РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Ямбол, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330102480 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т. И. Т.,
чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адвокат И. Д.- ЯАК,
против община Я. , с която се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че вземането му установено с АУЗ № ***/15.01.2016 год. , въз основа на
които е образувано ИД № ***/2021 год. на ДСИ при ЯРС срещу ищеца не съществува.
В исковата молба ищецът е получил покана за доброволно изпълнение за
задължения по изпълнително дело № ***/2021 г. по описа на ДСИ при ЯРС, в общ
размер на 1233, 01 лв. В поканата се сочило,че с акт № ***/15.01.2016 г. от община- Я.
се задължавал да заплати олихвяема сума в размер на 583, 91 лв., лихва към 16.03.2021
г. в размер на 305, 92 лв. и неолихвяема сума и разноски в размер на 343, 18 лв.
Възразява се срещу претендираната сума, като счита, че същата е недължима и
погасена по давност.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2016 г. община-Я., дирекция „Местни
данъци и такси“ съставила на ответника акт за установяване на задължение №
***/15.01.2016 г., с който били установени задължения представляващи неплатен
данък върху превозно средство, данък сгради и такса битови отпадъци за периода
2011-2013 г. включително, в размер на 386, 50 лв. и лихва върху неплатения данък в
размер на 219, 54 лв.
На 16.02.2021 г. въз основа на издадения акт за установяване на задължения и по
молба на община- Я. и с разпореждане на съдия изпълнител, срещу ответника било
образувано изп. дело № ***/2021 г. по описа на ЯРС. Взискателя бил поискал съдебния
изпълнител да извърши запор на банковата му сметка, справка за трудово
възнаграждение, запор на два автомобила които притежавал длъжника и опис на
движими вещи в апартамента му, находящ се в гр. Я., ***. Твърди се , че от
съставянето на акта за установяване на задължение № ***/ 15.01.2016 г. до образуване
1
на изп. дело № ***/2021 г. били изминали повече от пет години, поради което правото
на взискателя по претендираното вземане било погасено по давност. Данъка върху
недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и данък МПС, представлявали
публични общински вземания, съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК,
по отношение на които намирали приложение разпоредбите на ДОПК. Съгласно
чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасявали с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от първи януари на годината, следващата година, през която е
следвало да се плати публичното задължение. С издаването на акта за установяване на
задължение- 15.01.2016 г., давността била прекъсната съгласно чл.172, ал.2 ДОПК, а
съгласно ал.3 на посочената норма от този момент започвала да тече нова давност. От
издаването на акта за установяване на задълженията-15.01.2016 г. до образуване на
настоящото производство-16.02.2021 г., били изминали повече от пет години, поради
което се счита, че правото било погасено по давност. Излагат се съображения, че
защитата в изпълнителния процес било средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания на законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представлявали условия за допустимост на изпълнителното производство. Същите
обхващали съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес, повдигал спор относно даденото гражданско право, поради която тя се
реализирала по исков ред.
Моли за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция..
В законоустановения срок е депозиран отговор, с който ответника посочва, че
предявения иск бил процесуално допустим, но неоснователен. Излагат се съображения,
че на 20.08.2015 г. от органа по приходите в отдел „Местни приходи“ в община- Я.,
била издадена покана за доброволно изпълнение до Т.Т.. В поканата били включени
публични задължения, представляващи данък върху недвижими имоти, такса битови
отпадъци, данък върху превозни средства- леки и без леки от 2009 г. до 2014 г.,
включително на стойност 1019, 46 лв. Поканата била изпратена до жалбоподателя на
постоянния му адрес в гр. Я., чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка, като
същата била върната на 14.09.2015 г. Обратната разписка била оформена като
„пратката непотърсена от получателя“, като не били предприети следващи действия по
връчването на посочената покана. На 15.01.2016 г., от органа по приходите в отдел
„местни приходи“ в община- Я. бил издаден акт за установяване на задължения по
декларация № *** от с.дата, срещу Т.Т.. В акта били включени публични задължения
за периода от 2011 г. до 2014 г. включително, на стойност 729, 22 лв., към датата на
издаването му. В чл.4, ал.1 ЗМДТ гласял, че установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци се извършвало от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗМДТ в
производството по установяване на местни данъци, служителите имали права и
задължения на орган по приходите. Служителите на община- Я., които упражнявали
функциите на орган по приходите, били определени със заповед на кмета на общината.
В настоящия случай ***/ 15.01.2016 г. бил издаден от компетентен орган-старши
инспектор от Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при община-Я., като
посочения по-горе АУЗД от 15.01.2016 г. бил издаден от компетентен орган, определен
2
за орган по приходите със Заповед ***/14.09.2012 г. Актът за установяване на
задължение по декларация бил издаден и в предписаната от закона писмена форма,
съдържащ фактически и правни основания за издаването си-органът по приходите при
установяване размера на дължимия данък се бил позовал на подадените от
задълженото лице Т. И. Т. декларации, а именно за облагане на данък върху
недвижими имоти и такса смет за недвижим имот в гр. Я., деклариран с декларация по
чл.14 ЗМДТ от 29.05.1988 г.; за облагане на данък върху превозни средства- без леки,
за товарен автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от 27.09.2005 г.; за
облагане с данък върху превозни средства- леки за лек автомобил, деклариран с
декларация по чл.54 ЗМДТ от 08.09.2008 г.; за облагане с данък върху превозни
средства- без леки за товарен автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от
01.01.2000 г. и за лек автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от
22.08.2011 г.
Като правни основания за издаването на акта били посочени разпоредбите на
чл.197, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр. с чл.4, ал.1,2,3 и чл.96 ЗМДТ, като с акта за установяване
на задължения по декларации № ***, съставен на 15.01.2016 г., органа по приходите
бил установил изискуеми задължения, като със същия не били установени погасени по
давност задължения. Били направени опити за връчването на акта на жалбоподателя,
чрез „Български пощи“ с обратна разписка, като пратката била върната на подателя на
18.02.2016 г. и обратната разписка била оформена „пратката била непотърсена от
получателя“. Бил направен нов опит за връчване на посочения по-горе акт за
установяване на задължение по декларации, чрез „Български пощи“, като пратката
отново била върната на подателя на 17.12.2018 г., като непотърсена от получателя. На
24.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. служители на Дирекция „Сигурност, превенция и
опазване на обществения ред“ при община- Я. посетили постоянния адрес на
жалбоподателя в гр. Я. и направили безуспешен опит за връчването на акта, като за
извършените дейности длъжностните лица изготвили протоколи, в който било
отбелязано, че Т. живее в с.Р., общ. Т. След направените опити за връчване на акта и по
преценка от органа по приходите в община-Я., било издадено съобщение по чл.32
ДОПК от 13.01.2021 г. до Т.Т., което било изпратено да настоящия му адрес. В него
било записано, че в срок до 27.01.2021 г. било необходимо Т. да се яви в сградата на
община-Я. за връчване акта от 15.01.2016 г., което било изпратено по „Български
пощи“ с обратна разписка, като същия получил съобщението на 18.01.2021 г., но не
бил посетил общината за получаване на посочените документи. След изтичането на
сроковете предвидени в закона АУЗД от 15.01.2016 г. бил влязъл в сила на 27.01.2021
г. На 03.02.2021 г. в община-Я. постъпило заявление от Т., в което желаел да бъдат
погасени по давност задълженията му за товарен автомобил с рег. номер *** и за
товарно ремарке с рег. номер ***. На същия бил изготвен отговор на 26.02.2021 г., в
който се акцентрирало, че давността за задлъжения описани в заявлението била
прекъсната и било образувано изп. дело по описа в РС- Я.. С оглед на това, че за
периода от 18.01.2021 г. до 27.01.2020 г. не били предприети действия от
жалбоподателя за получаване на АУЗД от 15.01.2016 г., била изготвена молба от
09.02.2021 г. до служба съдебно изпълнение при ЯРС за образуване на изп. дело, като
въз основа на посочената молба било образувано изп. дело № ***/2021 г. по описа на
ДСИ при ЯРС, като в молбата били посочени и изпълнителните способи, а именно,
налагане на запор върху паричните средства до размера на вземането по
изпълнителното производство, находящи се в банковите сметки на Т.; налагане на
запор върху МПС с рег. номера *** и ***; опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника на адрес в гр. Я., *** и изискване на справка за сключен трудов договор
3
от Т.. В резултат на горепосочените изпълнителни способи до момента на отговора на
исковата молба бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в една банка и
двете МПС. По изпълнителното дело била депозирана молба за разсрочено плащане от
29.03.2021 г. от жалбоподателя, като за месеците април и май била заплатена сума на
стойност 443, 82 лв., като остатъка се отнасял за периода от 2012 г. до 2014 г.
включително и бил на стойност от 489, 45 лв., от които 280, 47 лв.-главница и лихва в
размер на 208, 97 лв. към 15.09.2021 г. Твърди се, че с издаването на покана за
доброволно изпълнение с изх. № *** от 20.08.2015 г., от органа по приходите в
дирекция „Финанси,местни данъци и такси“ в община-Я., на основание чл.172, ал.1
ДОПК било започнато производство по установяване на публични задължения на Т.Т..
Следователно на основание чл.172, ал.1, т.1 ДОПК била прекъсната давността до
издаването на АУЗД от 15.01.2016 г., като съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК
давността се прекъсвала и с издаването на самия акт за установяване на публично
вземане. В тази връзка, следвало да се акцентира, че претендираната давност за данък
върху недвижими имоти, такса битови отпадъци, данък върху превозни средства-леки
и данък върху превозни средства- без леки за периода от 2011 до 2014 г., установени с
АУЗД от 15.01.2016 г. , не следвало да бъде уважавана. От изложените по-горе факти
задълженията за 2011 г. и частично за 2012 г. били заплатени от Т.. Освен тези факти
следвало да се вземе предвид, че по изп. дело 187 в СИС при ЯРС била депозирана
молба за разсрочено плащане от 29.03.2021 г. от жалбоподателя. Не била настъпила и
абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, като изтеклата давност не водила до
погасяване на самото вземане, а на правната възможност да бъде събрано
принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция. Вземането продължавало да
съществува, като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да
бъде изпълнено била ограничена до доброволно изпълнение и плащане.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен.
В с.з. исковата молба се поддържа пълномощника адвокат на ищеца, сочи
доказателства и моли за уважаването на иска, така както е предявен.
В с.з. ответника се представлява от процесуален представител, ст.юрисконсулт,
чрез който поддържа отговора на исковата молба, сочи доказателства и моли за
отхвърлянето на иска, като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Към отговора на ИМ е приложена покана № ***/20.08.2015 г. за доброволно
изпълнение от Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при община- Я.,
адресирана до Т. И. Т. на адреса за коренспонденция в гр. Я., в която го канят да погаси
задълженията си в седем дневен срок от получаването и, като в същата са описани
задълженията му за данък сгради върху недвижими имоти, такси за битови отпадъци,
данък върху пр. средства- без леки, данък върху пр. средства леки за периода от 2009
г.- 2014 г. на обща стойност 1019, 46 лв. От представените доказателства се
установява, че посочената покана е изпратена на адреса на длъжника чрез „Български
пощи“ ЕАД,чрез обратна разписка на 21.08.2015 г., като се е върнала с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. Приложен е и ***/15.91.2016 г. издаден от
орган по приходите в Дирекция „Местни приходи“ при община- Я., който е изпратен
на длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка, като същата е върната с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Същия е изпратен за връчване и
на 22.11.2018 г., като пратката е върната, като непотърсена. Приложени са и протоколи
за извършени действия по връчване на акт за установяване на задължения от 24.03.2020
4
г. и от 01.04.2020 г., в които е отбелязано, че по данни на съседи лицето Т. И. Т. живее
в с.Р., общ. Т. Приложено е и съобщение по чл.32 ДОПК от 13.01.2021 г. с което Т. И.
Т. е поканен да се яви в 14-дн.срок в община- Я. за връчване на горепосочения акт, като
от обратната разписка е видно, че същото е получено лично от Т. на 18.01.2021 г.
Приложени е и заявление от 03.02.2021 г. от Т.Т. да кмета на община- Я., с което е
направено искане за погасяване по давност на задължения за данък МПС на товарен
автомобил и ремарке, като същия е уведомен с писмо от 26.02.2021 г., че имало
образувано изп. дело № ***/ 2021 г. в ЯРС, което прекъсвало давността на основание
чл.172, ал.2 ДОПК. Приложена е и заповед № *** от 14.09.2012 г. на кмет на община-
Я., с която са определени служителите имащи право да извършват действия по реда на
ДОПК. Също така е приложено и писмо изх. № ***/ 09.02.2021 г. изпратено на ДСИ за
образуване на изпълнително дело срещу Т. И. Т., в която са посочени изпълнителните
способи за събиране на вземането. Приложена е справка за постъпили плащания по
изпълнителното дело, от която се установява, че за месеците април и май била
заплатена сума на стойност 443, 82 лв., като остатъка се отнасял за периода от 2012 г.
до 2014 г. включително и бил на стойност от 489, 45 лв., от които 280, 47 лв.-главница и
лихва в размер на 208, 97 лв. към 15.09.2021 г.
По искане на ищеца е изискано и приложено ИД № ***/2021 год. по описа на
ДСИ при ЯРС. От същото се установява, че е образувано на 16.02.2021 г. по молба на
ответната община, като към същата е приложен АУЗД № ***/15.01.2016 г. На
04.04.2021 г. ПДИ е връчена лично на лицето Т. И. Т.. С разпореждане на Държавен
съдебен изпълнител, на основание чл.450, ал.2 ГПК е наложен запор върху два леки
автомобила на длъжника Т., с постановление от 16.03.2021 г. на осн. чл.450, ал.2, вр.
чл.507 ГПК е наложен запор върху банковите и разплащателните сметки, депозити,
влогове, както и вложени вещи в трезори, вкл., съдържанието на касети и суми,
представени за доверително управление от длъжника в „ОББ“ АД, като от длъжника са
извършвани плащания по изп. дело с платежни нареждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като разгледан по
същество искът е неоснователен, като това е иск на длъжника, който оспорва
изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия правен казус за издаването на изпълнителния титул не е
проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая това е Акт за установяване на
публични задължения, издаден от орган по приходи при ответната Община. Съгласно
чл.4, ал.2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се
извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни
изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при принудително събиране на
публично общинско вземане, какъвто е казуса поставен за разглеждане, съдебният
изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по
възражение за давност, основано на чл.171 ДОПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК
съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК / в
този см. Определение № 130/24.07.2017г. по ч.гр.д.№ 756/2017г. ІІ г.о. ВКС РБ/.
Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци , както и данъци
върху ППС представляват публични общински вземания съгласно чл.162, ал. 2, т. 1 и т.
5
3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар. "абсолютна"
погасителна давност от 10 години.
Процесните вземания касаят период 2011 – 2014 год. вкл. , т.е. давност е
започнала да тече от 01.01.2012 г.С издаването на акта за установяване на задължения
от 15.01.2016 г. давността е прекъсната – чл.172, ал.2 ДОПК и е започнала да тече нова
пет годишна давност. Според изричната законова регламентация самото издаване на
акта прекъсва давността. Липсата на връчване,респ. влизане в законна сила на акта не
се отразява по никакъв начин на течението на давностния срок, тъй като задължението
произтича от закон.
В случая следва да се има предвид, че по време на течението на давностния срок
е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да
тече. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че
сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане
на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г.
Съобразявайки датата на образуване на изпълнителното дело- 16.02.2021 г., и предвид
законовоуреденото спиране на давностния срок, съдът приема, че към момента на
образуването на изп. дело № 187/ 2021 г. горепосочената петгодишна давност не е
изтекла. Както беше посочено по горе давностния срок е спрял да тече в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. В тази насока ако не беше спирането на давностния рок
по силата на ЗМДВИП същия щеше да изтече на 15.01.2021 г., т.е. преди подаването
на молбата и образуването на изпълнителното дело. Но с оглед спирането на
давностните срокове, пет годишния давностен срок изтича на 15.03.2021 г., т.е същия
не е изтекъл.
По образуваното ИД № ***/2021 год. същински изпълнителни действия против
длъжника са били предприети, като не са такива и образуването на изпълнително дело
и връчването на ПДИ.
Според Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г.,ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. След образуването на изпълнителното дело са предприети
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, като един от тях
е налагането на запор върху двата леки автомобила на длъжника с разпореждане от
24.02.2021 г. и др., като отново е прекъсната давността. С оглед на това, че не е изтекла
пет годишната погасителна давност, вземанията по акта съществуват и същите не са
погасени по давност, като исковете за установяване на несъществуването им следва да
се отхвърлят.
Доколкото ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и отхвърлянето на настоящия иск, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение,при определен от съда на основание чл.78, ал.8, вр.
ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, размер на юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата
6
и правна сложност на делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Я.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Т. И. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адв. И. Д.- ЯАК, против Община- Я., ЕИК ***, с адрес
на управление гр. Я., ***,представлявана от кмет на община-Я., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 4391 ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се
претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи
олихвяема сума в размер на 583, 91 лв., лихва към 16.03.2021 г. в размер на 305, 92 лв.
и неолихвяема сума и разноски в размер на 343, 18 лв., установен с АУЗ №
***/15.01.2016 год. , издаден от община-Я., Дирекция «Местни данъци и такси», въз
основа на които е образувано ИД № ***/2021 год. на ДСИ при ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. И. Т., ЕГН ********** да заплати на
Община Я., ЕИК ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 100, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол:_______________________
7