О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
гр.София, 18. 03. 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Иванова гр. д. № 720 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 19. 12.
2019 г. на С.г.с. представляван от неговия председател, подадена чрез
пълномощника С. Р., с което, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, се моли съда да
допусне изменение на постановеното по делото решение № 442 от 10. 12. 2019 г. в
частта му за разноските, като бъде отхвърлена претенцията на ответника по жалба
– длъжник в изпълнителното производство Т.М.Д. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, поради неговата недължимост
в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Посочва се, че с оглед предмета
на делото – процесуалната законосъобразност на действията на съдебен
изпълнител, който не е страна по делото, общият режим по чл. 78 и чл. 81 ГПК за
присъждане на разноски е неприложим.
В срока за отговор на молбата,
насрещната страна и длъжник в изпълнителното производство – Т.Д., чрез
процесуалния си представител адв. А.Б., е изразил
становище за нейната неоснователност, с молбата за оставянето ѝ без
уважение. Посочва, че в посочената от представителя на молителя съдебна
практика са разгледани хипотези, различни от настоящата, при която производството
е провокирано от взискателя срещу действие на
съдебния изпълнител.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и данните по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по
жалба на взискателя С.г.с. срещу постановление от 12.
09. 2019 г. по изп. д. № 20199250400219 по описа на
ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, с рег. № 925 и район на действие Софийски
окръжен съд, с което образуваното срещу длъжника Т.М.Д. изпълнително
производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
В чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК е
посочено, че взискателят може да обжалва това
действие на съдебния изпълнител, което той е сторил и сезираният съд се е
произнесъл с решението си, като е приел жалбата му за неоснователна, с
посочване на аргументите за това. Пасивна процесуална легитимация в
производството в цитираната хипотеза има длъжникът, по отношение на когото
изпълнителното производство е било прекратено. В случая той е заявил становище по
подадената от взискателя жалба, чрез подаване на
възражение, с което е поискала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, в случай, че жалбата бъде оставена без уважение, каквито са
ѝ присъдени, с оглед изхода на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски, което е приложимо и в настоящото
производство, образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител.
Отговорността за разноски се понася от жалбоподателя като санкция за
неоснователно предизвикан спор, за което длъжникът в изпълнението не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. Ето защо и при
спазване на чл. 81 ГПК, въззивният съд определя за
дължими на длъжника разноски в проведеното производство, с оглед участието му в
него, чрез подаване на възражение в указания му срок срещу жалбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
намира молбата за изменение на постановеното решение за неоснователна, поради
което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.г.с. за изменение на постановеното по гр. д. № 720/2019 по
описа на Софийски окръжен съд решение № 442 от 10. 12. 2019 г., в частта му за
разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.