Решение по дело №1102/2019 на Районен съд - Варна

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Варна, 03.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Елица Трифонова, след като разгледа докладваното гр.дело №1102 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 511,ал.3 вр.ал.1, т.2 КЗ вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД А.И.Ш. срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, представляваща стойността на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и уплаха, вследствие на ПТП от 25.07.2017г. в района на главен път 5 в района на гр.две могили, причинено от водача на л.а. Ивеко дейли с румънска регистрация №***румънския гражданин Д.М.Н., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното изплащане.   

Ищецът твърди, че на 25.04.2017г. към 16.25 часа  на главен път 5 в района на гр.две могили, обл.Русе при управлението на л.а. Тойота Ланд Круизер с рег.№***бил застигнат и ударен челно с задната част от товарен автомобил „Ивеко дейли“ с румънска регистрация № ***, управляван от  румънския гражданин Д.М.Н.. В резултат на удара автомобилът му бил блъснат напред, като от инерцията се сблъскал челно в задната част на ремаркето на движещия се пред него ТИР „Рено Магнум“ с рег.№***. В автомобила се намирали съпругата и дъщерята на ищеца. Вследствие на ПТП ищецът претърпял телесна повреда, която по смисъла на закона се квалифицирала като лека, а по медицински показатели се изразявала в сериозни натъртвания в областта на гръдния кош с обилни кръвонасядания, както и шок вследствие на нараняванията и уплахата. В периода след заличаване на насиняванията и преминаване на болката от натъртванията, който продължил повече от месец, се оказало, че ищецът вследствие на катастрофата е получил страх от шофиране на кола. Изведнъж се оказал зависим от близките си за изпълнението на елементарни ежедневни дейности, свързани с работата му. Този страх останал и до днес и не му позволявал да се придвижва свободно и да изпълнява дейностите си по занятие предвид това, че бил управител на фирма „ ***“ ООД, която била собственик на апартаменти , които отдавала под наем в курортна местност в гр.Варна, а офисът се намирал в гр.варна на ул.“***“ 22.

За ПТП бил съставен протокол за ПТП с пострадали №188/25.07.2017г., а срещу виновното лице било образувано досъдебно производство № 336 ДП 1653/2017г. по описа на ОД на МВР Русе.

На 14.09.2017г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определило за номиниран кореспондент за обработка на щетата на застрахователя на причинителя на катастрофата „EUROINS ROMANID ASIG” за обработка щети на територията на РБ ЗД “Евроинс“АД. Преписката била комлектоване на 17.09.2017г. като била подадена доброволна претенция за изплащане на неимуществена вреда.

  Излага, че на 09.01.2018г. ЗД “Евроинс“АД превело по сметката му сумата от 1000 лева като обезщетение, което твърди, че не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди, които продължавала да търпи и до днес. Този размер на съответствал на действителната болка и страдание, както и негативните последици за психиката му, които продължавал да изпитва и до днес. Счита, че справедливият размер на обезщетението следвало да бъде 5000 лева.  

  В срока по чл.131 ГПК ответникът  Национално бюро на българските автомобилни застрахователи  е  депозирал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

В отговора се сочи, че ЕГН на ищеца,  посочен в исковата молба не съответства на ЕГН на лицето, записано като пострадал в протокола за ПТП.

Оспорва се изцяло вината на водача на товарния автомобил Ивеко Дейли за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се наличието на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради движение с превишена скорост, несъобразяване с атмосферните условия и със състоянието на пътя и на превозното средство, предприемане на рязко спиране, както и неспазване на дистанция, действия в нарушение на чл.20,21, чл.23 и чл.24 ЗДвП. Отправя се искане при установяване на съпричиняване да бъде намален размера на претендираното обезщетение.

Оспорва се вида и обема на твърдените неимуществени вреди. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, поради което на този етап не можели да се приеме за безспорно претърпяването на всички твърдени от него болки, страдания и неудобства и причинната им връзка с произшествието.

Оспорва се размера на иска. Твърди се, че с изплащането на обезщетение от 1000 лева от кореспондента на чуждия застраховател претърпените неимуществени вреди от ищеца били обективно и справедливо репарирани в пълен размер.

Оспорва се и се иска за присъждане на обезщетение за забава.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №188 е отразено, че на    25.07.2017г. мл. авток. Г.Б.К.   е посетил  главен път I-5   в гр.Две могили   и  е констатирал наличие на ПТП с трима участници, при което в условията на дъждовно време и мокра пътна настилка участник 3 се движи на разстояние от участник 2, което не му позволява да спре в резултат на което с предната си част блъска отзад внезапно спрелия  участник 2, който се блъска с предната си част в ремаркето на спрелия пред него участник 1.  За участник 1 е вписан П. Р.Р., управляващ л.а. Рено Магнум с рег.№**; за участник 2 е вписан А.И.Ш., управляващ л.а. Тойота Ланд Круизер с рег.№** СМ; за участник 3 е вписан Д.М.Н., управляващ  Ивеко Дейли с рег. №**  със застраховка „ГО“в чужда компания. В графата пострадали лица е вписан А.И.Ш. с диагноза : натъртвания в областта на гърдите.  

Съгласно издаденото Удостоверение от ОД на МВР-Русе за процесното ПТП е образувано ДП №1653/2017г.

Представен е Амбулаторен лист от прегледа на А.И.Ш. от 25.07.2017г. със снета анамнеза : оплаквания от болки в гърдите и установено обективно състояние : двустранно везцикуларно дишане без клинични данни за фрактура и хемопневмоторакс.

Представено е преводно нареждане от 08.01.2018г. за изплатени от ЗД Евроинс АД 1000 лева по щета ********* по сметката на А.И.Ш..    

Съгласно справките от ТР ищецът е управител на ** ЕООД, съдружник в ** ООД; *** ООД, управител в ** ООД.

Свидетелят Е. Р. излага, че ищецът е негов близък приятел и му е известно, че същият е участвал в ПТП в края на месец юли 2017г. по пътя за Украйна преди гр.Русе до гр.две могили. Той му се обадил веднага след ПТП и каза, че били ударени отзад от доста голя камион. Колата му била смачкана много силно. В нея били А., съпругата му и дъщеря им. А. управлявал автомобила и  бил ударен в гърдите. Мислел, че има счупени ребра, защото на следващи ден се появили големи синини по гърдите. Не се върнали във Варна, а продължили с пътуването до Украйна, защото имали да вадят документи от там. А. извикал служител на фирмата му, който ги закарал до Украйна, тъй като ищецът отказал да седна зад волана, защото бил много изплашен. След връщането си от Украйна ищецът бил силно изплашен и психологически притеснен и не можел да кара колата. Наложило се да моли свидетеля или друг шофьор да кара неговата кола, защото имал фобия от каране. Този му страх да шофира бил доста време. Сядал зад волана само в краен случай  и искал свидетеля да бъде до него. Работата му не била свързана със шофиране, но живеел на 15 км от Варна и в краен случай се налагало да сяда зад волана. Според свидетеля тази катастрофа се отразила на работата му, защото след нея не искал повече да работи и напуснал, пенсионирал се и получавал пенсия.

Свидетелката Р. Хр. Ст. излага, че е служител в „**“, която била собственост на ищеца. Той се обадил в края на месец юли 2017г. за помощ заради произшествието. Свидетелката се  свързала със СБА, за да организират репатрация на автомобил. Ш. трябвало да заминат спешно за Украйна, нямало как да с върнат обратно и помолили техен колега, който взел друга кола да ги закара до Украйна. Пътуването било кошмарно.Всички били много напрегнати, било много неприятно. Съпругата му била със счупена ръка, а той самият с болка в гръдната област и бил много напрегнат психически, защото бил на шофьорското място, когато станало това. Свидетелката видяла ищеца след две, три седмици, когато се върнали от Украйна. Имало видими   последици. Ш. бил активен шофьор, а след произшествието не искал да се качва на автомобил и се налагало други хора да го превозват.  Живеел в Ален мак , а офисът на фирмата   бил в центъра на града и трябвало да пътува. Работата му страдала, защото била свързана с ходене на различни места. Миналото лято нещата със Ш. били по-добре, но когато имал възможност избягвал да кара, предпочитал да не сяда да кара, а в краен случай трябвало да има някой с него. От минала година той бил със жена си в Израел.

  Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :

Предявеният иск е с правно основание  чл. 511, ал. 3 вр. с  чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

 По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства : настъпването на ПТП от 25.07.2017г. на път 5 в района на гр.Две могили и  изплащането  на обезщетение в размер на 1000 лева в полза на ищеца от  кореспондента на чуждия застраховател ЗД“ Евроинс“АД. 

Не е спорно между страните, обстоятелството, че увреждащият лек автомобил е застрахован при румънски застраховател по договор за застраховка "гражданска отговорност", който е бил в сила за датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, изразяващи се в  болки и уплаха.

От събраните гласни доказателства при разпита на  свидетелите ***и от ищеца, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е имал натъртвания в областта на гърдите и болка в същата област без данни кога е отшумяла същата. Свидетелите също изнасят данни,     че ищецът е бил уплашен и е отказвал да управлява МПС при положение, че преди катастрофата е бил активен шофьор. Не се потвърждават показанията на свидетеля Едуард Ринский, че след катастрофата  ищецът спрял да работи и се пенсионирал при наличието на доказателства, че и към настоящия момент същият е съдружник и управител в различни фирми.  

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва  да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

  Предвид на събраните в хода на процеса доказателства съдът намира, че  в конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца неимуществени вреди възлиза  на сумата от   2000 лева, от която следва да се приспадне вече изплатената сума от 1000 лева, поради и което искът следва да се уважи за 1000 лева и да отхвърли за разликата до претендираните 4000 лева.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдените направените разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска : в размер на 40 лева – за заплатена д.т. и 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които суми следва да се възложат в тежест на ответната страна на основание чл.78,ал.1 ГПК. 

На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 459 лева за адвокатско възнаграждение.

На горните съображения съдът  :

 

Р Е Ш И :

        

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2  да заплати на А.И.Ш., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1000/хиляда/ лева,  представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и уплаха, вследствие на ПТП от 25.07.2017г. в района на главен път 5 в района на гр.две могили, причинено от водача на л.а. Ивеко дейли с румънска регистрация №***румънския гражданин Д.М.Н., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл. 511,ал.3 вр.ал.1, т.2 КЗ вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 4000 лева.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2  да заплати на А.И.Ш., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.   

ОСЪЖДА А.И.Ш., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2  сумата от 459/четиристотин петдесет и девет/ лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството,  на основание чл.78, ал.3 ГПК.   

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                                                           

 

УКАЗВА на ответника, че присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД - IBAN : ***.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: