихва върху
сумата 12 091.72 лв. /представляваща разлика между 55 822 лв. и 43
730.28 лв./ , начиная от 15.07.17 до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЦВ. Д. П. ЕГН ********** и Г. Д. АТ. ЕГН **********
да заплатят на "Р.Б./Б./" ЕАД сумата 1755.85 лв. - разноски за касационна
инстанция /платена ДТ/; 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение по т.д. №
140/22 на ПАС; 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение по т.д. № 376/19 на
ПАС; 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение по т.д. № 772/20 на ВКС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7