№ 977
гр. Б., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202131 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Т. П.-1” АД с ЕИК: ...,
чрез адв. Х. Х.в от АК-Б., против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, с № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за
нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.З вр. чл.179, ал.Зб от
ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин / лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт, както и се посочва,
че е налице хипотеза на маловажен случай.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Х.в от АК-Б., който излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на акта.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт М., която моли
постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване (видно от разписката на л. 19 фишът е връчен на жалбоподателя на 11.05.2023 г.,
а жалбата е депозирана на 19.05.2023 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 23.03.2021г. в 14:00 часа е установено с устройство № 10032 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС
влекач ДАФ ..., регистрационен номер ..., с технически допустима максимална маса 18000
кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
1
допустима маса 44000 кг, в община Б., по път А-1 км 357+949, посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. За констатираното бил издаден обжалваният фиш нарушение по чл. 102,
ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.З вр. чл.179, ал.Зб от ЗДвП е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин / лева на дружеството собственик- „Т. П.-1” АД с ЕИК: ....
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до
установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля В. И., но същият изложи твърдения за
работата си и начина на действие на устройството по принцип.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10,
ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното
наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че нарушението е ясно описано, като са посочени всички релевантни
разпоредби. Съдът намира, че в производството по издаване на електронни фишове не се
прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на актове за установяване на
административни нарушение и наказателни постановления. Съгласно ТР № 1/2014 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ВАС изискванията за реквизити, форма, съдържание и ред за издаване
на АУАН и НП са неприложими в производството по издаване на електронен фиш. В този
смисъл е и Решение №515/20.04.2022г на АдмС–Б. по КНАХД №205/2022г. Видно е, че се
твърди нарушението да е извършено на 23.03.2021 г., като към момента не са изтекли
давностните срокове за преследване по чл. 80 от НК, които се явяват единствено приложими
в случая.
В обобщение, съдът намира, че не са налице допуснати формални нарушения в
производството.
По същество съдът намира, че са доказани всички признаци на твърдяното
нарушение.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при
2
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя -
каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на
ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева,
каквато именно е била наложена на жалбоподателя.
В случая, към 23.03.2021 година в 14.00 часа, датата на извършване на нарушението,
не е налице подадена тол декларация, а и с оглед справки по дата на пътуване от ТОЛ
системата на България по делото се установява, че за час на движение 14.00 ч. на 23.03.2021
година няма подадена тол декларация за района.
Съдът намира всички доводи, изложени по същество в жалбата и писменото
становище, за неоснователни. Всички те са свързани с липсата на доказване от страна на
АНО на нарушението, за което е издаден обжалвания фиш.
На първо място, не се установява неподаването на данни да се дължи на техническа
неизправност в системата на АПИ, тъй като такива доказателства не са представени, а и
изобщо липсват подобни индикации по делото.
Не може да се приеме за такава индиция обстоятелството, че за месец февруари и
месец март 2021 г. дружеството имало четири фиша за същото нарушение на същото място,
тъй като със същата сила може да се предположи, че то не е изпълнило в тези случаи
законовите си задължения. Неоснователен в тази насока е и доводът, че в РС-Б. имало
множество дела за устройства № 10031 и № 10032, доколкото това е логично предвид
обстоятелството, че те очевидно се намират в района, който е подсъден на съда.
На второ място, именно чрез бордовото устройство става съответното отчитане.
Наличието на договор с национален доставчик на услуги за електронно събиране на тол
такси не отменя отговорността на дружеството да заплаща дължимите такси. В случая не се
спори, че е налице бордово устройство, но причината за неподаване на данни не е
установена, но не се доказва и техническа неизправност на системата на АПИ, за да приеме,
че не е извършено нарушението. Напротив, от представените в съдебно заседание
доказателства е видно, че дружеството „И. т. с.“ АД е посочило, че след направена справка е
установено, че на процесната дата бордовото устройство е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване, вследствие на което в системата на „И. т. с.“ АД
няма постъпили данни от бордовото устройство.
В този смисъл, от всички доказателства се установяват елементите от състава на
нарушението, за което е издаден фишът. Обратно, всъщност доводите по същество на
жалбоподателя, че причините за неотчитане може да не са по негова вина, се явяват изцяло
хипотетични и недоказани и по никакъв начин не оборват доказателствената съвкупност.
От свидетелските показания на св. В. И. се установява, че е възможно захранването
на устройството да прекъсне, да падне батерията на устройството и т.н., което сочи, че е
дори и без намеса на човешки фактор може да се стигне до загуба на сигнал.
В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна
на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена
дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е
изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
Законосъобразна се явява и преценката на административния орган за липса на
маловажност на случая, с оглед на това, че не се установяват обстоятелства, които да сочат
на по-ниска спетен на обществена опасност на деянието от обичайното.
По отношение на наложената имуществена санкция в размер на две хиляди и
3
петстотин лева, то съдът намери същата за законосъобразно определена. Правният анализ на
законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин
разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида, посочен в
диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.
В този смисъл, не следва да се обсъждат доводите за несъразмерност на същата, както
и за маловажност на случая, тъй като очевидно при определянето на санкцията
законодателят е преценил степента на обществена опасност на нарушението, независимо от
това за какъв размер на неплатена такса става въпрос.
В обобщение, обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се
потвърди от съда.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното Б.кият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с №
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „Т. П.-1” АД с ЕИК:
..., за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,т.З вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Т. П.-1” АД с ЕИК: ..., да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4