№ 126
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000361 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на СТ. ИВ. Д. от гр. Варна, подадена чрез адв. Е С от ВАК, срещу
решение № 260038/23.03.2021г., постановено по т. д. № 244/2019г. по описа
на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивницата
осъдителен иск срещу „Денчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Плачидол, община Добричка, ул. „Шеста“ № 15, за
заплащане на сумата от 146 194 лв., представляваща задължение по договор
за заместване в дълг, обективиран в споразумение от 28.08.2019г., по силата
на който ответното дружество замества длъжника „Ел-Си-М“ ООД и поема да
изпълни остатък от изискуемото задължение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ към
ищцата като кредитор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 27.11.2019г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.102 от ЗЗД, поради извършено
прихващане със сумата 146 194.00 лв., представляваща част от вземане на
„Денчев“ ООД, ЕИК *********, срещу СТ. ИВ. Д., в общ размер на
1
149 007.96 лв., формирано от главница в размер на 141 500 лв. - дължимо
обезщетение за нанесени на „Денчев“ ООД вреди от неправомерни действия
на СТ. ИВ. Д. като негов управител, представляваща разликата между
пазарната цена на активи на ответното дружество / подробно описани/ и
цената, на която са били продадени с договори за покупко-продажба от
18.06.2019г., на основание чл. 145 ТЗ и сумата от 7 507.96 лв. представляваща
лихва за забава върху сумата от 141 500 лв. за периода от 19.06.2019г. до
26.12.2019г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението с
твърдения за необоснованост на правните изводи за доказаност на
направеното от ответника възражение за прихващане, респ. за нанесени на
„Денчев“ ООД вреди от неправомерни действия на ищцата, като негов
управител. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и, предвид
неоснователността на възражение за прихващане, за уважаване на
първоначално предявения иск, за който страните не спорят, че е основателен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Денчев“ ООД, представлявано по
пълномощие от адв. И.С. от АК - Добрич, представя писмен отговор по реда и
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата, като са репликирани подробно доводите и
оплакванията в жалбата за неправилност на първоинстанционния съдебен акт.
Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
приложимите законови разпоредби, приема следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1във вр. чл. 102 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от СТ. ИВ. Д. от гр. Варна срещу „Денчев“ ООД, за присъждане на
сумата 146 194лв., представляваща задължение по договор за заместване в
дълг, обективиран в споразумение от 28.08.2019г., по силата на който
ответното дружество замества длъжника „Ел-Си-М“ ООД и поема да изпълни
2
остатъка от изискуемото задължение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ към ищцата за
равностойност на дружествен дял на напуснал съдружник, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
27.11.2019г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът „Денчев“ ООД не оспорва
заявените от ищцата фактически обстоятелства относно възникването и
съществуването на нейно вземане за сумата 146 194лв., представляваща
дължима част от равностойност на дружествен дял в резултат на прекратено
членствено правоотношение в „Ел-Си-М“ ООД. Не се оспорва и пасивната
материалноправна легитимация на ответното дружество относно
погасяването му съгласно споразумение от 28.08.2019г., по силата на който
„Денчев“ ООД замества длъжника „Ел-Си-М“ ООД в дълг и приема да плати,
на основание чл. 102 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се оспорва чрез предявено в срок,
с отговора на исковата молба, защитно възражение за прихващане на
признатото задължение за равностойност на дружествен дял в размер на
146 194лв. със спорни парични вземания на „Денчев“ ООД към ищцата СТ.
ИВ. Д., в размер на 271 500 лв. и 14 761 лв. Главното задължение, с които се
цели съдебна компенсация, се основава на разпоредбата на чл. 145 ТЗ, за
ангажиране отговорността на ищцата за обезщетяване на вреди, причинени
виновно в качеството й на бивш управител на „Денчев“ ООД. Като източник
на твърдените вреди са посочени разпоредителни действия, изразяващи се в
сключване от органния представител на четири неизгодни договора от
18.06.2019г за продажба на земеделска техника, без знание на дружеството и с
противопоставяне на сделките от съдружниците, веднага след узнаването.
Според ответника договорите са сключени в него вреда, тъй като продажните
цени са съществено занижени, като се отклонява многократно от средни
пазарни цени за продажба на такъв вид техника към датата на сделките.
Насрещното задължение, с което се цели прихващане, представлява общ
размер на разликите между пазарните цени на всеки от отчуждените активи и
цената, на която те са били продадени на 18.06.2019г. Излагат се и
допълнителни обстоятелства и съображения, за да се обоснове виновно и
противоправно поведение на ищцата, свързано с дейността й като органен
представител, а именно: разпоредителните сделки са извършени
3
непосредствено преди началото на жътвата, с което според ответното
дружество, то е лишено от възможността само да извърши жътва на
собствените си посеви; заложените в договорите клаузи не съответстват на
обичайната добра търговска практика, тъй като собствеността на техниката е
прехвърлена при подписването на договора, а плащането е отложено до 30
дни, без обезпечение.
Ищцата изразява становище за недопустимост на направеното от
ответника процесуално възражение за прихващане, поради това че
насрещните парични вземания не са ликвидни, и поради заявяването му по
друго производство между същите страни – т. д. № 249/2019г. по описа на
ОС- Добрич. В евентуалност се оспорва неговата основателност, като се
твърди, че възражението е недоказано /на фаза на размяна на книжа/,
ответното дружество не е ощетено, тъй като към датата на продажбата
продадените активи са имали балансова стойност 0.00 лв., след продажбите те
били заприходени именно по цените, определени от доклад за оценка на МПС
и ДМА от м. 07.2019г., изготвен от инж. Стефка Харитонова, всички суми от
продажбите са постъпили в патримониума на дружеството – продавач;
зърнокомбайнът не е бил в добро състояние.
С допълнителния писмен отговор ответникът сочи и представя
доказателства за обстоятелството, че направеното в производството по т. д. №
249/2019г. по описа на ОС- Добрич възражение за прихващане е за друг вид
вреди, без идентичност с предявените по настоящия спор.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението на ОС – Добрич е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, включително и по отношение на приетото за съвместно разглеждане
възражение за прихващане, чиято допустимост се оспорва в допълнителната
искова молба на две основания – поради липса на ликвидност и изискуемост
на вземането, с което се цели прихващане и поради предявяване на
възражението за прихващане в друг процес между същите страни.
4
Съгласно константната практика на съдилищата, в това число и на
касационната инстанция, възражението за прихващане, заявено в хода на
висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито
изискуемо. В тази хипотеза, погасителният ефект настъпва, след като влезе в
сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и
безспорно. / така напр. решение № 35/25.07.2017 г. по дело №3164/2015 год.
на ВКС, ТК, I т.о., решение № 113/09.07.2013 год. по гр. д № 1274/2013 год.
на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др./.
Съобразно приложените към допълнителния отговор доказателства,
направеното във висящото между същите страни производството по т. д. №
249/2019г. по описа на ОС- Добрич възражение за прихващане, е за друг вид
вреди, без идентичност с предявените по настоящия спор. Отделно от това,
само за пълнота следва да се посочи, че дори и при идентичност на паричните
задължения, с които се цели прихващане по две или повече дела, произнасяне
по възражението по конкретно дело е недопустимо едва след влизане в сила
на решението по друго от делата, с което искът е отхвърлен след уважаване
на същото възражение за прихващане, предвид забраната на чл. 299 вр. чл.
297 ГПК за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено
нещо.
По т. 2.2 от въззивната жалба въззивницата твърди, че е оспорила
годността на представеното по делото решение на общо събрание на
съдружниците на „Денчев“ ООД за реализиране на нейната имущества
отговорност като бивш управител и релевира оплакване срещу правилността
на обжалваното решение с довод, че липсва произнасяне по наличието на
положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл.
145 ЗЗД.
По това оплакване съдът констатира на първо място, че подобно
оспорване „годността“ на представеното по делото решение на ОСС на
„Денчев“ ООД не е обективирано в допълнителната искова молба, с която е
изразено становище по възражението за прихващане. На второ място,
първоинстанционният съд е обсъдил представените доказателства за
доказване на коментираната процесуална предпоставка за правото на иск.
Правилно е прието, че има проведено редовно общо събрание на
5
съдружниците в „Денчев“ ООД 30.11.2019 г. с взето решение, съобразно
изискванията на чл. 137, ал.1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск срещу бившия
управител СТ. ИВ. Д. за търсене на имуществена отговорност за причинените
от нея вреди в качеството й на управител на „Денчев“ ООД, при сключване на
договорите от 18.06.2019г. за покупко-продажба на земеделска техника,
какъвто е предмета на възражението за прихващане.
Въззивният съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват
от съвкупната преценка на събраните доказателства, като препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272
от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата
съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази
следното:
Установява се по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните
доказателства, че в периода от 29.11.2017г. до 05.08.2019г. ищцата е била
управител на ответното дружество „Денчев“ ООД. В това си качество, на
18.06.2019г. същата е сключила четири договора с ЕТ „Оникс – Даниел
Димитров“, за покупко-продажба на земеделска техника, собственост на
„Денчев“ ООД, с нотариална заверка на подписите на страните по сделките.
Земеделската техника е предадена на купувача на следващия ден, с приемо-
предавателни протоколи от 19.06.2019г., а цените на отчуждените активи е
следвало да бъдат изплатени по банкова сметка на продавача в 30-дневен срок
от предаването им. Съдружниците в „Денчев“ ООД са се противопоставили
незабавно на отчуждаването на активите, както и на други действия на
управителя, с които „се източва дружеството“, в изпратени имейли до
ищцата, като е подадена и жалба до Окръжна прокуратура – Добрич.
Съгласно заключението на назначената от първоинстанционния съд
съдебно– счетоводна експертиза, отчуждените с договорите от 18.06.2019г.
активи: Зърнокомбайн, CLAAS MEGA 360, рег.№ТХ 03213; Тракторно
ремарке, марка RЕМВI DТ22, рег. № ТХ 06532; Колесен трактор, марка
СLAAX AXION, рег. .№08411 и Хедер, марка: Клаас С-600, рег. №ТХ 02377,
през месец юни 2019г. отчуждените впоследствие активи имат само
6
количествен израз в счетоводството на ответника, като бройки, с нулева
стойност, респ. не съвпадат с посочените стойности на активите в доклада на
възложен от ищцата на инж. Стефка Харитонова от 12.07.2019г., като липсва
оценка на Хедър, марка: Клаас С-600 , рег. № ТХ 023 77. След извършване на
продажбата на четирите актива, съгласно издадените фактури от 18.06.2019г.
цялата стойност на активите е отчетена в счетоводна сметка 709 -
„Постъпления от други продажби" и отнесена в печалба.
В тази връзка, соченото от въззивницата обстоятелство, че след
продажбите отчуждените МПС и ДМА били „заприходени“ именно по
цените, определени от доклад за оценка на МПС и ДМА от м. 07.2019г.,
изготвен от инж. Стефка Харитонова, на първо място е невярно, тъй като не
са осчетоводени ДМА, а постъпление на паричните суми, съставляващи
продажни цени. На второ място, това твърдение не е годно успешно да
обоснове довод за „одобряване“ на продажните цени от съдружниците в ООД
поради отразяването им в счетоводен баланс на „Денчев“ ООД към
30.06.2019г. За включването на други суми в междинния счетоводен баланс
на ООД, различни от продажните цени на активите, няма основание, тъй като
основно изискване за текущото счетоводство на предприятието е за
документална обоснованост, въз основа на първични счетоводни документи.
Докладът за оценка на МПС и ДМА от м. 07.2019г., е изготвен от инж.
Стефка Харитонова, след датата на сделките, не по- рано от 12.07.2019г., по
възлагане на ищцата. Докладът няма доказателствена стойност по делото за
размери на пазарни цени, тъй като съставлява частна експертиза, възложена
от лице, което иска да черпи аргументи в своя полза от нея. Назначеното по
конкретно дело вещо лице, освен сведения за съответните общи
закономерности, правила и изисквания, съставляващи специални знания, с
които съдът не разполага, предлага на съда своите доказателствени изводи за
фактите по делото; то се явява консултант на съда, който го е назначил, и
излага пред него устно заключение. Представено от страна частно
заключение или заключение, дадено по друго съдебно или досъдебно
производство, не може да бъде използвано, по аргумент от чл. 200 във вр. чл.
11 ГПК. По този повод, съдът намира за необходимо да посочи, че не следва
да се обсъждат оплакванията в жалбата, основани на частната експертиза,
наименувана Докладът за оценка на МПС и ДМА, собственост на „Денчев“
7
ООД, с които страна иска да убеди съда, че не следва да се възприемат
дадените пазарни цени на продадените активи към датата на сделките по
заключенията на назначените експертизи от първоинстанционния съд.
Доколкото се установява по безспорен начин, че докладът е изготвен
почти един месец след сключването на процесните сделки /оценките са
дадени към минал момент – м. 02.2019г. и към 12.07.2019г./, неговото
представяне по делото не подкрепя тезата, че възлагането от страната на
ищцата на независим оценител на машини и съоръжения да извърши оценки е
израз на полагане на изискуемите усилия от добросъвестния управител за
определяне на реалните цени на процесната земеделска техника преди
сключването на договорите от 18.06.2019г.
По оплакванията в жалбата, свързани с нарушения на чл. 202 ГПК
относно преценката на назначените общо четири заключения по съдебно-
оценителни експертиза за установяване пазарната цена на земеделската
техника, предмет на процесните сделки към датата на тяхното сключване.
За да формира изводи за това какви са надлежно доказаните от
събраните доказателства размери на средни пазарни цени на отчуждените
активи, първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви, като е
посочено защо и в коя част не се възприема някоя от оценките, респ. се
приема друга оценка в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК. Изложени са и
допълнителни мотиви, обосноваващи преценката за годността на
заключенията в съответната възприета част. Настоящата инстанция споделя
изцяло мотивите на окръжния съд относно преценката по чл. 202 ГПК към
които препраща по силата на разпоредбата на чл. 272 ГПК, като излага и
допълнителни съображения за това:
Вещото лице, изготвило СОЕ, е използвало сравнителния подход, с
прилагане на метода на посредственото сравнение, които са допустими
съгласно Българските стандарти за оценяване, задължителни за прилагане в
страната от 01.06.2018г., както и адекватни съобразно предмета на оценката.
Тъй като БСО определя като достоверни данните от оферти или
предварителни договори за сделки, идентични или сходни на оценявания
актив, подходящи при прилагане на сравнителния подход, а съгласно
приобщените към доказателствения материал по делото удостоверения,
8
издадени от Областните дирекции „Земеделие“ в гр. Добрич и гр. Варна,
липсва достатъчна и достоверна информация за цени по осъществени сделки
с аналогични активи, вещото лице правилно е пристъпило към ползване на
офертни цени на сравними активи, при прилагане на съответните корекции,
тъй като това е единственият възможен източник за съпоставка. Няма
основание нястоящият съдебен състав да направи други, различни изводи от
ДОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК, тъй
като експертизите са възложени на вещо лице, разполагащо с необходимите
специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято
компетентност не е оспорена, пазарни цени са определени след оглед на
процесните активи и съобразяване на реалното им състояние, включително
моточасовете и извършените ремонти след продажбата, заключението е
обосновано и обективно, като за отговорите по предмета на поставените
задачи към експерта са използвани правилни метод и подход за оценка.
Въз основа на горната установеност за факти и обстоятелства, ценени
във връзка с конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната
страна, съставът на въззивния съд прави следните правни изводи:
За да се реализира отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, освен
взето решение на общото събрание на дружеството по реда на чл. 137, ал. 1, т.
8 ТЗ, следва да са налице следните предпоставки – да е извършено такова
действие или бездействие от управителя, с което да е нарушено негово
задължение към дружеството, в резултат на това действие или бездействие да
е настъпила вреда за дружеството, да е налице причинна връзка между
поведението на управителя и вредата, управителят да е действал виновно.
Ръководената от управителя дейност е търговска и същата подлежи на
организиране и ръководене с грижата на добрия търговец. Наличието на
действия или бездействия, даващи основание да се приеме, че тази грижа не е
положена, води до извод за противоправно и виновно поведение на бившия
управител, респ. основание за реализиране на отговорността му спрямо
дружеството, при претърпени от последното вреди вследствие на тези
виновни и противоправни действия.
От събраните в хода на производството доказателства се установяват
всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на управителя
9
по реда на чл. 145 ТЗ. Бившият управител е сключил четири неизгодни
сделки за продажба на ДМА, на изключително занижени цени. При продажна
цена от 62 500 лв., на отчуждените активи, които са такива, с които се е
осъществявал предмета на дейност на търговеца, вредата за представляваното
от бившия органен представител дружество – продавач е в размер на
141 500лв., съставляваща разликата между продажната цена и общия размер
на средните пазарни цени на активите. Не са доказани обстоятелства, които
обективно да са налагали осребряване на активите или такива, които да
изключват недобросъвестността на управителя. Бившият управител твърди и
цели да установи, че мотивите за една от продажбите е дружеството да се
освободи от стар зърнокомбайн и да се сдобие с нов. Дори и да се приеме, че
това са били вътрешните мотиви на лицето – органен представител, които
нямат външен израз в обективната действителност и не могат да бъдат
доказани, то това не оправдава отчуждаването на конкретния актив на силно
занижена цена. Действията на бившия управител следва да се квалифицират
като такива, при които не е положена дължимата грижа на добрия търговец,
пряк резултат от които е нанасянето на имуществена вреда поради продажба
на активи на съществено по – ниски цени.
Във въззивната жалба няма самостоятелни оплаквания срещу
правилността на изводите на първоинстанционния съд за възникване и
съществуване на акцесорно вземане за законна лихва в размер на 7 507.96 лв.
върху 141 500лв.за периода от 19.06.2019г. до 26.12.2019г., на основание чл.
86 от ЗЗД, с което също е извършено съдебно прихващане.
По изложените съображения въззивния съд намира, че осъдителни
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1във вр. чл. 102 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от СТ. ИВ. Д. срещу „Денчев“ ООД, са неоснователни и
подлежат на отхвърляне поради погасяване на паричните вземания на ищцата
чрез прихващане с насрещни нейни еднородни задължения към ответника, за
обезщетяване на вреди от „ управителски деликт“, с правно основание чл. 145
ТЗ и чл. 86 ЗЗД до пълния размер на исковата сумата от 146 194.00 лв.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
10
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с
прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати сумата 5 160 лв., представляваща платено он насрещната страна
адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І - ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260038/23.03.2021г., постановено по т.
д. № 244/2019г. по описа на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Д., ЕГН *********, адрес: гр. Варна, ул. „ Цар
Освободител“ № 87, вх. Б, ет. 2, ап. 6, да заплати на „Денчев“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Плачи дол, Община
Добрич, ул. „Шеста“ № 15, сумата 5 160 / пет хиляди сто и шестдесет/ лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11