№ 105
гр. Поморие, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100309 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от АТ. ИВ. С. от гр.Бургас, със съдебен
адресат адв.А.П., против Агенция „Пътна инфраструктура, Областно пътно управление –
Бургас, с която е предявен иск с правно основание чл.357, вр.с чл.188, т.1 КТ, за отмяна на
заповед № РД-11-31/08.04.2021 г., на директора ОПУ – Бургас, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник – юрисконсулт, е подал отговор, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, която поддържа
предявената претенция.
Ответникът в съдебно заседание също се представлява от пълномощника си, който
поддържа отговора и застъпеното с него становище за неоснователност на претенцията на
ищеца.
За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното.
Не се спори между страните, а и се установява безспорно от представените заверени преписи
от трудов договор № РД-13-020/18.09.2013 г., допълнително споразумение № РД-13-
06/09.02.2015 г. и допълнително споразумение № ЧР-14-35/02.08.2017 г., към трудовия
договор, че ищецът е в трудови правоотношения с ответника, в отдел „Инвестиционно-
1
ремонтни дейност“ – РПС Поморие, на длъжност „главен специалист”, с код по НКПД
33593026, включваща отговорностите, изброени в длъжностната характеристика към
договора, препис от която също е приложен по делото.
Не се спори също така, че със заповед № РД-11-167/17.09.2019 г., издадена от директора на
ОПУ – Бургас, на ищеца е наредено да управлява автомобил „Джип Чероки“, с ***,
собственост на работодателя, като носи лична отговорност за техническото състояние,
добрия външен вид на автомобила и спазва разпоредбите на Закона за движение по
пътищата.
Установява се от показанията на св.Г. ПР. Д., че на 13.01.2021 г., в качеството му на старши
автоконтрольор е получил сигнал от ищеца, че при управление на горепосоченото превозно
средство при лоши атмосферни условия – проливен дъжд и наводняване на пътя, е попаднал
в отворена шахта на пътното платно. След произшествието ищецът не останал на място, а
продължил движението си с автомобила.
На 15.01.2021 г., на мястото на домуване на автомобила – Зонално жандармерийско
управление – Бургас, ищецът констатирал, че в резултат от горепосоченото ПТП заден десен
амортисьор на процесния автомобил е увреден и виси под автомобила, за което уведомил
св.К. Ян. К. – главен специалист при ответника, който му казал да откара автомобила в
сервиз на „Фулда България“ ООД, дружество осъществяващо текущи ремонти на
автомобилите на ответника по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-
5/17.09.2019 г., препис от който е приложен към делото.
При ремонта на превозното средство било установено, че при извършен опит за демонтаж
извън сервиза болтовете за монтиране на амортисьора са скъсани в купето на автомобила,
което наложило извършване на дейности по разпробиването на болтовете и нарязване на
нова резба в купето.
Тези констатации били възприети и от св.К., включително и обстоятелството, че
амортисьорът е свален и се намира в багажника на автомобила, като ищецът твърди в
исковата молба, че преди да откара превозното средство в сервиз направил опит да
демонтира амортисьора, при който скъсал болтовете в купето.
С оглед горепосочените констатации св.К. изготвил доклад вх. № 66-Бс-367/09.02.2021 г. до
работодателя, препис от който е представен по делото.
С писмо-искане изх. № 66-Бс-676/12.03.2021 г., работодателят поканил ищеца да даде
писмени обяснения, като подробни такива с вх. № 66-Бс-713/17.03.2021 г. са депозирани от
него.
Със Заповед № РД-11-31/08.04.2021 г., работодателят приел, че ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, представляващо неизпълнение на законни нареждания
на работодателя, обективирани в № заповед № РД-11-167/17.09.2019 г., ищецът да носи
отговорност за техническото състояние на зачисления автомобил, което нарушение се
изразява в неизпълнение на задълженията на ищеца, свързани с поддържането и
съхранението на автомобила, довело до реализирано на 15.01.2021 г., увреждане на същия,
2
изразяващо се в скъсан заден амортисьор на превозното средство, за което на основание
чл.188, т.1, вр.с чл.187, ал.1, т.7 и чл.195 от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то, като задължението за
мотивиране на заповедта е въведено с оглед изискването за еднократност на наказанието по
чл.189, ал.2 КТ, спазване на сроковете по чл.194 КТ и гарантиране правото на защита на
наказания.
В процесния случай според съда ответникът и работодател е изпълнил задължението си по
чл.195, като е описал времето на нарушението и фактическите обстоятелства във връзка със
същото.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за извършено на 15.01.2021 г.
нарушение, изразяващо се в увреждане на повереното му от работодателя имущество, с
което е осъществено неизпълнение на законните нареждания на работодателя служителят да
се грижи за техническото състояние на същото.
Безспорно се установи по делото, че в резултат от действия на ищеца по демонтаж на
повредена част от автомобила, които действия са извън възложените му от работодателя, е
осъществено увреждането, посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание –
скъсване на заден амортисьор на превозното средство, което увреждане е различно от
настъпилата на 13.01.2021 г., повреда на амортисьора, като ако последната е водела до
невъзможност за движение на МПС на собствен ход, служителят е следвало да уведоми
работодателя, което ищецът не е сторил, а е извършил нарушението.
При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид от работодателя
критериите по чл.189, ал.1 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителя и на последния е наложено най-лекото,
установено от закона дисциплинарно наказание – забележка по чл.188, т.1 КТ.
Работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ да приеме писмените
обяснения на ищеца и е наложил наказанието на 08.04.2021 г., в срока по чл.194, ал.1,
предл.първо КТ, не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението – 09.02.2021 г.,
датата на която нарушението е доведено до знанието на работодателя с горепосочения
доклад вх. № 66-Бс-367/09.02.2021 г.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че работодателят и ответник доказа в
производството, че е упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарно
наказание, тъй като работникът и ответник е извършил нарушението, за което е ангажирана
дисциплинарната му отговорност, поради което предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
3
С оглед изхода от спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски по
делото, като предвид обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт, на
основание чл.78, ал.8, вр. с ал.3 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 НЗПП, следва да му
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., който размер според съда е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Предвид неоснователността на претенцията на ищеца разноски не му се следва, поради
което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на АТ. ИВ. С., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.70,
вх.5, ап.79, ет.1, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“, № 16, ет.3, офис 1,
адв.А.П., против Агенция „Пътна инфраструктура, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Македония” № 3, териториално поделение Областно пътно управление – Бургас, с адрес гр.
Бургас, ул. „Цариградска” № 30, ет. 1, представлявано от директора М.И. П., за отмяна на
заповед № РД-11-31/08.04.2021 г., на директора на ОПУ – Бургас, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. С., ЕГН **********, със съдебен адресат в гр.Бургас адв.А.П., да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура, ЕИК *********, гр. София, бул. „Македония”
№ 3, териториално поделение Областно пътно управление – Бургас, с адрес гр. Бургас, ул.
„Цариградска” № 30, ет. 1, представлявано от директора М.И. П., сума в размер 100 лв. (сто
лева, представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АТ. ИВ. С., ЕГН **********, със съдебен адресат в
гр.Бургас адв.А.П., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4