Р Е Ш Е Н И Е № 260008
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 25.11.2022 г .
Пловдивският апелативен съд,
търговско отделение в закрито заседание от 25.11.2022 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в.т. дело № 464
описа на ПАС за 2019 г., установи
следното:
Производство по чл. 247 от ГПК.
На 20. 10 .2022 г. в ПАС е
постъпило писмо на ПОС изх. № 63410 от 20. 10. 2022 г.
С него на настоящия съд се
изпраща т. дело № 270/2016 г. по описа на ПОС, в. т. дело № 464/2019 г. по
описа на ПАС, т. дело № 867/2020 г. по описа на ВКС и разпечатка на ч. гр. дело
№ 14164/2015 г. на ПРС с оглед молба вх.
№ 268433/ 23.09.2022 г. по чл. 247 от ГПК от „Л.И.Г.“ АД, ЕИК ........., А.К.М.,
„Б.К.“ ЕООД, ЕИК ... и Д.Н.М. за поправка на ОФГ в постановеното по в. т. дело
№ 464/2019 г. решение.
С писмото е изпратен и постъпил
отговор на „У.Б.“ АД, *** по молбата. В него се изразява становище за
неоснователност на искането за поправка на ОФГ.
На 24.10.2022 г. от „Л.И.Г.“ АД, А.К.М.,
„Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. е постъпила втора молба във връзка с искането им за поправка
на ОФГ в решението на ПАС. Същата е касаела окомплектоване на делото с оглед
искането по чл. 247 от ГПК. Съдът се е произнесъл по нея с определение № 260015
от 25.10.2022 г.
Със същото е разпредено и
изпращане на препис от молбата по чл. 247 от ГПК на третото лице
помагач „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ***.
Отговор от третото лице е
постъпил в ПАС на 09.11.2022 г. В него
също се изразява становище за неоснователност на искането за поправка на ОФГ.
Съдът след като се запозна с молбата по чл. 247 от ГПК и постановеното от
него решение намери за установено следното:
В молбата по чл. 247 от ГПК
изходяща от жалбоподателите по настоящето дело се иска поправка на очевидна
фактическа грешка в решението на ПАС в частта, с която е извършено
потвърждаване на обжалваното решение на ПОС относно размера на направените от
ищеца в първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски от
36 281, 55 лв., които молителите са осъдени да заплатят.
Доводите за наличие на ОФГ се
извеждат от това, че в сумата на присъдените от ПОС разноски направени в производството
пред него били включени и тези за заповедното производство, а с решението на
ПАС те били присъдени по съразмерност отделно.
В чл. 247, ал.1 от ГПК е казано,
че съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такива пък са налице,
когато има несъответствие между формираната от съда воля и нейното изразяване в
диспозитива на съдебния акт.
Във връзка с извършване на
преценката за основателност на молбата по чл. 247 от ГПК следва да се посочи,
че с диспозитива на постановеното по т.
дело № 270/2016 г. по описа на ПОС решение на основание чл. 422 от ГПК е било
признато за установено, че „Л.И.Г.“ АД, А.К.М., „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. дължат
солидарно и следва да заплатят на „У.Б.“ АД сумите:
- 319 700 лв., дължима
главница по договор за банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г., Анекс №
1/25.10.2013 г., Анекс № 2/18.02.2014 г., Анекс № 3/ 11.11.2014 г. към
договора, ведно със законната лихва върху нея от 30.10.2015 г. до окончателното
й изплащане,
- 51 800, 36 лв., дължима и
незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към нето, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г. и
- 7430, 01 лв., направени разноски
по ч.гр. дело № 14164/2015 г. по описа на ПРС за заплатена държавна такса и
7323, 01 лв. за адвокатско възнаграждение.
Наред с това „Л.И.Г.“ АД, А.К.М.,
„Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. са били осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК направени в
първоинстанционното производство съдебни и деловодни разноски общо в размер на
36 993, 04 лв.
С постановеното на 05. 12. 2019
г. по повод обжалването на горния
съдебен акт решение на ПАС по настоящето дело
актът на ПОС е бил потвърден за сумите:
- 319 700 лв., дължима
главница по договор за банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г., Анекс №
1/25.10.2013 г., Анекс № 2/18.02.2014 г., Анекс № 3/ 11.11.2014 г. към
договора, ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2017 г. до окончателното
й изплащане и
- 44 655, 35 лв., дължима и
незаплатена договорна лихва по същия договор и анексите към нето за периода от
25.02.2015 г. до 29.10.2015 г..
Той е бил отменен за сумата от
7145, 03 лв. съставляваща дължима и незаплатена договорна лихва по същия
договор и анексите към нето за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г.,
равняваща се на разликата между претендираните 51 800, 36 лв. и дължимите
44 655, 35 лв. и вместо това е било постановено решение, с което исковата
претенция на банката за тази сума срещу ответниците е била отхвърлена.
Решението на ПОС е било отменено
и в частта, с която е било признато за
установено, че се дължи законна лихва върху сумата от 319 700 лв., дължима
главница по договор за банков инвестиционен кредит за времето от 30.10.2015 г.
до 20.08.2017 г. и вместо това е било постановено друго, с което е признато за
установено, че съществуване на вземане за законна лихва за периода 30.10.2015
г.- 20.08.2017 г., но върху други размери на главницата.
Решението на ПОС в частта, с
която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Л.И.Г.“ АД, А.К.М.,
„Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. дължат и следва да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД направени
разноски по ч.гр.дело № 14164/2015 г. по описа на ПРС за заплатена държавна
такса и 7323, 01 лв. за адвокатско възнаграждение е било обезсилено.
С оглед на това обезсилване е било
постановено осъждането на „Л.И.Г.“ АД, А.К.М., „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. да заплатят
на „У.Б.“ АД направените по ч.гр.дело № 14164/2015 г. по описа на ПРС разноски
за ДТ и адвокат по съразмерност в общ размер от 14 442, 80 лв.
По отношение на разноските в първоинстанционното
производство е извършено потвърждаване на решението на ПОС в частта, с която „Л.И.Г.“
АД, А.К.М., „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. са осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД сумата от
36 281, 55 лв. Същото е било отменено в частта, с която те са били осъдени
да заплатят сумата от 711, 49 лв.
В мотивите на въззивния съдебен
акт по отношение на разноските е посочено, че дължимите такива за заповедното
производство се присъждат с решението по иска с основание чл. 422 от ГПК с
осъдителен диспозитив, а не се признават за съществуващи, като част от спорното
вземане на банката. По тази причина изразено мнение, че актът на ПОС в тази му
част следва да се обезсили, което налага разноските по съразмерност за
заповедното производство да се присъдят с решението. Посочено е, че същите са в
размер на 14 442, 80 лв.
По отношение на разноските за
първоинстанцинното производство е изразена мнение, че дължимите такива по
съразмерност са в размер на 36 281, 55 лв., което налага отмяна на акта на
ПОС за сумата от 711, 49 лв.
От съпоставянето на описаното по-
горе съдържание на диспозитива и мотивите на решението на ПАС досежно
разноските е видно пълно съвпадение между изразената в мотивите воля за размера
им и начина на определянето им и извършените с диспозитива на решението обезсилване,
осъждане, потвърждаване и отмяна относно същите.
Това изключва възможността да се
достигне до извод за наличие на очевидна фактическа грешка в акта на ПАС.
В действителност изложените в
молбата по чл. 247 от ГПК доводи са такива за неправилност на решението в тази
му част подлежат на проверка при евентуален инстанционен контрол на решението. Именно
по тази причина доводи в тази насока са
изложени в изходящата от „Л.И.Г.“ АД, А.К.М., „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. касационна
жалба, но същата не е допусната до касационно обжалване с постановеното по т.
дело № 867/2020 г. по описа на ВКС, определение от 11.06.2021 г..
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 268433/ 23.09.2022 г. по чл. 247 от ГПК
от „Л.И.Г.“ АД, ЕИК ........., А.К.М., „Б.К.“ ЕООД, ЕИК ... и Д.Н.М. за
поправка на ОФГ в постановеното по в. т. дело № 464/2019 г. решение в частта, с
която е потвърдено осъждането на „Л.И.Г.“ АД, А.К.М., „Б.К.“ ЕООД и Д.Н.М. да
заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК направени в първоинстанционното производство съдебни
и деловодни разноски общо в размер на 36 993, 04 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.