МОТИВИ по НОХД № 1420/2016г. на СГС, НК, 21 състав
Повдигнато
е и внесено в съда обвинение срещу подс. М.Г.К., ЕГН: ********** за това, че в
периода от 05.09.2014 год. до 13.09.2014 год. в гр.С., при условията на
продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст - К.Н.К., роден на *** година, като е извършил деянието при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 ал.1 НК - по дело № 202/2011 година с присъда №
77/31.08.2011 год. на Окръжен съд-Силистра, в сила от 24.12.2011 година, с
която е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца, а
деянията са извършени както следва:
На
05.09.2014 год. около 13.00 часа в гр.С., в парк, находящ се в близост до Б.Х.,
кв.Б., извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - К.Н.К., роден на *** година
- гушкал го, целувал го по врата, направил му „смучка”, опипвал го по
седалището на голо и по гърдите, като е извършил деянието при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 ал.1 НК - по дело № 202/2011 година с присъда № 77/31.08.2011
година на Окръжен съд-Силистра, в сила от 24.12.2011 година, с която е осъден
на лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца.
На 13.09.2014 год.
около 12.00 часа в гр.С., в парк в близост до площад „С.”, кв.Б., извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст - К.Н.К., роден на *** година - гушкал го и го
опипвал по тялото и гърдите на голо, като е извършил деянието при условията на
опасен рецидив,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е
отложено по чл.66, НК-по дело № 202/2011 год. с присъда № 77/31.08.2011 год. на
Окръжен съд-Силистра,в сила от 24.12.2011 год. ,с която е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години и девет месеца.
На неустановена дата в периода 05.09.2014 г.-13.09.2014 год.
в гр.С., в парк в близост до Б.Х., кв.Б., извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна
възраст - К.Н.К., роден на *** година - К. накарал К. с ръка да го пипа по **
му през панталона му, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 ал.1 НК - по дело № 202/2011 год. с присъда № 77/31.08.2011 год. на Окръжен
съд-Силистра, в сила от 24.12.2011 година, с която е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години и девет месеца – престъпление по чл.149, ал.5, т.З, вр. ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира за наказание,
след редукцията по чл.58а НК, в размер на 6 години „лишаване от свобода“, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът на подсъдимия К. в своята
пледоария изтъква тезата за несъставомерност на деянието по чл. 149, ал. 5 от НК. Счита, че деянието следва да се преквалифицира като престъпление по чл.
157, ал.4 от НК. Като довод за това изтъква, че в обвинението се съдържали
данни както за възбуждане на полово желание, така и за удовлетворяване на
полово желание. Въз основа на това моли подсъдимият да бъде оправдан по така
повдигнатото обвинение като деянието, извършено от него бъде преквалифицирано
на такова по чл.157, ал. 4 от НК. В заключение моли размерът на наказанието да
бъде определен при превес на смекчаващите обстоятелства, като такива намира в
наличното епилептично заболяване на подсъдимия, което от своя страна било
предизвикало личностова промяна в границите на широката норма.
Подсъдимият К. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
В последната си дума подсъдимият
изтъква, че съзнава вината си. Моли съда при определяне на наказанието, същото да
бъде в поносим размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.372, ал.4 от НПК
и чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Г.К. е роден на ***г***,
със средно образование, пенсионер по болест, неженен, осъждан - с присъда
77/31.08.2011год. на Окръжен съд - Силистра по НОХД № 202/2011 година, в сила
от 24.12.2011година, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и
девет месеца за извършено от него престъпление по чл. 149, ал.2 вр. ал.1 НК.
Свидетелят К.Н.К. е роден на ***година.
Към 05.09.2014година е бил непълнолетен – на тринадесет години.
В началото на месец Септември 2014
година чрез профилите си в социалната мрежа фейсбук, свид. К.Н.К. и подс. М.Г.К.
осъществили контакт помежду си. Започнали да си пишат и да си обменят снимки.
Подсъдимият К. се представил пред свид. К. само с малкото си име М., като
обяснил, че е на 21 години и че живеел в Пловдив, но в момента бил на квартира
в гр. С.. Впоследствие в хода на разговорите помежду им, подсъдимият К. си
признал, че е гей. Двамата си уговорили среща за да се видят на живо, като
подсъдимият К. попитал свид. К. дали може, когато се срещнат да го гушне и
целуне.
На 05.09.2014 година около 13:00 часа
подс. М.К. и свид. К.К., придружаван от негов приятел се срещнали в района на Б.Х.,
кв.Б., гр. С.. После отишли в парка, намиращ се в близост, седнали на една
пейка и разговаряли помежду си. След известно време подс. М.К. и свид. К.К. се
отправили в посока на Боянската църква, за да се поразходят. Тогава подсъдимият
започнал да опипва с ръце свид. К. в областта на седалището на голо, както и по гърдите. Започнал да го целува по врата
и му направил „смучка“, прегръщал го. Подс. К. обяснил на свид. К., че му е
хубаво да усеща тялото и кожата му. Чрез
тези свои действия, подсъдимия К. целял да възбуди полово желание без
съвкупление. Същите били насочени към лице, ненавършило 14 годишна възраст, а
именно К.Н.К., роден на *** год. Подсъдимият К. е бил наясно с действителната
възраст на свид. К., тъй като в разговори помежду им, подсъдимият заявил на К.К.,
че не било законно да са заедно, защото бил на 13 години, поради което трябвало
да се крият от другите, докато К.К. не навърши 14 години.
След тази среща подс. К. и свид. К.К.
продължили да се виждат. По време на срещите помежду им двамата се разхождали,
разговаряли, държали се хванати за ръце, като подс. К. целувал свид. К..
На неустановена дата в периода:
05.09.2014 година - 13.09.2014 година подсъдимият М.К. отново се срещнал със
свид. К.К. ***, в парк, намиращ се в близост до Б.Х., кв. Б.. Докато се
разхождали, двамата седнали в парка, след което подс. К. хванал ръката на свид.
К.К. – над дланта му и я сложил върху ** си, после започнал да я движи върху
него, но не на голо, а през панталона. Посочените по-горе действия подсъдимият К.
извършил с цел да възбуди полово желание без съвкупление. Същият е съзнавал, че
те са насочени спрямо лице, което не е навършило 14 - годишна възраст – свид. К.Н.К.,
роден на ***год.
На 13.09.2014год. подс. К. посетил дома
на свид. К., находящ се в кв. Б., гр. С.. Първоначално двамата гледали
телевизия, след което отишли в парк в близост до площад „С.“, кв. Б., където
имало лостове за набиране. Седнали на пейка, като подс. К. започнал да прегръща
свид. К., да го опипва по тялото и гърдите на голо. Посочените действия
притеснили свид. К., тъй като в близост се намирали свидетелките Д.Б., Ю. Б., М.С.
и М.Д., които той забелязал. Същите възприели непосредствено поведението на
подс. К., което сметнали за необичайно и съмнително, поради което сигнализирали на органите на
МВР. Целта на извършените от подсъдимия действия била да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – К.Н.К.,
роден на ***год.
След пристигане на полицейските
служители при 06 РУ- СДВР, подсъдимият М.Г.К. бил задържан.
От изготвените по делото експертизи,
които съдът кредитира, се установява, че подс. К. е психично здрав, като по
време на извършване на инкриминираните деяния е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По
отношение на него не се наблюдават отклонения в насочеността на половия му
нагон и начините за удовлетворяването му.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия К.,
направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съгласно изискванията на чл.372,
ал.4 от НПК се подкрепят от всички събрани на досъдебното производство
доказателства - свидетелските показания на свидетелите К.К., Д.Г.-Б., Ю. Б., М.С.,
М.Д., Н.К., Б.С., К. К., Д.В., Т.В.,
протокол за претърсване и изземване от 13.09.2014 година, протокол за
доброволно предаване от 14.09.2014 година, съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза от 11.12.2014 година, комплексна съдебнопсихиатрична, психологична и
сексологична експертиза от 21.01.2015 година, съдебно компютърно-техническа
експертиза от 30.03.2015 година, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза от 17.10.2015 година, писмени доказателства - справки от виваком за
проведени разговори, справка за съдимост, амбулаторни листове, експертно
решение и приложените по делото веществени доказателства.
В доказателствения материал по делото не
съществуват противоречия и фактите, описани в обвинителния акт се установяват
по несъмнен и категоричен начин.
Налице са редица доказателства, които
подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия К. на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния. Надлежно събраните по делото доказателства в
досъдебната фаза, подкрепят направеното самопризнание и са достатъчни за да се
направят крайните изводи за авторството на престъплението, изпълнителното
деяние, субективната съставомерност и подбудите за извършването му.
В
конкретния случай показанията на основния свидетел по делото – свид. К.К.
подкрепят напълно твърденията за извършените блудствени действия спрямо него. От
изготвената му съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че същият
може правилно и адекватно да възприема фактите от обективната действителност,
които са се случили и са свързани с извършеното спрямо него престъпление.
Вещите лица са категорични, че К.К. може да участва в наказателното
производство като свидетел и да дава адекватни показания по обстоятелства и
факти от съществено значение за досъдебното производство. В своите показания,
обективирани в протокол за разпит пред съдия, свид. К.К. много точно и
конкретно описва начина по който се е запознал с подсъдимия, последвалите срещи
помежду им, а също и извършените спрямо него действия от страна на подсъдимия К.. Предвид това съда
намира, че тези свидетелски показания следва да бъдат кредитирани изцяло. При
възпроизвеждане на фактите, свързани с извършеното престъпление, показанията на
пострадалото лице са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свид. Д.С. Г. – очевидец на деянието от 13.09.2014година. Същата свидетелства
за случилото, което е наблюдавала на
детската площадка, намираща се на площад
„С.“ в кв. Б.. Д.Г. е забелязала странното поведение от страна на подсъдимия К.
спрямо свид. К.. Много точно и конкретно посоченият свидетел описва всички
негови действия, които изпълват състава на престъплението по чл. 149 от НК и
по-конкретно, че подсъдимият К. държал с двете си ръце ръцете на пострадалото
дете като ги галел, гледал го влюбено, галел го по тялото, бъркал му под
блузата, а също и го опипвал по тялото на голо. Показанията на посочения
свидетел напълно кореспондират с тези на свидетелите Ю. В. Б., М.К.С., М.К.Д.,
които в подробности също описват извършените от страна на подсъдимия К.
действия. Посредством показанията на
свидетелите К. И. К. и Б.К.С. се установяват обстоятелствата, свързани с
получения сигнал и последващата му проверка, както и задържането на подсъдимия
от страна на служителите на 06 РПУ при СДВР. Показанията на всички тези
свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, като кореспондират както помежду
си, така и с останалия доказателствен материал, наличен по делото. Посочените
обстоятелства се подкрепят и от показанията на останалите разпитани свидетели
по делото, а именно: Д.А.В., Н.Б.К., Т.Б.В..
Така описаните фактически обстоятелства
се доказват и съдът приема за безспорно установени и от назначените по делото експертизи,
съобразно които св.К.К. е психично здрав, няма интелектуален дефицит и може да
се ориентира правилно във фактическата обстановка и да дава адекватни
показания. По отношение на подс. К. е дадено заключение, че същият е психично
здрав, бил е в състояние правилно да възприема действителността, да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не се
откриват отклонения в насочеността на половия му нагон и начините за
удовлетворяване, не е констатирана и груба личностова промяна вследствие
наличното епилептично заболяване. Направеното от подсъдимия признание намира
опора и в наличните по делото писмени
доказателства и по-точно: протокол за претърсване и изземване, одобрен с
определение на Софийски районен съд от 14.09.2014г.; протокол за доброволно
предаване от 14.09.2014г.; справка от Виваком за мобилни телефонни апарати с IMEI 356325054812910, 356325054812900,
354633050262260, 354633050262270, от която е видно, че подс. К. е осъществявал
контакт по телефона със свид. К.. Съдът изгради
своите изводи и въз основа на останалите писмени доказателства, а
именно: данните за съдимостта на
подсъдимия, експертни решения, както и иззетите с протокол за претърсване и
изземване, одобрен с определение на СРС от 14.09.2014год. и протокол за
доброволно предаване веществени доказателства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така изложената фактическа
обстановка съдът счете, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.149,
ал.5, т.З, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК.
От обективна страна за
това, че в периода от 05.09.2014 год. до 13.09.2014 год. в гр.С., при условията
на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,ненавършило 14
годишна възраст - К.Н.К., роден на *** година, като е извършил деянието при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 ал.1 НК - по дело № 202/2011 година с присъда №
77/31.08.2011 год. на Окръжен съд-Силистра, в сила от 24.12.2011 година, с
която е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца, а
деянията са извършени както следва:
На 05.09.2014 год. около 13.00 часа в гр.С., в парк, находящ
се в близост до Б.Х., кв.Б., извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - К.Н.К.,
роден на *** година - гушкал го, целувал го по врата, направил му „смучка”,
опипвал го по седалището на голо и по гърдите, като е извършил деянието при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 ал.1 НК - по дело № 202/2011 година с присъда №
77/31.08.2011 година на Окръжен съд-Силистра, в сила от 24.12.2011 година, с която
е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца.
На 13.09.2014 год.
около 12.00 часа в гр.С., в парк в близост до площад „С.”, кв.Б., извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст - К.Н.К., роден на *** година - гушкал го и го
опипвал по тялото и гърдите на голо, като е извършил деянието при условията на
опасен рецидив,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е
отложено по чл.66, НК-по дело № 202/2011 год. с присъда № 77/31.08.2011 год. на
Окръжен съд-Силистра,в сила от 24.12.2011 год. ,с която е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години и девет месеца.
На неустановена дата в периода 05.09.2014 г.-13.09.2014 год.
в гр.С., в парк в близост до Б.Х., кв.Б., извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна
възраст - К.Н.К., роден на *** година - К. накарал К. с ръка да го пипа по **
му през панталона му, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 ал.1 НК - по дело № 202/2011 год. с присъда № 77/31.08.2011 год. на Окръжен
съд-Силистра, в сила от 24.12.2011 година, с която е осъден на лишаване от
свобода за срок от две години и девет месеца.
Налице са осъществени действия от страна на подсъдимия –
гушене, целуване, опипване по тялото, включително на голо по задните части и
гърдите, слагане на ръката на пострадалия върху половия му член, които
безспорно могат да се характеризират като блудствени действия. Налице е и
специалната цел в случая, а именно действията да са били извършени с цел
възбуждане на полово желание. В тази насока са показанията, както на постр.К.,
така и всички останали гласни доказателства. В случая с оглед на
обстоятелството, че двете лица са били от един и същи пол, е било невъзможно
осъществяването на съвкупление, поради и което тази характеристика на състава
не следва да бъде коментирана. По - съществено в случая е, дали е било налице
намерение за полово удовлетворение от страна на подсъдимия. Такива
доказателства обаче липсват както по отношение на неговите действия, така и с
оглед на неговите намерения. Не са налице каквито и да е било доказателства, че
подс. К. е искал или се е стремял към това да достигне фаза на полово
удовлетворение. Тоест всичките му действия са били насочени единствено към
възбуждане на такова желание, без финализиране, което недвусмислено показва, че
дадената правна квалификация е правилна.
Престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК,
тъй като подс. К.
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода повече от
една година и то ефективно, като от изтърпяването на наказанието не е бил
изтекъл срок по-голям от 5 години.
Налице са изискванията и на чл.26 ал.1 НК – извършените от
подс. К. деяния са три и осъществяват поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време – в
рамките на десетина дни, при една и съща обстановка, и при еднородност на
вината – пряк умисъл, поради и което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил престъплението с пряк умисъл, като е извършил действия, насочени към
възбуждане на полово желание по отношение на лице, за което е знаел
категорично, че е малолетно, подсъдимият е съзнавал напълно общественоопасния
характер на деянията си – накърняване на половата неприкосновеност на полово
незряло лице, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
на тези последици.
С оглед правната квалификация на
деянието, предвид наведените възражения и доводи в пледоарията на защитата,
следва да се посочи следното:
Съдът намира правната квалификация на престъплението
за правилна. Обективните действия на подсъдимия К., изразени в опипване на
свид. К. в областта на седалището на голо, по гърдите, слагането на дланта на
пострадалото дете върху ** му през панталона, както и всички други описани
по-горе действия, насочени и целящи да възбудят у подсъдимия полово желание,
несъмнено по естеството си представляват блудствени действия. Очертаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, приета за безспорно
доказана на основание особената процедура, по която е протекло съдебното
следствие разграничава извършените от подсъдимия действия, осъществяващи
квалифицирания състав на престъпление по чл. 149 от НК, от тези, които биха осъществили
състав на престъпление по чл. 157 от НК. Несъмнено, принципно е допустимо
блудствените действия по естеството и същността си да предхождат и подготвят
последващото полово сношение с лице от същия пол и в този смисъл е допустимо
поглъщането на блудството от престъплението по чл. 157 от НК, защото двете
представляват степенувано посегателство върху един и същ обект – обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност. Но такъв не е конкретният
случай. Престъплението блудство по чл. 149 от НК е формално престъпление /на
просто извършване/ като за осъществяването му не е предвиден престъпен
резултат. Същото може да бъде извършено между лица от различен и еднакъв пол и
не се изисква настъпването на съвкупление. Изпълнителното деяние се свежда до извършване
на действия с определена цел – да бъде възбудено или удовлетворено полово
желание, но без извършването на съвкупление и това е намерението на дееца,
характеризиращо субективният елемент от състава на това престъпление, като е
без значение пола на субекта. Друго би било, ако целта на извършените действия
е била да се извърши полово сношение с пострадалото лице. Няма никакво
съмнение, че тогава би бил налице състава на престъпление по чл. 157 от НК,
доколкото е постигнат определен престъпен резултат. Разликата в двете
разпоредби не следва да се разглежда на плоскостта на субекта и обекта, а във фактическият състав на
престъплението и в целените последици. За наличието на субективната страна на
престъплението, което от своя страна е основание за разграничение между двата
състава се съди по конкретните обективни действия на подсъдимото лице.
Доколкото обаче престъплението по чл. 157 от НК е възможно и при недовършен
опит, настоящият съдебен състав намира за необходимо да анализира конкретната
фактология по случая, която от своя страна да определи дали действията на
подсъдимия са целели полово сношение или действия на полово удовлетворение или
единствената поставена цел от последния е била да възбуди полово желание без сношение
или удовлетворение. В тази връзка показанията на основния свидетел по делото –
свидетеля К.К. са пълни, изчерпателни и свидетелстват за обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. Така в тяхното обективиране по време на
разпита, извършен пред съдия, свидетелят К. навежда към извод, който може да
бъде направен, че извършените действия от подс. К. са имали за цел само и
единствено да възбуди полово желание. По делото липсват доказателства, от които
да може да се направи извод за това, че подс. К. е искал да осъществи полово
сношение с пострадалия К.. Такива намерения липсват, като действията са били
ограничени единствено до взаимно полово възбуждане. Липсват данни и за това да
е било целено полово удовлетворение, такова не е и настъпило.
Половото сношение по смисъла на чл.157 НК представлява сексуален акт между лица от един и същи пол, свързан със
сексуално проникване, при наличието на което деянието е осъществено от
обективна страна. Действията на полово удовлетворение не са свързани с проникване,
а с манипулации между лицата от същия пол, главно в областта на половите
органи, водещи до сексуално удовлетворение на единия или двамата партньори.
Престъплението по чл.157 НК от обективна страна изисква обективиране на
намерение за осъществяване на полово сношение между обекта и субекта или
действия на полово удовлетворение. Престъпният умисъл следва да обхваща
намерение за извършване на полово сношение, тоест да изисква настъпване на
резултат и може да се осъществи само при лица от един и същи пол. Блудството по
чл.149 НК може да се извърши между лица от различен и еднакъв пол, но не се
изисква настъпването на резултат – съвкупление. За осъществяването на състава
на блудството по чл.149 НК е достатъчно деецът да извърши блудствени действия с
цел да бъде възбудено или задоволено полово желание без съвкупление, дори и да
не бъде постигната тази цел – в действителност същият да бъде възбуден или
удовлетворен. Изпълнителното деяние се свежда до извършване на действия с
определена цел – да бъде възбудено и удовлетворено полово желание, но без
извършване на съвкупление и това е намерението на дееца, характеризиращо
субективния елемент от състава на това престъпление, като е без значение
обстоятелството за пола на субекта и обекта.
В конкретния случай, имайки предвид
субективната страна на извършеното престъпление, а именно, че действията са
били осъществени единствено с цел възбуждане на полово желание, без да са
насочени към полово удовлетворение или полово сношение, то правилната правна
квалификация е тази, която е дадена от държавното обвинение. В този смисъл
неоснователни се явяват доводите от страна на защитата за преквалификация на
престъплението.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление закона
предвижда „лишаване от свобода“ от пет до двадесет години. Съобразно
разпоредбата на чл.
373, ал.2 НПК в случаите по чл.
372, ал.4 НПК, какъвто е настоящия случай, съдът е длъжен да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
При определяне размера на наказанието на
подсъдимия за извършеното престъпление, като оттегчаващи обстоятелства съдът
взе предвид следното: налице е завишена степен на обществена опасност на престъплението
и дееца, имайки предвид начина на извършване блудствените действия – на
публично място и то на места, където си играят деца, пред множество хора,
включително възрастни, което показва една изключителна безцеремонност и крайна
наглост в поведението на подсъдимия. Действията освен това не са извършени
инцидентно, а са осъществени в един по-продължителен период от време – около 10
дни, като съставляват сами по себе си три отделни престъпни деяния, обуславящи
приложението на продължавано престъпление. Самите действия освен това с оглед
тяхната характеристика и брой, показват на една устойчивост и престъпна
упоритост, ескалираща към все по-дръзки и вулгарни действия и то на публично
място.
От друга страна съдът прецени като
смекчаващо отговорността му обстоятелството, че подсъдимият е освидетелстван с
експертно решение, като му е определена трайна намалена работоспособност от 60
% с диагноза епилепсия. Това заболяване действително
не му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, но въпреки това следва да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство, още повече, че е възможно да е довело да определена личностова
промяна.
Съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия не следва да бъде третирано като самостоятелно смекчаващо
отговорността обстоятелство, дотолкова доколкото само по себе си не е повлияло
в значителна степен на разкриването и доказването на престъплението.
Не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, съдът прие, че по
правилата на чл. 54 от НК следва да се определи на М.Г.К. наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 6 години.
На основание чл.
373, ал.2 НПК, във вр. чл. 58а НК, така определеното наказание, следва да бъде намалено с една трета от
този срок, поради което и съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказание
"лишаване от свобода" за срок от 4 години
Съдът счита, че определянето на по-лека
санкция не би постигнала целите на наказанието и не би довела до поправяне и
превъзпитаване на дееца. Аргумент в тази насока е и предходното изтърпяно от
него наказание, което е било в размер на 2 години и 9 месеца и което не е
постигнало нужния ефект. Именно за това съдът намира, че следва да бъде наложено
по-тежко наказание, което да дисциплинира дееца, а същевременно и да покаже на
обществото, че подобни прояви са крайно неприемливи. Съдът намира, че в случая
би било несправедливо определянето на наказание в минимален размер, поради и
което същото следва да бъде определено малко над него, въпреки липсата на други
смекчаващи отговорността обстоятелства извън здравословното състояние на дееца
и евентуално млада възраст.
Съдът намира, че така определения размер
на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване
на законите, ще въздейства предупредително върху него и ще въздейства
възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1
от НК.
На основание чл.
61, т.2, във вр. чл.
60, ал.1 ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание от четири
години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален "строг"
режим.
На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът
постанови при изпълнение на наказанието да бъде приспаднат срокът, през който
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото
дело, считано от 13.09.2014г до 11.05.2015год.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимият М.К. да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на 770лв /седемстотин и седемдесет лева/ по сметка на МВР.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: