Решение по дело №511/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 163
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20221510200511
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Дупница, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5798332, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Й. Й. Г., със съдебен адрес: гр. Д.,, ул.Б, №**, ет. 1 с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 и
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Развиват се
подробни доводи в тази насока, както и че същото не е доказано. Иска се отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа
жалбата, ведно с направените в нея искания. Иска отмяна на обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 15.04.2022 г. в 10:14 часа жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил „Хюндай И
Х 35“, с рег. № С*****, в Кюстендил, Дупница, гр. Дупница, без посочена улица или път,
при ограничение за пътя на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (което,
доколкото пътния участък се намира на територията на населеното място гр. Дупница,
следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост в населено място,
доколкото на самото място не се сочи да е предвидено с пътен знак да бъде установена по-
1
висока или по-ниска скорост като максимално допустима).
При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е посочено в ЕФ, че е засечен
да се движи с установена стойност на скоростта - 81 км/ч., като е посочено във фиша, че е
бил приспаднат толеранс в полза на водача, без посочване на неговия размер. Нарушението
е установено и заснето с техническо средство – ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и
заснето в 10:14:43 часа с клип № 0213641, без посочена скорост, разстояние и пореден номер
отпечатан най-отдолу - л. 11 от делото. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден процесния електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено
наказание „глоба” в размер на 800,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал без посочени скорост и разстояние - л. 11 от делото; снимков материал с
посочени реквизити - л. 29 от делото; удостоверение на одобрен тип средство за
измерване; протокол от периодична проверка на техническо устройство, протокол за
ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал. 1 от Наредба - л. 14
от делото, разписка за връчване на ЕФ, справка от Областно пътно управление – гр.
Кюстендил при АПИ за координати и разположение на местонарушението; снимка на
разположение на АТСС; справка за собственост на МПС; заповеди, писма, както и от
останалите приобщени към делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото отразени в тях. Установени са
конкретните обстоятелства, при които се твърди от АНО, че е било извършено и установено
нарушението, вкл. авторството на същото.
В същото време съдът не изгражда изводите си за размера на измерената скорост на
движение в посочения пътен участък върху приложения по-късно в хода на съдебното
следствие нов протокол по чл. 10 от Наредбата, в който е посочено, че са добавени първи и
последен номер на заснети изображения, тъй като явно не е бил приложен по АНП и не е
бил взет предвид при издаване на процесния електронен фиш, а е съставен и представен по-
късно от АНО единствено за целите на доказване в настоящото въззивно производство.
Същият не кореспондира относно посоченото място на нарушение в допълнително
представения на съда снимков материал – л. 29 от делото, в който надлежно е отразено, че
на посочената дата и час процесното МПС е било засечено да се движи на път ПП1 Е-79 км.
331+400 м., което обстоятелство не е означено на представения дописан след справка в АИС
ЕЦОН протокол по чл. 10 от Наредбата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; частично и непълно описание
на нарушението, вкл. мястото на същото; непълно посочване на нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
2
формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия –
26.04.2022 г. отразена в приложената разписка за връчването му на л. 13 от делото, съдът
приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално
допустима.
С оглед на изложеното по-горе относно реквизитите на обжалвания ЕФ, съдът приема,
че липсва пълно и коректно описание на нарушение с оглед съдържанието на фиша, в частта
относно мястото на нарушението и установената на това място максимално допустима
скорост. Видно от текста на ЕФ се сочи, че нарушението е осъществено в Кюстендил,
Дупница, гр. Дупница, без посока на движение, както и без посочена улица или път, при
ограничение за пътя разрешена скорост на движение – 50 км/ч. Това не дава възможност на
жалбоподателя да определи, дали се твърди, че е превишил скоростта във или извън
населено място, както и дали същата е установена по закон съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП
или алтернативно е сигнализирана с пътен знак В-26 /50 км/ч/, по реда на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, която разпоредба е цитирана във ЕФ. Нещо повече съгласно приетата справка от
Областно пътно управление – гр. Кюстендил при АПИ за координати и разположение на
местонарушението, в същата изрично е отразено, че установения от по-късно представения
снимков материал – л. 29 от делото пътен участък ПП-1, Е-79 км. 331+400 попада в зоната
на действие на ПЗ В-26 /50 км/ч/, който е поставен при км 331+200 м., ако МПС се е
движело и е заснето в тази посока на движение от гр. Дупница към гр. Благоевград, тъй като
в обратната посока в справката се сочи, че е въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч, с
ПЗ В-26 /60 км/ч/, който е поставен при км 331+633 м. и важи до следващия ПЗ В-26 /80
км/ч/, поставен при км. 331+350 м. за движещите се в посока гр. Благоевград – гр. Дупница.
Въобще липсата на посока на движение и липсата на посочване наличието на въведено
ограничение с ПЗ В-26, каквито явно има и в двете посоки в процесния участък поставя
жалбоподателя в невъзможност да организира адекватно защитата си и да оспори това
съставомерно обстоятелство. Нещо повече същото не се и установява от приложение
протокол по чл. 10 от Наредбата, в който също не е посочен конкретния път и км. 331+400
метра, който е заснет на снимковия материал.
Всичко това обосновава необходимостта от отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен и
неправилен.
Извън изложеното на самостоятелно основание следва да се посочи, че в приложения
по АНП снимков материал и протокол по чл. 10 от Наредбата липсват няколко основни и
задължителни реквизити, като именно това са ползваните и приложено от АНО по АНП
доказателства при издаване на ЕФ. На снимковия материал няма отразени скорост и
разстояние на МПС до АТСС, каквито са налични на представения по-късно снимков
материал. В представения първоначално по АНП протокол по чл. 10 от Наредбата не е
посочено коректно място на нарушението, номера на първо и последно статични
изображения, както и същият е с рег. номер от дата 26.04.2022 г., но в същото време е
посочено, че е с дата на ползване 15.04.2022 г. и нещо абсурдно е бил проверен на дата
18.04.2022 г., т.е. още преди обективно да е бил регистриран с посочения номер от
26.04.2022 г. Последното сериозно разколебава доказателствената сила на този официален
свидетелстващ документ и го прави негоден да установи посочените в него обстоятелства.
С оглед изложеното съдът е принуден да приеме, че нарушението не е безспорно
доказано от представените негодни доказателства, които явно са били съставени от АНО
изцяло в услуга на жалбоподателя и в ущърб на държавните интереси и обществени
отношения, които органите на МВР, вкл. ОДМВР-Кюстендил би следвало да защитават.
Този извод се налага, тъй като по-късно след служебно изискване от съда по делото са
представени други годни и пълни доказателства – снимков материал и протокол по чл. 10 от
Наредбата, но няма как същите да санират в хода на въззивното производство за пръв път
посочените дефицити в съдържанието на ЕФ. Въобще няма как да бъде давана на АНО нова
3
възможност за корекция на допуснатите от него неточности и непълноти относно
приложените доказателства, тъй като това би нарушило грубо принципа за състезателност и
равни права на страните уреден императивно в чл. 12 от НПК. Последното без съмнение се
отразява и на правото на защита на жалбоподателя.
Не на последно място следва да се посочи, че в ЕФ е описано, че на жалбоподателя се
налага наказание, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като изобщо не е
посочена другата безспорно относима разпоредба на чл. 182, ал.1 или ал. 2 от ЗДвП, чрез
която е била формирана санкцията в двоен размер, а именно наложената „глоба“, в размер
на 800,00 лева. Последното е пример за неправилно приложение на материалния закон и
обосновава на още едно основание необходимостта от отмяна на ЕФ.
Извън тези доводи, ако се вземе предвид от обективна и субективна страна
поведението на санкционирания водач на пътя, несъмнено би довело до извод за извършване
на нарушението и съставомерност на същото от обективна и субективна страна с
параметрите отразени в ЕФ, като превишение на скоростта от 31 км, след приспаднат
толеранс от 3 км/ч от измерената и обозначена на снимковия материал – л. 29 от делото,
засечена от АТСС скорост в размер на 84 км/ч. Но тези разсъждения по същество няма как
да бъдат възприети с оглед посочените вече множество съществени и непреодолими пороци
на атакувания ЕФ.
Всичко гореизложено, както и останалите други по-дребни неточности и недостатъци
на ЕФ и най-вече на административнонаказателната дейност на АНО налагат
необходимостта от цялостна отмяна на обжалвания ЕФ, поради незаконосъобразност,
неправилност и недоказаност на нарушението.
На основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5798332, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на Й. Й. Г., със съдебен адрес: гр. Д.,, ул.Б, №**, ет. 1, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 и ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4