№ 1234
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501032 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Златия агро“
ЕООД срещу решение № 33/ 18.01.2021г. на ОС-Видин, ГК, постановено по
гр.д. № 168/20г., с което са отхвърлени исковете му по чл.108 от ЗС и чл.59,
ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Не е
направен анализ на събраните по делото доказателства, както и наведените
доводи и възражения. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение като се е произнесъл по възражения, напрени извън преклузивния
срок по чл.131 от ГПК. В приетия доклад е посочено, че ответникът оспорва
иска, като твърди, че е собственик и владее склада с площ от 383 кв.м.повече
от 20 години, построен в УПИ I-610, кв.43. Във второто заседание Ц. Н. не
твърди, че е собственик на основание нотариален акт, а на придобивна
давност. С определение от 03.11.2020г. в същото заседание съдът му е указал
да представи доказателства, че „Вида плод“ АД е бил собственик на
процесния имот през 1999г. Ответникът не е изпълнил това указание, поради
което съдът е следвало да приложи чл.161 от ГПК. Съдът не е обсъдил
1
въведените от жалбоподателя възражения за непрекъснатост на владението на
ответника като не са обсъжданите представените доказателства- направени
ипотеки, ремонти на покривната конструкция, ползването на помещенията в
процесната сграда от страна на праводателя на въззивника „АСМ“ ЕООД.
Това са действия, изразяващи собственическо отношение. Те навеждат на
извода, че ответникът е имал ясното съзнание, че е в ролята на ползвател,
както се твърди в исковата молба. Съдът не е съобразил ТР № 4/14.03.2016г.
на ВКС.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго, с който уважи предявените искове .
В депозиран писмен отговор Ц.Н. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи за
неоснователността й. Сочи, че окръжният съд е достигнал до верни правни
изводи въз основа на събраните доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Окръжен съд- Видин е сезиран с искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от
ЗЗД . В исковата молба ищецът „Златия рог“ ЕООД твърди, че е собственик
на дворна площ- Зърнобаза с площ от 12 613кв.м., съставляваща УПИ VIII-
611, кв.43 по регулационния план на с. ***, общ. Ружинци, обл. Видин с
урeдени сметки по регулация при съседи: УПИ Х-612, УПИ VII-609, УПИ
VI-608, УПИ V- 607, Гара ***, ж.п. линия Видин – София заедно с
построените в него сгради, а именно: масивна стопанска сграда- склад,
представляваща метална конструкция ва един етаж със застроена площ от 745
кв.м., масивна стопанска сграда-анализна будка и кантар, представляваща
метална конструкция на един етаж със застроена площ от 120 кв.м. в едно с
електронна автомобилна везна и масивна стопанска сграда с площ от 377
кв.м. Ищецът е придобил правото на собственост върху горния имот и
сградите в него с нот. акт за покупко- продажба № 142/11.05.2020г. и нот. акт
за поправка на нотариален акт за покупко- продажба № 159/19.05.2020г. от
„АСМ“ ЕООД. Последното дружество е придобило правото на собственост
върху описания имот и сградите в него с нот. акт за покупко- продажба №
122/21.09.2006г. от „Агрохим“ ЕООД. То от своя страна го е придобило с
2
нотариален акт за покупко продажба № 48/27.03.2001г. от „Зърнени храни“
ЕООД. Подробно описания имот е актуван с АЧДС № 98/10.07.1997г. и с
АЧДС № 189/ 18.11.1999г. От 27.03.2001г. ищецът и неговите праводатели са
владели и ползвали имота. На 28.05.2020г. е бил призован в РУ на МВР- гр.
Белоградчик по жалба, подадена от ответника Ц. Н.. Той се позовава на
нотариален акт за една от сградите, собственост на ищеца. През годините
ответникът по устна договорка е ползвал част от сградата на ищеца с площ
от 377 кв.м., пригодена в едната си част за склад, а в другата има обособени
помещения за охрана и санитарен възел. През годините „АСМ“ ЕООД,
„Агрохим“ ЕООД и сега „Златия агро“ ЕООД са ползвали частта от сградата,
представляваща стая за охрана и санитарния възел, а Ц. Н. складовата част,
пригодена за ръчно прибиране и обработка на селскостопанска продукция.
Тя е с вход от към ж.п. линията Видин- София и всичко това я прави
неизползваема за ищеца. Със знанието му ответникът е ползват складовата
част. През 2004г. от „Агрохим“ ЕООД е отправена писмена покана от
03.05.2004г. до ответника за преустановяване на владението без основание,
получена от него на 05.05.2004г. Поради отказ от инвестиционните
намерения от „Агрохим“ ЕООД Ц. Н. е продължил да ползва склада. През
есента на 2019г. „АСМ“ ЕООД е взело решение за цялостно реновиране на
зърнобазата и се е снабдило с необходимите разрешения за строеж. През
пролетта на 2020г. е проведена среща с Ц. Н., за да бъде поканен да освободи
склада, тъй като ще започне ремонт и ще се разрушат част от сградите и
силозите и построяването на нови. Той е заявил, че няма да освободи
ползваната от него складова част като е заявил устно, че тя е негова, но не е
представил документи. Затова ищецът моли съда да признае по отношение на
ответника, че той е собственик на масивна стопанска сграда с площ от 377
кв.м., находяща се в дворна площ- Зърнобаза и да осъди ответника да му
предаде владението върху нея. Моли съда да осъди Ц. Н. да му заплати
обезщетение за ползване за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2020г. в размер
на 25 500 лв., както и за периода след 01.05.2020г. до окончателното
предаване на владението. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Излага, че процесната сграда
е негова собственост, тъй като я владее повече от 20 години. Закупил е
склада на 09.07.1999г. от „Вида плод“ АД, гр. Видин и от тогава до
3
настоящия момент го е владял постоянно, непрекъснато и необезпокоявано,
въпреки смяната на собствениците на земята. Само през месец май 2004г. е
имало претенция от „Агрохим“ ЕООД за освобождаване на сградата. След
този момент в продължение на 16 години никой не е оспорвал
собствеността му. Твърди, че складът, предмет на нот. акт № 91/2007г. е бил
негова собственост. В нито един нотариален акт, приложен към исковата
молба, няма посочен склад от 383 кв.м. Той е декларирал склада в данъчната
служба и заплаща данъци за него. Прави възражение за придобиване на
процесния склад по давност.
Ищецът черпи правото си на собственост върху УПИ VIII-611 с площ
от 12 613 км.м. заедно с построения в него процесен склад от нот. акт №
142/11.05.2020г., с който го е придобил въз основа на договор за покупко-
продажба от „АСМ“ ЕООД. С нот. акт № 159/19.05.2020г. първият
нотариален акт е поправен.
С нот. акт № 122/21.09.2006г. „Агрохим“ ЕООД е продало на „АСМ“
ЕООД ПИ 611, заедно с построените в него сгради.
С нот. акт № 48/27.03.2001г. „Агрохим“ ООД е закупило от „Зърнени
храни“ ЕООД Зърнобаза с площ от 12 372 кв.м., съставляващо парц. IХ- 611
и парц. VIII-611, заедно с построените в него сгради.
Не се спори, че с АЧДС № 98/10.07.1997г. и АЧДС № 189/18.11.1999г.
Зърнобаза, с. Дреновец е била актува като частна държавна собственост. Тя е
била включена в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД София, клон Видин.
Безспорно е, че с решение № 144/03.06.1997г. на ОС-Видин, ТК по ф.д.
№ 79/96г. е вписан клон – гр. Видин на „Зърнени храни“ ЕАД с държавно
имущество.
Представени са писмени доказателства за обектите и недвижимото
имущество на Зърнобаза с. Дреновец. За нуждите й от К. П. Ч. с нот. акт №
110/06.07.1990г. е закупен от Зърнено фуражно предприятие – гр. Видин,
парц. VIII-611, кв.43 с площ от 1082кв.м.
С нот. акт № 111/06.07.1990г. Зърнено фуражно предприятие- гр.
Видин е закупило от М. Д. М. парц. IХ-611 с площ от 1082 кв.м.
Не се спори, че с писмена покана от 03.05.2004г., получена от ответника
на 05.05.2004г., „Агрохим“ ЕООД го е поканило да преустанови
4
упражняваното от него владение върху нежилищна сграда, намираща се в
парц. IX -611 и парц. VIII-611, кв.43, с. Дреновец.
Ищецът е представил и други писмени доказателства, свързани с
придобития от него недвижим имот и във връзка с изложените в исковата му
молба твърдения.
С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени
доказателства: нот. акт № 91/12.02.2007г. за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност, отговор от 10.05.2004г. на поканата на
„Агрохим“ ЕООД, 2бр. молби и удостоверение за данъчна оценка.
Безспорно е, че с фактура от 09.07.1999г. Ц.Н. е закупил от „Вида
плод“ АД склад за сумата от 1667лв.
По делото са представени 2 бр. нотариални дела и молби от Ц. Н.. В
нотариалните дела се съдържат писмени доказателства относно намиращите с
УПИ VIII-611 премахнати и непремахнати сгради. Сред вторите е склад с
площ от 377 кв.м., удостоверение за данъчна оценка, издадена на „Златия
Агро“ ЕООД.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че имотът се владее от ответника от края на 1999г. до настоящият момент.
В хода на съдебното дирене е допуснато и е прието заключение на
техническа експертиза, която е дала заключение за пазарният наем за един
месец за склад с площ от 377 кв.м. Той е 53лв. месечно. За 2/3 от него цената
е 35, 35 лв. За исковия период обезщетението е 2 121 лв., а за периода от
01.05.2020г. до 31.10.20202г. е 121, 10 лв.
Прието е заключение на техническа експертиза, която след като се е
запознала с действащия кадастрален и регулационен план на с. Дреновец, е
дала заключение за това кога е образуван УПИ VIII-611, кв.43 по
регулационния план на с. Дреновец и от кои имоти. Вещото лице е посочило,
че в кв.43 по регулационния план на с. Дреновец е съществувал УПИ I-610
като надписа за него в кафяв цвят се е намирал под надписа „Зърнени храни“
по средата на УПИ VIII-611 и в ляво от него е записано със син цвят VIII-611.
Масивна едноетажна сграда- склад със застроена площ от 383 кв.м. няма
построен нито в УПИ I-610 , нито в съседния УПИ I-610 . Вещото лице е
посочило кога е приет сега действащия регулационен план за с. Дреновец,
5
какво е записано в разписният лист към него, както и записванията по
отношение ПИ 611.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обосновани,
безпристрастни, основаващо се на научните правила и професионалния опит
на експертите.
В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с
оглед твърденията и възраженията на страните.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите на ответника Б., Ц. и А. познават ответника от 1999г.
Знаят, че делото е за негов склад, който се намира до складовете на „Зърнени
храни“. Той се намира до ж.п. гарата в с. Дреновец на 10м. от линията и е с
площ между 350-400 кв.м. В склада има малка стая и тоалетна. Около него е
имало частни къщи и складове. Последните в момента са съборени. Знаят, че
в склада той държи продукция. Ползва го 1999г. до сега. От ответника са
разбрали, че е купил склада с фактура. През 2004-2005г. е имал проблеми с
фирма, която е искала да му вземе склада и да го разруши. Свидетелят Ц.
заявява, че фирма „Златия“, която му е съсед по складове, е искала да вземе
склада на ответника. Този свидетел е участвал в ремонт на покрива на склада
на Ц. Н., но не знае кой е ремонтирал останалата част от покрива. За да се
стигне до склада на Ц. Н. се минава между оградата на фирмата и линията.
Частта от сградата, която се намира от към анализната будка и кантара се
ползва от охраната на фирмата на ищеца. Свидетелят Б. твърди, че знае, че от
2002г. склада е на Ц. Н..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат, като непровтиворечащи си по
между си.
Като е обсъдил събраните доказателства ОС-Видин е приел, че
исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са неоснователни.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.108
от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
6
първоинстанционното съдебно решение, по допустимостта му в обжалваната
част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-
чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма от първоинстанционния съд.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
В жалбата се твърди допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, изразяващо се в приемане за разглеждане на
възражението за придобивна давност, направено от ответника, след настъпила
процесуална преклузия за това. Разпоредбата на чл.131, ал.2 от ГПК
предвижда задължение за ответника да посочи възраженията си срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават. Това са всички правоизключващи,
правопогасяващи, правоустановяващи, правопрекратяващи и правоотлагащи
възражения, чрез които той може да заяви свои конкуриращи права на
ищеца. Отговорът на исковата молба е моментът, в който те трябва да са
въведени в процеса, включително и възражението за изтекла придобивна или
погасителна давност. Видно от този, депозиран от Ц. Н., е че в него са
изложени обстоятелства, които обосновават упражнявано от него владение
през определен период от време с намерение да свои за себе си процесният
склад. В съдебно заседание процесуалният му представител само е уточнил,
че се позовават на изтекла в полза на ответника придобивна давност. Това не
означава, че правопогасяващото възражение за погасяване по давност на
правото на ищеца е направено след преклузивния срок по чл.131, ал.2 от
ГПК. Затова настоящата инстанция приема, че СГС не е допуснал твърдяното
в жалбата и поддържаното в производството процесуално нарушение. Той не
е разгледал преклудирано възражение.
Основателността на ревандикационната претенция зависи от
наличието на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, ответникът да го владее и това да е без правно
основание. В негова тежест е да докаже основанието, от което произтича
правото му на собственост, а на ответника всички възражения,
правоизключващи и правопогасяващи, които е направил, за да обоснове
своето право, което се конкурира с това на ищеца. Разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК предвижда всяка страна да
7
докаже фактите, които твърди и от които черпи за себе си благоприятни
правни последици.
Ищецът черпи своето право от договор за покупко- продажба, сключен
с нот. акт № 142/11.05.2020г. Това обосновава неговата активна
материалноправна легитимация. Не е спорно, че неговият праводател
„АСМ“ЕООД е придобил прехвърленото право от „Агрохим“ ЕООД, а
последното с договор за попукпо- продажба, материализирана в нот. акт №
48/27.03.2001г. от „Зърнени храни“ ЕООД. Ищецът, сега жалбоподател,
обосновава правото както на правоприемство, така и на действията,
извършени от праводателите му във връзка с преустановяване ползването на
процесния склад от ответника. Правото на собственост върху УПИ VIII-611 с
площ от 12 631 кв.м., заедно с построените в него масивни стопански сгради,
включително и процесната с площ от 377 кв.м., е принадлежало на
държавата, за което са съставени АЧДС № 98/10.07.1997г. и №
189/18.11.1999г. Имотът е бил предоставен за стопанисване и управление и
включен в капитала на „Зърнени храни“ ЕАД- София, клон Видин. В тази
връзка са представени и други писмени доказателства. С оглед на тях съдът
приема, че праводателите на ищеца са били собственици на УПИ VIII-611,
кв.43, поради което е настъпил вещно-транслативен ефект в неговия
пратримониум за този имот, включително и за построените в него сгради,
респективно и върху процесната.
В това производство ответникът е длъжен да направи и изчерпи всички
свои възражения, правопогасяващи или правопрекратяващи правото на
ищеца. Като негова е доказателствената тежест е да докаже основанието на
своето право, от което твърди, че то е възникнало и което конкурира правото
на ищеца. С влизане в сила на съдебното решение възраженията се
преклудират и не могат да бъдат заявени в нов процес, включително и тези,
които не са заявени. Ответникът в спора извежда своето конкуриращо право
на това на ищеца от нотариален акт № 91/12.02.2007г. и изтекла в негова
полза придобивна давност- чл.79, ал.1 от ЗС. Т.е. Ц. Н. се позовава само на
изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като нотариалният акт е
съставен на същото основание. Тя се дефинира като период от време, в
който едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот и с
изтичането му се пораждат права за него. Придобивната давност е
8
правопораждащ юридически факт, чието установяване е в тежест на този,
който се е позовал на нея. Осъществяването на владението е свързано и с
прекратяване на правото на предишния собственик. Придобивната давност по
чл. 79 от ЗС е свързана с владението, което едно лице осъществява върху
конкретен имот. Това е оригинерен способ на придобиване на правото на
собственост, който изключва права на други правни субекти. Поради това е
без правно значение дали „Вида плод“ АД е бил собственик на склада, който
през 1999г. ответникът е закупил от него.
Владението се характеризира с два признака- фактическа власт и
държане на вещта като своя. В гражданския процес доказването му е
свързано с установяване на комулативното наличие на тези два признака-
обективен и субективен. В тази връзка могат да бъдат ангажирани и гласни
доказателства. Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда оборима презумпция,
според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Оборването й означава, че липсва
субективният елемент на владението, анимус, а именно владелецът не държи
вещта като своя. Тя е установена в полза на владелеца. Тежестта за
оборването й е за този, който счита, че владелецът не държи вещта за себе си.
Установена е в полза на владелеца поради трудността на доказване на
субективния признак на владението, а именно намерението за своене. Според
нея субективният елемент от фактическия състав на владението- намерението
да се владее за себе си, се предполага до доказване на факта, че владелецът е
владял за другиго. При доказване на факта на осъществявана фактическа
власт върху имота за осъществил се следва да се приеме и предполагаемият
факт за наличие на намерение същият да се държи като свой. Презумпцията
размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е владял
за себе си, оспорващия трябва да докаже това. Когато владението върху
имота е предадено от собственика на трето лице, за да си служи с него,
презумпцията е оборена. Когато основанието, на което е предадена
фактическата власт сочи на установяване на държане, за да установи
владеещият придобиване на правото на собственост на основание давностно
владение, следва да докаже, че е променил намерението си и владее имота за
себе си, което е демонстрирал пред собственика/ Р № 31/08.02.2016г. по гр.д.
№ 4539/15г., I г.о. на ВКС, Р № 219/31.10.2014г. по гр.д. № 793/14г., I г.о./.
Презумпцията на чл.69 от ЗС е приложима, когато по естеството си
9
фактическата власт върху имота представлява владение от момента на
установяването си и ползва владелеца в отношенията му със собственика.
Ответникът е недобросъвестен владелец, тъй като не владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик. Оборена е презумпцията
на чл.70, ал.2 от ЗС. Той се позовава на фактура от 09.07.1999г., от която се
установява, че е закупил склад от „Вида плод“ АД, без той да е конкретизиран
с индивидуализиращи признаци. Този частен писмен документ не може да
прехвърлил правото на собственост върху Ц. Н. и за да придобие по давност
процесния имот е необходимо да доже владение в продължение на десет
години- чл.79, ал.1 от ЗС.
Ищецът твърди, че ответникът не е имал възможност да придобие
имота по давност, тъй като с писмен покана от 03.05.2004г., неговият
праводател „Агрохим“ ЕООД е поканил ответника да му освободи
процесното помещение. Не се спори от страните, че този документ се отнася
до склад с площ от 377 кв.м. Твърдението на ищеца е, че ответникът го е
ползвал поради съгласие с праводателите му. Ц. Н. не отрича, че е получил
писмената покана, но твърди, че отговорил с писмо от 10.05.2004г. и е
заявил на дружеството, че владяната от него сграда не е негова собственост.
Затова твърди, че упражнява фактическа власт върху процесното помещение
от 1999г., като от месец май 2004г. в продължение на 16 години никой не е
оспорвал собствеността и владението му върху склада. Следва да се приеме,
че дори и ответникът да е владял за себе си склада след 1999г., то давността е
прекъсната на основание чл.81 от ЗС, тъй като по делото категорично е
установено, че праводателят на ищеца е поискал предаване на фактическа
власт върху него. От друга страна писмото на ответника от 10.05.2004г.,
адресирано до „Агрохим“ ЕООД, не съдържа изявление на ответника, че
владее за себе си и по този начин на манифестира пред собственика своето
намерение да свои процесното помещение. Не са опровергани твърденията на
ищеца в исковата молба, че той е бил само негов ползвател. Затова към
2007г., когато ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на
основание придобивна давност десетгодишният срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е
бил изтекъл и затова не може да се приеме, че той удостоверява правото му
на собственост. Съгласно ТР № 11/2012/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС
констативният нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
10
издаден по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена
сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост. Всеки, който има правен
интерес, може да го оспори и да докаже свои права, като по този начин ще
отпадне легитимиращата му сила. Това оспорване се отнася до
съществуването на удостовереното с нотариалния акт право и не е по реда на
чл.193 от ГПК. Въззивният съд приема, че е оборена доказателствата сила на
нотариалния акт от 2007г., че към този момент правото на собственост върху
процесния склад е принадлежало на Ц. Н..
От твърденията в отговора на исковата за начален момент на
упражняване на владение върху процесният склад, изпратената покана, с
която то се прекъсва, налага изводът, че към 2007г. ответникът не би могъл да
го придобие по давност, тъй като не е бил изтекъл десетгодишният срок по
чл.79, ал.1 от ЗС. От юли 1999г. до 2007г. няма изминали десет години, а от
прекъсване на давността през май 2004г. до 2007г. също няма изминали десет
или повече години. Т.е. не е налице едни от признаците на владението, а
именно неговата непрекъснатост. Дори и след продължаване на фактическа
власт върху имота след 2004г., което се установява от депозираните
свидетелски показания, също не може да се приеме, че ответникът я е
упражнявал за себе си. Няма доказателства, че той е превърнал държането
във владение, че е отблъснал правата на праводателя на ищеца, респективно
на ищеца. Писмото му от 10.05. 2004г. не съдържа волеизявление, с което да е
противопоставил на дружеството- собственик ясно и недвусмислено, че
владее процесния склад за себе си и счита, че той е негов собственик. Не е
налице и субективният елемент на владението, а именно намерението за
своене. Поради това възражението за давност е неоснователно. Правото на
собственост на ищеца не е погасено, поради което то е част от неговия
патримониум. Установено е, че ответникът владее имота и това е без правно
основание, поради което ревандикационната претенция е основателна.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че с учредяването на
договорна ипотека от праводателите му в полза на банкова институция са
извършени действия по прекъсване на давността. Те не са станали достояние
на ответника и в тях не се съдържат изявления, адресирани до него, чрез
които собственикът да предяви правата си. Представените доказателства –
11
фактура от 10.01.2015г., писмо до служба трудова дисциплина и оферта от
„Новотехпром“ ООД не могат да обосноват извод, че ищецът е правил ремонт
на процесния склад като по този начин е прекъснал давността му.
Поради изложените правни изводи решението трябва да бъде отменено
в частта, в която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Активно легитимиран да предяви иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване е собственикът на
вещта.
Институтът на неоснователно обогатяване обхваща фактическите
състави на чл.55-58 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Вторият от тях е за обогатяване за
чужда сметка. Предпоставките му са няколко: да е налице обедняване в
имуществото на едно лице за сметка на друго, последното да се е обогатило и
да липсва основание за обогатяването. Той е субсидиарен и се предявява в
случаите, когато обеднялото лице няма друга правна възможност, за да
преодолее неоснователното разместване на блага. Необходимо е
обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група
факти, т.е. наличие на връзка между тях./ ППВС № 1/28.05.1979г./
Съгласно установената практика / решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр.
д. № 13/13 г. на ІІІг.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ обогатяването,
което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само
когато се увеличава имуществото на едно лице, но и когато се спестяват на
обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе
от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Той обхваща елементите : 1. ищецът да е обеднял 2. ответникът да ползва
вещта/имота фактически без наличие на правно основание за това и 3.
обогатяване на ответника и размера на обезщетението, изчислен на база
сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този
функционален тип имоти, както и връзка между обедняването и
12
обогатяването, т.е. че произтичат от един и същи факт или група от факти.
По делото е прието за безспорно, че Ц. Н. е ползвал процесния склад
през периода 01.05.2015г. до 30.04.2020г. Това е било без основание, което е
довело до обедняване на ищеца от невъзможността да реализира за себе си
доход. От друга страна ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е
спестил разходи. От приетата по делото техническа експертиза се установява,
че пазарният наем за процесния период е 2 121лв. За тази сума искът е
основателен като до пълния размер подлежи на отхвърляне.
Недопустим е искът в частта, в която се претендира обезщетение за
бъдещ период от 01.05.2020г. до предаване на владението. Обезщетението за
ползване не е периодично по своя характер, а предвижда заплащане на
глобална сума и то за минал период, през които собственикът е бил лишен от
възможността да ползва имота. В тази част решението е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Решението на окръжния съд следва да се отмени в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ответника над сумата от 998, 38лв. за
адвокатско възнаграждение и над 80, 99 лв. разноски за вещо лице.
По разноските.
На основание чл.78 от ГПК страните имат право на разноски
съобразно уважената или отхвърлената част от иска.
Ищецът има право на разноски за двете инстанции в размер на 2 786,
04лв. за САС и 1691, 21лв. за СГС. Възражението на ответника по чл.78, ал.5
от ГПК е неоснователно, тъй като делото представлява фактическа и правна
сложност.
Ответникът има право на разноски за двете инстанции съобразно
отхвърлената част от иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД в размер на 404, 96лв. за
въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 33/ 18.01.2021г. на ОС-Видин, ГК,
13
постановено по гр.д. № 168/20г. в частта, в която е отхвърлен иск по чл.59,
ал.1 от ЗЗД за периода от 01.05.2020г. до предаване на владението като
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 33/ 18.01.2021г. на ОС-Видин, ГК, постановено по
гр.д. № 168/20г. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и по
чл.59, ал.1 от ЗЗД за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2020г., както и в частта,
в която в полза на Ц. А. Н. са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за първата инстанция над 998, 38 лв. и за вещо лице над 80,
99 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. А. Н., ЕГН
**********, с. ***, ул. „***“ № 7, че „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Вълчедръм, ул. „Бенковски“ № 90 е собственик на масивна стопанска
сграда с площ от 377 кв.м., построена в дворна площ- Зърнобаза с площ от
12 613кв.м., съставляваща УПИ VIII-611, кв.43 по регулационния план на с.
Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин с wрeдени сметки ,по регулация при
съседи: УПИ Х-612, УПИ VII-609, УПИ VI-608 , УПИ V- 607, Гара Дреновец,
ж.п. линия Видин – София.
ОСЪЖДА Ц. А. Н., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № 7 да предаде
владението на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Вълчедръм, ул.
„Бенковски“ № 90 върху масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.,
построена в дворна площ- Зърнобаза с площ от 12 613кв.м., съставляваща
УПИ VIII-611, кв.43 по регулационния план на с. Дреновец, общ. Ружинци,
обл. Видин с wрeдени сметки ,по регулация при съседи: УПИ Х-612, УПИ
VII-609, УПИ VI-608 , УПИ V- 607, Гара Дреновец, ж.п. линия Видин –
София.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен искът по
чл.59, ал.1 от ЗЗД над сумата от 2 121 лв. до пълния предявен размер от 25
500лв.
ОСЪЖДА Ц. А. Н., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № 7 да заплати
на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Вълчедръм, ул. „Бенковски“ №
90 сумата от 2121 лв. / две хиляди сто двадесет и един лева/ обезщетение за
лишаване от ползване на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за периода от
14
01.05.2015г. до 30.04.2020г.
ОСЪЖДА Ц. А. Н., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № 7 да заплати
на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Вълчедръм, ул. „Бенковски“ №
90 сумата от 4477, 25 лв. / четири хиляди четиристотин седемдесет и седем
лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по делото пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Вълчедръм, ул.
„Бенковски“ № 90 да заплати на Ц. А. Н., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“
№ 7 сумата от 404, 96лв. / четиристотин и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15