Р Е
Ш Е Н
И Е
260102/26.1.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 20.01.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 4671 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН и е образувано по жалба от „Ж.Е.“ ООД, против
Наказателно постановление № 03-012450/26.02.2020г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което
е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5
000 лева, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
С жалбата се твърди,
че описаното в постановлението нарушение не е извършено, тъй като не били
установени всички признаци на наличието на трудово правоотношение. Навеждат се и множеството доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с правомощието на органа издал процесното НП.
Иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание
въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител,
оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно
постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението безспорно е
доказано с оглед на събраните доказателства.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.02.2020г.
служители на Д „ИТ”-Варна, една от които свид. З. и свид.Д., в изпълнение на служебните си задължения по
спазване на трудовото законодателство извършили проверка в строителен обект в
който възизвното дружество изграждало ел. инсталации и
СМР. На място служителите на ДИТ Варна установили две лица да
изграждат ел.инсталация. В хода на проверката на место
на лицата свид. П.Г. и свид.П. Д* били предоставени
декларации, които те собственоръчно да попълнят.
Свид.Г. в предоставената му за попълване декларация посочил, че има
сключен граждански договор, получава възнаграждение от 150 лева и е стажант по
ел.инсталации в търговското дружество. Също
така попълнил и работно време от 08.30ч. до
16.30ч., с почивни дни събота и неделя, с уговорено трудово възнаграждение от
150 лева.
Служителите на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна документална
проверка. При нея се установило, че между въззивното дружество
и Г. няма сключен трудов договор. Бил представен граждански договор
между дружеството и работника, както и рамково споразумение за обучение и
протокол от проведен изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност
и здраве при
електрообзавеждане.
Поради това против въззивното
дружество бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено, че дружеството
в качеството на
работодател на 04.02.2020г. е допуснало до работа Г.
за изграждане на ел.инсталации, с определено
работно място - обект на въз.дружество, с определено работно време от 08.30ч. до 16.30ч. и уговорено
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1
ал.2 от КТ. При предявяването на акта на надлежно
упълномощено лице възражения не били направени. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ и наложил на въззивното
дружество наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана З.-
свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, чийто показания
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелката бе категорична, че лично е възприела как работника
реално е осъществявал трудови функции по поставяне на ел.инсталация. Всеки един от работниците е работел самостоятелно в своята част от
обекта. Към момента на проверката лицето обявило, че работи
като стажант на граждански договор. Съдът също така разпита и
актосъставителят свид.Д., която също заяви, че при
влизане в обекта на възз.дружество е установила работещи лица на отделни
работни места между, които и Г.. Тя е възприела как
всяко лице е извършвало самостоятелно окабеляване на обекта. Застанало на
определеното му и обособено работно място пред монитор и извършва дейност. Лицата са работили самостоятелно отделно един от друг, като и двете
свидетелки не са възприели дейност по обучение в хода на цялата проверка.
Съдът разпита също
така и работника Г., който в съдебно заседание заяви,
че документите по провеждане на изпита приложени по делото – Протокол №160 и
тест за проверка на знанията са съставени след проверката на ДИТ Варна в
обекта. Свидетелят също така заявява, че бил сключил
граждански договор, за да
може да проведе обучение. Посочва, че е работил по
поставяне на кабели и се е обучавал. Извежда данни за
извършване на самостоятелна дейност по окабеляване на обекта.
По искане на процесуалният
представител на въззивната страна съдът допусна до разпит св.Динев, чиито
показания съдът частично кредитира. Свидетелят пред съда категорично
заяви, че към момента на проверката е провеждал обучение на свид.Г.. Свид.Динев обаче не посочи наличието на
специализации, квалификации и какъвто и да е обучителен ценз за да провежда
обучение.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по селото писмени
и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по
административно-наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна.Съдът приема, че тя е и
подадена в срок с оглед приложените по преписката доказателства за това.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган от
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна. То е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като в него са
посочени и доказателствата по преписката. Същото
съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като наказанието е
индивидуализирано. Депозираните
след предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за
неоснователни, с което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52
ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията
на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият
орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. От
събраните по делото доказателства,
показанията на св.З. и Д., отчасти от тези на
св.Г., от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол и др.,
по безспорен начин се установява, че на 04.02.2020г. Г. е
изпълнявал трудови функции като е извършвал окабеляване в обект на
въз.дружество, без да е имало сключен трудов договор между страните. От показанията на проверяващите депозирани в хода на съдебното
следствие става ясно, че при отиването на инспекторите на обекта, работника е
поставял кабели самостоятелно, като е работил сам в едната част на обекта, а в
другата е работил т.нар. обучител. Поради това
и като съобрази, че в посочения протокол са включени основни белези на трудово
правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и
уговорено заплащане, съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ. Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва
между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.
По делото е спорно дали в действителност отношенията между
работника Г. и въз.дружество са били основани на представения по делото
граждански договор и на представените след проверката протоколи полагане на
изпит и договори за практическо обучение. В случая има
един безспорен факт и той е, че тези документи – са съставени за целта на
воденото адм.производство. В разпита си пред съда
свид.Г. заяви, че протокол №160 е съставен след
проверката, макар в него да е посочен дата на провеждане на изпита -
28.01.2020г., т.е. седем дни по-рано. Поради
това съдът не кредитира така представените от въззивната страна документи.
Твърденията, че към
момента на извършената проверка от длъжностните лица, Г. не е престирал труд в
полза на дружеството, а се е обучавал, не могат да доведат до извод различен от
изложения. Съгласно чл.230, ал.1 от КТ „С трудовия договор с условие за
обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или
служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а
работникът или служителят – да я усвои. Видно от цитираната норма, дори
и да се обучава едно лице, с него също следва да бъде сключен трудов договор,
макар и с условие за обучение, тъй като в тези случаи безспорно има престиране
на труд в полза на работодателя, с оглед на което следва да бъде подадено и
уведомление до НАП и едва след това работникът да бъде допуснат до
осъществяване на трудовите си функции.
Дейността
на работника Г. към момента на установяване на нарушението има характер на
трудова такава, доколкото носи всички елементи на трудовото правоотношение -
престиране на труд, на определено работно място, с работно време, на определена
длъжност, в условията на йерархическа подчиненост.
Отчитайки отношенията които е имал въззивното дружество, както и
първоначално декларираните от негова страна данни, включително и характера на
приложеният граждански договор – частен документ, съдът намира, че в конкретния
случай е налице прикрит трудов договор за обучение. Сключеният
граждански договор е бланкетен и в него реално няма, каквато и да е договореност между
страните за постигане на определен резултата или за извършване на конкретна
дейност.
В настоящият казус освен
твърдението за обучение е представен и граждански договор сключен между
въззивното дружество и работника. Следва
да се установи дали въпреки сключения граждански договор, отношенията между
дружеството и работника са били трудово-правни, респективно дали е следвало да
бъде подписан трудов договор. Съобразно законовите изисквания трудов
договор се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател
преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички
необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място
на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица. От събраните и
приложени по делото писмени и гласни доказателства, включително попълнената от
работника декларация, гражданския договор показанията на разпитаните свидетели, може да се направи
извод, че в случая не са налице правоотношения по смисъла на ЗЗД. Работникът е
полагал труд при материални условия, предоставени от работодателя, при
конкретно работно време и под контрола на наемащия, като е следвало да извършва
окабеляване на обект на въззивното дружество. В този смисъл не може да
се приеме, че приложеният по преписката граждански договор е реален, тъй като
отношенията на този вид договор по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, се характеризират със самостоятелност на изработващия, както по отношения
на времето, така и по отношение на мястото, като последният дължи фактически
резултат, а не е ангажиран с осъществяване на трудов процес. С
оглед на това съдът намира, че възраженията за неправилно приложение на
материалния закон са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, намира, че е описаната в наказателното
постановление дейност, следва да се определи като трудова такава.
Санкционираното търговско дружество, притежава качеството на работодател
по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, не е оформило
по надлежния ред правоотношението си с работника Г.. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно
правоотношение. Преценката дали се касае за
"трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за
всеки отделен случай.
Дейността
към момента на установяване на нарушението има характер на трудова такава,
доколкото носи всички елементи на трудовото правоотношение - престиране на
труд, на определено работно място, с работно време, на определена длъжност, в
условията на йерархическа подчиненост.
За
наличието на това задължение се съди от съдържанието на подписания договор и
фактите по делото.
Договорът за обучение следва да съдържа правилата за
провеждане на обучението, програма, график на занятията, указание за начина за
удостоверяване на успешно приключване на обучението – издаване на документ за
завършване и т.н. В представените по делото доказателства протокол
№160/28.01.2020г., тестове за обучение и рамково споразумение, такива уговорки
липсват. Документи, указващи, че дружеството има капацитет и
възможност да провежда професионална подготовка на лица, не са представени
както в хода на административната проверка, така и пред съда. Освен това за тях се събраха доказателства, че са съставени след
проверката на ДИТ.
Нещо повече и двете проверяващи сочат, че по време на проверката Г. е работел и не е имало лице, което да го обучава. С оглед горното счита, че същият е полагал труд в полза на жалбоподателя без да е имал сключен трудов договор в писмена форма. С оглед горното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като е допуснал да престира труд лицето без преди това да е имал сключен трудов договор в писмена форма с него. В хода на производството се установи наличието на елементите на трудовото правоотношение, регламентирани в чл. 66 от КТ
, а именно мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; продължителността на работния ден или седмица и уговорено трудово възнаграждение поради което съдът намира, че работника е бил нает да извършва дейност периодично и постоянно срещу определено възнаграждение и определено работно време, като наказващият орган е установил основните елементи от състава на нарушението. С оглед изложеното съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл.414, ал.3 от КТ. Цитираната норма предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2. Правилно е била ангажирана
отговорността на въззивното дружество в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното
отстраняване, не са маловажни съгласно
чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед
обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание
за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62
ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на въззивното дружество имуществена
санкция” в размер на 5 000лв. Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото
липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за
които да са му били налагани санкции. Съдът
намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 5 000лв.
на 1500лв. към минималния
предвиден в закона размер, като счита че
това наказание е съответно на извършеното нарушение.
По направеното искане от процесуалния представител ДИТ - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
прима, че съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. По
делото съдът приема, че са налице основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че следва на
основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. Съобразно
това, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител
на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 40 лева.
По направеното
искане от страна на защитата на въззивното дружество за възлагане на
направените разноски, съда следва да посочи, че не са обективирани
доказателства за платено или дори договорено адвокатско възнаграждение по
настоящото дело, поради което съда е лишен от възможност да присъди разноски на
страната.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012450/26.02.2020г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Ж.Е.“
ООД, Булстат 148083 989 е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ,
като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” от 5000.00/пет хиляди/ лева на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Ж.Е.“ ООД, Булстат 148 083 989, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 40.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: