РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 01.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 796 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца Е.М.П. твърди, че с ответника М.В.Й. са родители на
децата Р. М. Й., родена 2008 година и М. М. Й., родена 2014г. С влязло в сила
решение от 08.05.2018г. по гр. дело № 7907/2017г. на Русенски районен съд
бракът на страните е бил прекратен с развод, като е утвърдено споразумение по
чл. 51 ал.1 от СК. Съгласно това споразумение родителските права по отношение
на децата се упражняват от двамата родители за по една седмица, през седмица, а
издръжката на децата се осигурява от родителя при който са децата. Ответникът
не спазвал споразумението, а грижите за децата били поети изцяло от майката,
като бащата бил дезинтересиран от децата. П. иска да бъдат променени
постановените мерки спрямо децата, като родителските права да бъдат
предоставени на нея, местоживеенето на децата да бъде при нея, а на бащата да
бъде определен режим на лични отношения и последния да заплаща издръжка на всяко
от децата в размер на по 150 лева месечно. В съдебно заседание на 9 април 2019
година исковете за издръжка са увеличени на по 200 лева за всяко от децата.
М.В.Й. оспорва
предявените искове, както и част от фактическите твърдения. Твърди, че П. не
полага необходимите грижи за децата и ги неглижира. На няколко пъти ги изоставяла за дълги
периоди от време без да информира бащата за това. Често е груба и агресивна с
децата. Предявява насрещни искания да му бъдат предоставени родителските права
и местоживеенето на децата да бъде определено при него, на майката да бъде
определен режим на лични отношения с децата и майката да бъде осъдена да
заплаща издръжка на децата.
Исковете за изменение
на мерките относно упражняването на родителски права, личните отношения и
издръжката на децата са с правно основание чл.59 ал.9 от Семейния кодекс във
връзка с чл. 127 от СК, като иска за издръжка е с правно основание чл.143 от СК. Същото е и правното основание на насрещните искания.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Децата Р. М. Й. и М. М. Й. са родени съответно през 2008 година и 2014
година от родители Е.М.П. и М.В.Й. видно от приложените на л.7 и 8
удостоверения за раждане. С решение № 736/08.05.2018г. по гр. дело №
7907/2017г. на Русенски районен съд е прекратен с развод по взаимно съгласие
гражданският брак между Е.М.П. и М.В.Й. и е утвърдено споразумение между
страните, по силата на което родителските права по отношение на децата им Р. М.
Й. и М. М. Й. се упражняват от двамата родители, като децата живеят всяка
нечетна седмица при майката в гр. Русе и всяка четна седмица при бащата, също в
гр. Русе, като всеки от родителите при когото живеят децата поема издръжката
им.
По делото е
изготвен социален доклад, в който се пресъздават твърденията на страните по
случая. Сочи се също така, че Е.П. живее с двете деца в жилище на своя чичо в
гр. Русе, а бащата живее в дома на съжителстващата си партньорка. Е.П. не
работи, подпомага се от партньор, който работи в Германия и от родителите си,
които също работят в Германия. През учебната 2018/2019г. детето Р.е записана в
3 клас в училище „Васил Левски“ в гр. Русе. По мнението на класния ръководител
детето е спокойно и се справя отлично с учебния материал. Представени са
писмени доказателства за преводи на парични суми на Е.П. от нейните родители и
от сестра й.
Представена е
ръкописна декларация без дата (л.50) от М.В.Й. със следния текст: „Няма да съдя
майката на децата ми Тя отива в Германия и не изостава децата си“ В съдебно
заседание страните заявяват, че тази декларация е писана месец декември (според
ищцата), а според ответника през месец
ноември.
В районен съд
Темпелхоф-Кройцберг, Германия е било образувано производство по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца за
връщане на децата Р.Й. и М. Й., като производството е образувано по молба на
бащата срещу майката (л.48-49).
На
06.02.2019г. М.В.Й. е сключил трудов
договор с „ТЕРРА ГЛОУБ“ ЕООД, като е бил назначен на длъжност „Домакин-склад“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева.
Не се спори
между страните, че Е.М.П. е напускала
страната и е била в Германия през последната година, спорен е периода на
престоя й в чужбина. П. твърди, че е била в Германия за около 4 седмици, а
според Й. това е било за около 3 месеца- в периода ноември, декември и януари.
Детето Р.е
изслушано от съда и заявява, че се чувства добре както с майка си, така и с
баща си. Притеснява се да говори за предпочитанията си при кого би искала да
живее, но заявява, че „малко повече ми харесва при мама“.
Свидетелката М.
И. е сестра на Е.П. и твърди, че работи в Германия като медицинска сестра и
помага на сестра си, като й изпраща пари всеки месец. Е.П. дошла при нея в
Германия миналата година през ноември или декември и се завърнала в България
през януари. Твърди, че бащата не се грижи добре за децата. Твърди също, че
закупува жилищен имот в Русе, който ще предостави за ползване на сестра си.
Свидетелката З.П.- майка на ищцата- потвърждава изнесеното от М. И.. Твърди, че
бащата М.Й. е давал пари за децата, но не се е грижил за тях. Когато вземал
децата да ги гледа всъщност ги давал на майка си да ги гледа.
М. М. Й. не е
посещавала детска градина- този факт се потвърждава и от майката, която твърди,
че тя го е гледала и се е грижила за него.
Свидетелят Н.
е приятел на М.Й. и твърди, че след развода на страните е имало период в който
бащата не е могъл да вижда децата си, защото не са му давани. Й. винаги е имал
желание да се грижи за децата си. Според свидетеля децата се чувстват добре с
баща си, а децата се чувстват добре с новата му партньорка.
Св. С.И.
твърди, че познава М.Й. от края на 2017 година, а имат връзка от месец април
2018 година, като последните два месеца преди април 2019 година живеят на
семейни начала, а преди това Й. понякога оставал да преспи у тях. Когато се
запознали Й. работил на строителен обект във фирмата, в която работела И. и
тогава той споделял, че няма връзка с децата си, защото майката ги е отвела в
Германия. Сестрата на Е. изпратила звуково съобщение до М.Й. да отиде да си
вземе децата, тъй като те не се чувстват добре там, което съобщение било чуто
от И.. И. пресъздава и случки, които видяла записани на клипове, които обаче не
могат да бъдат съобразявани като надлежно установени факти, доколкото не може
да се установи нито автентичността на клиповете, нито момента на тяхното
заснемане. Миналата година Е. заминала с новия си мъж в Провадия, а след това
заминала за Германия. Когато М.Й. вземал децата, те обикновено били изнервени,
а голямото дете говорело нетипични за възрастта си неща. Децата обичат да са с
баща си. Р.споделила със С. И., че майка й я предупредила, че ако не избере нея
ще ги изостави и ще бъдат дадени в дом. Майката инструктирала детето какво да
каже пред съда и какво да каже пред полицията. Детето споделяло с И. множество
негативни преживявания от времето през което е било заедно с майка си в
Германия. Според С.И., когато децата започнали да живеят с баща си, те нямали
навиците присъщи за възрастта им. Р.споделяла със С.И., че когато била в
Германия приятеля на майка й притискал очите й да заспи.
На
12.04.2019г. М. М. И. е закупила
самостоятелен обект в сграда в гр. Русе(л.86), за който твърди, че е
преустроен в жилище и който е предоставила по договор за наем (л.87) на сестра
си Е.П. срещу наемна цена от 10 лева на месец.
По делото е
изготвена съдебно-психологична експертиза, при която вещото лице е провело
среща с децата и твърди, че не се
констатират нарушения в когнитивното, емоционалното и социалното развитие на
децата. И при двете деца се наблюдава повишена тревожност при задаване на
въпроси свързани с отношенията между родителите. Децата имат позитивно
отношение и добра емоционална свързаност и с двамата родители, но предвид
създалата се ситуация те се затрудняват да ги съвместят като две родителски
позиции в рамките на различни семейства. Динамиката в отношенията на
разделените родители поставя децата в ситуация, при която те трябва да приемат
фактическата им раздяла и при срещата с всеки един от тях те се стараят да
отговорят на очакванията му. От друга страна в стремежа си да са с децата,
родителите ги поставят в ситуация на невъзможен избор- кой от двамата родители
да изберат- като така и двете момичета преживяват „конфликт на лоялности“- т.е.
в опита си да останат лоялни и на двамата родители потвърждават очакванията на
родителя с когото са в момента. Това според заключението на вещото лице
обяснява заявяваното от децата и пред двамата родители желание да живеят с тях.
Невъзможността да се справят с различните и често противоположни послания от
възрастните, децата проявяват симптоми на ситуативна тревожност. Децата не
притежават необходимата личностна зрялост сами да преценяват/решават при кого
от двамата родители да живеят. Тази отговорност следва да се поеме от
родителите, а при невъзможност последните да постигнат съгласие от съответните
овластени институции. При преценката на родителския капацитет се включват
следните компоненти: основни грижи за детето, гарантиране на сигурност-
физическа и психологическа, задоволяване на емоционалните потребности,
стимулиране развитието на детето, създаване на правила и въвеждане на
ограничения, стабилност. Според вещото лице към настоящия момент майката декларативно покрива основните
показатели по скалите за преценка на родителския капацитет. Детето Р.Й. след
връщането си от Германия е записана и реално повтаря трети клас на масово
училище, а М. Й. е образователно изключена- не е посещавала детска градина. Детето
Р.също не е посещавала детска градина. По пункта „стабилност“ в семейството на
майката отсъства позицията на партниращата жъжка фигура, която въвежда правила
и норми и съблюдава тяхното спазване. Настоящият партньор на майката живее и
работи в Германия. По време на интервюто с вещото лице майката е заявила, че ще
изнесе децата в Германия, ако съдът й разреши, което поставя въпроси свързани с
образованието на децата. Вещото лице вижда проблем и по въпроса в какъв фамилен
контекст биха се вписали децата в Германия.
Родителския
капацитет на бащата покрива в необходимата степен всеки един от пунктовете по
скалата за измерване на родителски капацитет. За доброто развитие на децата е
необходимо да са представени фигурите както на майката, така и на бащата, като
не е задължително това да се изпълнява от биологичните им родители. За това при
разделени родители съответната функция се изпълнява от родителя при който са
децата и неговия партньор/ка. В семейството на бащата присъства партньорка,
която реално изпълнява функцията на майката. Вещото лице заключава, че към
момента на изготвяне на експертното становище и двамата родители подпомагани от
своите партньори и/или разширени семейства притежават в необходимата степен
родителски капацитет и биха могли успешно да упражняват родителска позиция
(родителски права). Счита също така, че грижата за децата не следва да бъде
преценявана само през призмата на родителския капацитет на всеки от родителите,
а и през качеството на грижите, които те могат да осигурят, емиционалната им
диференциация, личностновата зрялост и уменията, които притежават. За
правилното психологическо развитие на децата е необходимо те да съхранят
пълноценен контакт с двамата родители.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото кореспондира с
останалите доказателства по делото и не са събрани доказателства, които да го
опровергават или поставят под съмнение.
При така
събраните доказателства съдът прави следните изводи:
Родителски
права и местоживеене:
Промяната на
мерките относно родителските права и съпътстващите въпроси се допуска при
промяна в обстоятелствата- чл.59 ал.9 от Семейния кодекс. Анализ на възможните
промени в обстоятелствата и последващата промяна в мерките се съдържа в Решение № 151 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1479/2018 г., III г. о:
„Според Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своето значение, определените мерки
по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат
изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се
изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така
и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика
мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да
имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните
качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите
условия и др. /, но те следва да се отразяват на положението на децата и на
ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат:
влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък
подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на
родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради
заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите
на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет
или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а
другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов
брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи
мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението
поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на
детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното
спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след
осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за
упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на
детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.;
неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки в полза
на виновния за това положение родител.“
Предходните мерки са определени по споразумение на страните, като децата
е следвало да живеят по една седмица при майката и една седмица при бащата на
посочени в споразумението адреси. Към настоящия момент местоживеенето и на
двамата родители е променено, което се явява промяна в обстоятелствата. последователно. Изхождайки от критериите за релевантни
промени посочени в цитираното решение на ВКС в случая е налице промяна в
средата, в която двамата родители живеят, напускане на пределите на страната от
майката, наличие на нови партньори в живота на всеки един от родителите, пречки
на единия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител,
неосигуряване на лична грижа по отношение на детето. Съдът счита също така, че договорения преди
това режим е нерационален по отношение на децата, което според цитираното
решение също може да бъде основание за промяната му.
Според
заключението на вещото лице и двамата родители притежават родителски капацитет,
който им позволява да полагат необходимите грижи за децата, за това родителския
капацитет не би могъл да бъде критерият, въз основа на които да се определи на
кой от родителите да се предоставят родителските права.
Децата са
момичета на невисока възраст, който факт предполага, че майката е по-пригодния
родител да ги отглежда. Съществуват обаче множество други обстоятелства, от
които съдът стига до извод, че е в интерес на децата да се отглеждат от бащата
и на него да бъдат предоставени родителските права. Тези обстоятелства са
следните:
·
Майката има непостоянен и импулсивен начин на живот, като
изоставя децата (не полага лични грижи за тях) за немалък периода от време.
Установи се, че тя напуска гр. Русе (където е местоживеенето на децата) и отива
да живее с друг мъж в гр. Провадия, след което заминава за Германия. Била е
определен период и в Австрия във връзка с аборт, без да се установяват
достатъчно сериозни причини тази процедура да се извърши в Австрия и тя да е
далеч от децата си по същото време.
·
Детето М.не посещава детска градина, а Р.също не е
посещавала детска градина, когато е била на съответната възраст, като това е по
решение на майката. Бащата и неговата партньорка полагат усилия и намират начин
М.да бъде записана на детска градина, но майката отказва, като заявява, че няма
места в детските градини и отказва да подпише необходимите документи. Това се
отразява негативно както на образованието на детето, така и на усвояването на
основни социални умения.
·
Детето Р.е била записана за определен период в немско
училище, като след завръщането си в България е записана отново в същия клас,
като на практика повтаря една учебна година. Майката е заявила пред вещото лице
намерение да изведе отново децата в Германия „ако съдът й разреши“, което може
да доведе до пропускане на още една учебна година. Такова изоставане в
образованието не е в интерес на детето- нито за образователното му, нито за
емоционалното му развитие.
·
Майката няма работа, която да дава сигурност на нея и на
децата й. Твърди, че работи без трудов договор в шивашка фирма като машинен
оператор, като режимът й на работа е: една седмица работи, една седмица почива,
и получава възнаграждение от 30 лева на ден. Това възнаграждение се равнява на
месечно възнаграждение от 300-360 лева, което е недостатъчно за да издържа себе
си и децата си. Е.П. декларира, че получава помощ от родителите си и от
партньор, който живее в Германия, докато тя живее в България. Нито едно от тези
лица няма задължение да издържа П. и т.нар. „помощ“ не дава необходимата
сигурност за децата. Воденият начин на живот за сметка на други лица е лош пример
за децата, които в ранната си възраст са силно възприемчиви към моделите на
поведение на родителите си.
·
Жилищните условия при които П. възнамерява да отглежда
децата остават неясни. По време на делото сестрата на П.- М.И. ***, който
предоставя на ищцата за ползване срещу месечен наем от 10 лева. Видно от
приложения нотариален акт имотът по предходен документ за собственост представлява
„Снек бар и игрална зала за компютърни игри, находяща се на сутеренен етаж“, а
по предназначение имотът е „Друг вид самостоятелен обект в сграда“. Т.е.
придобитият имот освен, че е в сутеренен етаж, дори не представлява жилище по
смисъла на закона. Липсват данни подходящ ли е този имот за отглеждане на
децата. От друга страна по делото е приложено писмо изготвено от немска
адвокатска кантора, с което се изисква от Е.П. да заплати на сестра си М.И.
наеми за девет месеца в общ размер 4050 евро. Това писмо е индикация, че
отношенията между сестрите са променливи и че помощта от страна на М.И. не дава
необходимата сигурност и стабилност при отглеждане на децата.
·
Въпреки закупуването на имот в гр. Русе от сестра й, П.
декларира пред вещото лице намерение да
изведе отново децата в Германия „ако съдът й разреши“, което е индикация за
липса на постоянство, стабилност и сигурност, които са необходими за отглеждане
на децата. Освен това по делото се събраха данни за недобра социална среда в
която П. пребивава в Германия. Не е ясно и ако П. отиде да живее в Германия как
ще се издържа, говори ли езика и при какви условия ще живее.
·
Партньорът, който П. декларира пред социалната служба и
пред вещото лице живее и работи в Германия, докато тя живее в България. Този
формат на връзката на майката според заключението на вещото лице не създава
достатъчно добра семейна среда и не дава необходимата сигурност и подкрепа.
·
След раздялата на Е.П. с ответника по делото и след като
напуска общинското жилище, в което е била настанена майката на М.Й., П.
депозира молба до кмета на Община Русе, с която го информира, че тя и децата
вече не живеят на адреса. В молбата също се сочи, че М.Й. също се е регистрирал
и живее на нов адрес и се иска заповедта за настаняване да бъде актуализирана
съобразно променения брой на живущите на адреса. Това действие на П. освен
обоснованото деклариране от нейна страна, че заедно с децата е напуснала адреса,
съдържа в себе си и уведомление относно М.Й., което П. няма задължение да прави.
Последното заедно с искането заповедта за настаняване в жилището да се
актуализира с оглед промените в броя на живущите нямат разумно позитивно
обяснение, а могат да бъдат обяснени единствено с желанието й да навреди на
бившия си съпруг и семейството му. Този факт е отрицателна индикация за
личностните качества на Е.П..
В обобщение
при майката липсва постоянство предвидимост и сигурност в множество аспекти:
жилище, местоживеене, професия/работа, доходи, съжителстващ партньор. И макар
тя декларативно (според вещото лице)
да покрива основните показатели по скалите за преценка на родителския капацитет,
следва да се преценят и съответните показатели при бащата за да се прецени
по-пригодния родител за отглеждане на децата.
Бащата
на децата работи по безсрочен трудов договор с месечно трудово възнаграждение в
размер на 1500 лева. Същият живее на семейни начала със св. С.И., с която
заедно отглеждат нейното дете и двете деца на М.Й.. Бащата полага усилия детето
М.да посещава детска градина, на което майката се противопоставя. При развода М.Й.
се съгласява да заплаща на бившата си съпруга лична издръжка в размер на 200
лева месечно „с цел финансовото й подпомагане“ (според споразумението),
въпреки, че П. е трудоспособна и Й. не е длъжен да й заплаща такава издръжка.
Този факт е позитивна индикация за личностните качества на бащата и контрастира
с действията на П. насочени към това бабата на децата да бъде лишена от
предоставеното общинско жилище.
По делото има протокол за полицейско
предупреждение срещу М.В.Й., но такъв протокол се съставя, според чл. 65 от ЗМВР срещу лице „за което има достатъчно данни и се предполага,
че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред“. Няма доказателства
за конкретни действия на Й. в нарушение на закона, не се установява и на какво
се базирало предположението, че Й. ще извърши престъпление или нарушение на
обществения ред, поради което протоколът няма съществено значение при формиране
на убеждението на съда за качествата на всеки един от родителите.
Свидетелите М.И. и З. П. са съответно сестра и
майка на Е.П.. Същите изнасят твърдения за не добри родителски качества на М.Й.,
но голямата част от заявеното от тях в представляват по-скоро изводи и
обобщения отколкото изнасяне на конкретни факти. Страните имат спорове относно
отглеждането и грижите за децата и наличието на скандали между бившите съпрузи
не е нещо което да може да се вмени във вина само на мъжа. Показанията на М.И.
и З.П. са пристрастни в полза на тяхната близка, като част от твърденията им очевидно
не съответстват на истината. З.П. твърди: „Така направи М., че да ги изгонят от
общинското жилище“. По делото обаче е приложена молбата на Е.П. от 18.03.2019г.
до кмета за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище. В
заповедта на кмета за прекратяването на наемното правоотношение има позоваване
именно на молбата на Е.П. от 18.03.2019г. Т.е. очевидно не Й., а Е.П. е станала
причина да бъдат „изгонени“ от общинското жилище и показанията в обратния
смисъл на З.П. са неверни. З.П. твърди и че М.Й. „изобщо не се грижи за
децата“. Това твърдение също е опровергано по делото от показанията на св.
Ивайло Новаков и С.И. и частично от заявеното от детето Р.. Предвид изложеното
съдът не кредитира показанията на майката и сестрата на Е.П., които са свързани
с родителските качества на М.Й..
Децата са силно привързани и към
двамата родители, като според вещото лице на всеки от родителите си те са
казвали това, което да отговори на очакванията му. Детето Р.пред съда заявява,
че „малко повече ми харесва при мама“, но преди това е заявила „Знам защо съм
тук. Искат да кажат при кого искам да живея, но аз се притеснявам да кажа
това.“ Вещото лице пояснява, че необходимостта да направи избор създава
напрежение в детето. Предвид факта, че Р.е споделяла пред св. С.И., че майка й
я е заплашвала във връзка с това какво ще каже пред съда и предвид заключението
на вещото лице съдът счита, че слабо изразеното предпочитание към майката не
може да бъде съществен фактор при определяне кой от двамата родители да упражнява
родителските права.
При съпоставяне на условията за
отглеждане на двете деца при двамата родители съдът счита, че бащата има
преимущество по много критерии: личностни качества, професия/работа, доходи,
съжителстващ партньор, предвидимост и сигурност, условия за отглеждане на
децата, отношение към образованието на децата. Основание да бъде предпочетена
майката е полът и възрастта на децата, но основанията да бъде предпочетен
бащата са много повече, поради което съдът намира, че родителските права следва
да се предоставят на бащата. Местоживеенето на децата следва да се определи в
гр. Русе, където децата са живели през по-голямата част от живота си и където
понастоящем живеят и двамата родители.
Режим на лични
отношения
Децата следва
да поддържат пълноценна връзка и със своята майка. Подходящ режим на лични отношения е всяка
нечетна седмица от годината от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с годишният
отпуск на бащата. През всяка нечетна година децата ще прекарват великденските и
новогодишните празници с майката, а коледните празници с бащата, а през всяка
четна година- обратно.
Издръжка
Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно- независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право да я получава и
възможностите на този, който е длъжен да я дава.
Децата са на
сравнително ниска възраст, като имат обичайните за възрастта си нужди от храна,
дрехи, играчки, учебни пособия. Майката няма постоянна работа, но е
работоспособна и декларира квалификация като машинен оператор в кроялна. Макар
и помощта давана от близките на майката да не е сигурен източник на доход същата може да служи като източник за необходимата
издръжка на децата. Предвид изложеното съдът приема, че Е.П. може да реализира
трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната. Бащата
получава доход в размер на 1500 лева на месец и има по-голяма възможност да дава
издръжка. Предвид установените факти и направените допускания за възможностите
на майката съдът приема, че размерът на месечната издръжка, която следва да се
заплаща от Е.П. е 150 лева за детето М.и 160 лева за детето Р., а останалата
част от издръжката заедно с непосредствените грижи по отглеждане на децата
следва да се поемат от бащата.
Разноски:
М.В.Й. е
направил разноски за адвокат в размер на 900 лева, а Е.М.П. прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и иска неговото намаляване. Предвид
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на М.Й. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в намален размер- 600 лева.
Е.М.П. следва да заплати по сметка на РРС държавна
такса по исковете за издръжка в размер на 446,40 лева.
М.В.Й. иска да
бъдат постановени привременни мерки. Искането е допустимо предвид разпоредбата
на чл. 127 ал.3 от Семейния кодекс, като съдът го намира за основателно, тъй
като същото е в интерес на децата. Привременните мерки следва да бъдат същите
като постановените по делото мерки относно родителските права, местоживеенето
на децата, режимът на лични отношения и издръжката. Мотивиран така съдът
РЕШИ
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на децата
Р. М. Й. с ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН ********** на бащата М.В.Й. с ЕГН **********
с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Р. М. Й. с
ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН ********** при бащата М.В.Й. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Р.
М. Й. с ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН ********** с майката Е.М.П., ЕГН ********** *** както следва:
всяка нечетна седмица от годината от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с годишният
отпуск на бащата, като през всяка нечетна година децата ще прекарват
великденските и новогодишните празници с майката, а коледните празници с
бащата, а през всяка четна година- обратно.
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН ********** *** да заплаща на децата Р. М. Й. с ЕГН **********
и М. М. Й. с ЕГН **********, чрез техния баща М.В.Й. с ЕГН ********** месечна
издръжка считано от 11.03.2019г. в размер на 150 лева за детето М.и 160 лева за
детето Р.със законната лихва за всяко просрочено плащане, както като отхвърля исковете за издръжка над
уважените размери.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Е.М.П., ЕГН
********** *** предявени против М.В.Й. с ЕГН ********** с адрес *** за
родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка относно
децата Р. М. Й. с ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН ********** *** да заплати
на М.В.Й. с ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Русенски районен съд държавна такса по исковете за издръжка в
размер на 446,40 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му пред Русенски окръжен съд.
На основание
чл. 127 ал.3 от ГПК определя следните привременни мерки, които имат сила до
влизане в сила на съдебното решение:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на
децата Р. М. Й. с ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН ********** на бащата М.В.Й. с
ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Р. М. Й. с
ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН **********
при бащата М.В.Й. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Р.
М. Й. с ЕГН ********** и М. М. Й. с ЕГН ********** с майката Е.М.П., ЕГН ********** *** както
следва: всяка нечетна седмица от годината от 17 часа в петък до 18 часа в
неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с
годишният отпуск на бащата, като през всяка нечетна година децата ще прекарват
великденските и новогодишните празници с майката, а коледните празници с
бащата, а през всяка четна година- обратно.
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН ********** *** да заплаща на децата Р. М. Й. с ЕГН **********
и М. М. Й. с ЕГН **********, чрез техния баща М.В.Й. с ЕГН ********** месечна
издръжка считано от 11.03.2019г. в размер на 150 лева за детето М.и 160 лева за
детето Р.със законната лихва за всяко просрочено плащане, както като отхвърля
исковете за издръжка над уважените размери.
Определението
за привременните мерки не подлежи на обжалване.
Районен съдия: /п/