РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503818 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.09.2021г по гр.д. № 5807/2018г СГС, ІГО, 23-ти състав е
отхвърлил предявените искове от М. В. И. и Е. В. И. против Е. Е. Г. и А. З. В. за защита
на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС за имот- апартамент №9 в гр. София,
район Слатина, ул. *** № 2, вх.В, ет.5. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва от ищците М.И. и Е.И., представлявани от адв. В.
от САК, с обща въззивна жалба, изцяло, с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност. Въззивниците поддържат, че съдът неправилно е възприел и
тълкувал събраните по делото доказателства, че направените от съда изводи са
необосновани , че неправилно съдът е приложил института на придобивната давност.
Поддържат, че са доказали по делото, че са собственици на процесния имот, както и че
е недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. Молят
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което
да уважи изцяло исковата претенция.
1
Ответниците - въззиваеми Е.Г. и А.В., представлявани от адв. З., са депозирали
общ писмен отговор на въззивната жалба, с който жалбата се оспорва. Заявяват
поддържане на направеното под евентуалност възражение за задържане на имота до
заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на процесния имот вследствие
извършени от тях подобрения.
В о.с.з. въззивниците се представляват от адв. Д., която моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение въз
основа на събраните по делото доказателства. Оспорва възражението за задържане на
имота. Моли да бъдат съобразени обстоятелствата изложени във въззивната жалба.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
М. и Е.И.и, представлявани от адв. В., депозират писмена защита по делото, с
която поддържат, че решението на СГС е неправилно, че ответниците не са придобили
собствеността върху процесния имот и че възражението за подобрения е недоказано.
Въззиваемите се представляват от адв. З., който моли решението на СГС да бъде
потвърдено. Възразява, че всички доказателства по делото навеждат на извод за
неоснователност на иска. Поддържа, че по делото е установено, че ответниците са
придобили добросъвестно имота, упражнявали са владение, направили са ремонт.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Посочва,
че неговото адвокатско възнаграждение е съобразено с цената на иска и направеното
възражение за задържане на процесния имот.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.
С оглед наведените оплаквания от въззивника и представените по делото
доказателства съдът съобразява следното:
По делото са представени удостоверения за родство и за наследници, издадени от
СО-район Слатина, от които се установява,че Л. Н. е била женена за Н. Н., починал на
***г. Л. Н. е починала на ***г. В. Н. И. е син на Л. и Н. Н. и е починал на ***г.
Ищците са наследници- деца- на В. Н..
2
Видно от НА №102, н.д. № 11182/1996г по описа на нотариус Т. при Нотариална
служба при СРС, Л. Н. дарява на сина си В. И. ¾ ид.части от имот, съставляващ
апартамент № 21, блок 2, вх.В, ет.5 на ул. *** №2, ж.к. *** в гр. София, състоящ се от
две стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 119,10
кв.м. , заедно с избено помещение № 4 и с 2,003 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото , като
дарителката запазва пожизнено право на ползване на имота
Видно от НА №200, н. дело 200/2002 г на нотариус А. Ч. с рег. № 310 на
Нотариалната Камара, на 09.04.2002г В. И. е продал целия гореописан апартамент №
21 на Г. Л. Я.. Продавачът е поел задължение да предаде владението на имота от
10.04.2002г.Удостоверено е правото на ползване върху имота от Л. Н.
Видно от НА № 178, н.д. № 334/2002г по описа на В. Б., нотариус с район на
действие СРС Г. Я. и съпругата му Ц. Я. продават на 07.06.2002г на Е.Г. процесния
апартамент. В нотариалният акт е посочено, че върху ¾ ид.части е налице пожизнено
право на ползване в полза на Л. Н..
Видно от удостоверение от 07.06.2002г , изх. от СлВП при СРС запазеното право
на ползване е единствената вписана тежест върху процесния имот към посочената дата.
Видно от приложеното гр.д. № 738/2002г по описа на СГС е предявен иск от В.
И. против Г. Я. на 28.05.2002г за установяване нищожността на покупко-продажба,
извършена с НА №200, евентуално унищожаемостта на сделката. Исковата молба е
вписана на 20.06.2002г. С влязло в сила на 27.10.2006г решение по делото съдът е
приел за установено по иск на В. И. против Г. Я., че сключената помежду им сделка,
материализирана в НА № 200, е нищожна на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 23 от СК,
поради недадено съгласие от съпругата на продавача Н. К. за продажба на жилището.
На 30.07.2007г е отбелязано решението по делото в АгВп.
Между страните е било висящо и гр.д. № 38287/2009г по описа на СРС,
образувано по иско на Е.Г. и А.В. против В. И. по чл.108 от ЗС за предаване
владението на процесния апартамент, което е прекратено поради направен отказ от
иск, видно от определение от 20.12.2010 г. Исковата молба по това дело е била вписана
на 04.12.2009г.
По делото е отделено като безспорно, че от ноември 2013 г. ответниците владеят
процесния недвижим имот.
Видно от писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ процесният
имот е бил деклариран като собствен на В. И. и със запазено право на ползване в полза
на Л. Н.. На 11.04.2002 г. имотът е деклариран като собственост на Г. и Ц. Я. с по ½
ид.част, като ¾ ид.ч. от правото на ползване върху него са декларирани за Л. Н.. Тази
партида е закрита през 2002 г. На 31.07.2003 г. е декларирано прехвърляне на имота,
като за собственици са посочени Е.Г. и А.В. и е вписано и правото на ползване върху ¾
3
ид.части в полза на Л. Н.. Е.Г. е заплатил данъчни задължения за припадащата му
се 1/8 от имота до края на 2019 г, а А. В. за припадащите и се 1/8 ид.части – до края на
2017 г. За идеалните части с право на ползване не са заплащани данъчни задължения от
2003 г.
Видно от писмо от Топлофикация София ЕАД от присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа до ноември 1998 г за него е открита партида на името на Н. Н.,
след това титуляр е В. И., а от м.01. 2019г за такъв е вписан Е.Г..
Видно от писмо от Софийска вода АД до 12.12.2018 г титуляр на партида за
процесния имот е Н. Н., като за периода от 2011 г. до 2018 г. не са формирани
задължения за предоставени и ползване ВиК услуги на адреса. От 12.12.2018 г титуляр
на партида за имота е Е.Г..
В о.с.з. на 07.02.2020г е приет като доказателство протокол от 01.07.2013 г на
нотариус Р. Д., съставен по молба на Е. Г., с който е констатирано, че апартамент №
21/процесният/ е в следното състояние: входната врата на апартамента е дървена, не е
заключена, без брава и привързана с въже. В коридора е констатиран под -мозайка,
вграден гардероб, в тоалетна – плочки, празно складово- мокро помещение, кухнята е
с под- паркет, стари дървени вградени кухненски шкафове – горни и долни, кухненска
маса, без мивка и батерия, в хола- под частично на паркет, като останалата част от
паркета е премахната, два стари фотьойла, една табуретка, малка висока маса, четири
стола, диван в разтегнато състояние, шкаф, спалня / южна/- под частично на паркет,
останалата част от паркета е премахната, празен петкрилен гардероб. Спалня /южна/- с
премахнат паркет пред входната врата, празен двукрилен гардероб.
Протоколът на нотариус Д. е оспорен с молба от 08.04.2020г от Е. и М. И. и е
открито производство за оспорване на документа
В о.с.з. на 19.06.2020г са изслушани свидетелите Е. Г., Н. С., Н. М., А. М., Р. А..
Свид. Г. установява, че Л. и В. приживе са живели в процесния апартамент.
Установява, че е ходила по-често в апартамента преди да почине В.. След 2011г е
ходила няколко пъти в апартамента с Н., дъщеря й и зет й. Установява, че Н. е бившата
съпруга на В. и тя е имала свободен достъп до имота, влизала, изхвърляла боклуци и
така до ноември 2013г, когато не успяла да влезе. Според свидетелката в имота
антрето било на мозайка, другаде- на паркет и било годно за живеене. Свидетелката
установява, че е стояла само в ангтрето на апартамента, но не знае в имота да е имало
клошари или да е горял паркет.
Свид. С. установява, че В. и Л. са живели в апартамента, че имали собственическо
чувство. Установява, че е посещавала имота 2001-2013г с Н. и децата. През 2013г Н.
ходела да почиства апартаментът бил в добро състояние, годен за живот, стаите с
паркет. Свидетелката установява, че при посещения е стояла основно в кухнята.
Според свидетелката не е виждала да има клошари в имота.
4
Свид. Н. М. установява ,че през август 2002 г е посетил процесния апартамент с
ответниците . Тогава в апартамента била Л. Н.. След две- три години отново отишли и
разбрали от сина й, че е починала, той бил в апартамента, държал се зле. След няколко
години отишли пак в апартамента и разбрали, че и синът на бабата е починал. Според
свидетеля тогава той влизал навсякъде и вътре било кочина- плочките били измъкнати,
нямало батерии, паркетът бил изваден на места и бил горен вътре, вратата била разбита
и била вързана с връзка за обувка, вътре имало развалена храна, дограмата била
счупена, носела се ужасна миризма, нямало мивки. От съседи разбрал,че в имота е
имало клошари.Според свидетеля почистването и ремонта на апартамента
продължило дълго време и че ответниците са ремонтирали всичко - инсталации и
дограми, също и в момента жилището е в много добро състояние.
Свид.А. М. установява , че през 2007-2008 г е влизал в имота с ответника и вътре
било пълна разруха- всичко било разбито, нямало кранове, паркетът бил разбит, имало
пален дюшек, не можело да се живее вътре. Той участвал в почистването на имота и
изхвърляли от там стари мебели, вътре миришело на мърсотия и боклуци. Поне една
година продължило почистването, след което ответниците направили ремонт- тръби,
ключове, осветление, под, баня, кухня, , нови настилки, мебели, ПВЦ дограма, врати,
врати, паркет, теракот, баня, тоалетна
Свид. Р. А. , съсед на процесния имот и познат на В. и Е. установява, че
първоначално в имота живели В. и Л.. Установява, че след смъртта на Л. в имота се
въртели някакви хора с неизвестен произход, носели се зловония, било нечистоплътно.
След това Е. направил голям ремонт.
В о.с.з. на 26.03.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. В., която дава
заключение, че в апартамента има изпълнени видими СМР, описани в заключението и
скрити СМР . Вещото лице е посочило, че боравейки с понятието подобрения има
предвид претендираните от ответниците подобрения. Според вещото лице разноските
за изпълнените подобрения към 2018г са в размер на 22 100лв, а към момента на
изготвяне на експертизата стойността на процесния имот без извършените подобрения
е в размер на 257 200 лв, а с изпълнени подобрения- 359 200 лв.
Предявен е иск за защита на право на собственост- осъдителен, ревандикационен
на осн. чл. 108 от ЗС. Ищците твърдят и носят тежестта да докажат, че са собственици
на процесния апартамент по наследство от своя баща В. И., както и да докажат, че
ответниците упражняват фактическа власт върху имота, а в тежест на ответниците е да
докаже основанието за тази власт.
Ответниците оспорват предявения иск като възразяват, че са добросъвестни, че
когато са закупили имота не е имало вписан спор за неговата собственост, че не са
били страни във воденото производство против техния праводател, както и че
съпругата на Г. Я. и тяхна праводателка не е била страна и не е обвързана от това
5
производство. Възразяват, че към 08.06.2007г са придобили процесния имот по
давност, като добросъдствени владелци, че през м.02.2013г са се нанесли в имота и са
направили ремонт. Правят възражение за задържане на имота, ако ревандикационният
иск се приеме за основателен, до заплащане на увеличената стойност на имота от
102 000лв.
По делото не е спорно, че В. И. е бил собственик на процесния имот- апартамент
№ 21 . И двете страни се позовават на неговото право на собственост върху имота, за
да обосноват извод, че те са носители на право на собственост върху имота. Ето защо,
следва да се приеме по делото за безспорно,че В. И. е бил собственик на процесния
имот по наследство и дарение от 1996г.
Следва да се провери дали В. И. се е разпоредил валидно с притежаваното право
на собственост върху апартамент № 21 или напротив- неговите права са запазени и
преминали по наследство към правоприемниците след смъртта му- ищците.
По делото се установява, че на 09.04.2002г В. И. се разпорежда с правото на
собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба , обективирана в НА № 200
в полза на Г. Я.. Не се спори по делото , че към този момент и двете страни по сделката
са били обвързани в брак.
С решението по гр.д. № 738/2002г. тази сделка по НА № 200 е установена за
нищожна. В това дело не е участвала съпругата на Г. Я.- Ц. Я.. Неговата сила на
пресъдено нещо се разпростира и обвързва и неучаствалата съпруга Я. , тъй като по
спора за нищожност на договора за покупко-продажба съпрузите са необходими
другари и поради това решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи- в този
смисъл решение №13/2020г по гр.д. №1970/2019г на IГО на ВКС. В подкрепа на този
извод е обстоятелството , че съпругата има право на защита от обвързващата я СПН на
решението по дело, в което не е участвала по извънредните способи за защита, което
право тя не е упражнила. Ето защо, следва да се приеме,фче с решението по гр.д. №
738/2002г по описа на СГС по иск на В. И. по отношение на съпрузите Я. е установено,
че сделката им по покупко-продажба на процесния имот е нищожна, т.е. изначално не
поражда действие и няма вещнопрехвърлителен ефект.
Установяването , че праводателите на ответниците не са придобили права върху
процесния имот в материалноправен аспект рефлектира и върху ответниците, тъй като
се установява, че те са сключили договор за покупко-продажба на имота с
несобственици. Лице, получило собствеността на недвижим имот по силата на
нищожна сделка, не придобива вещни права и съответно не може да прехвърли права,
които не притежава. Сключената от него сделка за прехвърляне на такива права е
валидна, но не поражда вещно действия, тъй като това лице не може да прехвърли
права, които не притежава. Правният спор относно недействителността на
прехвърлителната сделка на основание чл. 26 отЗЗД, не е от делата, по които
6
вписването на ИМ има защитно действие, поради което прехвърплянето на вещни
права при последващата сделка не зависи от вписването на исковата молба за
установяване на нищожност. В този случай действа принципът ,че никой не може да
прехвърли права , които не притежава.Независимо от това доколкото сделката между
Я. и ответниците е сключена на 07.06.2002г , а исковата молба по която е образувано
гр.д. № 738/2002г е депозирана в съда на 28.05.2002г, следва да се приеме,ч е сделката
между ответниците по делото Я. и Е.Г., съответно неговата съпруга А.В. е осъществена
в хода на процеса и на осн. чл.226,ал.2 от ГПК решението обвързва и
правоприемниците в хода на процеса.
С оглед изложеното следва да се приеме, че В. И. не е прехвърлил валидно
притежаваното от него право на собственост върху процесния имот и на това
придобивно основание ответниците не са станали собственици на същият.
Неоснователно е позоваването на ответниците и на придобивна давност, изтекла в
тяхна полза и направила ги собственици на процесното жилище на това първично
основание.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост,
предполага установяването на владението върху конкретен имот за определен период
от време. Владението, според законовото определение по чл.68 от ЗС е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя. Ответниците твърдят да са добросъвестни владелци, което предполага да
докажат,че са придобили владението върху имота на правно основание, годно да ги
направи собственик, без да знаят, че праводателят им не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена- чл.70,ал.1 от ЗС. Според законовата
норма достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.2 от ЗС добросъвестният владелец
може да придобие право на собственост върху недвижим имот при непрекъснато 5-
годишно давностно владение.
По делото ответниците твърдят, че упражняват фактическа власт върху имота от
м.02.2013г, но се установява от разпитаните свидетели и е отделено като безспорно, че
са в имота от м.11.2013г, исковата молба по настоящото дело е предявена на
30.04.2018г, поради което периодът на фактическа власт върху имота се явява по-
кратък от законоустановения , считано от доказаното и безспорно заемане на имота от
ответниците от м.11.2013г.
Неоснователно е позоваването на ответниците, че са придобили владението върху
имота още на 07.06.2002г. Същите може от този момент да са своили имота, но не са
упражнявали фактическа власт върху същия лично или чрез другиго. Както беше
посочено по-горе лично упражняват фактическа власт върху имота от м.11.2013г. В
7
периода от 07.06.2002г до ***г в имота има вещен ползвател Л. Н., което е
безпротиворечиво установено. Вещният ползвател не държи имота за някого. Вещният
ползвател упражнява право на ползване и на владеене на имота като част от
правомощията на собственика, която част от правомощията собственикът е отстъпил и
е останал т.нар. гол собственик. Упражняваните от вещния ползвател права върху
имота са правомощия, част от правото на собственост, а не фактически отношения
върху имота, каквото е държането и съответно –владението за придобиване на права. С
оглед неговите правомощия вещният държател няма как да държи имота за владелеца,
както няма как носител на права да бъде фактически владелец на тези права или да ги
упражнява за такъв. Съответно не се доказва вещния ползвател да е преобърнал своето
вещно ползване върху имота във фактическо държане за ответниците.
Ето защо позоваването на ответниците , че са придобили право на собственост
поради упражнявано давностно владение още приживе на Л. Н. е неоснователно.
Не се установява по делото и след смъртта на Л. Н. ответниците да са
упражнявали фактическа власт върху проценния имот, считано до м.11.2013г.
Доколкото, за да се придобие по давност имот, същият следва да бъде фактически
държан от владелеца, лично или чрез другиго и едновременно с това- своен, а по
делото не се установява до м.11.2013г процесният имот да е вържан от ответниците, то
следва извод, че възражението за придобиване на имота по давност се явява
недоказано.
С оглед изложеното следва да се приеме, че В. И. се установява безспорно да е бил
собственик на процесния имот , както и че същият не се е разпоредил валидно със
своите права, както и не ги е загубил по противопоставим на него или на настоящите
ищци начин. Следователно понастоящем ищците са собственици на процесния имот
като наследници на В. И..
Няма спор, че имотът се владее от ответниците. Както беше посочено по-горе те
не доказват основание за владение на имота, противопоставимо на ищците.
Предявеният ревандикационен иск се явява доказан и основателен.
С оглед уважаването на иска по чл.108 от ЗС съдът следва да разгледа
направеното възражение за задържане на имота до заплащането на увеличената
стойност на имота вследствие подобрения- СМР, извършени от ответниците считано от
2013г.
Съгласно гореизложените мотиви , ответниците Е.Г. и А.В. при придобиването на
процесното жилище са били добросъвестни владелци. Това е така, защото тяхната
сделка по покупко-продажба е валидна , а те не са знаели, че техният праводател не е
собственик на процесния имот. Към момента на сключването на сделката между Г. Я. и
Е.Г. – 07.06.2002г. исковата молба по гр.д. № 738/2002г по описа на СГС не е била
вписана и не е била дадена гласност на оспорването на правата на Г. Я.. Ето защо, към
8
момента на сключването на
сделката ответниците се явяват добросъвестни и по-късното узнаване на споровете
за собственост на процесното жилище не ги прави недобросъвестни. Съответно следва
да се приеме, че ответниците имат права на добросъвестни владелци и по отношение на
направените от тях разноски за ползване и подобряване на имота. Съгласно чл. 72,ал.1
и ал.2 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения, като това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното
решение, а по отношение на необходимите разноски -той може да иска да му се
заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.
В отговора на исковата молба описаните от ответниците СМР имат характер на
подобрения, тъй като водят не просто до запазване на вещта, но и до увеличаване на
нейната стойност. Това са материални въздействия на владелеца, чрез труд и средства,
върху чуждия имот, които го правят годен да задоволява нужди, каквито до този
момент не е задоволявал. Към този момент не се твърди имотът да е бил заплашен от
разрушаване или погиване, така че направените разноски нямат спасителен характер,
такива на необходими разпонси. Не се твърди и разноските да са направени след
получаване на препис от ИМ по настоящото дело от ответниците. От изслушаната
СТЕ се установява, че към момента на предявяване на ИМ и на оценката тези СМР са
трайно монтирани и съществуват на място.
От изслушаните по делото свидетели съдът установява безпротиворечи, че при
нанасянето си в жилището ответниците са направили ремонт. До този извод съдът
достига като съобразява изложеното от всички свидетели , че предходният собственик-
праводател на ищците е имал влошено здравословно състояние, което предполага
недобра поддръжка на имота. На следващо място - дори и свидетелите Г. и С.
установяват, че след смъртта на И. процесното жилище е имало нужда от почистване и
изхвърляне на боклуци. Тези свидетелки нямат представа от състоянието на жилището
като цяло , а имат спорадични представи от коридора и кухнята, в които са стояли при
посещенията си в имота. Свидетелските показания на свид. А. съдът отчита като най-
пълни и обективни. Същият познава от години имота и всичките му собственици и
установява, че преди смъртта на В. в имота са влизали хора с неясен произход,че
жилището било запуснато, миришело лошо. В подкрепа на тези показания са
показанията и на свид.М. и свид. М.. Последните трима свидетели установяват също
безпротиворечиво, че след влизането си в имота през 2013г ответниците са направили
голям ремонт включващ и смяна на инсталации, подови настилки, прозорци, врати и
т.н. Изслушаната по делото СТЕ установява извършването на тези СМР и тяхното
наличие в имота. Ето защо, тълкувайки изложеното в съвкупност, съдът приема за
9
установено, че след смъртта на В. И. процесното жилище е било недобре поддържано,
запуснато и за да бъде годно за живот на същото се е налагало да бъде извършен
ремонт, какъвто ответниците са извършили. Извършеният от тях ремонт увеличава
стойността на процесното жилище, според неоспорената СТЕ, със сумата от 102 000лв.
Тази сума представлява увеличената стойност на вещта и за тази сума възражението на
ответниците за задържане на имота следва да бъде уважено, на осн. чл.72,ал.3 от ЗС.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановено решение следва
да бъде отменено и взесто него да се постанови ново, с което да се признаят правата на
собственици на ищците върху процесния имот, да се осъдят ответниците да предадат
владението върху имота при условие, че на ответниците бъде заплатена стойността на
направените от тях разноски за подобрения.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски , направени пред двете съдебни
инстанции имат ищците. Същите претендират присъждане на разноски и доказват
такива в размер на 5259.16лв- направени пред първата съдебна инстанция и 4656.20лв-
направени пред настоящата съдебна инстанция. Сумата от 9915.36лв следва да се
възложи върху ответниците, съобразно изхода от спора.
Съдът намира, че на ответниците не се дължат разноски съразмерно уважените
възражения за подобрения и признатото право на задържане, доколко такива се дължат
съгласно чл.78 от ГПК при разглеждане, респ. уважаване или отхвърляне на
предявени искове. Ответниците дължат заплащане на предвидената в чл. 10 от
ТДТГПК в размер на 4% от уважения размер на подобренията или сумата от 4080 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265940 от 30.09.2021г, постановено по гр.д. № 5807/2018г
по описа на Софийски градски съд, ГО, 23-ти състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. В. И. и Е.
В. И. са носители на право на собственост по наследство от В. Н. И. върху недвижим
имот – апартамент № 21, блок 2, вх.В, ет.5 на ул. *** №2, ж.к. *** в гр. София, състоящ
се от две стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 119,10
кв.м. , при съседи- стълбище,Х. К., Ж. П., Р., ул. ***, заедно с избено помещение № 4 и
10
с 2,003 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, които апартамент е с идентификатор
68134.704.550.1.39, по иск предявен от М. В. И. с ЕГН ********** и Е. В. И. с ЕГН
********** против Е. Е. Г. с ЕГН ********** и А. З. В. с ЕГН ********** и
ОСЪЖДА Е. Е. Г. и А. З. В. да предадат на осн. чл.108 от ЗС на М. В. И. и Е. В. И.
владението на описания имот ПРИ УСЛОВИЕ, че М. В. И. и Е. В. И. заплатят на Е.
Е. Г. и А. З. В. сумата от 102 000лв, полезни разноски, направени за имота от Е.Г. и
А.В., за която сума съдът им признава право на задържане на имота по реда на
чл.72,ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Е. Е. Г. с ЕГН ********** и А. З. В. с ЕГН ********** да заплатят на
М. В. И. с ЕГН ********** и Е. В. И. с ЕГН ********** сумата от 9915.36лв- разноски
по делото , на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Е. Г. с ЕГН ********** и А. З. В. с ЕГН ********** да заплатят по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 4080лв- държавна такса по чл.10 от
ТДТГПК за уваженото възражение за подобрения.
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11