№ 274
гр. Велико Търново, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000207 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260037/30.03.2021 година по гр. д. № 26/2020 година на Окръжен
съд Габрово Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на Н. К. С., действащ със
съгласието на своята майка К. Н. С., сумата 70 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.10.2019
година, ведно със законната лихва, считано от 8.05.2020 година до окончателното
изплащане.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за горницата над 70 000 лева до размер на 90 000 лева
като неоснователна и недоказана.
Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати държавна такса в
размер на 2 800 лева в полза на Окръжен съд Габрово.
С посоченото Гаранционният фонд е осъден да заплати в полза на Окръжен съд
Габрово сумата 382.20 лева – разноски, заплатени от касата на съда.
Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати държавна такса в
размер на 5 лева в полза на Окръжен съд Габрово в случай на служебно издаване на
1
изпълнителен лист.
С посоченото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат М.Г.
И. сумата 2 630 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението е постановено при участие в процеса на Н. ЦВ. В. като трето лице
помагач на Гаранционния фонд.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Г. И. – пълномощник
на Н. К. С. (Н.Е. Г.), действащ със съгласието на своите родители К. Н. С., Е. М. Г., против
Решение № 260037/30.03.2021 година по гр. д. № 26/2020 година на Окръжен съд Габрово в
частите, с които е отхвърлен иска за сумата над 70 000 лева до 90 000 лева, присъденото
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Във въззивната жалба
се излага, че изводите на първостепенния съд са необосновани, решението е постановено в
нарушение на чл. 52, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Съставът на Окръжен
съд Габрово е приложил занижен критерий при определяне на обезщетението; не е
съобразил всички търпени болки и страдания от увреденото лице в тяхната съвкупност,
продължителност и интензитет; не е отчел тежестта на получените травматични увреждания
и техния брой – касае се за шест отделни средни телесни повреди, като първоначалното
състояние на жалбоподателя е свързано с опасност за живота; пострадалият е бил на
тринадесет години, в продължение на две месеца е бил напълно обездвижен, а пет месеца е
имал нужда от чужда помощ, през първите месеци е търпял болки с висок интензитет.
Правилно е констатирано, че получените фрактури, особено в кръстно-поясната област, ще
се отразят пожизнено на комфорта на живот на жалбоподателя. Размерът на обезщетението
не е съобразен и с актуалната съдебна практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 260037/30.03.2021 година по гр. д.
№ 26/2020 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 70 000 лева до 90 000 лева
и да се постанови друго такова, с което да се присъдят още 20 000 лева за претърпените от
жалбоподателя неимуществени вреди; в съответствие с определеното обезщетение да се
коригира решението и в частта за разноските; да се присъди адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция при условията на чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Гаранционен фонд, гр. София, в който са изложени аргументи за нейната неоснователност.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач Н. ЦВ. В..
С протоколно Определение от 10.11.2021 година по в. т. д. № 207/2021 година на
Апелативен съд Велико Търново е допуснато изменение в презимето и фамилното име на
жалбоподателя, като имената на същия се четат: Н.Е. Г..
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният
представител на Гаранционния фонд оспорва жалбата.
2
Пред въззивната инстанция не се е явило третото лице помагач Н. ЦВ. В. и не е
изразило отношение по въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 26/2020 година на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявен от адвокат М.Г. И. – пълномощник на Н. К. С.,
представляван от своята майка и законна представителка Кръстина Стелянова. В исковата
молба се излага, че на 18.10.2019 година около 18.00 часа Н. К. С. управлявал велосипед по
бул. „Столетов“ посока връх Шипка. Той спрял на уширението край пътя на 300 метра преди
кръстовището с ул. „Стомана“. В този момент е блъснат от движещ се в лентата от връх
Шипка към града лек автомобил „БМВ“, с ДК № ЕВ 18 ****, управляван от Н. ЦВ. В. от гр.
Габрово. Ищецът изгубил съзнание. Приет е в ОАИЛ на МБАЛ „Д-р Тота В.а“, гр. Габрово с
тежка съчетана травма на глава, гърди, корем и крайници, подробно описана в исковата
молба. Поради сериозността на състоянието му на 21.10.2019 година Н. К. С. е приведен за
по-нататъшно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, Клиника по детска
ортопедия и травматология, където е лекуван до 4.11.2019 година. Лекарите избират
консервативно лечение поради ниската възраст на ищеца – той е напълно обездвижен по
време на цялото болнично лечение, два месеца след дехоспитализацията му под контрола на
лекуващите лекари. Към момента на подаване на исковата молба се движи с помощта на
патерици, но е преведен и с накуцваща походка, носи корсет на кръста. Възстановяването му
ще продължи дълго и не е известно дали няма да останат трайни неблагоприятни последици
за неговото здраве. Н. К. С. е преживял и продължава да търпи много болки, страдания и
неудобства в резултат на инцидента. Във връзка с пътнотранспортното произшествие е
образувано наказателно производство № 1752 ЗМ-616 по описа на Районно управление
Габрово. Не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за управляваното от Н.В. моторно превозно средство. По предявената претенция по чл. 558,
ал. 3 от Кодекса за застраховането е образувана Щета № 20210035/30.01.2020 година на
Гаранционния фонд, но е отказано заплащане на обезщетение.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционния
фонд да заплати на Н. К. С., представляван от своята майка и законна представителка,
обезщетение за неимуществени вреди – преживени болки, страдания, неудобства и стрес,
вследствие причинени телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, станало на
18.10.2019 година, в размер на 90 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 558, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, направените по делото разноски; в полза на адвокат М.И. да
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за
3
адвокатурата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Гаранционен фонд, гр. София, с който се оспорва претенцията по основание и размер.
Изтъква се, че причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на самия
пострадал – той стоял и на пътното платно и на уширението на пътя с гръб към превозните
средства – нарушение на чл. 98 от Закона за движението по пътищата. Алтернативно е
наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Направено е
искане за конституиране на Н. ЦВ. В. като трето лице помагач на Гаранционния фонд.
С Разпореждане № 260033/30.09.2020 година по гр. д. № 26/2020 година на
Окръжен съд Габрово Н. ЦВ. В. е конституиран като трето лице помагач на Гаранционния
фонд на основание чл. 219 от ГПК.
С писмена молба процесуалният представител на Гаранционния фонд оспорва
иска.
Пред Окръжен съд Габрово не се е явило третото лице помагач и не е изразило
становище по претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260037/30.03.2021 година по гр. д. № 26/2020 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с
правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.
С Решение № 3/25.01.2021 година по НАХД № 843/2020 година на Районен съд
Габрово Н. ЦВ. В. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква
„б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 18.10.2019 година
при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с ДК № ЕВ 18 ****, в гр.
Габрово нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1; чл. 116; чл. 117 от Закона за
движението по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н. К. С.
средни телесни повреди, изразяващи се в: тежка съчетана травма със счупване на шести
шиен прешлен, довела до трайно затрудняване на движението на шията за срок над един
месец; счупване на четвърти и пети гръден прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок над един месец; счупване на кръстцовата
кост на таза в ляво с разместване в кръстцово-хълбочната става, счупване на ставната ямка
на дясната тазобедрена става с ход на фрактурната линия към дясната срамна кост, довели
до трайно затрудняване на движението на снагата и долните крайници за срок над един
4
месец; разместено счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за срок над един месец; състояние на травматично-
хеморагичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Във въззивното производство не са наведени оплаквания относно извода на
първостепенния съд за наличието на основание за ангажиране на отговорността на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
Н.Е. Г. вследствие на пътнотранспортното произшествие, станало на 18.10.2019 година,
поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 577, ал. 1, точка
2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.
От заключението на експерта доктор С. Р. Р., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие Н.Е. Г. е
получил следните увреждания: счупване на тялото на шести шиен прешлен, причинило
трайно затруднение на движението на шията за срок от около два месеца; счупване на
тялото на четвърти и пети гръден прешлен, обусловило трайно затруднение на движението
на снагата за срок от около пет месеца; счупване на седма и осма лява ребрени дъги по
средната мишечна линия, контузия на белия дроб с излив на течност в гръдната кухина,
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 1.5
месеца; счупване на кръстцовата кост с разместване между ставната повърхност на
кръстцовата кост и лявата хълбочна кост. Кръстцовата кост участва във формирането на
тазовия пръстен, който анатомично и функционално е свързан с движението на долните
крайници – трайно затруднение на движението на долните крайници, повече на левия, за
срок от около шест-седем месеца; счупване на лявата лъчева кост – трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок от около 1.5 месеца; травма в седалищната и
поясната област на тялото с масивни и дълбоки кръвонасядания в мускулатурата и меките
тъкани – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около един
месец. Множеството травматични увреждания са причинили травматично-хеморагичен шок
– разстройство на здравето, временно опасно за живота, до момента на стабилизиране на
хемодинамичните показатели в Отделението по анестезиология и интензивно лечение на
МБАЛ, гр. Габрово. При инцидента Н.Е. Г. е получил и травма на главата, довела до
мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за срок от около два месеца.
Първоначално пострадалият е приет в Отделението по анестезиология и
интензивно лечение на МБАЛ, гр. Габрово. След диагностично уточняване на 21.10.2019
година и приведен в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ в Клиника по детска ортопедия и
травматология, където е лекуван до 28.10.2019 година. При направените многократни
ултразвукови изследвания на коремни органи не е установено увреждане на левия бъбрек.
Констатирана е контузия на гръдния кош и белите дробове с излив на течност в гръдната
кухина двустранно. От тази клиника Н.Е. Г. е приет в Клиниката по детска неврохирургия на
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, където е лекуван до 4.11.2019 година. В Клиниката по детска
оргопедия и травматология е направено мануално (ръчно) наместване на разместеното
5
счупване между кръстцовата кост и лявата хълбочна кост. Проведено е медикаментозно
лечение и е предписан строг постелен режим за тридесет и пет дни. В Клиниката по детска
неврохирургия след извършване на необходимите изследвания и консултации е преценено,
че на този етап следва да продължи консервативната терапия по отношение на счупените
прешлени на гръбначния стълб. От момента на травмата и около пет месеца след това
пострадалият се е нуждаел от чужда помощ. През първите два месеца и половина той е бил
напълно обездвижен – трябвало е да заема принудително положение по гръб поради
фрактурата на кости, формиращи тазовия пръстен. Изпитваните от пострадалия болки са
били с висок интензитет през първите три-четири месеца след инцидента, след което
постепенно интензитетът на болките е започнал да намалява. Към момента Н.Е. Г. съобщава
за периодични болки в кръста при ходене и при застудяване на времето. В лявата кръстцова
област се забелязва деформация (костна изпъкналост), болезнена при натиск. В същата
област има и линейни, хоризонтално разположени бели белези, слабо забележими, на нивото
на кожата, които не представляват козметичен дефект. Има лека болка при навеждане
настрани и напред. Съобщава за главоболие при застудяване на времето, болки в лявата
гривнена става и лявата раменна става. Има белег по кожата от поставен централен венозен
източник в ляво надключично с диаметър един сантиметър, на нивото на кожата и бял цвят.
Към момента не кара колело, тъй като изпитва страх и има болки в поясно-кръстцовата
област.
От показанията на свидетеля Е. М. Г. – баща на Н.Е. Г., извършил припознаване в
хода на процеса, се установява, че два-три месеца пострадалият не е можел да става от
леглото – трябвало двама души да го обслужват, да му сменят памперса, да го къпят.
Раздвижването му започнало на петия месец. Преди това неговите близки му закупили
специален корсет, който да поддържа гръбнака, шията и таза. Към момента Н.Е. Г. ходи, но
не тича; оплаква се от болки в кръста след като ходи известно време, болят го главата и
ръката при студено време. Според свидетеля след инцидента синът му бил разсеян, губели
му се моменти.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
18.10.2019 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
6
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 560 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост, от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
С оглед естеството на получените от пострадалия увреждания, описани по-горе,
продължителността и интензитета на понесените от него неимуществени вреди в резултат
на пътнотранспортното произшествие, станало на 18.10.2019 година, установени в
настоящото производство, неговата възраст към датата на инцидента (тринадесет години),
неосъществяването на оперативни интервенции в хода на лечебния процес, липсата на
данни за трайни физически и психически увреждания, при отчитане на икономическата
конюнктура в страната към този период и застрахователните лимити, здравословното
състояние на Н.Е. Г. към момента, съдът смята, че следва да се определи обезщетение в
размер на 70 000 лева. Не са налице предпоставки за отсъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер от посочения. Съобразно реално претърпените от
пострадалия неимуществени вреди, съдът намира, че доводите на процесуалния
представител на Н.Е. Г. за занижаване на обезщетението с оглед визирания по-горе размер
са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се
присъжда според спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства,
посочени по-горе, включително продължителността на възстановителния процес;
обстоятелството, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие Н.Е. Г.
неминуемо е изживял силен стрес.
7
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявеният Н.Е. Г., действащ със
съгласието на своите родители К. Н. С., Е. М. Г., против Гаранционния фонд иск с правно
основание чл. 577, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 70 000 лева. В
останалата част – за разликата над 70 000 лева до претендираните 90 000 лева искът е
неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260037/30.03.2021 година по гр. д. № 26/2020 година на Окръжен съд
Габрово в обжалваната част е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци,
които да обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди. Първостепенният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност
обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, и е
формирал обосновани изводи.
След даване ход на устните състезания процесуалният представител на
Гаранционния фонд е заявил, че не претендират за разноски, поради което такива не следва
да се присъждат, независимо от изхода на спора пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260037/30.03.2021 година по гр. д. № 26/2020
година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част.
Решението е постановено при участие в процеса на Н. ЦВ. В., с ЕГН
**********, от гр. Габрово, ******* като трето лице помагач на Гаранционния фонд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9