Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Елин
Пелин, 20.05.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 174 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Б.Т.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, като законен представител на „………“ ООД, ЕИК ……….. със
седалище и адрес на управление: адрес гр. П., район р-н ……, ул. ………. № ., ет. ,
aп. 1, срещу електронен фиш серия К № ……….от ОДМВР – София, с който е наложена
глоба от 300 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с.
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се, че твърдяното нарушение било заснето с мобилна система
за видеоконтрол ATCC (ARH CAM SI) с №11743с1 т. е. преместваемо устройство,
временно разположено на участък от пътя и мобилно по своя характер, а чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП регламентира издаването на електронен фиш при установяване и
заснемане на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП със стационарна система
за видеоконтрол. Твърди се, че заснемането на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол, монтирана на патрулен автомобил, в
присъствието на контролен орган, изисква процедурата по издаване и обжалване на
АУАН и НП. В процесния случай не е ясно къде точно е бил поставен знак В26 за
въведено ограничение на скоростта от 90 км.ч, за да се установи дали за
соченото за констатирано нарушение на соченото място - км. 19+000 в посока
София, следва да се налага процесната глоба. Сочи се, че не може мястото за
контрол да е и място на извършване на нарушението, като техническо средство, ако
е засичало приближаващите автомобили, ще покаже скоростта преди мястото за
контрол, а дистанцията може да е от 25 до 600 метра според техническото
описание. Твърди се, че жалбоподателят е санкциониран като законен представител
на ЮЛ, като има несъответствие между фактическото описание и юридическото
формулиране на обвинението, тъй като никъде не е посочен чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Твърди
се, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., а протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система не е надлежно
попълнен.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакувания електронен фиш, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Срещу жалбоподателя Б.Т.М.- законен представител на „……………..“
ООД, с адрес: адрес гр. П., р-н ………, ул. …………. № .., ет. 1, aп. 1, ЕИК ………….. ЕГН/ЛНЧ
**********, е бил съставен електронен фиш серия К № ………… на ОДМВР – София, с
който му е наложена глоба от 300 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.
21, ал. 2 във вр. с. чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на 17.11.2018 г. в 17,02 ч.
в обл. С., общ. Е.П.АМ Хемус км 19+000 с посока гр. С. при въведено ограничение
от 90 км/ч с пътен знак В-26 (нарушението установено с ATCC ARH CAM S1, насочено
към гр. В. приспаднат толеранс от 3%) с МПС ………..с регистрационен номер …….е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743с1, разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., установена стойност на
скоростта 126 км/ч., превишена стойност на скоростта 36 км/ч.
Приложена е снимка от 17.11.2018 г. 17,02
ч. с посочени разстояние 112 м ф=33 см, скорост 130 км/ч. (прибл.), GPS 42.742870 23.659924.
Видно е от заповед № 8121з-172/
29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи са утвърдени образци на
електронни фишове, а със заповед № 8121з-931/ 30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи е заменено Приложение 1 към № 8121з-172/ 29.02.2016 г. с
образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП.
Представено е удостоверение от
07.09.2017 г. за одобрен тип средство за измерване 17.09.5126 на Българския
институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1.
Представен е протокол за проверка 240-ИСИ/11.12.2017
г. на Българския институт по метрология за средство за измерване № 11743С1. Представен
е протокол за проверка 54-С-ИСИ/11.10.2018 г. на Българския институт по
метрология за средство за измерване № 11743С1.
Със заповед № РД-11-439/31.05.2018 г.
на АПИ е въведена временна организация и безопасност на движение ВОБД за обект „Ремонтно-възстановителни
дейности на виадукт при км 19+250 /Потоп/ дясно пътно платно на АМ Хемус. Представена
е схема на Автомагистрали ЕАД съгласно заповед № РД-11-809/27.08.2017 г. и
заповед № РД-11-506/15.06.2017 г., според която ремонтните работи започват от
км 18+960 и са до км. 19+540.
Според справка …….с регистрационен
номер PB1177RT е собственост на „Уникредит Лизинг ЕАД, а ползвател е „…….“ ООД.
Видно е от протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с1 от 17.11.2018
г., че е отбелязано поставяне на АМ Хемус км19+000 с посока на движение на
контролираните МПС от В. към С. с отбелязана автомагистрала, пътен знак за
ограничени 090, разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в
метри 450, режим стационарен, посока за действие - приближаващ, начало на
работа 16,20, край на работа 19,00, като не са отбелязани име, фамилия и няма
подпис на служителя, а само за проверил на 22.11.2018 г. ст.инсп.А.Д. Н-ч гр
ОДМВР. След изисканите преписки в оригинал и в цялост е представен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №
11743с1 от 17.11.2018 г., върху който е посочено име Я. и има подпис.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН
срещу електронен фиш, който подлежи на обжалване. Същият е изпратен на
жалбоподателя на 21.05.2020 г. и е обжалван на 30.05.2020 г.
Жалбата е основателна, тъй като при
издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна на последния без разглеждане на
спора по същество:
Процедурата по започване на
административнонаказателно производство с издаване на електронен фиш е
изключение от общите правила на ЗАНН. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са определени
условията, при които се издава електронен фиш. Легална дефиниция на понятието „електронен
фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Видно е, че след настъпилите
законодателни промени се допуска правна възможност по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронен фиш за налагане на глоба да бъде издаден и при нарушение,
установено и заснето със система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. При посочената втора хипотеза в чл. 189, ал. 4 ЗДвП е необходимо
контролният орган да не може да влияе пряко върху с действията си върху
показанията на системата за видео-контрол при извършване на измерването - в
каквато насока е и застъпеното становище в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година на ВАС. Ето защо, съдът е задължен при произнасянето си във
всички случаи да установи дали към момента на извършване на измерването
контролният орган е осъществил конкретни действия по системата, които биха
могли да окажат влияние при измерването или последното е осъществено от самата
система, в отсъствие на контролния орган - в каквато насока е законодателната
повеля.
В ДВ бр. 36/2015г. е обнародвана
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. Според чл. 4 от посочената наредба за осъществяване на контрол
на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара
и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение
за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. След
изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По делото не са
представени доказателства за проверки на
техническото средство, които са били извършени на 11.12.2017 г. и на
11.10.2018 г. според приложените протоколи.
Превишението на скоростта като
административно нарушение е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на
разрешена скорост, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като във втория случай от съществено
значение за съставомерността на деянието за вида на пътния знак, конкретната
стойност на ограничението, въведено с този знак, месторазположението му спрямо
мястото на извършване на нарушението с оглед обхвата му на действие. В
конкретния случай описанието на нарушението не позволява еднозначен извод
относно точния вид на нарушението. С това се ограничава правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за
движение се твърди, че е извършил.
За законосъобразното издаване на
електронен фиш в случая, освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, е необходимо да се установи и изпълнението
на задължението по чл. 8 от Наредбата. Според
чл. 8 от посочената наредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта. В електронния фиш е посочено, че при въведено ограничение с ПЗ В-26
от 90 км/ч е била установена скорост от 126 км/ ч. с оглед това релевантен е
въпросът дали на конкретното място на извършване на нарушението стойността на
разрешената скорост е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което да е
било сигнализирано със съответен пътен знак. Според протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с1 от 17.11.2018
г. камерата е била поставена на км 19+000, като същото е посочено и за мястото
на нарушението. В обжалвания електронен фиш и приложената снимка е налице
несъответствие между установената скорост на движение, тъй като в електронния
фиш е посочена скорост от 126 км/ ч, а според снимката - 130 км/ч.
Представеният протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с1 от 17.11.2018
г. не е редовно оформен, като не са отбелязани име, фамилия и няма подпис на
служителя, изготвил протокола, а след изисканите преписки в оригинал и в цялост
е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система ARH CAM S1 № 11743с1 от 17.11.2018 г., върху който е посочено само име
Я. и има подпис.
Според чл. 10, ал. 3 от същата наредба
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В процесния
случай последното изискване не е спазено. Съставен е протокол за използване на
АТСС, но същият не е съпроводен със снимка на разположението на уреда- на
мобилното АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, тъй като се касае
за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение
да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се
прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било
разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. Изпълнението на това изискване
е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата на чл. 8 от Наредбата,
а именно „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“. Липсата на доказано по нормативно
предвидения ред местоположение на уреда със снимка на посочените в АУАН и НП
дата и място препятства възможността да се установи дали скоростта на автомобила
е била в нарушение на ЗДвП. Това обстоятелство въвежда основателно съмнение
относно извършването на нарушението, съответно административното нарушение по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП не е безспорно доказано. Снимката следва да е неразделна
част от протокола, при положение, че в конкретния случай се касае за работа с
временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство,
респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да
даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола.
В случая е неясно на кого е наложено
административно наказание глоба, а такова наказание може да се наложи само на
физически лица, като административно наказателната отговорност винаги е лична.
Изключение е правилото на чл. 83 от ЗАНН, съгласно което на юридическите лица
се налага имуществена санкция, в случай че такава е предвидена в съответния
закон. В ЗДвП не е предвидено възможност за налагане на имуществена санкция на
юридическите лица. Когато се налага административно наказание, с оглед
съблюдаване правото на защита на лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност, следва категорично и несъмнено да става
ясно от електронния фиш кой е наказания субект. При видеозаснемане на
нарушението на административнонаказващия орган е известно само моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, но не и водача, който го
управлява. Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Законодателят е
предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
14-дненен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето извършило нарушението и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. В противен случай той е лицето,
което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС - негова собственост
нарушение. В случая липсва изрично попълнена по чл. 188 ЗДвП от собственика на
моторното превозно средство декларация. След като нарушението е установено с
АТСС, независимо, че в случая се предвижда съставянето на АУАН, декларацията от
собственика на МПС-то е задължителен елемент от административнонаказателното
производство /арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП/.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, както и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Представени са доказателства за
заплатено адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност, тъй като съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а в случая
платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер. „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган (пар. 1, т. 6 от ДР на АПК).
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № …….. на
ОДМВР – София.
ОСЪЖДА ОДМВР София с адрес: гр. С.,
бул. „…….” № .., да заплати на Б.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
300 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: