МОТИВИ към присъда №
260005 от 25.06.2021 г.
по НОХД № 61/2020 г. по описа на Пернишкия окръжен съд:
Обвинението на
Окръжна прокуратура – Перник срещу М.Б.М. *** е за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. ал.3, б. „б“, вр.
ал.1, вр. с чл. 342, ал.1 НК при
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт – за това, че на *** в село ***, общ. ***, на кръстовището между ПП 1-6 и път III-623,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди Ку 7" с peг. № *** нарушил правилата за движение по пътищата,
както следва:
- чл.6,
т.1 ЗДвП - предприел изпреварване на лек автомобил при наличие на пътен знак
забраняващ изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош;
- чл. 21,
an. 1 от ЗДвП — при избиране на скоростта на движение
превишил пределно допустимата стойност от 50 км/ч за пътно превозно средство
категория „В" в населено място, като се движел със скорост 76 км/ч;
и по
непредпазливост причинил смъртта на Д. Д.И. от *** и средни телесни повреди на Г.Р.И.
***, изразяващи се в черепно-мозъчна травма - лека степен на мозъчна контузия,
мозъчен оток, двустранен минимален хидром челно,
мозъчно сътресение със загуба на съзнание, което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на „зъба" /дене аксис/ на втори шиен прешлен, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на врата за период от около 5-6 месеца; счупване на
трето и на шесто ребра от лява гръдна половина и на първо ребро от дясна гръдна
половина, което е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за
период от около 1-2 месеца; счупване на лявата ключица, което е довело до
трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за период от около 2-3
месеца.
В хода на
производството по искане на прокурора е допуснато изменение на обвинението,
като по новото обвинение е изменена скоростта, с която се е движел подсъдимият
– от 76 км/ч на 87 км/ч и е добавено ново обвинение, а именно – по чл.20, ал.2,
изречение второ от ЗДвП – че водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Прокурорът
поддържа така измененото обвинение, като смята, че същото е доказано и изразява
становище, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при отчитане на
данните за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилото ПТП, в размер
на две години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за
срок от четири години. Пледира за
приложение на разпоредбата на чл.343г от НК и постановяване на лишаване на
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.
Пострадалите от
престъплението Г.Р.И. – лично и като наследник на починалата Д. Д.И., и Р.Г.И. –
чрез своя баща и законен представител Г.И., в качеството й на наследник на
починалата Д. Д.И., не са предявили граждански искове за неимуществени вреди в
наказателния процес. Предявили са молби по чл.76 НПК и са конституирани като
частни обвинители в наказателния процес. Чрез повереника си адвокат Е. Т.,
частните обвинители поддържат обвинението и по отношение на наказанието се
придържат към становището, изразено от прокурора.
Защитникът на
подсъдимия М.М. – адвокат Н. пледира за справедлива
присъда за подсъдимия, като споделя изложеното от представителя на Окръжна
прокуратура – Перник и повереника на пострадалите, алтернативно, изразява
становище за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и определяне на справедливо
наказание, като задължително се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. По
отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС е заявил, че също
очаква справедливо решение.
Подсъдимият М.Б. поддържа изложеното
от защитника си и изразява съжалението си за настъпилия вредоносен резултат,
моли за справедлива присъда.
Пернишкият окръжен съд, след като събра
необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и от правна
страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и по
реда и условията на чл.14, чл.16, чл.18, чл.301 и следващите от НПК, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Б.М. *** е правоспособен водач на МПС от *** год. и притежава категории
С, А,
АМ, В и ТКТ. През дългия
период на упражняване на шофьорската си практика е наказван няколко пъти за нарушаване на
различни правила за движението по
пътищата.
На *** с управлявания
от него автомобил - л.а. „Ауди Ку 7“ с per. № *** подсъдимият М. М. се движел по гл. път 1-6 по
направление *** - гр. ***. Заедно с него пътували съпругата му и дъщеря му-
свидетелите Д.М. и А.М.. Към 17.05 ч. автомобилът се намирал в района на с. ***,
общ. ***, преди кръстовището образувано от гл. път 1-6 и второстепенен път III-
623. Установено е, че М. управлявал автомобила със скорост, превишаваща
допустимата за конкретния пътен участък.
Пред автомобила на подсъдимия
се движел л.а. „Ауди А 3“, с per. № ***, управляван
от свидетеля Н.С..
По същото време от
второстепенния път ІІІ-623 в дясно по посока на движението на подсъдимия и
свидетеля Н. С., към кръстовището се приближавал л.а. „Хонда“ Сивик с per. № ***, управляван от
пострадалата Д. И.. До нея пътувал съпругът й - свидетелят Г.И., а на задната
седалка дъщеря им - Р.И.. Д. И. приближила кръстовището, като спряла на знака
„Стоп“. Вместо да изчака движещите се по пътя с предимство автомобили,
последвал опит от нейна страна да се включи в кръстовището, като бавно
преминала дясната лента на главния път и се намирала в средата на кръстовището.
Тези нейни действия били възприети от свидетеля Н. С., който намалил значително
скоростта си на движение. Маневрата й обаче не била възприета своевременно от подсъдимия
М.. Същият, движейки се с превишена скорост, неправилно отклонил автомобила си
наляво като при маневрата навлязъл в средната лента за движение - където се
намирал автомобила на И.. Последвал преден челен удар със значителен интензитет
от автомобил „Ауди“, управляван от подсъдимия в лявата странична част на
автомобил „Хонда“. От удара автомобилът на пострадалата бил отхвърлен назад и,
завъртайки се, заел позиция с предната си част към гр. София. Автомобилът на подсъдимия
се отклонил наляво, напуснал платното за движение и се озовал в крайпътен имот.
Вследствие на реализираното
пътнотранспортно произшествие, Д. И. получила увреждания, несъвместими с
живота, като пристигналият впоследствие лекарски екип само констатирал смъртта
й. Съпругът й - Г.И., получил различни увреждания с характер на средни телесни
повреди. Дъщеря им, с помощта на преминаващи участници в движението, била
извадена от колата на родителите си невредима и отведена в близката
бензиностанция.
Дъщерята на М. М.
получила увреждане - счупване на лявата ръка с характер на средна телесна
повреда. От заключението от назначената и изслушана съдебно-медицинска
експертиза № *** по ДП № 60/2019 г. по описа на ОД МВР – Перник, изготвена от
вещото лице д-р К.Ч., специалист по съдебна медицина, ***, се установява че
вследствие на настъпилото ПТП лицето А.М.М. е
получила счупване на лявата раменна кост в диафизарната
й част. Това увреждане е осъществило критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник за период от време около 5-6 месеца. Вещото лице е приело, че
увреждането е получено в резултат от действието на твърд тъп предмет, със
значителна по интензитет травмираща сила, по механизмите на удар, огъване и
усукване и отговаря да е получено по начин и време както се съобщава, а именно
като пътник в лек автомобил, седящ на задна седалка.
Назначена е и e изслушана
съдебномедицинска експертиза на труп № ***, на МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД гр .Перник, изготвена от вещото лице д-р
Р.С., ***, като от аутопсията и проведените изследвания върху трупа на Д. И. се
установява, че са получени различни телесни увреждания, довели до съчетана
черепно-мозъчна и гръдно-белодробна травма несъвместими с живота, а именно – охлузване
по челото в ляво, охлузвания по външната повърхност на лява мишница; разкъсно-контузна рана по левия лакът; охлузване по лява предмишница в долна трета; счупване на лява лъчева кост над
гривнената става; охлузвания по дясна мишница и предмишница; кръвонасядане по
десния лакът и по външната повърхност на ляво бедро; разкъсно-контузна
рана по предно-външна повърхност на лява подбедрица; счупване на костите на
лява подбедрица; кръвонасядане по вътрешната
повърхност на меката черепна обвивка; линейно счупване на черепа в ляво; субарахноидален кръвоизлив в ляво; разкъсване на десния
дроб, контузия на белите дробове; счупване на гръдната кост, на дясната ключица
и на ребра двустранно; кръвоизлив в дясната гръдна половина. От заключението на
д-р С. се установява, че смъртта на Д. Д.И. се дължи на съчетаната
черепно-мозъчна и гръдно-белодробна травма. Вещото лице е приело, че
установените по трупа травматични увреждания са причинени в резултат на
действието на твърди или тъпи предмети и е възможно да отговарят и да са
получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения, а
именно като водач на лек автомобил при сблъсък с друг автомобил. Посочено е, че
смъртта е настъпила сравнително по-бавно, като състоянието на трупа към момента
на аутопсията отговаря на смърт от първо денонощие.
От заключението на
назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза № *** по ДП № 60/2019 г.
по описа на ОД МВР – Перник, изготвена от вещото лице д-р К.Ч., специалист по
съдебна медицина, ***, се установяват уврежданията, които е получило лицето Г.Р.И.
вследствие на настъпилото ПТП. Вещото лице е установило, че са получени
различни телесни увреждания, а именно: черепно-мозъчна травма – контузия с
подкожно кръвонасядане и оток на тъканите в лявата
челно-теменна област на главата; лека степен на мозъчна контузия; мозъчен оток;
двустранен минимален хидром челно; мозъчно сътресение
със загуба на съзнание; счупване на „зъба“ /денс аксис/ на втори шиен прешлен; счупване на трето и шесто
ребра от лява гръдна половина и на първо ребро от дясна гръдна половина, които
счупвания са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата. Установено
е счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник. Вещото лице е уточнило изрично, че черепно-мозъчната травма е
осъществила критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, а травмата счупване на „зъба“ /денс аксис/ на втори шиен прешлен е причинила трайно затруднение
на движенията на врата за период от около 5-6 месеца. От заключението на д-р Ч.
се установява, че травмите, описани по-горе, са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, със значителна по интензитет травмираща
сила, по механизма на удари от и върху такива предмети и отговарят да са
получени по начин и време както се съобщава, а именно в резултат от претърпяно
ПТП като пътник в лек автомобил, седящ на предна дясна седалка.
От изслушаната на
етапа на съдебното следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза се
установява, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият Г.И. не е бил с
поставен предпазен колан, като това се установява от липсата на характерни
увреждания по тялото на пострадалия, причинени от предпазния колан, както и от
налични свидетелски показания по досъдебното производство и тези, дадени от Л.Х.
на фазата на съдебното следствие.
Назначени и изслушани
са по делото химически експертизи, видно от които в кръвните проби на двамата
водачи – М.М. и Д. И., не е констатирано наличие на
алкохол и наркотични вещества.
По делото в досъдебната
фаза е назначена видео-техническа експертиза № 217/18.06.2019 г., изготвена от
вещо лице Е.К., специалист в областта на видеотехниката и на лицевата
идентификация в НТЛ при ОД МВР – гр.Перник. Обект на експертизата е един брой
оптичен носител, съдържащ записи от охранителни камери, находящи се на
кръстовището на с. ***, общ. *** и с. ***, общ. ***. Вещото лице е установило,
че записите са заснети от статична камера и обхващат времевия период от
17:03:47 ч. до 17:08:58 ч. Не се установяват манипулации върху записаната
информация, таймкодът, вкопиран
в изображението не се прекъсва и действията се развиват последователно. От
заключението се установява хронологията на движението на автомобилите, като
същото е подробно описано и онагледено чрез снимков материал в
изследователската част на експертизата. Посочени са всички автомобили, които по
време или непосредствено след ПТП са били в кръстовището. Вещото лице заявява,
че не може да отговори на поставения въпрос относно определянето на скоростта
на двата автомобила, участници в ПТП-то поради липса на специалист в сектор
„НТЛ - ЕКД“ при ОД МВР – гр.Перник.
По делото са
назначени две автотехнически експертизи. Първоначална
комплексна САТЕ, изготвена от инж. А.А., и тройна
САТЕ, изготвена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С.К., доц. Х.У. и инж. А.А..
В назначената и
изслушана комплексна САТЕ, вещото лице инж. А.А. е
изготвил мащабна скица на местопроизшествието, като е обяснил механизма на
ПТП-то. Мястото на удара е посочено точно като са отразени отстоянията в метри
по ширина и дължина на платното за движение, считано в посока на огледа. Според
вещото лице и двата автомобила са имали възможност да предотвратят
произшествието. Относно автомобил „Ауди Ку 7“,
експертът посочва, че дори при установената превишена скорост от 76 км/ч за
водача е било възможно да спре аварийно преди мястото на инцидента. Относно
автомобил „Хонда Сивик“ установява, че водачката на
този автомобил е можела да избегне произшествието ако е пропуснала движещия се
по път с предимство автомобил „Ауди Ку 7“ и е
преминала през кръстовището след него.
С допуснатата и
изслушана тройна САТЕ, експертите са отговорили на поставените им задачи в определение
от 26.02.2021 г. по настоящото дело. Изготвили са мащабна скица на
местопроизшествието, като след оглед на място са описали подробно
характеристиките на кръстовището, състоянието на пътното платно, на
маркировката, налични ли са пътни знаци. Експертите са установили, че скоростта
на автомобила „Ауди“ непосредствено преди момента на удара е около 87,8 км/ч.
Относно скоростта на автомобила „Хонда“, вещите лица посочват, че същата е
променлива. Непосредствено преди удара не може да се установи скоростта с
точност, но според експертите е била около 14,7 км/ч, а в момента на удара
около 19 км/ч.
Както в
първоначалната комплексна САТЕ, така и в тройната САТЕ, се установява, че за
водачите е била налице възможност да предотвратят удара, като вещите лица са
разгледали няколко хипотези при определена скорост на движение и съответно
поведение и на двамата водачи.
Експертите в тройната
съдебно-автотехническа експертиза са описали подробно
механизма на настъпване на произшествието, като описаното от тях се потвърждава
от свидетелските показания, събрани по делото, както и от останалите
доказателства. Относно техническите причини, довели до възникване на ПТП,
експертите са установили, че това е на първо място навлизането на лекия
автомобил „Хонда“ без да спре и да пропусне в зоната на кръстовището движещия
се по пътя с предимство автомобил „Ауди“. На следващо място, движението на
автомобила „Ауди“ със скорост над максимално разрешената за пътния участък е
попречила на водача да възприеме своевременно опасността и да спре. Разгледани
са хипотези относно техническата възможност на водача на автомобила „Ауди“ да
предотврати произшествието в зависимост от момента на възникване на опасността.
Вещите лица са посочили категорично, че водачката на автомобил „Хонда“ е имала
техническата възможност да предотврати ПТП, като се съобрази с положението и
скоростта на автомобила „Ауди“ и го пропусне преди да предприеме навлизане на
платното за движение на пътя с предимство. Според вещите лица, неизвестният
автомобил не е ограничавал видимостта на двамата водачи на автомобилите „Ауди“
и „Хонда“ един спрямо друг. В заключение, като технически причини, довели до възникване
на ПТП, вещите лица са посочили, че са комплексни, но се изразяват най-вече в
навлизането на лекия автомобил „Хонда“ без да спре и пропусне в зоната на
кръстовището движещия се по пътя с предимство автомобил „Ауди“ и движението на
автомобила „Ауди“ със скорост над максимално разрешената за пътния участък.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите: Г.И.,
А.М., Д.М., Л.Х., И.А., З.Г., А.П., Д.М., Л.Л., Р.С.,
Н.С., Д.З., Е.В., В.Б., А. Н.; протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум; протоколи за химико-токсикологична
експертиза; съдебно-медицинска експертиза на труп; съдебномедицински експертизи
на пострадалите Г.И. и А.М.; видео-техническа експертиза; авто-техническа
експертиза и тройна авто-техническа експертиза;
медицинска документация; справки от СДВР; писмо от РСПБЗН-гр. ***;
застрахователни документи; свидетелство за съдимост.
По доказателствата.
По делото са
разпитани свидетели, които дават сведения относно различни обстоятелства и
различни моменти, свързани с настъпилото ПТП и резултата от него.
Свидетелката А. Н. е разпитана в досъдебното производство
и в открито съдебно заседание на 24.09.2020 г., като началната част от
показанията й, дадени пред органите на ОД МВР - Перник, са прочетени и
приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, предл.2 от НПК.
А. Н. работи като ***
във ФСМП – ***. На *** в 17:11 ч. във ФСМП – *** е получен сигнал за ПТП в с.***,
на който свидетелката се отзовала заедно с медицинската сестра Р.. От
показанията й се установява, че при пристигане на място на ПТП са констатирали,
че водачката на единия автомобил е починала, а намиращия се мъж на седалката до
нея е в общо тежко състояние с черепно-мозъчна травма, но в съзнание и
контактен. Свидетелката описва действията, които са предприели по установяване на
състоянието на пострадалия, след което са го транспортирали до Спешно отделение
в гр. Перник, като посочва, че на мястото на инцидента е имало още лица, но не
са се нуждаели от медицинска помощ. Относно водача на другия автомобил,
свидетелката установява, че същият е бил докаран в ФСМП – гр. ***, където му е
взета кръвна проба за тестване за алкохол и наркотици. Мъжът е бил в шок, с
високо кръвно налягане.
Свидетелката Д.М. е разпитана в досъдебното
производство и в открито съдебно заседание на 24.09.2020 г., като показанията й
от трети ред надолу, дадени пред органите на ДП №60/2019 г. по описа на ОД МВР
- Перник, са прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2,
предл.2 от НПК.
От показанията й пред
органите на ДП се установява, че заедно с подсъдимия и дъщеря им са пътували от
гр. София към гр. *** в автомобила „Ауди Ку 7“, в
деня на ПТП. При наближаване на кръстовището свидетелката възприела кола,
намиращ се в дясно, на „пътя без
предимство“ както сама посочва. Свидетелката твърди, че не е успяла да
установи дали автомобилът е бил спрял или се е движел бавно в посока към
кръстовището. М. твърди, че малко преди да влязат в кръстовището съпругът й е
намалил скоростта, а при самото навлизане в кръстовището автомобилът от дясно
рязко навлязъл в тяхната лента. В опит да избегне сблъсъка, подсъдимият
предприел рязка маневра на ляво, като ускорил скоростта. Въпреки предприетата
маневра е последвал удар с другия автомобил, а автомобилът на подсъдимия
продължил да се движи в ляво като се ударил последователно два пъти преди да
спре. Непосредствено след спирането на автомобила, свидетелката е предприела
действия по установяване на състоянието на дъщеря й, която се намирала на
задната седалка при инцидента. Свидетелката не е ходила при другия автомобил,
участвал в ПТП. От показанията й се установява, че Д. М., заедно с дъщеря си,
се е качила на автомобил, управляван от неустановено по делото лице, което е
предложило да помогне и са се насочили към УМБАЛСП Пирогов, гр.София. Относно
подсъдимия, свидетелката заявява, че същият е останал на мястото на инцидента.
Относно пътната обстановка преди инцидента, свидетелката заявява, че не си
спомня дали е имало автомобили пред тях или зад тях, както и в платното за
движение в посока гр.София. Според показанията на свидетелката, подсъдимият се
е движел бавно, със скорост не по-висока от ограничението, като прави
изявление, че подсъдимият е внимателен шофьор, а автомобилът е бил напълно
технически изправен.
В показанията си,
дадени в открито съдебно заседание на 24.09.2020 г. свидетелката излага същата
фактическа обстановка, като потвърждава вече изложеното пред органите на ДП,
както и относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта им на движение, като
уточнява, че мястото на инцидента е средата на кръстовището, а удара в
по-голямата си част е в дясната половина на автомобила им.
А.М. е дъщеря на подсъдимия и е пряк свидетел, а също и
пострадала, от настъпилото ПТП. Свидетелката е разпитана в открито съдебно
заседание, проведено на 24.09.2020 г. От показанията й се установява, че е
пътувала заедно с майка си – свидетелката Д. М. *** към гр. ***. По време на
пътуването А.М. е седяла в средната част на задната седалка, като е имала пълна
видимост през предното стъкло, идентична по обем с тази на шофьора и пасажера до него. С оглед на обстоятелството,
че свидетелката А. М. също е правоспособен шофьор, последната твърди, че е
наблюдавала с внимание пътната обстановка. От показанията й се установява, че
след табела с надпис „***“ е възприела наличие на пътни знаци, указващи път с
предимство, валиден за пътя, по който се движели те, и два броя пътни знаци
„Стоп“, разположени в ляво и в дясно на кръстовището. Свидетелката е възприела
автомобила на пострадалите Д. и Г. И. още при навлизане в населеното място,
непосредствено при преминаване на табелата „***“, но не обърнала внимание, тъй
като предполагала, че автомобилът ще изчака преминаването им. Според свидетелката
автомобилът е стоял неподвижно в кръстовището, леко „изнесен напред“ в кръстовището. Свидетелката твърди, че изведнъж е
видяла, че „нещо“ се приближава към
тях, като баща й – подсъдимият, предприел рязка маневра в ляво с цел да избегне
удара с автомобила, но не успял. В резултат на предприетата маневра автомобилът
се отклонил в ляво, последвали два удара и автомобилът спрял в стопански двор
според свидетелката. Свидетелката изпаднала в шок, установила, че ръката й е
счупена и заедно с майка й – свидетелката Д.М., и непознат мъж, отпътували към
гр. София, към УМБАЛСП „Пирогов“. Според свидетелката подсъдимият се е движел
спазвайки ограничението на скоростта, както извън населеното място, така и в
населеното място, където е настъпило ПТП.
Свидетелят Д.М. е разпитван пред органите на
досъдебното производство и в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020
г., като показанията му в частта на л.83 /гръб/, дадени в ДП № 60/2019 г. по
описа на ОД МВР – Перник, са прочетени и приобщени към материалите по делото на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК.
В показанията си,
дадени пред органите на ДП, свидетелят твърди, че на датата на инцидента е
пътувал със свой приятел в посока от гр.*** към ***, като около 17 ч. са се
намирали в района на кръстовището на главния път с второстепенния път за с.***.
Непосредствено преди навлизане в кръстовището, свидетелят е възприел автомобил
„Хонда“, който се е придвижвал бавно в посока от гр.*** към кръстовището, като
според свидетеля скоростта на автомобила е била много бавна, като свидетелят не
е забелязал дали водачът е указал посоката, в която възнамерява да завие.
Свидетелят установява, че видимостта от тази страна на кръстовището, от която
се е намирал автомобилът „Хонда“ е силно ограничена и водачът следва да навлезе
в кръстовището, за да има видимост към главния път, като уточнява, че има
поставен пътен знак „Стоп“, но на разстояние преди кръстовището. Според
свидетеля, в посоката от гр.*** към гр.*** е имало множество автомобили, които
са образували колона, като не са се движели с висока скорост. Начело на
колоната свидетелят е възприел голямо МПС, което в последствие е приел, че е
бял бус, който се е отклонил в посока гр.***, а едва зад него бил автомобилът
на подсъдимия. Според свидетеля, именно заради движението на белия бус, водачът
на автомобил „Хонда“ е предприел навлизане в кръстовището, считайки че ще има
възможност да се включи в движението своевременно. Свидетелят заявява
категорично, че не е имало възможност удара да бъде избегнат и от двамата
водачи. След удара, свидетелят и спътникът му са спрели, за да помогнат на
пострадалите. От показанията му се установява, че е чул плач на момиче от
автомобил „Хонда“ и е предприел действия, за да изведе момичето от автомобила,
след което я е придружил до близката бензиностанция и е осъществил контакт с
леля й, за да я информира за инцидента. Относно механизма на настъпване на ПТП,
свидетелят установява, че ударът се е случил в средата на кръстовището, като не
може да потвърди дали подсъдимият е настъпил осевата линия, но е категоричен,
че не е бил навлязъл в платното за насрещно движение – т.е. не се е движел
срещу тях. Относно пътната обстановка свидетелят установява, че времето е било
ясно, без валежи, пътното платно е било сухо, като по него не е имало
неравности, а пътната маркировка е добре видима.
В показанията си в откритото
съдебно заседание свидетелят излага същата фактическа обстановка, като
потвърждава категорично, че пред автомобила на подсъдимия е имало друго МПС – бус,
който се е отклонил надясно на кръстовището в посока към гр.***.
Свидетелят Д.З. е разпитван пред органите на
досъдебното производство и в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020
г.. Свидетелят е заявил, че не си спомня за случилото се добре, поради което
показанията, дадени в ДП № 60/2019 г. по описа на ОД МВР – Перник на л.90, са
прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК.
Свидетелят Д. З. е
пътувал в автомобила на свидетеля Н.С. *** на датата на инцидента ***. От
показанията на свидетеля се установява, че около 17:00 ч. са приближавали
кръстовището на с.*** с главния път, движели са се в дясната пътна лента, не е
имало много коли и в двете посоки на движение, а пред тях не е имало друг
автомобил, относно скоростта им на движение определя същата като „не бърза“.
Непосредствено преди навлизане в кръстовището свидетелят е възприел автомобил,
идващ от дясно от посока гр.***, който автомобил навлязъл в пътната лента на
свидетеля. В същия момент свидетелят възприел още един автомобил – тъмен джип,
който изпреварвал автомобила, в който бил свидетеля, от ляво и ги подминал.
Свидетелят заявява, че не е видял удара, но е чул силен звук от него. След
удара свидетелят твърди, че със Н. С. са спрели на близката бензиностанция и слезли от автомобила. Д. З. също е описал
местоположението и състоянието на автомобилите, което съвпада с описаното от Н.
С.. Относно пътната обстановка свидетелят установява, че времето е било
слънчево, ясно, пътното платно е било сухо.
Следва да се посочи,
че поначало не е невъзможно показанията на свидетел да бъдат кредитирани за
достоверност само в една тяхна част, стига да са налице убедителни съображения
за това. Оценката за достоверност се извършва на общо основание по вътрешно
убеждение и зависи от всички установени по делото конкретни факти и
обстоятелства, от наличието на логика и последователност в показанията и
тяхната връзка с другите данни по делото. Като кредитира показания на свидетели
в конкретно посочени техни части и ги оценява като неподкрепени от други
доказателства по делото в друга част, съдът не опорочава изводите си за фактите
и не нарушава закона, когато тези гласни доказателствени източници са обсъдени
по действителното им съдържание, в тяхната взаимовръзка и относимост
към главния факт на процеса (в този смисъл решение № 250 от 01.03.2019 г. по н.
д. № 1067 / 2018 г. на Върховния касационен съд, 1-во наказателно отделение). Пернишкият
окръжен съд не кредитира показанията на свидетелите Д.М., А.М., Д.З. и Д.М., в
частта в която установяват, че
подсъдимият се е движел с ниска скорост, в рамките на въведеното ограничение на
скоростта за населено място. Установяването на факти – в случая скоростта, с
която се е движел автомобилът на подсъдимия, е дейност, строго индивидуална за
всеки субект. Освен от добросъвестността и желанието за съдействие на
компетентните органи при разкриване на обективната истина в процеса, тя се
влияе от множество други обективни фактори – възрастта и състоянието на даващия
обяснения или показания при извършване на престъпление, наблюдателността,
умението за точно възпроизвеждане, интелектуалните възможности и не на последно
място волевата устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе възприетото (в този смисъл решение № 506 от 20.11.2012 г. по нак. д. № 1652 / 2012 г. на Върховния касационен съд).
Твърдението, че лек
автомобил “Ауди“ се е движел с ниска скорост се оборва от останалите свидетелски показания
– на свидетелите Н.С., А.П. и Л.Л., които дават
сведения, че автомобилът на подсъдимия се е движел с висока скорост, което пък
се потвърждава и от изслушаните и приети автотехнически
експертизи.
Съдът кредитира приетите
по делото автотехническата експертиза /САТЕ/,
изготвена от инж. А.А., но преди всички тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица проф.д.т.н.
С.К., доц. д-р инж. Х.У. и инж. А.А., като изгражда
своите изводи изключително върху нейните констатации.
Точни данни за
скоростта на движение на лек автомобил “Ауди Ку 7“ се
съдържат както в САТЕ, така и в тройната САТЕ. В автотехническата
експертиза е посочено, че в момента на удара скоростта на движение на лек
автомобил „Ауди Ку 7“ е била 76 км/ч, а в тройната
САТЕ експертите са посочили, че автомобилът се е движил със скорост от 87 км/ч.
Макар да е налице разминаване между заключенията на вещите лица относно точната
скорост, безспорно е установено, че подсъдимият се е движел със скорост над
допустимата за този пътен участък. Спрямо така определената в тройната САТЕ скорост
на лек автомобил „Ауди“ вещите лица определят, че опасната зона за спиране на
автомобила от момента в който л.а.“Хонда“ е навлязъл
в лентата му за движение е била 68,7 м., а разстоянието между двата автомобила
е било 67 м. При движение със скорост от 87 км/ч подсъдимият не е имал
техническа възможност да спре своевременно. От друга страна посочват, че ако се
е движел със скорост от 50 км/ч, то опасната зона за спиране би била 30 м. и
автомобилът би избегнал удара (л.44 от САТЕ).
Тройната автотехническа експертиза прави впечатление със своята
пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена от съответните
формули и изготвени скици и чертежи. Тези експерти прецизно и изчерпателно в
заключението си са описали доказателствените източници, въз основа на които са
направили своите изводи, които източниците са изцяло обективни (отразените в огледния протокол), подкрепени са с математически
изчисления и са защитени от тях в съдебно заседание. С тази експертиза по ясен
и несъмнен начин експертите изясняват всички обстоятелства във връзка с
настъпилото произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло това заключение, ведно
с допълнителните пояснения в съдебно заседание и изгражда изводите си изцяло
върху него.
По делото са
разпитани група свидетели, които са очевидци на настъпилото ПТП. Това са И.А., Д.М.,
Л.Л., А.П., Д.З., Н.С., Д.М. и А.М..
Свидетелят И. живее в ***, очевидец е на настъпилото ПТП. Свидетелят е разпитван пред
органите на досъдебното производство и в открито съдебно заседание, проведено
на 24.09.2020 г., като показанията му в частта на л.76 от ДП, дадени в ДП №
60/2019 г. по описа на ОД МВР – Перник са прочетени и приобщени на основание
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК. От показанията на И. А. се установява, че на ***
е пътувал с личния си автомобил от с. *** към гара ***. При приближаване на
кръстовището на с.*** с главния път ***-*** е възприел тъмно син автомобил,
идващ от отсрещния път, който също е без предимство. Свидетелят е предприел
десен завой в посока *** и с периферното си зрение е видял джип, движещ се в
посока гр.***, като непосредствено след това е чул клаксон и последващ удар. Твърди,
че не е чул звук от спирачки. Свидетелят твърди, че е погледнал в огледало за
задно виждане и е видял, че на средата на кръстовището са се ударили два
автомобила, единият от които е синият автомобил, възприет от свидетеля на
кръстовището, а другият - описаният джип. Свидетелят продължил пътя си, тъй
като поради влошеното си здравословно състояние избягвал стресови ситуации като
тази, на която е станал свидетел. От показанията му се установява, че когато се
е върнал на мястото на инцидента след около 10 мин., е имало струпване на хора
и автомобили, като свидетелят отново е продължил пътя си без да спира на място.
Свидетелят не може да установи с категоричност дали е имало други коли в района
на кръстовището пред или зад синия автомобил, както и пред или зад джипа.
Относно движението на автомобила „Ауди Ку 7“,
свидетелят установява, че се е разминал със същия на главния път преди
кръстовището на с.***, като свидетелят не може да даде информация относно
скоростта на движение на автомобила, нито в коя лента се е движел същият.
Заявява, че времето в деня на инцидента е било ясно и сухо, а в кръстовището
видимостта е била ограничена особено за автомобилите, идващи от с.*** (посоката
на лекия автомобил „Хонда“) поради наличие на растителност, обозначителни
табели, което предполагало навлизането в кръстовището след знак „Стоп“, за да
може водача да има видимост.
Свидетелят Л.Л. е
разпитан в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., като от
показанията му се установява, че е очевидец на инцидента. Свидетелят е пътувал
в посока от гр.*** към гр.*** със свой близък, когато при приближаване на
кръстовището на главния път *** – *** с второстепенния за с.***, спътникът на
свидетеля е дал индикации, че на пътното платно се случва нещо. Свидетелят е
насочил вниманието си натам и е видял автомобил „Хонда“, който се е намирал в
средата на кръстовището, а в посока към гр.*** в непосредствена близост е
приближавал автомобил „Ауди Ку 7“. В опит да избегне
удара, водачът на автомобила „Ауди Ку 7“ е отклонил
колата в ляво, извън пътното платно като свидетелят не може да посочи с каква
скорост се е движел този автомобил. Свидетелят описва последващите си действия,
а именно: отишъл е до мястото на удара при автомобил „Хонда“, установил е, че
има пострадали хора в него, и заедно с други
хора са извадили момиче от автомобила, завели са го до близката
бензиностанция и са осъществили контакт с леля му. По спомени на свидетеля,
някой му е указал кое лице е водачът на другия автомобил, след което свидетелят
го е попитал дали е добре. Относно механизма на настъпване на ПТП свидетелят
посочва, че ударът се е случил в средата на кръстовището, в лентата за
изпреварване в посока на гр.***. Според свидетеля пътното платно е било сухо,
видимостта е била добра.
Свидетелят А.П. е очевидец на настъпилото ПТП,
като същият е разпитван два пъти в хода на ДП № 60/2019 г. по описа на ОД МВР –
гр.Перник, както и в открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 г. С
оглед на обстоятелството, че свидетелят е заявил, че не помни подробности за
случая, на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.
2 от НПК показанията на свидетеля са прочетени и същият ги е потвърдил изцяло.
В показанията си в
деня на инцидента пред органите на ОД МВР – Перник, свидетелят е изложил
възприятията си относно настъпилия инцидент. А. П. твърди, че на ***е пътувал
към гр.***, трафикът в тази посока е бил натоварен. Свидетелят заявява, че се е
движел със скорост от около 80-90 км/ч. Пред автомобила на свидетеля се е
движел автомобилът на подсъдимия, като според А. П. скоростта и на двамата е
била по-ниска от 80-90 км/ч при приближаване на с. ***. Свидетелят е възприел
още един автомобил, който се движел пред автомобилът „Ауди“ – в светъл цвят.
Според възприетото от свидетеля, този автомобил е завил на дясно в посока гр.***,
в който момент от същата посока от гр.*** към кръстовището свидетелят е видял
автомобил „Хонда“, който навлязъл в кръстовището пред автомобила на подсъдимия
и последвал удар между двата автомобила. Свидетелят твърди, че не може да
посочи скорост, с която се е движел автомобилът „Ауди“, но заявява, че водачът
не е натиснал спирачки, тъй като не е видял да светят съответните светлини –
стопове. Като място на настъпване на удара свидетелят посочва средата на
кръстовището, като от удара лек автомобил „Хонда“ се завъртял и се отклонил с
около 5-6 м. от мястото на удара с предна част в посока гр.***. След удара
свидетелят е видял, че лекия автомобил „Ауди“ продължава движението си в ляво,
като излязъл от пътното платно, преминал през ограда и спрял едва в близък
двор. Свидетелят твърди, че самият той е спрял в близост до бензиностанция
„Петрол“ и се е отправил към лек автомобил „Хонда“, където установил, че вътре
има двама души на предната лява седалка – мъж и жена, окървавени и
неконтактни, като забелязал, че и
двамата дишат. Свидетелят предприел действия по подаване на сигнал за
настъпилия инцидент, като позвънил на спешния телефонен номер. Междувременно
свидетелят видял, че наоколо има още
хора, като от лек автомобил „Хонда“ било извадено момиче на около **-годишна
възраст, което било в съзнание. Свидетелят посочва, че ПТП е настъпило в
светлата част на деня, видимостта била добра, пътната настилка била суха.
Относно участъка от пътя, на който е настъпило произшествието, свидетелят
посочва, че няма неравности и дупки, платното е с две ленти за движение и с
добре видима пътна маркировка.
В показанията си
дадени на 21.08.2019 г. пред органите на ДП № 60/2019 г. по описа на ОД МВР –
Перник, свидетелят А. П. потвърждава изложеното от него в предходния разпит.
Свидетелят потвърждава, че се е движел след лек автомобил „Ауди“, пред който е
имало друг автомобил в светъл цвят, като не може да посочи скоростта, с която
се е движел. Непросредствено преди кръстовището
свидетелят е възприел, че лекия автомобил, движещ се пред „Ауди“ се е отклонил
в дясно. Свидетелят прави изрично уточнение, че не е видял автомобилът да
завива на дясно, нито е видял подаден светлинен сигнал за завиване на дясно,
единствено е видял автомобила в дясната част на платното пред джипа. В този
момент свидетелят видял, че джипът се е отклонил в ляво, лек автомобил “Хонда“
навлизал в лентата за движение на свидетеля и последвал удар в средата на
кръстовището.
В показанията си в открито
съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 г., свидетелят А. П. потвърждава
вече изложеното от него пред органите на ДП, като дава повече сведения за
поведението на лек автомобил “Хонда“ непосредствено преди настъпване на удара,
а именно - автомобилът е навлязъл изведнъж на пътното платно. Според свидетеля
ударът е бил неизбежен, тъй като лек автомобил „Хонда“ е навлязъл в
кръстовището без да спира, непосредствено пред автомобила на подсъдимия, като
последният е направил опит да избегне удара и е отклонил колата в ляво.
Свидетелят Н.С. е разпитан пред органите на
досъдебното производство и в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020
г., като показанията му в частта на л.88, дадени в ДП № 60/2019 г. по описа на
ОД МВР – Перник, са прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.5 във вр.
ал.1, т.1 и т.2, предл.2 НПК. Н.С. е непосредствен свидетел на инцидента.
От показанията на
свидетеля се установява, че на датата на инцидента е пътувал със свой познат – свидетеля
Д.З.,***, като при приближаване на кръстовището с гр.*** е забелязал в дясно от
главния път автомобил, който е спрял на кръстовището и имал намерение да завие
в ляво в посока гр.***. Автомобилът няколко пъти потеглял и спирал в опит да
навлезе в кръстовището. Свидетелят твърди, че пред него не е имало други коли и
провокиран от несигурното поведение на шофьора на автомобила е решил да намали
значително скоростта, за да избегне евентуален удар. При навлизане в
кръстовището свидетелят твърди, че се е движел в дясната пътна лента, като
непосредствено преди кръстовището започва разделяне на платното, като има лява
лента за завой в посока с. ***. Навлизайки в кръстовището, свидетелят е
възприел автомобила, идващ от гр. ***, който с много бавна скорост е предприел
навлизане в кръстовището и завой в посока гр. ***. Автомобилът навлязъл в
лентата, в която се движел свидетеля Н. С., след което се озовал в средата на
кръстовището, а лентата на свидетеля била освободена, което му позволило да
премине направо. От показанията на свидетеля се установява, че в този момент
черен джип го изпреварил с висока скорост и се ударил в автомобила, стоящ в
средата на кръстовището. Последвалия удар свидетелят е възприел като много
силен, като твърди, че е видял случилото се и е спрял след кръстовището.
Свидетелят дава сведения за разположението на двата автомобила след удара –
джипът бил навлязъл в стопански двор в ляво от пътя по посока гр.***, а лекият
автомобил бил в средата на кръстовището, като в следствие от удара се бил завъртял
и бил в посока към гр.***. Свидетелят е описал щетите от удара по автомобила
„Хонда“ и състоянието на лицата, пътували в този автомобил. Свидетелят
потвърждава, че на задната седалка в автомобила е имало момиче, което е било
извадено с помощта на други хора, спрели, за да помогнат. По молба на своя
познат, свидетелят е напуснал мястото на произшествието преди идването на
полицията и екип на бърза помощ.
Относно пътната
обстановка свидетелят заявява, че времето е било ясно, пътното платно е било
сухо, без неравности и пукнатини, с добре забележима пътна маркировка и е имало
отлична видимост. Категорично заявява, че пред него преди кръстовището не е
имало друг автомобил, зад него е имало автомобили, но не може да посочи дали
автомобилът на подсъдимия е бил един от тях и дали същият е изпреварил и други
коли. Свидетелят твърди, че автомобилът на подсъдимия го е изпреварил като е
преминал в лентата за завой на ляво в посока с. ***.
В показанията си в открито
съдебно заседание от 24.09.2020 г. Н. С. излага същата фактическа обстановка,
като отново изразява мнение, че автомобилът „Хонда“ е имал нетипично поведение,
изразяващо се в навлизане на кръстовището с много бавна скорост, с посока
направо, без индиция за посоката на движение.
Свидетелят изказва мнение, че водачът е следвало да предприеме по-бързо
изтегляне от кръстовището, а е продължил бавното си придвижване напред до
момента на удара. В показанията си пред съда, свидетелят посочва, че
подсъдимият се е движел със скорост около 80-90 км/ч.
Пернишкият окръжен
съд кредитира показанията на тази група свидетели – очевидци на ПТП, тъй като
същите са формирани въз основа на лични и преки наблюдения, логични и
последователни са, не си противоречат помежду си с останалите събрани по делото
доказателства, а се подкрепят от тях.
Особено внимание е
нужно да се обърне на показанията на свидетеля Н.С., който е управлявал
автомобила, движещ се пред този на подсъдимия. Показанията на свидетеля Н.С. дават
допълнителни данни за поведението на подсъдимия като водач на лекия автомобил
„Ауди Ку 7“ и за механизма на настъпването на
произшествието, които, разгледани в съвкупност с останалите свидетелски
показания, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и
заключението на вещите лица в тройната автотехническа
експертиза очертават пълно и точно хронологията на събитията и механизма на
настъпване на произшествието, възприети за установени и от настоящия състав на
Пернишкия окръжен съд. Н. С. посочва, че колебливото поведение на водача на лек
автомобил „Хонда“ го е провокирало да намали скоростта с цел да избегне
настъпването на удар. Вследствие на това свое поведение, водачът е успял да
премине през кръстовището без да се налага да напуска дясната пътна лента. От
друга страна, видно от тройната САТЕ (л.41, т. 4.17), габаритите на автомобила
„Ауди“ и разположението на водача в автомобила са позволявали водачът да
наблюдава платното пред себе си. Освен това, в момента на пресичане на дясната
граница на платното от лекия автомобил “Хонда“, автомобилът на свидетеля Н. С.
е бил вече отклонен вдясно и двамата водачи на лек автомобил “Хонда“ и лек
автомобил „Ауди“ са имали пълна видимост един към друг. Освен това, от
показанията на свидетелката Д.М. се установява, че самата тя е възприела
автомобила „Хонда“, според показанията й на разстояние около 50 метра от
кръстовището, като заявява, че „Хондата“ е застанала,
а след това е дала газ с намерението да завие наляво. След като свидетелката Д.
М., която е седяла на предната дясна седалка до водача, е възприела автомобила
„Хонда“, не е имало никаква пречка подсъдимият М. М. също да възприеме
автомобила своевременно. Безспорно се установи, че мястото на удара е в средата
на кръстовището, изцяло в продължението на пътната лента за завиване на ляво
към с. ***. Към момента на удара автомобилът на подсъдимия вече е бил в зоната
на продължението на средната лента за завиване на ляво. Изложеното води до
извода, че действително лек автомобил “Ауди“ е предприел маневра за напускане
на дясната лента от пътното платно в нарушение на ЗДвП преди настъпването на
удара. Пернишкият окръжен съд дава в. на показанията на свидетеля Н. С., който
заявява, че водачът на лек автомобил “Ауди“ е предприел маневра завиване на
ляво (според свидетеля изпреварване)
при навлизане в кръстовището, след което е възприел лек автомобил „Хонда“ и е
опитал да избегне удара като е продължил
движението си в ляво.
Пернишкият окръжен
съд кредитира показанията на свидетелите-очевидци, които описват същия
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, като посоченото в
заключението на вещите лица в тройната САТЕ (л.31, т.4.5). Вещите лица са
описали подробно действията на участниците в него, а именно: л.а. „Ауди“ се е
движел в посока гр.*** със скорост от 87 км/ч в района на отклонението за с.***,
като в същото време в посока от с.*** към път І-6 с цел завиване наляво към гр.***,
се е движел л.а.“Хонда“. Водачката на последния е
намалила скоростта, като е пресякла стоп-линията със скорост около 20 км/ч,
преминала е линията на нивото на разделителния остров със скорост около 12,5
км/ч и е намалила скоростта на движение още до 4 км/ч към нивото на ерозиралата
следа на асфалта. От това ниво и без пълно спиране е предприела ускорително
движение на автомобила, като към момента на удара скоростта й е достигнала
около 19 км/ч.
Към момента на
пресичане на стоп-линията от лек автомобил
„Хонда“, автомобилът „Ауди“ е бил на около 84 м от мястото на удара. Към
момента на достигане от лек автомобил “Хонда“ на нивото на разделителния
остров, лек автомобил “Ауди“ е бил на около 69 м от мястото на удара. Към
момента на предприетото ускорително движение от лек автомобил “Хонда“ лек
автомобил “Ауди“ е бил на около 50 м от мястото на удара.
След предприетото
напречно навлизане на платното за движение на лек автомобил “Хонда“ е настъпил
удар между двата автомобила – между челната част на лек автомобил “Ауди“ и
странична предна лява част на лек автомобил “Хонда“. При този удар лек
автомобил “Ауди“ е продължил движението си напред и наляво спрямо собствената
посока на движение, завъртайки се минимално около вертикалната си ос в посока,
обратна на часовниковата стрелка. След това е навлязъл в левия банкет и е
последвал удар в бордюр и бетонна стена с височина 0,45 м.
Лекият автомобил
„Хонда“ рязко е променил посоката си на движение – основно на дясно, завъртайки
се около вертикалната си централна ос, в посока на часовата стрелка, достигайки
крайното положение на покой.
В заключение,
Пернишкият окръжен съд приема като механизъм на удара този, изложен подробно
по- горе във фактическата обстановка въз основа на заключенията на вещите лица
по тройната съдебно-автотехническа експертиза.
По делото са
разпитани и група свидетели, които дават сведения за факти и обстоятелства за
периода след настъпване на пътно-транспортното произшествие – разположение на
автомобилите, състояние и действия на лицата, участвали в инцидента.
Свидетелят Л.Х. е пътувал заедно със съпругата си
по пътя *** – ***, като на кръстовището със с.*** са установили, че е настъпило
тежко ПТП, скоро преди пристигането им. Свидетелят Л. Х. е предприел действия
по установяване състоянието на лицата, намиращи се в автомобил „Хонда“. Л. Х. е
оказал първа помощ на Г.И. докато са изчаквали пристигането на екип на Бърза
помощ. При пристигане на екипа свидетелят е помогнал за изваждането на Г. И. от
автомобила, а относно другата пострадала – водачката на автомобила, свидетелят
е споделил, че според него е починала.
Към датата на
инцидента, свидетелката В.Б. е работела
като *** в „Петрол“ АД, в бензиностанция № ***, находяща
се в с.***, общ.***, на главния път ***-*** непосредствено след кръстовището със
с.*** по посока гр.***. Свидетелката е разпитана пред органите на ДП № 60/2019
г. по описа на ОД МВР – гр.Перник, както и в открито съдебно заседание,
проведено на 24.09.2020 г., като показанията й, дадени в досъдебното
производство са прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2,
предл.2 от НПК.
От показанията й се
установява, че на датата на инцидента е била на работа вътре в обекта когато
около 17:00 ч. е чула силен звук от триене на гуми, като не може да уточни дали
е било в резултат от спирачки или „влачене на гуми“, след което е последвал
силен звук от удар. В. Б. излязла и станала свидетел на автомобил със следи от
удар, който се върти на кръстовището, и черен джип, който се движи в ляво в
посока гр.*** и напуска пътното платно, като се удря последователно в бетонна
основа и ограда. Свидетелката възприела, че по автомобила „Хонда“ в лявата част
има значителни щети от удара, а през ляв преден прозорец – този на шофьора, е
провесено тяло на мъж, видимо в безсъзнание. От показанията на свидетелката се
установява, че същата не е отишла до автомобилите, а се е погрижила за детето Р.И.,
след като последната е извадена от пострадалия автомобил и доведена до
бензиностанцията. Свидетелката е установила контакт с близък на момичето и е
останала с нея до идването му. Свидетелката заявява, че на място са дошли
линейки, полиция и екип на пожарна безопасност.
В показанията си,
дадени в открито съдебно заседание, свидетелката е изложила същата фактическа
обстановка, като относно фактите, за които твърди, че не си спомня, е
потвърдила казаното пред органите на досъдебното производство.
Свидетелят Е.В. е ***, намиращо се на главния път
при кръстовището със с.***. От
показанията му се установява, че на *** е бил в заведението на работа и в
светлата част на деня към 17 ч. е чул силен трясък. Свидетелят е видял черен
джип в имота му, от който е излизал пушек. Свидетелят се отправил към
автомобила и на място установил, че на задната седалка има младо момиче с
видимо счупена ръка. В. предприел действия по извеждането на момичето от
автомобила. Относно другата кола, свидетелят заявява, че не е доближавал до
нея, тъй като вече е имало много хора, които видимо са оказвали помощ на
пътниците в нея. Относно поведението на подсъдимия, свидетелят не може да даде
сведения къде е бил и какви действия е извършвал. Свидетелят твърди, че се е
върнал на работа в заведението си.
Свидетелят Р.С. е разпитан пред органите на ДП №
60/2019 г. по описа на ОД МВР – Перник и в открито съдебно заседание, проведено
на 10.12.2020 г. Тъй като свидетелят е заявил, че не помни подробности за
случая, показанията му, дадени в досъдебното производство са прочетени и
приобщени на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 във вр. ал.5 от НПК.
От показанията на Р. С.
се установява, че към датата на инцидента е работел като ***към група
„Охранителна полиция“ към РУ – гр.*** и е бил повикан по сигнал за настъпило
ПТП в района на кръстовището на с.***, общ. *** на ПП І - 6 и ПП ІІІ – 623. При
пристигане на мястото на инцидента свидетелят е установил лек автомобил „Хонда“
с деформирана предна лява част, намиращ се на кръстовището, насочен с предната
си част към гр.***. Свидетелят установил, че в автомобила има лице от женски
пол, неподвижно, а от информация, получена от хора, намиращи се на мястото на
инцидента, установил, че е имало медицински екип от ФЦСМП, който е констатирал
смъртта на жената, и е транспортирал неин спътник в тежко здравословно
състояние до гр.Перник. На място свидетелят е установил още един автомобил –
„Ауди Ку 7“, който бил навлязъл в частен имот в дясно
от дясната част на лекия автомобил „Хонда“. Свидетелят заявява в своите
показания, че при него и колегата му дошъл подсъдимия, като заявил, че той е
водачът на „Ауди Ку 7“ и е изложил обстоятелства
относно инцидента. С. е установил на място свидетели на произшествието, от
които е събрал данни за обстоятелствата около настъпването му, участниците в него,
както и какво се е случило непосредствено след инцидента. Установява се, че
мястото на ПТП е било запазено до пристигане на дежурна група на ОД МВР –
Перник, като им е било оказано съдействие за извършване на
процесуално-следствени действия.
В открито съдебно
заседание, проведено на 10.12.2020 г. свидетелят поддържа дадените от него
показания като допълва, че той е оформил констативния протокол за настъпилото
ПТП. От показанията му в заседанието се установява, че на мястото на инцидента
са установени свидетели, свалени са сведения от тях, взети са проби за употреба
на алкохол и наркотици, които са били отрицателни.
Свидетелката З.Г. е сестра на загиналата Д. И.. За
случилото се е разпитана в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2020
г., като от показанията й се установява, че в деня на инцидента е присъствала
на тържество, заедно с Д. и Г. И. и дъщеря им Р.. Свидетелката не е очевидец на
инцидента, а е разбрала за настъпването му по телефона от непознат за нея мъж,
като са я помолили да дойде на мястото и да прибере Р.. Свидетелката описва
шока и болката от случилото се както на Р. и Г., така и на останалите роднини
на пострадалите.
В заключение,
Пернишкият окръжен съд приема, че при преценката на свидетелските показания на
всички разпитани по делото свидетели, може да се направи извод, че техните
показания съвпадат по отношение на основните факти, а се различават предимно в
детайлите /и то по отношение на някои обстоятелства/, поради което съдът поначало
кредитира показанията на всички разпитани свидетели в основните им части, като
по отношение на противоречивите изявления формира изводите си след анализ и
съпоставяне с останалите доказателства по делото.
Към доказателствата
по делото следва да се включи и огледният протокол (л.28,
том І-ви от ДП № 60/2019 ОД МВР - Перник), доколкото същият е изготвен съгласно
разпоредбата на чл. 156 от НПК - от компетентен орган, в присъствие на поемни лица, в които са отразени всички обективни следи от
произшествието. Съдът намира, че същият представлява годно доказателствено
средство по НПК и няма основания да го изключва от доказателствената маса.
Следва да се посочи, че в огледния протокол е
допусната грешка, като лентата на процесното кръстовище в с. *** за завиване на
ляво в посока с. *** /гледано в посока *** – ***/ е отразено, че е с ширина два
метра, докато от заключението на тройната експертиза е установено категорично,
че ширината на лентата е 3 метра.
Останалите писмени
доказателства - свидетелство за съдимост, справки за нарушители –водачи от КАТ,
препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, множество медицински и др. документи също
се включват в доказателствената съвкупност като годни писмени доказателства.
По правната квалификация.
Въз основа на
приетите за установени факти, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият
М. М. е допуснал нарушение на вменените му правила за движение по ЗДвП, които
нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Д.
Д.И. и средни телесни повреди на Г.Р.И., респ. подсъдимият е извършил
престъпление по 343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, във вр. с чл.342, ал.1
от НК. Съображенията за това са следните:
Посочената норма на
чл.343 от НК е бланкетна и нейното съдържание се попълва от
нарушенията, допуснати от извършителя по специалното законодателство, свързано
с транспорта. Тези нарушения се извличат от фактологичните обстоятелства по
начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
трябва да се изследват и съответно да се прецени с оглед събрания
доказателствен материал дали твърдените от обвинителната власт нарушения на
специалните правила по ЗДвП са налице.
При участието на
няколко участници в пътнотранспортно произшествие е задължително изясняването
на поведението на всеки един от участниците в него на плоскостта на правилата
за движение, визирани в ЗДвП, и изясняването на съществуваща или липсваща пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Настоящият състав
намира, че подсъдимият М. е нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
задължаваща го при избиране на скоростта на движение да не превишава пределно
допустимата скорост, в случая 50 км/ч, въведена за населено място.
Основно право на
всеки водач е да избира скоростта на движение на управляваното от него превозно
средство с оглед условията при конкретната пътна обстановка, личните качества,
уменията, знанията, опита, както и че поначало следва да се води от важен
принцип – очаквано правомерно поведение на останалите участници в движението (в
този смисъл решение № 409 от 14.04.2015 г. по н. д. № 1239 / 2014 г. на Върховния
касационен съд, 2-ро наказателно отделение). Безспорно е установено по делото,
че подсъдимият е управлявал автомобила си „Ауди Ку 7“
със скорост от 87 км/ч, която скорост
превишава нормативно определената за процесния участък, а именно 50 км/ч. Налице
е причинно-следствена връзка между това нарушение на ЗДвП и настъпилите
последици – пътнотранспортното произшествие, смъртта на Д. И. и средните
телесни повреди на Г.И.. Вещите лица са дали категорично заключение в тройната съдебно-автотехническа експертиза, че при избор на скорост
на движение от 50 км/ч, каквото е валидното ограничение за участъка, подсъдимият
е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране. Именно това
обстоятелство съставлява основание за ангажиране на отговорността на подсъдимия
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав
намира, че подсъдимият М. е нарушил и нормата на чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП,
задължаваща го като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила разликата между двата вида
опасности на чл.20, ал.2, изречение първо и изречение второ от ЗДвП, като
е безспорно, че в хипотезата на второто
изречение на чл.20, ал.2 от ЗДвП от значение за отговорността на водача е дали
той своевременно е възприел вече възникналата опасност за движение по пътя, за
да възникне задължението за намаляване на скоростта. За начало на възникване на
опасност за движението, при която водачът на МПС е задължен да вземе
предписаните от закона мерки за безопасност на движението, изразяващи се в
намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие,
когато то се е появило на платното за движение. В случая препятствието се е
появило от момента на навлизане на другия автомобил на платното за движение,
видимостта до който е била не по-малко от 84 метра, тъй като именно от това
разстояние подсъдимият е предприел маневрата „навлизане в завой наляво“. Той е
възприел другия автомобил, но реакцията му не е била в съответствие с правилата
за движение по пътищата, а именно – да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре. Ако подсъдимият е реагирал в съответствие със задълженията си на водач
на МПС, регламентирани в ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е нямало да
настъпи. Именно това обстоятелство съставлява основание за ангажиране на
отговорността на подсъдимия за нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че
между допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП и настъпилия тежък престъпен
резултат съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Нарушаването на чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, задължаваща водача да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, забраняваща на водача
при избиране на скоростта на движение да превишава пределно допустимата скорост,
в случая от 50 км/ч за категория „В“ са в причинна връзка с вредоносните
последици. Настъпилият съставомерен резултат е пряка
и непосредствена последица от допуснатите от подсъдимия, като водач на МПС,
нарушения на ЗДвП.
Крайният извод на
съда е, че осъществяването на нарушенията на посочените разпоредби на ЗДвП от
страна на подсъдимия е довело до причиняване на такива телесни увреждания, от
които е последвала смъртта на Д. И. и са
настъпили средни телесни повреди на Г.И..
По делото не е
спорно, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Д. И.. Т. н. „съпричиняване“, разбирано като принос на пострадалия
за настъпването на общественоопасните последици, всякога има обективен характер.
То обхваща случаите, когато общественоопасните последици се дължат на съчетания
ефект от виновното поведение на извършителя и от поведението на самия увреден.
Извън деянието на подсъдимия, съпричиняването предпоставя наличие на конкретно
поведение (действие или бездействие) на пострадалия, противоправност
на това поведение и пряка причинна връзка между осъщественото поведение и
настъпилия общественоопасен резултат ( в този смисъл решение № 97 от 31.10.2019
г. по н. д. № 280 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во наказателно
отделение).
От събраните
доказателства по делото се установява безспорно, че за случилото се е допринесло
противоправното движение /в нарушение на правилата на ЗДвП/ на водача на лекият
автомобил "Хонда Сивик“, управляван от пострадалата
Д. И., изразено в отнемане на предимството на управлявания от подсъдимия
автомобил и пресичане на главен път I-6, по който се е движел подсъдимия с лек
автомобил „Ауди Ку 7“, като за водача на „Хонда“ е
съществувало задължението да спре на знак стоп и да пропусне движещите се по
пътя с предимство ППС. Водачката на лекия автомобил „Хонда“ не е спряла, а без
да се огледа, е продължила движението си с бавна скорост, пресичайки главния
път I-6 и навлизайки в кръстовището, с което е създала реална опасност от
сблъсък с приближаващия се към кръстовището откъм гр. *** лек автомобил „Ауди“,
управляван от подсъдимия. С оглед заключението на тройната автотехническа
експертиза, описваща механизма на настъпилото ПТП, ударът е настъпил на описаното
място в кръстовището и по посока на огледа се намира: по дължина на пътя на
около 15,1 м след мерната линия по посока на движение на лекия автомобил „Ауди“
и на ниво от 3,6 м до 5,5 м вдясно от лявата граница на платното за движение.
Ударните площи на двата автомобила са изцяло по продължението на пътната лента,
предназначена за завиване на ляво, гледано в посоката на огледа към гр.***.
Мястото на удара между двете МПС обосновава извода за установено по несъмнен
начин движение на лекия автомобил „Ауди“ в лявата пътна лента, предназначена за
завой наляво към с. ***. При определянето на мястото на удара между двете МПС
от тримата експерти са взети предвид описаните следи от влачене по пътната
настилка, наличната хоризонтална маркировка, посоката на движение на двата
автомобила, мястото, където са намерени автомобилите по време на огледа
/местопроизшествието е запазено/, спецификите на деформациите по двата
автомобила. Отново с оглед заключението на вещите лица, водачката на автомобил
„Хонда“ е имала техническа възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие, ако се е съобразила с положението и скоростта на движение на
автомобила „Ауди“ и го е пропуснала преди да предприеме навлизане на платното
за движение на пътя с предимство. Вещите лица, а и свидетелите по делото,
посочват, че скоростта на движение на автомобила „Хонда“ е била много бавна,
което от своя страна също съставлява нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Несъобразената скорост
при навлизане в кръстовището и последвалото забавяне при преминаването през
него, е създало предпоставка за настъпилото произшествие. Задължение на водача
на превозно средство е при приближаване към кръстовище да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участника в
движението с предимство, а съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на самото кръстовище
е длъжен да пропусне водача, движещ се по път с предимство ( в този смисъл решение
№ 163 от 30.03.2011 г. по н. д. № 1039 / 2011 г. на Върховния касационен съд).
Установи се по
безспорен начин, че неправомерното движещият се
автомобил, управляван от пострадалата Д. И., е станал видим за
подсъдимия М. М. и той обективно е могъл да го възприеме своевременно. Към този момент, между неправомерно
навлизащия в кръстовището лек автомобил „Хонда“ и автомобил „Ауди“, е имало разстояние
от поне 84 метра от мястото на удара, като експертите приемат, че автомобилите
са били извън опасната зона за спиране /която е изчислена от експертите на 69
метра/. От установеното в тройната автотехническа
експертиза е видно, че подсъдимият М. М., намиращ се вече в лявата лента на
пътното платно, е реагирал чрез извършването на маневра „насочване на
автомобила в ляво“, като същият не е предприел аварийно спиране. Безспорно
неправомерно навлизащият в кръстовището лек автомобил „Хонда“ е създал
конфликтна ситуация. На неговото неправомерно поведение и независимо дали е
попаднал в опасната зона, подсъдимият е бил длъжен да реагира по начина, указан
в чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, а именно - да направи всичко възможно, за да
намали скоростта или да спре. Подсъдимият
е имал техническа възможност да продължи праволинейното си движение напред
крайно вдясно, както го задължава законът в чл. 15, ал.1 ЗДвП, като в тази
хипотеза двете превозни средства не биха влезли в съприкосновение. Вярно е, че при неправомерно движение
на другия лек автомобил подсъдимият М. М. не е бил длъжен да знае какви са
намеренията и каква ще е реакцията на водача на този автомобил и дали същият ще
продължи движението си или ще предприеме спиране, но това е неотносимо
към преценката за виновно поведение на подсъдимия, защото е извън факторите,
определящи отговорността му. Правилата за движение по пътищата ясно разписват
задълженията на водачите на ППС и след като движещото се перпендикулярно на
пътя му МПС представлява опасност, законът не възлага на съответния водач, в
случая подсъдимия, задължение да знае или предполага намеренията на нарушителя,
но законът го задължава да предприеме съответните действия за предотвратяване
на произшествие. Ето защо, съдът
намери, че за подсъдимия са налице всички основания за ангажиране на наказателната
му отговорност за станалото ПТП със съставомерни
последици - смърт на другия водач и нанесени телесни повреди на пътник в
автомобила.
Като краен извод,
съдът намери, че в резултат на допуснатите нарушения от подсъдимия, съответно,
на чл.20, ал.2, изр.второ от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП са причинени на Д. И. и
Г.И. увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. По този начин подсъдимият М. е
осъществил обективните признаци на престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.
„б“ вр. ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици. Същевременно обаче, предприемайки
маневра в нарушение на правилата за движение, посочени по-горе, той е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че могат да настъпят вредни последици, поради
което М. М. следва да носи наказателна отговорност.
При тези съображения,
съдът намира, че в конкретния случай не може да се приложи институтът на
случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като, макар и да е опитал да
предприеме спасителна маневра, насочвайки автомобила си в ляво от този на
пострадалите, първоначалното поведение на подсъдимия на пътя е било
неправомерно. И след като е допуснал посочените нарушения на ЗДвП, подсъдимият
не може да се позовава на внезапната поява на неправилно движещия се лек
автомобил, тъй като сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на вредоносните последици /в този смисъл т.3, изр.второ от ТР
№106/1983 г., ОСНК/.
Настоящият състав
намира, че за твърдяното от страна на държавното обвинение нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, подсъдимият М. следва да бъде оправдан. Нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП предвижда общо задължение за участниците в движението по пътищата да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочената норма спада към
общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното въвеждане на конкретни
задължения, свързани с управлението на пътните превозни средства е детайлно
уредено в следващите разпоредби на закона. Така са въведени редица задължения в
специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите вменени на
водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali derogat legi generali квалификацията на
дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно
оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав (в този смисъл е решение
№211 от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; решение №289 от
09.06.2013 г. по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.). Нарушението на правилата за
движение по чл.6, т.1 от ЗДП не се намира в причинно-следствена връзка с
инкриминираното пътнотранспортно произшествие /ПТП/, което е със съставомерни последици – смъртта на пострадалата Д. И. и
средните телесни повреди на Г.И.. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Този текст от закона, обаче, предвижда общи правила за
поведение, които участниците в движението следва да спазват и не дефинира
конкретно дължимо поведение, нарушаването на което да води до санкциониране на
виновните лица за причинено ПТП вследствие на неправомерното им поведение.
Поради това от нарушените разпоредби, които изпълват бланкетната
норма на чл.343, ал.1, б. „в“ от НК следва да бъде изключена тази на чл.6, т.1 НК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че не може да се приеме за
доказано по категоричен начин, че в случая подсъдимият е предприел маневра
изпреварване, както се твърди в обвинителния акт. Предприемането от подсъдимия
на маневра „отклонение на автомобила наляво“ не означава непременно, че той е
искал да изпревари движещия се пред него автомобил. В случая от обективна
страна би могло да се мисли в посока евентуално нарушение от страна на
подсъдимия на разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗДвП, но тъй като такова
обвинение не е повдигнато спрямо М. М., обсъждането му в настоящия случай е
безпредметно.
По отношение на наказанието.
При определяне на вида
и на размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36
от НК.
Степента на обществена
опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не
само със сигурността и безопасността на движението, но и с охраната и защитата
на живота и здравето на гражданите.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия е ниска. М. М. е човек в трудоспособна
възраст, не е осъждан, няма други данни за негови противообществени прояви. От
предоставената справка „Картон на водача“ (л.13, том ІІ от ДП № 60/2019 ОД МВР
– Перник) се установява, че подсъдимият има малко на брой наложени наказания по
ЗДвП за нарушения, извършени преди повече от 10 години спрямо датата на
произшествието, което сочи, че е човек, който спазва правилата за движение по
пътищата.
Съдът отчете
наличието на следните смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимия, изразеното съжаление за настъпилата смърт на пострадалия,
фактът, че е работел към датата на деянието и, че веднага след него е опитал да
окаже помощ на пострадалите, сам е уведомил органите на полицията, че той е
водачът на единия автомобил, участвал в ПТП. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство в случая следва да се посочи неправомерното поведение на другия
участник в ПТП – пострадалата Д. И., която е нарушила грубо правилата за
движение по пътищата и всъщност една от причините за настъпването на ПТП е нейното
неправомерно поведение на пътя. Няма отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът определи наказанието при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което намери, че наказанието
следва да се определи в условията на чл.55 от НК, а именно - лишаване от
свобода за срок от една година. Настоящият съдебен състав намери, че така
определеното наказание е справедливо и чрез него ще се изпълнят целите на
специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция-
предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото.
При определяне на
начина на изтърпяване на наказанието съдът намери, че е налице възможност за
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изтърпяването на
наказанието следва да бъде отложено за срок от три години. Съдебната практика и
доктрината приемат безпротиворечиво, че чл.66, ал.1
от НК всякога следва да се прилага, след като съществуват предпоставките за
това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба-
подсъдимият не е бил осъждан и му е определено наказание лишаване от свобода за
срок от една година. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези
предпоставки, също и при преценка за постигане на целите на наказанието. При
преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната
обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г.,
изм. с ППВС № 7/87г. изрично е посочено, че тази преценка се прави с оглед
конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в
обществото и пр.
В случая конкретното
деяние, от една страна, се отличава с висока степен на тежест, доколкото са
засегнати обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице
особена чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите вредни
последици. От друга страна, подсъдимият е с ниска степен на обществена
опасност, доколкото е неосъждан, няма данни за негативни негови прояви и
изразява искрено съжаление за крайния резултат, което го характеризира в
положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасност на един
деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а
от самите фактически обстоятелства по време на извършването му и от конкретния
механизъм на деянието, както и от поведението на подсъдимия след самото деяние-
оставане на местопроизшествието и оказване на помощ и съдействие. Тези
обстоятелства несъмнено представляват акт на поведение, в което се проявява личността
на подсъдимия и сочат за наличието на ниска степен на обществена опасност на
същия.
При разрешаването на
въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели-
поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната
функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция би довело до
неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна, подценяването
на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат
чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец
и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект, Пернишкият окръжен
съд, при преценка на възможностите за постигане на целите на наказанието,
намира, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез прилагане
на института на чл.66, ал.1 от НК, който ще способства за превъзпитанието на
подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от обществото.
Същевременно, съдът намери, че по този начин ще се изпълнят и целите на
генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното
въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото с оглед
предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.
Съдът намери, че
следва да наложи и наказание лишаване от права и да приложи разпоредбата на
чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК, доколкото подсъдимият е правоспособен
водач и притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На същия бе
определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 3
месеца. Размерът на това наказание бе определен в съответствие със
задължителните указания на ВС (ППВС № 1/83г., т.6), предвиждащи, че срокът на
лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното
наказание лишаване от свобода. С определянето на посочения срок на това наказание, съдът намери,
че подсъдимият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за движение
по ЗДвП.
При условията на
чл.189, ал.3 от НПК М. М. следва да заплати и разноските по делото- по сметка
на ОД на МВР – Перник сумата от 1 687,57 лева, а по сметка на Пернишки окръжен съд –
сумата 5 353,80 лева разноски за експертизи.
Мотивиран от
изложеното и в същия смисъл, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :