Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на пети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7094 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** Й.В.против И.Н.М.
с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 619,03лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2016г. до
31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 34,48 лв. за
периода от 04.10.2016г. до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
3477/2018г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.08.2016г. до 31.03.2018г. не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с *** като начислената за
този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 34,48 лв.
Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота
– *** *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII
от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в
размер на 34,48 лв. за периода от 04.10.2016г. до 14.05.2018г.
Излага се, че процесните суми
били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№3477/2018г.
по описа на ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, но при наличие на съответните основания били дадени указания на ищеца за
предявяване на иск за установяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответника за
следните суми: 619,03лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.2016г. до 31.03.2018г. и лихва за забава върху
главницата в размер на 34,48 лв. за периода от 04.10.2016г. до 14.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 3477/18г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът И.М., чрез назначения
особен представител адв.Ф.П. не оспорва исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на
дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№3477/2018г. по описа на ***,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Безспорно е по делото и се установява от приложения препис на нот.акт за
***на ***на НК, че ответника И.Н.М.
е собственик на процесния имот, представляващ *** в ***.
Безспорно е също така, че за
имота има открита партида при ***с ***, която е била открита по молба на
ответника от 27.09.2007г., копие от която е приложено по делото.
Не се спори и е видно от
приложеното счетоводно
извлечение, че за периода
от 01.08.2016г. до 31.03.2018г. по горната партида е била начислена сума в общ
размер на 619,03лв. за консумирана топлоенергия.
При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода
на забава, ***е начислила върху дължимите главници за процесния период и лихва
за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 34,48лв. за периода от
04.10.2016г. до 14.05.2018г., видно от приложеното счетоводно извлечение.
В о.с.з.
на 05.03.2019г. ищецът, чрез пълномощника си признава, че след образуване на
делото ответника е заплатил изцяло претендираните в настоящото производство
главница и лихва. Признава също така, че ответника бил заплатил изцяло
направените в заповедното производство разноски, както и направените в исковото производство разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Не бил заплатил единствено разноските,
които ищеца направил за възнаграждение на особен представител на ответника.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното :
Предвид
безспорно установения по делото факт, че ответника И.Н.М. е собственик на
процесния имот в ***, който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че
ответника има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от
ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция
или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за
потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя.
Поради горното, съдът счита, че
ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия
през процесния период от 01.08.2016г. до 31.03.2018г., изчислявана в общ размер
на 619,03лв.
Предвид
на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не
са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между
страните, че тази лихва се изчислява в общ размер на 34,48лв. за периода от
04.10.2016г. до 14.05.2018г.
Поради
изложеното съдът приема за установено, че към момента на образуване на
производството по делото ответника е дължал на ищеца претендираните в
настоящото производство вземания за главница и лихва.
С оглед признанието
на ищеца за извършено плащане, съдът приема, че ответника е заплатил изцяло
дължимите суми за главница и лихва след образуване на делото и преди
приключване на съдебното дирене. Поради това исковите претенции следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Ответника не е заплатил дължимите главници на
датите на падеж, поради което е изпаднал в забава и това негово поведение е
станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи плащане на ищеца на
направените от последния деловодни разноски, в това число и направените
разноски за възнаграждение на особен представител, т.к. такъв е бил назначен
при наличие на законоустановените основания за това – ответникът не е намерен
на вписания в НБД адрес и при липса на данни за регистрирани трудови договори. Ищецът
е признал, че ответника е заплатил разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, но не са били заплатени разноските за
възнаграждение на особен представител в размер на 150лв. Ето защо, съдът счита,
че ответника следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати
на ищеца сумата от 150лв., представляваща разноски за особен представител в
исковото производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***, ***против
И.Н.М. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца сумата от 619,03лв.,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.08.2016г.
до 31.03.2018г. и сумата от 34,48лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.10.2016г. до 14.05.2018г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.05.2018г. по
ч.гр.д.№3477/2018г. по описа на ***, като
погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Н.М. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 150лв., представляваща
деловодни разноски за възнаграждение на особен представител в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***
в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: