ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Гeоргиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500529 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274, вр. чл.248 от ГПК.
С Определение №260070/08.08.2022г. по гр. дело №873/2020г. по описа на Окръжен
съд-П. е оставено без уважение направеното от „Ч.В.Л.“ АД, ЕИК ********* искане с
правно основание чл.248 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото Определение
№260049/16.06.2022г. в частта за разноските, като присъдените такива в тежест на ищеца да
се намалят от 6000,00лв. на 3000,00лв.
Срещу посоченото определение е подадена частна жалба вх. №261638/13.09.2022г. от
„Ч.В.Л.“АД. В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на същото, като се иска отмяната му и намаляване на присъдените на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 6000 лв на 3000 лв.
Поддържа се, че присъденото възнаграждение не съответства на правните и
фактически усилия, вложени от адвоката на ответника, доколкото същите се изчерпвали с
представяне на един отговор на искова молба. Спорът по делото не бил разглеждан по
същество, тъй като отказ от исковата молба бил заявен още преди изслушване на
експертизите по делото. Свидетели и вещи лица не били разпитвани, експертизи от вещи
лица не били изготвени и изслушвани. Ето защо, всички процесуални усилия на ответника
били концентрирани в един отговор на искова молба. Предвид изложеното, ищецът счита, че
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради
което, при разглеждане на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК Окръжен съд П. следвало да намали
размера на адвокатското възнаграждение до 3000 лв.
1
Поддържа се също, че присъденото адвокатско възнаграждение не кореспондира с
принципа на чл. 3 от ГПК, тъй като в случая се касае за злоупотреба с процесуални права,
което е в нарушение на Етичния кодекс на адвоката. Сключеният договор за правна защита
и заплащането на адвокатския хонорар датирал много след извършеното процесуално
действие - представянето на отговор на исковата молба. Твърди се, че е бил съставен и
сключен само и единствено с цел да бъдат претендирани разноски във връзка с оттеглянето
на исковата молба, а не с представителство по самото дело, поради което, според ищеца,
същият противоречи на съдебната практика и на добрите нрави.
Твърди се също, че от първоинстанционния съд не е съобразено и това, че ищецът е
намалил цената на исковата си молба след депозиране на отговор на иска от ответника,
съобразявайки възраженията изложени от същия. От друга страна, следвало да се отчете
добросъвестното поведение на ищеца, който настоявал за постигане на споразумение с
ответника - свой бивш служител и недобросъвестното поведение на последния, който
поставил като условие за споразумение да му бъде изплатено обезщетение в размер на 50
000 лв. Според ищеца, е очевидно, че по описания начин, ответникът е злоупотребил с
процесуалните си възможности, въпреки намеренията на ищцовата страна спорът да бъде
прекратен. Счита, че присъденото възнаграждение за адвокат от 6000 лв. се явява
прекомерно завишено, като накърнява разбирането за разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора и труда, който е
положен за защитата на съответното право. Намира, че съдебните разноски, които следва да
понесе ищцовата страна, трябва да бъдат „пропорционални”, което в случая не е сторено.
В срока за отговор, ответникът е взел становище за неоснователност на жалбата, за
което е изложил конкретни съображения. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, според съда, тя е неоснователна, по следните съображения:
Между страните няма спор, че първоинстанционното производство е прекратено
поради направен от ищеца отказ от иск, на основание чл.233 ГПК. При това положение, на
ответника се следват сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
С оглед материалния интерес по делото при образуването му и при връчването на
препис от ИМ на ответника, който е общо в размер на 222844,29 лв, от които главница от
216938,76 лв и мораторна лихва от 5905,53 лв. Видно е, че са предявени 2 обективно
кумулативно съединени иска за посочените суми.
Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
2
искове, за всеки един от тях поотделно.
Следователно, минималното адвокатско възнаграждение според действащата към
този момент редакция на горепосочената наредба по иска за сумата от 216938,76 лв се
определя съгласно чл.7, ал.1, т.5 (при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс
2 % за горницата над 100 000 лв.) и е в размер на 3530 лв + 2338,78 лв = 5868,78 лв.
Съответно, по иска за мораторна лихва от 5905,53 лв, минималното адвокатско
възнаграждение е съгласно чл.7, ал.1, т.3 (при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 %
за горницата над 5000 лв) и е в размер на 580 лв + 45,28 лв = 625,28 лв. Следователно, общо
по двата иска, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 6494,06 лв.
От представения на л.139 по първоинстанционното дело договор за правна защита и
съдействие, сключен от ответника с адв.А. П. и адв. А. Секулов, с предмет оказване на
правна защита и съдействие по гр. дело №873/2020г. по описа на Окръжен съд-П., с дата на
същия 25.01.2021г., е видно, че е уговорено ответникът да заплати възнаграждение от 6000
лв, което в договора е отразено, че е изплатено.
От гореизложената фактология се налага първо изводът, че ответникът е сторил
разноски за адвокатска защита по делото пред Ос-П. в размер на 6000 лв, които му се
следват, на основание чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото. На второ място,
платеното от ответника възнаграждение е дори под минимума по действащата към този
момент Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което, дори при своевременно направено възражение от
насрещната страна за прекомерност на същото, то очевидно се явява неоснователно.
В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.“ Предвид наличието на посочената законова
норма, съдът намира, че не би могъл по реда на чл.78, ал.5 ГПК да намали размера на
присъденото на ответника адвокатско възнаграждение под минимума по горецитираната
наредба, дори след отмяната на §2 от същата.
Независимо от това, за пълнота, ще се обсъдят релевираните от ищеца възражения в
жалбата.
Не може да бъде споделено възражението на ищеца, че присъденото възнаграждение
не съответства на правните и фактически усилия, вложени от адвоката на ответника. Видно
е от преписката по делото, че казусът е с висока фактическа и правна сложност, както и с
голям материален интерес. Представени за голям обем писмени доказателства, допуснати са
експертизи и разпити на свидетели. При ангажиране на адвокат за защита по делото,
ответникът не би могъл да знае и дори да предполага как ще се развие производството
занапред, вкл. че ищецът ще направи отказ от иск. Същото важи и за адвоката на ответника,
който, договаряйки хонорара си, се води от правната и фактическата сложност на делото
3
според депозираната от ищеца искова молба, както и от посочения в същата материален
интерес. Ето защо, в случая е без значение дали след подаването на отговора на ИМ, от
ищеца е извършено намаление на иска, както и че спорът по делото не бил разглеждан по
същество, че отказът от иск е бил заявен още преди изслушване на експертизите по делото и
че свидетели и вещи лица не били разпитвани.
Неоснователни и недоказани са възраженията на ищеца, че присъденото адвокатско
възнаграждение не кореспондира с принципа на чл. 3 от ГПК, тъй като в случая се касаело
за злоупотреба с процесуални права, в нарушение на Етичния кодекс на адвоката. Данни за
такава злоупотреба, според съда, в случая липсват. Безпочвено се явява и твърдението на
ищеца, че сключеният от ответника договор за правна защита и заплащането на адвокатския
хонорар датирал много след представянето на отговор на исковата молба. Освен че датата на
самия договор е 25.01.2022, дори да не се възприеме същата като достоверна, от
материалите по делото е видно, че адвокатското пълномощно и договорът за правна защита
и съдействие между ответника и адвокатите му е представен по делото преди първото
заседание, много преди направения отказ от иск. Ето защо, не може да се говори за
злоупотреба с процесуални права от страна на ответника, вкл. защото е възможно
адвокатите да са оформили отговора на ИМ, дори формално да не е подаден чрез тях. С
оглед представянето на договора за правна защита и съдействие по делото на 07.04.2021г.,
заедно с подаденото от адв.П. заявление за достъп до електронни съдебни дела, тази дата
може да се счита за достоверна съгласно чл.181 ГПК, поради което очевидно същият е бил
сключен много преди отказът от иска, направен от ищеца повече от 1г. по-късно, с молба по
ел. поща от 13.06.2022г., което изключва възможността договорът да е бил съставен и
сключен само и единствено с цел да бъдат претендирани разноски във връзка с отказа от
иска на ищеца.
В заключение, съдът намира, че частната жалба на „Ч.В.Л.“АД против Определение
№260070/08.08.2022г. по гр. дело №873/2020г. по описа на Окръжен съд-П., с което е
оставено без уважение направеното ищцовото дружество искане с правно основание чл.248
от ГПК да бъде изменено Определение №260049/16.06.2022г. по гр.дело №873/20г. по описа
на Окръжен съд-П., в частта за разноските, като присъдените такива в тежест на ищеца да се
намалят от 6000 лв. на 3000 лв, се явява неоснователна и ще се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №261638/13.09.2022г. на „Ч.В.Л.“АД
против Определение №260070/08.08.2022г. по гр. дело №873/2020г. по описа на Окръжен
съд-П..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5