№ 571
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502999 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 331 от 21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 729/2020 г.
на Окръжен съд - Благоевград, ответното застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца С. Е.
С. сума в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2020 г. до окончателното
изплащане, като исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата до претендираните 100 000 лева.
Недоволен от решението е останал ищецът С., който в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че при
извършения му личен преглед вещото лице е установило, че са налице
вътреставни увреждания, уточнени с ЯМР, при което е отчетено състояние
след фрактура с давност на интеркондилната еминенция на тибията с
1
незавършено калусно образуване; начален вторичен остеоартрит; дисторцио
на предна кръстна връзка; реактивен бурсит и синовит, което означавало
недобре зарастнала фрактура на еминенцията, износване на хрущяла на
ставата в лека степен, разтежение на кръстната връзка и възпалителни
промени в ставата. Очаква се развитие на артрозни промени, които в бъдеще
ще са в тежка степен и ще се наложи ендопротезиране на дясна колянна
става. С оглед на изложеното поддържа, че така определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер и не е съобразено с
принципа на справедливост. Моли исковата претенция да бъде уважена от
въззивния съд в пълен размер от 100 000 лева.
Застрахователното дружество Бул Инс АД оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявеният от С. Е. С. против ЗД „Бул Инс“ АД иск е с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 100 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от него в
резултат на настъпило ПТП на 29.10.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2020 г. до окончателното плащане.
Решението в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за
сумата от 25`000 лв., като необжалвано, е влязло в сила. Поради
основателност на предявения иск и липса на жалба от ответника в тази
осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на
пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията
по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 29.10.2019 г., около 10:30 ч., в гр.
Благоевград, на кръстовището, образувано от ул. «Антон Страшимиров» и ул.
«Осогово» е настъпило ПТП, при което застрахованият при ответника по
застраховка ГО водач на лек автомобил «БМВ» с рег.№ ******* - К.Т., след
спиране предприел маневра завиване наляво по ул. «Осогово», където в
2
същото време пешеходецът С. бил предприел пресичане отляво надясно, и
когато пешеходецът е изминал разстояние от 3.1 м., завиващият наляво лек
автомобил със скорост от 16.4 км/ч го ударил в десния крак с бронята в
предната част в областта на фара. Според вещото лице по приетата авто-
техническа експертиза видимостта на водача на лекия автомобил е била
повече от 40 м, не е имало предмети, които да я ограничават, като водачът е
имал техническа възможност да предотврати удара при своевременно
задействане на спирачната система. тъй като опасната зона на спиране е била
по-малка от разстоянието, на което се е намирал автомобилът до мястото на
удара. В съдебно заседание пред окръжния съд вещото лице изрично е
конкретизирало, че самият удар между участниците в произшествието се е
осъществил на пешеходната пътека. От удара е пострадал пешеходецът С.,
който получил счупване на коляното.
Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по
прекия иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за поправяне на вредите,
причинени на пострадалия, направо от застрахователя на техния причинител,
са налице. Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът относно
размера на дължимото се обезщетение.
За да определи дължимото се в конкретния случай обезщетение за
всички претърпени неимуществени вреди настоящият състав съобрази, че
според приетата пред окръжния съд съдебно-медицинска експертиза ищецът
в резултат на произшествието е получил вътреставна фрактура на дясната
колянна става, довела до трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за повече от 30 дни. Вещото лице-медик е установило, че при ищеца
е проведено консервативно лечение – имобилизация на крайника за 6
седмици, след което е провел рехабилитация. Възстановителният период е
около три месеца, като през първите 7-10 дни е имал значителни болки,
поради наличието на кръвоизлив в дясната колянна става. При извършения
личен преглед вещото лице е установило, че сегашното състояние на ищеца е
подобрено, но въпреки това дясната колянна става е оточна; при движение
ищецът съобщава за болки в предния отдел на колянната става, което
затруднява нормалното натоварване на крайника. При клякане се наблюдава
щракане, придружено с болка; флексията -10-15 градуса. От направен ЯМР
се установява състояние след фрактура с давност на интеркондилната
еминенция на тибията с незавършено калусно образуване; начален
3
вторичен остеоартрит; дисторцио на предна кръстна връзка; реактивен
бурсит и синовит, което означава недобре зарастнала фрактура на
еминенцията, износване на хрущяла на ставата в лека степен, разтежение
на кръстната връзка и възпалителни промени в ставата. Перспективата
според експерта е развитие на артрозни промени, които в бъдеще ще са в
тежка степен и ще се наложи ендопротезиране на дясна колянна става. В
момента ищецът търпи леки до умурени болки и страдания в дясната
колянна става при натоварване – клякане, изкачване и слизане по стълби. Така
описаните множество негативни промени в здравословното състояние на
ищеца, вида, характера и интензитета на страданията, останалите дефекти
(незавършеното калусно образуване, намалената флексия, дисторцията на
кръстната връзка, остеортрита, износването и възпалителните промени на
ставата), които няма да бъдат излекувани, обстоятелството, че продължава да
търпи болки и понастоящем и особено неблагоприятната прогноза за здравето
в бъдеще, с оглед необходимостта от протезиране на колянната става,
предопределят присъждане на завишен размер. Меродавно за установяване на
справедливия размер на обезщетението, който в пълен размер ще възмезди
болките и страданията на ищеца, са още възрастта на пострадалия към
момента на ПТП – 34 години; неудобствата, битовите затруднения и
притесненията от наложилото се обездвижване на крака и ползването на
чужда помощ за обслужване на ежедневни битови и хигиенни нужди, за които
свидетелства в показанията си разпитаната пред първата инстанция св. К.,
които неудобства са съпътствали страданията, допринасяки за психическия
дискомфорт на пострадалия; а така също и икономическата конюнктура към
момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи. Въз основа на всичко гореизложено и при съобразяване принципа за
пълна обезвреда, залегнал в чл. 51, ал.1 от ЗЗД, който налага при определяне
на размера на обезщетението да бъдат съобразени не само вече причинените
страдания, но и онези неимущеуствени вреди, които неминуемо ще настъпят,
както това е разяснено в т.10 на ППВС № 4/1975 г., настоящият състав
намери, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 92 000 лева.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции в тази част
решението подлежи на частична отмяна, като на ищеца бъдат присъдени още
67 000 лв.
4
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца
С. следва да бъдат присъдени общо 872.10 лв. направени разноски по делото
общо за двете инстанции съразмерно уважената част от иска. Същевременно
на процесуалния му представител следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, което за въззивната инстанция е в
размер на 3048 лева с вкл. ДДС, а за първата – в размер на още 2677.13 лв. с
вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №331/21.07.2021 г., постановено по гр. д. №
729/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград В ЧАСТТА, в която предявеният от
С. Е. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
отхвърлен за сумата от 67 000 лв., представляваща разликата между
присъдените 25 000 лв. и действително дължимите се 92 000 лв. в
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2020
г. до окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да заплати на С. Е.
С., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ № *, вх.*, ап.**, основание
чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от още 67`000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, от ПТП, реализирано на 29.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД «Бул Инс» АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 87, ет.2, да заплати на
основание чл.38 от ЗА на адв.В.О. от САК с адрес: гр. София, ул. «Цар
Самуил» № 38, ап.2, сумата от 3048 лева с вкл. ДДС, а за първата – в размер
на още 2677.13 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, както и сумата 1 536 лева с вкл. ДДС, представляваща
5
адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД «Бул Инс» АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.»Джеймс Баучер» №87, ет.2, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, да заплати на С. Е. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.“***“ №
*, вх.*, ап.**, сумата от 872.10 лв. направени разноски по делото общо за
двете инстанции съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6