№ 905
гр. София , 10.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Маргаритка Шербанова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600874 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440, ал. 2 НПК и е
образувано по жалба на адвокат И. С., в качеството й на упълномощен защитник на
осъдения Д. Л. Д., срещу определение на Софийския градски съд (СГС), Наказателно
отделение, 31. първоинстанционен съдебен състав, постановено в открито съдебно
заседание на 7.7.2021 г. по н.ч.д. № 2043/21 г., с което е оставено без уважение искането на
осъдения за условно предсрочно освобождаване.
В жалбата се отбелязва, че първостепенният съд правилно е приел наличието на
формалната предпоставка за прилагане на института на условното освобождаване, тъй като
осъденият е изтърпял фактически над една втора от наложеното му наказание. Оспорва се
обаче и се определя като напълно немотивиран извода на съда за липсата на достатъчно
убедителни доказателства за поправянето на осъдения. Като се основава на данните в
досието на осъдения, а също и на отразеното в доклада и текущите оценки, адвокат С.
заключава, че са налице доказателства за поправянето на осъдения, тъй като: за целия си
престой в затвора Д. не е бил наказван; бил е награждаван многократно; не е агресивен, не
участва в конфликти; поддържа добри отношения както с лишените от свобода, така и с
администрацията; с много добър самоконтрол и самооценка е, с подкрепяща среда от
жената, с която живее на семейни начала; показал е добри трудови умения и навици, като е
работил на различни обекти, включително и на външни, а към настоящия момент – в
Министерството на правосъдието; рискът от вреди е нисък, рискът от рецидив – също, с
прогноза за недопускането на рецидив; процесът на поправяне и превъзпитаване, съобразно
доклада на инспектора, в голямата си степен е завършен. По виждане на защитника съдът е
игнорирал тези обстоятелства и се е мотивирал единствено със степента на обществената
опасност на деянието и размера на оставащото за изтърпяване наказание, който подход е
недопустим. В подкрепа е цитирано Постановление № 7 от 27.6.1975 г. на Пленума на ВС.
От въззивния съд се иска да отмени определението и да постанови ново, с което да
уважи искането на лишения от свобода за предсрочното му условно освобождаване.
Като съобрази изложеното в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие
следното:
1
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (на 14.7.2021 г.) и от активно
процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови определението си първостепенният съд не е обсъдил наличните в
досието на лишения от свобода документи и не е анализирал информацията в дадените
становища от служители от затворническата администрация, разглеждайки съдържанието на
последните в аспекта на обосноваността на дадената с тях крайната оценка. Вместо това се е
мотивирал лаконично, че осъденият следва да изтърпи и остатъка от наложеното му
наказание с оглед характера и тежестта на деянието, за което е бил признат за виновен.
Въззивният съд се разграничава от подобна констатация, защото тя не намира опора в
закона. В разпоредбата на чл. 439а НПК са уредени „доказателствата за поправяне на
осъдения“ и редът, по който се установяват. Характерът на деянието и неговата тежест не
попадат в кръга на подлежащите на преценка обстоятелства, защото те са били отчетени при
определяне на наказанието с присъдата, в който смисъл е и разрешението в Постановление
№ 7 на Пленума на Върховния съд, на което се позовава защитникът.
Извършвайки собствена оценка на всички релевантни обстоятелства за решаване на
въпроса, с който е сезиран, съставът на апелативния съд намира следното:
Д. Л. Д. е бил осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 10 години,
при първоначален строг режим за извършено на 31.1.1998 г. престъпление по чл. 199, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, видно от присъда от 18.4.2016 г.,
постановена по к. н.о.х.д. № 98/15 г. по описа на ВКС, Трето наказателно отделение.
Към момента на разглеждане на искането на осъдения пред настоящата инстанция Д.
е бил изтърпял фактически 5 години, 3 месеца и 25 дни, а от работа – една година 10 месеца
и 15 дни или всичко 7 години 2 месеца и 10 дни.
За изтърпяване са останали 2 години и 9 месеца и 20 дни към днешна дата.
Първоначалният риск от рецидив е бил определен на 33 точки заради естеството на
деянието, като към момента на подаване на искането за предсрочно освобождаване той е
снижен до 21 точки. Строгият режим е бил изменен в общ на 21.5.2018 г., а от 24.6.2019 г. Д.
е бил преместен в затворническо общежитие от открит тип. От 18.3.2020 г. наказанието се
изпълнява при лек режим.
От досието се установява също, че лишеният от свобода не е бил наказван нито
веднъж, че спазва реда и изискванията на затворническия режим. Бил е награждаван
многократно. Установява се и това, че е работил последователно, както и че има
положително отношение към труда и се е справял отговорно при изпълнение на трудовата
си дейност. Към настоящия момент също работи – като общ работник в Министерството на
правосъдието. Лишеният от свобода е спазвал правилата и е проявявал дисциплинираност
като се е отнасял съвестно и отговорно към поставените му задачи, не е инициирал и не е
участвал в конфликтни ситуации, в добри отношения е с останалите лишени от свобода е, а
към служителите на администрацията се отнася с нужното уважение и респект, твърдо е
дистанциран от субкултурата в затвора.
Планът на присъдата е в процес на успешно изпълнение и са отчетени единствено
положителни промени, като липсват ясно изразени дефицитни зони предвид добрата
житейска и социална реализация и множеството налични ресурси – чисто съдебно минало,
подкрепяща семейна среда, трудова ангажираност, липса на наркотична и алкохолна
зависимост, добър самоконтрол и умения за общуване. В резултат на корекционната дейност
2
оценката на риска в много от зоните е сведен до нулеви стойности (така в „междуличностни
отношения“ – от 3 т. на 0 т.; в „управление на финанси и доходи“ от 2 т. на 0 т.; в
„междуличностни проблеми“ – от 3 т. на 0 т.;) В доклада на ИСДВР от ЗОЗТ „***“ е
очертано снижаването и в останалите зони – в отношение към правонарушението спадът е
от 8 т. на 5 т., а фактическата констатация е, че първоначалното „непълно приемане на
отговорността в следствие на успешната корекционна дейност е преодоляно“. В доклада на
ИСДВР А. има идентични констатации досежно напредъка в различните зони, като и там е
отбелязано, че рискът от вреди е сведен до нисък за всички, като прогнозата за поведението
на осъдения в условията на свобода е за недопускане на рецидив. В зоната „умения за
мислене“ е отбелязано, че осъденият „приема и разбира вижданията на другите хора като
социално значими, поведението му е социално желателно, липсват импулсивни прояви“. В
обобщение е изведена констатацията, че осъденият Д. се е включил в изпълнение на плана
на присъдата и чрез своето поведение, отношение към провежданите социално-
възпитателни дейности и трудова реализация той изпълнява поставените цели и задачи.
Отбелязано е, че към момента корекционната дейност акцентира върху утвърждаване на
постигнатите резултатите и подобряване на уменията за правилно вграждане в обществото.
От приложената заповед № 103/19.5.2021 г. на началника на сектор ЗООТ „***“ е
видно, че понастоящем осъденият полага труд като общ работник на обект на
Министерството на правосъдието, като е ангажиран от понеделник до събота на осемчасов
работен ден.
Както към момента на произнасяне на първия съд, така и с жалбата, адресирана до
настоящия, не са представени доказателства от затворническата администрация, разкриващи
данни за каквито и да било проблеми в поведението на осъдения по време на изпълнение на
наказанието.
Съвкупната оценка на фактите налага извод, че предният съд обосновано е заключил,
че е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но необосновано е приел, че не е налице втората - доказателства
за поправянето на осъдения към този момент.
Съдът отбелязва, че разпоредбата на чл. 70 НК урежда само възможност за лишените
от свобода да поискат предсрочно освобождаване, както и че тази възможност не е
предпоставена само от изтичането на срока и от липсата на санкции за нарушения на
правилата. Необходимо е да има доказателства за поправянето на осъдения. А такива в
случая несъмнено са налице. Изготвените становища от българската затворническа
администрация не са от естество да оборят така приетия извод. За разлика от предния съд,
САС намира, че негативните становища по същество не са мотивирани. Крайните
заключения в тях не съответстват на обстоятелствената част, в която е разгледано
цялостното поведение на затворника. Изглежда, че размерът на остатъка от наказанието е
факторът, оказал влияние върху крайното становище. То обаче не кореспондира на
обективно установените данни за безукорното поведение на лишения от свобода по време
на изпълнение на наказанието, на тези за регистрираната същностна промяна в
първоначално установените му нагласи в зоната умения за мислене и на тези за активната
му трудова ангажираност. Следва да се отбележи, че Д. не е бил осъждан и това е първият
му престой в затвора, като няма данни за установени криминогенни нагласи.
Съдът е последователен в позицията си, че важен индикатор за поправянето на
осъдения е действителното вникване в причините, довели до въдворяване в място за
лишаване от свобода и осъзнаването на негативната същност на последиците, причинени от
деянието и накърнили обществените отношения. От данните в доклада, а и от изявленията
на осъдения пред първия съд и цялостното му поведение по време на изтърпяване на
3
наказанието, е видно, че у него е формирано реално критично отношение към
правонарушението. Осъзнатото критично отношение е особено значим, същностен фактор в
корекционния процес и след като е постигнато следва да се приеме, че практически не са
останали проблемни зони, подлежащи на допълнително коригиране в условията на местата
за лишаване от свобода. Осъденият е преминал на най-лекия режим, работел е на външни
обекти, бил е пускан в домашен отпуск и в условията на тази по-слабо контролирана среда е
демонстрирал устойчиво законосъобразно поведение. При положение че рисковете от вреди
(за обществото и за него) са ниски, а опасност от рецидив не се прогнозира, и при дадените
от осъдения доказателства за поправянето му, той следва да бъде освободен предсрочно под
условие. Налагането на пробационни мерки в рамките на изпитателния срок допълнително
би гарантирало безконфликтното поетапно ресоциализиране на дееца, с оглед на което
съдът следва да възприеме този подход, като счита за най-удачна мярка периодичните
срещу с пробационен служител.
Мотивиран от изложените съображения, съдебният състав намери, че определението
на СГС е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 24-ти първоинстанционен съдебен състав, постановено в открито съдебно
заседание на 7.7.2021 г. по н.ч.д. № 2043/21 г. и вместо това:
На основание чл. 70, ал. 1 НК освобождава Д. Л. Д. от изтърпяване на остатъка от
наложеното му с присъда от 18.4.2016 г., постановена по к.н.о.х.д. № 98/15 г. по описа на
ВКС, Трето наказателно отделение, наказание, възлизащ в размер на две години девет
месеца и двадесет дни.
На основание чл. 70, ал. 6 НК определя изпитателен срок в размер на 2 (две) години 9
(девет) месеца и 20 (двадесет) дни, през който да се изпълнява пробационна мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Определението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4